Кати и стъклената топка
Кати е на 4,5 година, само че гордо афишира че към този момент е съвсем на 5. Обича да е център на внимание. И e ужасно любопитна. Непрекъснато задава въпроси. „ Защо небето е синьо? Защо тревата е зелена. Защо изхвърляме стъклото в зеления резервоар? “ От напълно дребна знае, че хартията би трябвало да се изхвърля в синия, пластмасата - в жълтия, а стъклото - в зеления резервоар. В фамилията на Кати всички се грижат за природата. И събират отпадъците разделно, след което ги изхвърлят в цветните контейнери.
Затова не е чудно, че при последната разходка в парка Кати вижда нещо, което съществено я разтревожва. Група младежи пеят и свирят на китари на една скамейка, към която се търкалят бирени и други стъклени бутилки. Без да се колебае дребното момиченце отива при тях и им споделя с нетърпящ несъгласие звук: „ Момчета, нали знаете, за къде са тези шишета? Ей там има един зелен резервоар “. Врътва се на пета и отива да продължи играта на въпроси и отговори. Смаяни от смелостта на дребната руса хала и засрамени от решителността й, младежите просто събират нещата и боклуците си, изхвърлят бутилките в посочени резервоар и си потеглят.
А от контейнера се чува мощно хрущене. „ Какво става там? “, озадачена е Кати. Тъй като няма по какъв начин да надникне в контейнера, слага ухо. Звукът става още по-страшен. Тъкмо да побегне и чува „ Хей, Кати! Благодаря ти! “ Гласът идва от нещо зелено, което й се усмихва над контейнера. „ Кой си ти?! И за какво ми благодариш? “, пита детето. „ Аз съм Стъклояд. Живея в парка и се храня със стъклените бутилки, които хората изхвърлят в зеления резервоар. Той, обаче, беше празен дълго време, до момента в който ти не накара тези момчета да го изпълнят. Затова благодаря. Приятели? “
„ Приятели “, споделя Кати и поглежда победоносно брат си. „ Нали ти споделих. Всяко положително се награждава. Ето, имам си още един приятел- Стъклояд. “
Кати знае, че изхвърлени по този метод, бутилките отиват за преработване и от тях се създават нови потребни неща - шишета, съдове, декорации. Като зелената вълшебна топка, която има. Вглежда се в нея и научава всякакви неща – по кое време ще вали, по кое време ще цъфне цветето в хола, какъв подарък за рождения ден ще получи. Тази топка е толкоз специфична, тъй като е направена от грижливо изхвърляните от Кати и други деца като нея бутилки в зеления резервоар.
Може и да е дребна, само че Кати към този момент живее с идея: да не разреши стъклата да се натрупат в морето, където могат да наранят рибите, делфините, децата. Да помогне на природата да оцелее.
Една от игрите, които обича най-вече, е да изпитва дядо си кои стъклени неща стават за преработване и кои - не. Тя към този момент знае, че електрическите крушки, стъклото от прозорци, счупените огледала или стъклените чинии не би трябвало да се хвърлят в зеления резервоар. Защото са направени от различен тип стъкло, което не се рециклира като бутилките и бурканите.
Стъклояд и приятелите му Хартояд и Пластоядка са герои от кукленото шоу „ Приказка за юначета с празни тумбачета “. Театърът на приказката – София преди малко приключи пролетното си турне в 9 града – Ботевград, Своге, Тутракан, Плевен, Правец, Тетевен, Панагюрище, Пещера и Стрелча. Инициативата е на „ Екопак България “, а организацията – взаимна с общините. Кукленото зрелище към този момент пета година показва пред децата от детските градини и началните класове в учебните заведения вредите от замърсяването на природата, както и изгодите от разделното събиране на отпадъците от опаковки и тяхното преработване.
Знаете ли, че:
• Използването на рециклирано стъкло за изработката на нови стъклени артикули изисква 40% по-малко сила.
• Не всички стъклени неща могат да се рециклират – електрическите крушки, огледалата, прозорците, чиниите, да вземем за пример, не би трябвало да се смесват с бутилките и бурканите, с цел да бъде допустимо тяхното преработване.
Затова не е чудно, че при последната разходка в парка Кати вижда нещо, което съществено я разтревожва. Група младежи пеят и свирят на китари на една скамейка, към която се търкалят бирени и други стъклени бутилки. Без да се колебае дребното момиченце отива при тях и им споделя с нетърпящ несъгласие звук: „ Момчета, нали знаете, за къде са тези шишета? Ей там има един зелен резервоар “. Врътва се на пета и отива да продължи играта на въпроси и отговори. Смаяни от смелостта на дребната руса хала и засрамени от решителността й, младежите просто събират нещата и боклуците си, изхвърлят бутилките в посочени резервоар и си потеглят.
А от контейнера се чува мощно хрущене. „ Какво става там? “, озадачена е Кати. Тъй като няма по какъв начин да надникне в контейнера, слага ухо. Звукът става още по-страшен. Тъкмо да побегне и чува „ Хей, Кати! Благодаря ти! “ Гласът идва от нещо зелено, което й се усмихва над контейнера. „ Кой си ти?! И за какво ми благодариш? “, пита детето. „ Аз съм Стъклояд. Живея в парка и се храня със стъклените бутилки, които хората изхвърлят в зеления резервоар. Той, обаче, беше празен дълго време, до момента в който ти не накара тези момчета да го изпълнят. Затова благодаря. Приятели? “
„ Приятели “, споделя Кати и поглежда победоносно брат си. „ Нали ти споделих. Всяко положително се награждава. Ето, имам си още един приятел- Стъклояд. “
Кати знае, че изхвърлени по този метод, бутилките отиват за преработване и от тях се създават нови потребни неща - шишета, съдове, декорации. Като зелената вълшебна топка, която има. Вглежда се в нея и научава всякакви неща – по кое време ще вали, по кое време ще цъфне цветето в хола, какъв подарък за рождения ден ще получи. Тази топка е толкоз специфична, тъй като е направена от грижливо изхвърляните от Кати и други деца като нея бутилки в зеления резервоар.
Може и да е дребна, само че Кати към този момент живее с идея: да не разреши стъклата да се натрупат в морето, където могат да наранят рибите, делфините, децата. Да помогне на природата да оцелее.
Една от игрите, които обича най-вече, е да изпитва дядо си кои стъклени неща стават за преработване и кои - не. Тя към този момент знае, че електрическите крушки, стъклото от прозорци, счупените огледала или стъклените чинии не би трябвало да се хвърлят в зеления резервоар. Защото са направени от различен тип стъкло, което не се рециклира като бутилките и бурканите.
Стъклояд и приятелите му Хартояд и Пластоядка са герои от кукленото шоу „ Приказка за юначета с празни тумбачета “. Театърът на приказката – София преди малко приключи пролетното си турне в 9 града – Ботевград, Своге, Тутракан, Плевен, Правец, Тетевен, Панагюрище, Пещера и Стрелча. Инициативата е на „ Екопак България “, а организацията – взаимна с общините. Кукленото зрелище към този момент пета година показва пред децата от детските градини и началните класове в учебните заведения вредите от замърсяването на природата, както и изгодите от разделното събиране на отпадъците от опаковки и тяхното преработване.
Знаете ли, че:
• Използването на рециклирано стъкло за изработката на нови стъклени артикули изисква 40% по-малко сила.
• Не всички стъклени неща могат да се рециклират – електрическите крушки, огледалата, прозорците, чиниите, да вземем за пример, не би трябвало да се смесват с бутилките и бурканите, с цел да бъде допустимо тяхното преработване.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ




