Като дете обичах да прекарвам летните ваканции при дядо ми.

Като дете обичах да извозвам летните ваканции при дядо ми. Той отглеждаше пчели и се грижеше за голяма градина. А остарялата му къща, цялостна със странни неща, приличаше на приказно царство.

Колко пъти, седейки до прозореца с паница с плодове, си представях себе си като героиня на разнообразни романи. Предимно авантюристичен. Дядо обичаше този тип литература.

Въпреки че в къщата имаше единствено три стаи, една от тях беше за библиотеката. И всички лавици бяха цялостни с романи за търсачи на съкровища, пирати и благородни разбойници.

Когато пораснах, почивките на село изгубиха своята прелест за мен. Предпочитах Гърция или Италия. Дядо не се обиди.

Веднъж седмично се чувахме. Въпреки напредналата си възраст, дядо ми продължаваше да се интересува от живота и слушаше на драго сърце за моите положителни и неприятни дни.

Дядо умря ненадейно. Сутрин садял нови цветя в лехата, а вечерта се хванал за сърцето и паднал. Съсед извикал кола за спешна помощ, само че дядо не можел да бъде избавен. Тогава бях в командировка. И не ме чакаха на погребението.

Писмото

В първия си почивен ден отидох на село. Съседката ни ме посрещна. Тя ми сподели, че последните дни на дядо са били щастливи. Той знаеше по какъв начин да се радва на живота и го правеше до последния си ден.

„ Остави ти писмо “, сподели ми съседката и ми подаде бял плик.

„ Скъпа моя Елена “, пишеше дядо…

„ Винаги сме споделяли нашите секрети един с различен и в този момент е време да ви разкрия моята съществена загадка. Оставих подарък за теб.

Не знам по кое време ще го намериш, само че мисля, че сигурно ще е от изгода. Помни, че когато някой ден нещата станат доста тежки, тъй че да не можеш да се оправиш с проблемите, които са те залели, ела на село и копай до ябълковото дърво до кладенеца. И запомни, момичето ми, каквото и да се случи, в никакъв случай не продавай тази остаряла къща. Тя към момента ще ти служи, както е служила на доста хора в нашето семейство. “

Съдържанието на писмото доста ме изненада.Дядо постоянно беше с здравомислещ разум и ясна памет, само че молбата да копая до ябълковото дърво ми се стори доста странна. Е, помислих си, щом дядо ми е написал това писмо, значи има някакъв смисъл във всичко това.

Бедата

Оттогава минаха доста години. Омъжих се и родих щерка. Животът изглеждаше прелестен. Бях доста горда, че съумях да сбъдна съвсем всичките си юношески фантазии. Имах добра кариера, любящ брачен партньор, красива щерка. Изглеждаше, че ни чакат още доста щастливи дни.

Но тогава бедата ни сполетя. Съпругът ми получи ужасна диагноза. Предстоеше дълго и мъчно лекуване. Той претърпя няколко интервенции и лекарите споделиха, че има късмет да оцелее, само че би трябвало непрекъснато да взима скъпи медикаменти.

Парите се стопиха като лански сняг. Продадох всичко, което имах. Дори брачната халка. Помислих си каква е изгодата от всичко, в случай че обичаният ми човек го няма.

От цялото имущество остана единствено къщата на дядо ми на село. Тогава се сетих за писмото. Стори ми се неуместно, само че въпреки всичко взех решение да ревизира каква вълшебна загадка пази ябълковото дърво на кладенеца.

Копах през нощта, светейки с фенерче. Страхувах се, че някой от съседите ще ме види и тогава ще кажат, че съм луда.

Това, което сигурно не чаках, беше, че лопатата ненадейно ще удари капака на сандък. Не можех да допускам на очите си. Щом отворих остарелия сандък, ми се стори, че в действителност съм полудяла. Какво ли нямаше вътре!

И старинни икони в позлатени рамки, и златни монети, и оребрени свещници. Не можех да си показва от кое място дядо взе всички тези неща.

Но когато ги продадохме, тези пари бяха задоволителни на брачна половинка ми, с цел да си заплати лекуването, а и да си купим къща. Вече нямам боязън, че ще останем на улицата.

Така моят дядо ме избави от оня свят.

В знак на признателност взех решение да проуча историята на нашия жанр. И в този момент знам, че нашето семейство законно е имало тези съкровища. Това обаче е напълно друга история. Може би някой ден ще опиша и нея.