Легендарна къща се руши
Къщата на Димитър Талев в родния му град Прилеп в Северна Македония се разрушава. Легендарната къща, която е разказана в " Железния светилник " като дом на семейство Глаушеви, е благосъстоятелност на фамилията на Снежана Аческа от 1926 година. Жената желае да я продаде единствено и само на българската страна. Но страната ни не демонстрира интерес към този момент две десетилетия. Къщата, в която е роден и израснал Димитър Талев в Прилеп.
“Железният светилник " разказва живота на семейство Глаушеви точно в този дом. Сега се разрушава.
Има риск тази къща да бъде изгубена, в случай че българската страна продължава да демонстрира равнодушие и липса на национални сетива. Наследниците молят българските политици и държавници да вземат единственото вярно решение и да запазят родната къща на считания от всички наши сънародници за един от най-достойните македонски българи.
" Най-голямото ми предпочитание е къщата на Димитър Талев да стане българска, да стане културен дом на България. Не мога да схвана, за какво България спи. Може и плоча да слагат, само че България би трябвало да бъде страна. Да се прояви в светлината на същинска страна и да се преклони пред делото на Димитър Талев. Нека той се върне там, откъдето е тръгнал. Той е излязъл от тази къща и от Прилеп – дано се върне назад. И неговият дух да бъде спокоен ", съобщи в изявление актуалният притежател на къщата Снежана Аческа пред БГНЕС.
" В момента аз съм собственичка на къщата (на Димитър Талев – бел. ред.), защото законният притежател – брачният партньор ми, умря. Имам съществени проблеми: Изгонени сме от нашата къща, изгони ни нашата страна, към която не изпитвам повече усеща като към страна, в която съм се родила, и поради избрани хора скърбя, че съм се родила. Проблемите ми са огромни. Съпругът ми умря печален, тъй като беше изпъден от къщата, в която се е родил, и това е доста тежко. Няма да кажа кой ни изгони – споделила съм го там, където би трябвало.
Този човек сега е в пандиза и му поисквам да остане там до края на живота си. Целта беше той да я вземе и той да я продаде. Аз не разреших това да се случи, реагирах бързо и всичко това беше прекъснато ".
" Най-голямото ми предпочитание е (къщата) да бъде българска, да стане културен дом на България. Тук поражда още един проблем: Питам къде е България? Защо спи?! Не мога да схвана за какво България спи. От години го дублирам: Сумата за една страна е смешна и да не се погрижи страната да събере най-малко 100 000 евро за къща с 10 стаи, която може да се трансформира и в хотел...
Създадена беше фондация " Димитър Талев “, само че отново нищо не беше направено. Хората не дават пари. Смятам, че това е срамотия. Да има България културен дом в центъра на Прилеп е огромна работа ", заяви Аческа и акцентира: Очаквам българската страна да пристигна и да си я купи. Да им предам ключовете, до момента в който съм жива.
Мъжът ми умря печален и ми сподели: Живей, с цел да осъществиш това, което си си наумила. Ето, към момента съм жива, скоро ще навърша 72 години, и апелирам българската страна да форсира този развой, тъй като не знам по кое време ще си отида. Тази страна ми изгони и децата – и трите са в чужбина, а аз останах сама. Поне да довърша това, което започнах преди 20 години.
На въпроса дали идват постоянно хора от България да прегледат къщата Аческа отговори: " Разбира се. Идват цели рейсове или поединично, влизаха, разхождаха се из къщата. Сега към този момент не пущам никого, тъй като къщата се руши – това е остаряла къща и в случай че не се поддържа, а 10 години бяхме изселени от нея, няма кой да я поддържа към този момент.
Нормално е тя да стартира да пада. Аз можех да я поправям, само че трябваше да се остави едно или друго в нея в достоверния му тип. Къщата остана достоверна, само че ще падне, в случай че изчака още малко. Започва да капе от разнообразни места, а в случай че си бяхме ние в нея, това нямаше да се случи.
За да поддържаме остарялата къща, изхарчихме пари що се касае за две нови. Няма човек, който да каже: Върна ме Снежана или свекървата. Свекърва ми пускаше всички, а ние се чудехме за какво идват толкоз доста хора. Тук беше директорката на гимназия " Димитър Талев “ от Пловдив. И тогава попитах: Ще ми изясни ли някой за какво идват толкоз доста хора, за какво оставят цветя на чешмата, какво се случва, каква е повода за всичко това? Жената ми изясни ".
" Още при първото си пътешестване в София - а по-рано пътувах доста постоянно, двете снахи, дамите на братята ми, са българки, ходех в Плевен, минавах и през София, където имам приятелки, от площад " Славейков “ си купих всички книги от Димитър Талев. Прочетох ги и разбрах защо става въпрос. Едва тогава разбрах кой е Димитър Талев и какъв брой възвишено е това, което написа в книгите си. Бях във екстаз, изключително от " Железния светилник “.
И тъкмо това ми даде мотив да се обърна към Стефан Данаилов. Той постави доста старания, само че не направи нищо. Вероятно е имало различен фактор, който правеше пречки нещата да се задвижат ".
" България би трябвало да бъде страна. Да се прояви в светлината на същинска страна и да се преклони пред делото на Димитър Талев. Нека Димитър Талев се върне там, откъдето е тръгнал. Той е излязъл от тази къща и от Прилеп – дано се върне назад. И неговият дух да бъде спокоен. Мисля, че щом се върне, духът му ще откри покой ", сподели още Снежана Аческа.
“Железният светилник " разказва живота на семейство Глаушеви точно в този дом. Сега се разрушава.
Има риск тази къща да бъде изгубена, в случай че българската страна продължава да демонстрира равнодушие и липса на национални сетива. Наследниците молят българските политици и държавници да вземат единственото вярно решение и да запазят родната къща на считания от всички наши сънародници за един от най-достойните македонски българи.
" Най-голямото ми предпочитание е къщата на Димитър Талев да стане българска, да стане културен дом на България. Не мога да схвана, за какво България спи. Може и плоча да слагат, само че България би трябвало да бъде страна. Да се прояви в светлината на същинска страна и да се преклони пред делото на Димитър Талев. Нека той се върне там, откъдето е тръгнал. Той е излязъл от тази къща и от Прилеп – дано се върне назад. И неговият дух да бъде спокоен ", съобщи в изявление актуалният притежател на къщата Снежана Аческа пред БГНЕС.
" В момента аз съм собственичка на къщата (на Димитър Талев – бел. ред.), защото законният притежател – брачният партньор ми, умря. Имам съществени проблеми: Изгонени сме от нашата къща, изгони ни нашата страна, към която не изпитвам повече усеща като към страна, в която съм се родила, и поради избрани хора скърбя, че съм се родила. Проблемите ми са огромни. Съпругът ми умря печален, тъй като беше изпъден от къщата, в която се е родил, и това е доста тежко. Няма да кажа кой ни изгони – споделила съм го там, където би трябвало.
Този човек сега е в пандиза и му поисквам да остане там до края на живота си. Целта беше той да я вземе и той да я продаде. Аз не разреших това да се случи, реагирах бързо и всичко това беше прекъснато ".
" Най-голямото ми предпочитание е (къщата) да бъде българска, да стане културен дом на България. Тук поражда още един проблем: Питам къде е България? Защо спи?! Не мога да схвана за какво България спи. От години го дублирам: Сумата за една страна е смешна и да не се погрижи страната да събере най-малко 100 000 евро за къща с 10 стаи, която може да се трансформира и в хотел...
Създадена беше фондация " Димитър Талев “, само че отново нищо не беше направено. Хората не дават пари. Смятам, че това е срамотия. Да има България културен дом в центъра на Прилеп е огромна работа ", заяви Аческа и акцентира: Очаквам българската страна да пристигна и да си я купи. Да им предам ключовете, до момента в който съм жива.
Мъжът ми умря печален и ми сподели: Живей, с цел да осъществиш това, което си си наумила. Ето, към момента съм жива, скоро ще навърша 72 години, и апелирам българската страна да форсира този развой, тъй като не знам по кое време ще си отида. Тази страна ми изгони и децата – и трите са в чужбина, а аз останах сама. Поне да довърша това, което започнах преди 20 години.
На въпроса дали идват постоянно хора от България да прегледат къщата Аческа отговори: " Разбира се. Идват цели рейсове или поединично, влизаха, разхождаха се из къщата. Сега към този момент не пущам никого, тъй като къщата се руши – това е остаряла къща и в случай че не се поддържа, а 10 години бяхме изселени от нея, няма кой да я поддържа към този момент.
Нормално е тя да стартира да пада. Аз можех да я поправям, само че трябваше да се остави едно или друго в нея в достоверния му тип. Къщата остана достоверна, само че ще падне, в случай че изчака още малко. Започва да капе от разнообразни места, а в случай че си бяхме ние в нея, това нямаше да се случи.
За да поддържаме остарялата къща, изхарчихме пари що се касае за две нови. Няма човек, който да каже: Върна ме Снежана или свекървата. Свекърва ми пускаше всички, а ние се чудехме за какво идват толкоз доста хора. Тук беше директорката на гимназия " Димитър Талев “ от Пловдив. И тогава попитах: Ще ми изясни ли някой за какво идват толкоз доста хора, за какво оставят цветя на чешмата, какво се случва, каква е повода за всичко това? Жената ми изясни ".
" Още при първото си пътешестване в София - а по-рано пътувах доста постоянно, двете снахи, дамите на братята ми, са българки, ходех в Плевен, минавах и през София, където имам приятелки, от площад " Славейков “ си купих всички книги от Димитър Талев. Прочетох ги и разбрах защо става въпрос. Едва тогава разбрах кой е Димитър Талев и какъв брой възвишено е това, което написа в книгите си. Бях във екстаз, изключително от " Железния светилник “.
И тъкмо това ми даде мотив да се обърна към Стефан Данаилов. Той постави доста старания, само че не направи нищо. Вероятно е имало различен фактор, който правеше пречки нещата да се задвижат ".
" България би трябвало да бъде страна. Да се прояви в светлината на същинска страна и да се преклони пред делото на Димитър Талев. Нека Димитър Талев се върне там, откъдето е тръгнал. Той е излязъл от тази къща и от Прилеп – дано се върне назад. И неговият дух да бъде спокоен. Мисля, че щом се върне, духът му ще откри покой ", сподели още Снежана Аческа.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ