Мнение: Да не допуснем училището да пречи на образованието
Кашата в учебното обучение тези дни се сгъсти още (сякаш не беше задоволително гъста). Дори замириса на загоряло. Месец и половина преди всеобщата нервност за банкет след седми клас по този начин наречените елитни учебни заведения още не са оповестили оценките по кои предмети ще вземат поради при класирането на учениците. Което значи, че в последния миг изнервени родители може да виснат на главите на учителите по низвергнатите в VII клас предмети с претенции за шестици.
Шестиците в България прочее от дълго време нямат никаква стойност - все отличници ни ръководят и виждаме резултатите. В седми клас обичайно доста учители надуват оценките на възпитаниците си поради идното кандидатстване. Най-голямата реклама на едно главно учебно заведение нормално е какъв брой деца, които са учили в него, са били признати в учебните заведения, за които е огромното боричкане. На тази въдица се ловят всички амбициозни майки. Затова някои учебни заведения в София да вземем за пример са полупразни - с 300-400 деца, а в други се тъпчат по 1300-1400, че и повече. Последните просто са по-добри в рекламата.
Който родител не е минал през месомелачката в седми клас, надали знае защо става дума - цялостно безумие от заболели упоритости и омерзение от всяко учебно заведение, което не влиза в листата на най-желаните. Тази нервност все по-трайно се придвижва и към записването в първи клас. За съпоставяне: в ХII клас на родителите не им пука - над 50 университета стоят празни и одобряват даже с тройки. Зорът е детето да влезе в елитна гимназия. С какви познания излиза - няма никакво значение. От години се знае, че в седми клас са значими само българският и математиката. По тях се зубри крепко, на частни уроци по двата предмета се потегля още при започване на шести клас. След двегодишна инвестиция (от 8-10 хиляди лева вероятно) обичаният правоприемник има късмет да се класира в някое от учебните заведения в топ 20 в столицата. Нещастните учители по всички други предмети се изтезават в VII клас с отегчени и преуморени възпитаници, на постоянно снабдявани с извинителни бележки по " ненужните " предмети.
Затова новината на Министерството на образованието от 28 март - че може да се наложи инвестиция и по други предмети - е много стряскаща за множеството фамилии със седмокласници. Съобщението за сходни новости в последния миг изцяло изнервят така и така лудналите родители, които през месец-два биват сюрпризирани с някоя просветителна новина. На тях от дълго време им е писнало, тъй като инвестицията в обучение е измежду най-непредвидимите. Новостите нямат край, а колкото повече " промени " се внедряват, толкоз повече образованието върви към зле.
Всъщност отлично е учебните заведения да имат независимост. За всичко. Би било хубаво и учителите да имаха независимост, а не да подлежат на глоба при всяка демонстрация на фикция и отклоняване от тежкия, отегчителен и от време на време възмутителен образователен проект. Но нямат, по тази причина доста от тях са демотивирани като учениците си. Хубаво би било гимназиите да одобряват освен деца, в чиито частни уроци са вкарани няколко хиляди лв., а и мислещи, можещи и с разнообразни гении. При сегашните условия няма по какъв начин да се случи - най-вече мафията с частните уроци да се разклони и по други балообразуващи предмети.
Новите правила за банкет след седми клас бяха признати през октомври 2016 година с разпоредба. Наредбата закъсня, тъй като безумният нов учебен закон на ГЕРБ, който действително няма да промени нищо във връзка с грамотността, влезе в действие предишния август. Много от нещата, записани в него, трябваше да се уредят в подзаконови нормативни актове. След излизането на въпросната разпоредба учебните заведения би трябвало да разгласят кои балообразуващи предмети избират до 10 април - единствено месец преди изпитите! Сега може да се окаже, че претенденти за елитни учебни заведения могат да останат отвън тях, тъй като да вземем за пример към този момент се изисква да са се класирали на олимпиади или други надпревари, на които те може да не са ходили. Това важи изключително за гимназии като природо-математическите и хореографските, на които законът забрани да организират лични изпити за пресяване на претендентите. Жестоката конкуренция за 10-20 столични учебни заведения от години слага въпроса за какво качеството на образованието в останалите не е на равнище, само че никой от министерството на образованието не се усеща задължен да отговори.
Любимият спорт на многочислената и ненужна просветителна администрация е сегрегацията - да се изолират няколкостотин възпитаници в от малко малко налагащи дисциплинираност и изискващи познания (не и даващи) учебни заведения, а останалите да бъдат оставени на произвола на ориста. Феодални шефове, назначени по политически принцип, се пробват всячески да се подмажат на инспектората и министерството, с цел да могат да оцелеят на постовете си. Свежа мисъл мъчно прониква в учебното заведение, тъй като учителите, от своя страна, пък се стремят да се харесат на шефовете, с цел да получат по-високо оценяване. Резултатът е драматичен.
Кой има интерес от всеобщото произвеждане на полуграмотни младежи в " неелитните " учебни заведения е ясно - политическата класа, която разчита на все по-тъпи и неинформирани гласоподаватели, които да се хващат на популистки въдици. И тази маса през последните 10 години нараства устойчиво. Няма тъпи деца на входа на учебното заведение. На изхода му обаче е цялостно с новобранци. А Марк Твен беше споделил, че не би трябвало да позволяваме учебното заведение да пречи на образованието.
Инфо: www.segabg.com
