Пучдемон обърка и тактиката, и стратегията
Каталунският водач Карлес Пучдемон не знае къде се намира, накъде отива, нито къде желае да отиде. Това съобщи испанският вицепремиер Сорая Саенс де Сантамария, откакто късно вечерта на 11 октомври, след отлагания и съмнения, Пучдемон хем разгласи самостоятелност на региона, хем сподели, че я отсрочва с вярата да реализира компромис с ръководещите в Мадрид. Пред районния парламент Пучдемон съобщи, че желае мандат да разгласи Каталуния за самостоятелна страна, само че предлага това да не се прави незабавно, с цел да се водят договаряния с управляващите в Мадрид. Той предложи да се изчака "няколко седмици ", с цел да се улесни разговорът.
Ако задачата на Пучдемон бе да успокои напрежението сред Барселона и Мадрид, а в това време да отговори и на упованията на поддръжниците на каталунската самостоятелност - по-скоро не съумя да я реализира. Мадрид реагира остро на самото споменаване на думата "независимост ", а у локалните националисти остана чувството за излъгани очаквания.
Маневрата на каталунския водач може да наподобява наивна и даже обезверена, само че той в действителност нямаше различен избор. Както "БАНКЕРЪ " писа преди седмица, Пучдемон самичък се вкара в обстановка, от която на процедура няма излаз. След подозрително извършения от законова позиция и незадоволително внушителен референдум той трябваше или да разгласи самостоятелност, или да се съобщи. Обявяването на Каталунска република обаче щеше да го вкара във война освен с Мадрид, само че и с огромна част от личните му съграждани.
Нестабилните позиции на Пучдемон бяха доказани от голямата проява срещу отцепването, извършена на 8 октомври, в която се включиха минимум 350 000 души (според уредниците те били милион). Ден по-късно кметицата на Барселона Ада Колау, която кардинално поддържаше провеждането на референдум, само че в границите на закона, съобщи, че резултатите от вота на 1 октомври не могат да служат за основа за оповестяване на самостоятелност.
Към натиска на недоволната част от обществеността би трябвало да се прибави и неодобрителната реакция на бизнессредите. Влиятелната бизнес асоциация "Фомент дел Требал " съобщи в своя декларация на 9 октомври, че дейностите на националистите изправят Каталуния пред "икономическа неплатежоспособност ". В същото време десетки компании, в това число и някои от най-големите компании в района, реалокираха централите си отвън Каталуния или най-малко изявиха желание да го създадат. Сред тях изпъкваха "Кайша Банк " и "Банко Сабадел ", третата и петата по величина финансови институции в Испания.
Възможните направления за развиване на обстановката са две. При твърдия вид испанският министър председател Мариано Рахой приема оповестената, само че "отложена " самостоятелност за задоволително нарушаване на испанската конституция, с цел да задейства нейния член 155, при който централното държавно управление поема контрола над региона. Ако след "подадената ръка " от страна на Пучдемон консерваторът Рахой се реши на такава стъпка, това би могло обаче да предизвика остра реакция в Каталуния и да ускори напрежението сред региона и останалата Испания.
Другият път е "мекият " - на отстъпките. Там обаче полето за маневриране не е огромно, тъй като още през 2005-а тогавашният испански министър председател - социалист Хосе Луис Родригес Сапатеро контракти самостоятелен статут на Каталуния, предоставящ й необятни пълномощия, само че най-радикалните от тях бяха отхвърлени от Конституционния съд. При това състояние всевъзможни отстъпки от страна на Мадрид ще би трябвало да преминат през смяна на конституцията, а за това е належащо време - във всеки случай повече от няколкото седмици, с които бе отсрочена независимостта.
Както наподобява, Рахой избра композиция от двата метода. На другия ден след декларацията на Пучдемон той изиска каталунското държавно управление ясно да удостовери оповестило ли е, или не самостоятелност. Така той трансферира топката в полето на Пучдемон, тъй като отговорът "не " би означавал проваляне за него, а отговорът "да " би бил съображение за задействане на член 155. Часове по-късно испанският министър председател осведоми, че дружно с Педро Санчес, ръководителя на главната опозиционна партия - социалистическата - е договорил приемането на конституционна промяна, за реализирането на която ще са нужни доста месеци.
Ако задачата на Пучдемон бе да успокои напрежението сред Барселона и Мадрид, а в това време да отговори и на упованията на поддръжниците на каталунската самостоятелност - по-скоро не съумя да я реализира. Мадрид реагира остро на самото споменаване на думата "независимост ", а у локалните националисти остана чувството за излъгани очаквания.
Маневрата на каталунския водач може да наподобява наивна и даже обезверена, само че той в действителност нямаше различен избор. Както "БАНКЕРЪ " писа преди седмица, Пучдемон самичък се вкара в обстановка, от която на процедура няма излаз. След подозрително извършения от законова позиция и незадоволително внушителен референдум той трябваше или да разгласи самостоятелност, или да се съобщи. Обявяването на Каталунска република обаче щеше да го вкара във война освен с Мадрид, само че и с огромна част от личните му съграждани.
Нестабилните позиции на Пучдемон бяха доказани от голямата проява срещу отцепването, извършена на 8 октомври, в която се включиха минимум 350 000 души (според уредниците те били милион). Ден по-късно кметицата на Барселона Ада Колау, която кардинално поддържаше провеждането на референдум, само че в границите на закона, съобщи, че резултатите от вота на 1 октомври не могат да служат за основа за оповестяване на самостоятелност.
Към натиска на недоволната част от обществеността би трябвало да се прибави и неодобрителната реакция на бизнессредите. Влиятелната бизнес асоциация "Фомент дел Требал " съобщи в своя декларация на 9 октомври, че дейностите на националистите изправят Каталуния пред "икономическа неплатежоспособност ". В същото време десетки компании, в това число и някои от най-големите компании в района, реалокираха централите си отвън Каталуния или най-малко изявиха желание да го създадат. Сред тях изпъкваха "Кайша Банк " и "Банко Сабадел ", третата и петата по величина финансови институции в Испания.
Възможните направления за развиване на обстановката са две. При твърдия вид испанският министър председател Мариано Рахой приема оповестената, само че "отложена " самостоятелност за задоволително нарушаване на испанската конституция, с цел да задейства нейния член 155, при който централното държавно управление поема контрола над региона. Ако след "подадената ръка " от страна на Пучдемон консерваторът Рахой се реши на такава стъпка, това би могло обаче да предизвика остра реакция в Каталуния и да ускори напрежението сред региона и останалата Испания.
Другият път е "мекият " - на отстъпките. Там обаче полето за маневриране не е огромно, тъй като още през 2005-а тогавашният испански министър председател - социалист Хосе Луис Родригес Сапатеро контракти самостоятелен статут на Каталуния, предоставящ й необятни пълномощия, само че най-радикалните от тях бяха отхвърлени от Конституционния съд. При това състояние всевъзможни отстъпки от страна на Мадрид ще би трябвало да преминат през смяна на конституцията, а за това е належащо време - във всеки случай повече от няколкото седмици, с които бе отсрочена независимостта.
Както наподобява, Рахой избра композиция от двата метода. На другия ден след декларацията на Пучдемон той изиска каталунското държавно управление ясно да удостовери оповестило ли е, или не самостоятелност. Така той трансферира топката в полето на Пучдемон, тъй като отговорът "не " би означавал проваляне за него, а отговорът "да " би бил съображение за задействане на член 155. Часове по-късно испанският министър председател осведоми, че дружно с Педро Санчес, ръководителя на главната опозиционна партия - социалистическата - е договорил приемането на конституционна промяна, за реализирането на която ще са нужни доста месеци.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ