Радев: Кабинетът да действа, чакаме ликвидни мерки
Кърпим старите гуми, вместо да ускорение растежа с нови - за Формула 1 Бизнесът оцеля макар страната 60/40 бе равно несправедлива - и за тези, които нямат и за тези, които имат Всички работещи в Албена са имунизирани, това е професионална отговорност Лято 2021 завърши, умните компании вършат договорите си за следващата година Наядохме се с политическата гозба, трябват специалисти във властта, споделя ръководителят на БСК Радосвет Радев в особено изявление за встник СТАНДАРТ
- Оцеля ли бизнесът в коронакризата, господин Радев, и в случай че да - благодарение на страната или макар нея?
- Бизнесът оцеля. Това е точната дума. В няколко бранша и подотрасъла се вижда ускорение на стопанската интензивност - растеж на приходите, растеж на експорта. Ако си дадем сметка, че България е измежду страните, които са на опашката на Европа в класацията за съответна държавна помощ, на процедура отговорът на въпроса Ви е оцеля макар страната.
- Как се съпоставя държавната помощ у нас по отношение на тази в Европа?
- Цялата помощ във всичките й прояви и форми като ограничения за поощряване на заетостта, ликвидната поддръжка и така нататък, не надвишава маргиналните 2,5% от Брутният вътрешен продукт. Докато за страните в Европа този % е 6, а на някои места и 9%. Бизнесът оцеля поради самия себе си. Заради онази имунна система, която разви - да оцелява без значение от идиотщините, които му се случват.
- Безспорно думата на 2021 година е възобновяване. От кои браншове би трябвало да стартира възобновяване на стопанската система?
- Има браншове, които към този момент се възвръщат. Вакуум в пазарната стопанска система няма. Затова е пазарна, тъй като е свободна и се прави от свободни бизнесмени. Естествено, че най-добре е да се възвръщат браншове, които са с доста мощна и дейна поддръжка от голям брой по-малки компании, работещи за огромния локомотив, който дърпа съответен бранш. Но в България нямаме промишленост, която да създава краен артикул - автомобил или хардуер, да вземем за пример. Нямаме браншове, които са локомотиви на икономическото възобновяване. От България не престават да излизат полуфабрикати. Нещо, което е стартирано тук, и е свършено с доста дребна добавена стойност, отива при нашите сътрудници, които асамблират полуфабрикатите от България, Румъния, Гърция, Португалия и най-високата добавена стойност остава там, където се прави приключеният артикул.
- Кои браншове към този момент се възвръщат?
- Основно машиностроенето. Добивната индустрия пък изобщо не спря. Това е обвързвано и с растежа на борсовите цени на металите.
- В края на предходната седмица имахте среща с вицепремиера Гълъб Донев. Кои от ограниченията в поддръжка на бизнеса би трябвало да продължат и под каква форма?
- В последния ден на май изтекоха всички ограничения по метода, по който бяха дефинирани от постоянното държавно управление. Вероятно промисълът е бил, че България ще се възвърне и на 1 юни ние ще излетим стопански.Една от най-важните рекомендации на Европейската комисия е ограниченията да не се отдръпват внезапно. Това би трябвало да става гладко. Второ - да работят най-малко до края на календарната година.Мерките за поддръжка в България бяха дребни като размер, за сметка на това пък се случваха постепенно, тромаво и отсрочено във времето. В момента задача на служебното държавно управление е да изиграе някакъв сюжет на фокусника в цирка, с цел да извади от празния цилиндър зайчето.В момента обстановката е такава: спрени ограничения, лимитирана законова подготвеност за основаване на нови ограничения, тъй като няма настоящ парламент, неактуализиран бюджет и по едно и също време с това икономически субекти, които не престават да изпитват тежките удари на рецесията. В момента обстановката с българския бизнесмен е най-пъстрата, откогато следя частния бизнес. Толкова пъстра в никакъв случай не е била.
- Защо?
- Когато по-рано имаше рецесия - всички бяха в рецесия. Когато имаше напредък - всички бяха във напредък. Сега има компании, които порастват, други, които са си на същото равнище, и трети, които не престават да са на дъното. Това сочи и анкетата на Българската стопанска камара от края на април и началото на май. И в тази пъстрота го няма това нещо, което да хванеш и да кажеш: " Ето, тук ще налеем ". Затова, съгласно мен, верният метод, което апропо на тази среща бе декларирано, е да се разпознават тъкмо тези браншове, тъкмо тези предприятия, които не престават да са в затруднено състояние поради рецесията, с ясната мисъл, че средствата са лимитирани. От тази позиция, не може да се допусне това, което в известна степен се случи - 60/40 да бъде равно несправедлива за тези, които нямат, и за тези, които имат, тъй като и те получаваха. При този лимитиран запас огромното майсторство е да насочиш запас тъкмо там, където има потребност от помощ, а не да правиш несправедливо богати тези, които по този начин или другояче си работят.
- Това ли се има поради под " точково напояване ", както поискахте четирите работодателски организации - помощ 75/0 или 70/0, само че единствено за предприятията, които са спрели или имат над 20 на 100 спад в производството?
- Да, това е позиция на Асоциацията на българските работодатели. Това е рационалният метод. Друг е въпросът дали сега това държавно управление с тези екипи, изключително с мидъл мениджмънта на министерствата има потенциала да направи тази извънредно комплицирана идентификация на субектите, които имат потребност в действителност от точкова поддръжка.
- Изтече мораториумът върху заемите от банки. Бизнесът в положение ли е да си заплаща отговорностите или ще последват всеобщи банкрути?
- Пак ще се базира на проучването на БСК, тъй като това бе един от въпросите. Деветте месеца на мораториума върху главниците беше употребен от 14 000 компании. Експозицията на банките към тъкмо тези 14 000 компании беше към 9 милиарда лв.. Половината компании споделят, че нямат потребност повече от мораториума, за тях той си е приключил работата и е бил потребен. Винаги съм твърдял, че това е може би една от най-прагматичните и най-полезните ограничения. Лошото е, че другата половина от компаниите не са подготвени. 1/3 от тях споделят, че ще разгласят банкрут, други ще търсят някакви решения, макар че те са останали единствено на тежестта на плещите на банковите мениджъри и на съответните мениджъри на комерсиалните сдружения. Тоест тук е умеенето да преговаряш, да защитиш самостоятелно някаква по-олекотена форма на заплащане на главницата и така нататък От Асоциацията на комерсиалните банки знам, че по това се работи. Звучи много разумно и в точния момент поръчката да се обмисли една от новите ограничения да бъде за повишение ликвидността на фирмите. Нещо, по което сега работи икономическият блок на служебното държавно управление.
- Има ли пари в страната за това?
- Финансовият министър сподели, че в хазната има малко над 2 милиарда, само че те са разпределени по пера, които са били полезност от позиция на ръководството през 2020 година, когато бе признат бюджетът. Най-лошата ми прогноза се сбъдна. Миналата година споделих, че текат паралелно три рецесии - политическата от митингите на жълтите павета, здравната, която всички усетиха, и икономическата, за която споделяха: " Те ще се оправят ". Сега политическата рецесия не е решена, само че е пред разрешаване, здравната съвсем се взема решение и отива в архивите, само че при стопанската има захлупване на няколко процеса. От една страна, нуждата от възобновяване на докризисните равнища, от друга - основаване на опция за новата българска стопанска система на 21 век. За това обаче няма време. В момента лепим гуми, а не произвеждаме нови, които да са яки - за Формула 1. А на България това й би трябвало.Новата стопанска система 4.0, за която се борим, продължава да поражда непринудено. Питал съм бизнесмени в региона на биотехнологиите, нанотехнологиите, стартъп стопанската система - браншове, които работят крепко и порастват с десетки проценти, по какъв начин по този начин се случи развиването им. А те дават отговор: " Държавата не ни вижда, не ни контролира и ние имаме цялостната независимост. Ако дойдат да ни контролират, значи - край ". Много е комплицирано да вървят по едно и също време двата процеса - единият (социално приемлив) на възобновяване, възкръсване, стабилизиране, запазване на българската стопанската система във типа, в който е съществувала до 2020 година, и другият по основаването на новата стопанска система. Казват, че предишното в нощта си ражда бъдещето. Е, това доста се забави. Няма такава бременност.Моето схващане за ролята на страната е да направи модерните правила. В Холандия и в Гърция оценката на една компания в стопанска система 4.0 със същите параметри, които има в България, е от 30 до 130 % по-висока. Парите са едни и същи - и нашият стартъп прави продажби за 3 милиона евро, и техният също. Но единствено поради удобната юридически завършена вярно среда същият стартъп в Холандия и в Гърция получава награда от вложителите поради това, че се намира на територията на загрижени страни там да се развие тази нова стопанска система. Ето това няма кой да го направи. Ясно е, че служебният кабинет няма законодателна самодейност, тъй като няма парламент. Но могат да се очертаят направления, в които да се работи. Защото ние продължаваме сега отвън всички общоприети неща да си имаме и специфични трудности, бариери поради неспособно свършена работа на някогашното Народно заседание.
- Бихте ли дал образец?
- Имаме един поразителен случай - недогледан Закон за държавния запас и " Солвей Соди ". Те не употребяват горивото мазут, само че според тази норма би трябвало да имат 44 000 тона мазут на своята площадка. Това е два или три пъти годишното ползване на България. Всички вместимости на територията на България са към 30 000. Ако това изискване не бъде изпълнено, глобата е до 40-50 милиона лв.. Каква е тази инквизиция на бизнеса?
- За да се случи това, за което говорите - правила за новата стопанска система, е нужна политическа непоклатимост, която като че ли не се обрисува от позиция на идните избори. Социолозите вещаят повторение на резултата в Народното събрание...
- Следващият ще е още по-фрагментиран...
- Което значи още по-трудно сформиране на кабинет.
- Много обичам да давам образеца за кралство Белгия, което 591 дни беше без държавно управление. Но тогава брутният вътрешен артикул на Белгия растеше с 3 % годишно. Никой не спря да си купува белгийския шоколад, никой не спря да си купува диамантите от Антверпен. Понякога комплицираните като настройване държавни управления са по-добри от монолитните. В момента всички споделят, че най-голямата им грижа е бизнесът. Ако са почтени, тъкмо поради този анонс могат да създадат това много мъчно за реализиране, само че въпреки всичко постижимо единодушие, тези процеси да се движат от специалисти. Защото мисля, че се наядохме с манджата на политическите управления в сензитивните за бизнеса министерства. Те доведоха до някои от безумията.
- Безспорно, секторът, който пострада най-вече от рецесията, е туризмът. Заради едно неуместно решение на предходния здравен министър - облекченият режим за влизане в България да бъде с дата 1 май, загубихме румънските туристи за Великден. Какво чака в този момент бизнесът от властта?
- 50 % от резервациите бяха канселирани поради това решение, което бе взето на 29 април, само че влезе в действие на 1 май. Глупавото в решението на министъра бе обвързвано с дефицитите в общата му просвета, че румънците също са православни и че при тях Великден също е интервал, който е по-дълъг. Те имаха главно резервации по Северното Черноморие. Само поради това, че заповедта не влезе в действие на 29 април, а на 1 май, половината резервации бяха анулирани. Иначе заповедта бе доста положителна - либерализиране на достъпа до България.А какво желае бизнесът? На първо място, да има малко по-образовани хора. Както виждате бедите идват от това, че някой не е прочел първите 300 книги в живота си.Второто е признак. Вече има интерес, не споделям на запълване на потенциалите, само че има интерес към България. В момента страната ни е много привлекателна дестинация от гледна на това, че има слънце - витамин D, чист въздух - по Черноморието съвсем на всички места, и ценова досегаемост. Ако политиците и тук, и в Европа не объркат нещата, българският туризъм ще стартира леко да се изправя.
- Каква е прогнозата Ви за летния сезон?
- За мен сезон 2021 е изцяло завършил. В момента стратегически вярно работещите компании се насочват към сезон 2022. Затова доста значимо е какви ще бъдат ограниченията сега. За да може договорите за идващия сезон да се случат в среда, в която се демонстрира отговорността на българския туристически бранш. Давам образец с курорта Албена - всички работещи, които са в контакт с туристите, са 100 % имунизирани и процесът завърши преди 20 май. Това е акт на професионална почтеност, с цел да могат тези хора и туристите да знаят, че са в свободна от коронавирус среда.
- Помага ли страната в рекламата на България като безвредна дестинация?
- Не. Престъпно бездейства. Не са нужни милиони, може да създадат доста елементарни неща. Достатъчно е единствено да покажеш опашката на Промахон, която минава за 7 часа границата, откакто към този момент си карал 2-3 часа до такава степен. За тези 7 часа можеш да отидеш до Созопол и да се върнеш. Узото в Созопол е същото като на Халкидики.
- Оцеля ли бизнесът в коронакризата, господин Радев, и в случай че да - благодарение на страната или макар нея?
- Бизнесът оцеля. Това е точната дума. В няколко бранша и подотрасъла се вижда ускорение на стопанската интензивност - растеж на приходите, растеж на експорта. Ако си дадем сметка, че България е измежду страните, които са на опашката на Европа в класацията за съответна държавна помощ, на процедура отговорът на въпроса Ви е оцеля макар страната.
- Как се съпоставя държавната помощ у нас по отношение на тази в Европа?
- Цялата помощ във всичките й прояви и форми като ограничения за поощряване на заетостта, ликвидната поддръжка и така нататък, не надвишава маргиналните 2,5% от Брутният вътрешен продукт. Докато за страните в Европа този % е 6, а на някои места и 9%. Бизнесът оцеля поради самия себе си. Заради онази имунна система, която разви - да оцелява без значение от идиотщините, които му се случват.
- Безспорно думата на 2021 година е възобновяване. От кои браншове би трябвало да стартира възобновяване на стопанската система?
- Има браншове, които към този момент се възвръщат. Вакуум в пазарната стопанска система няма. Затова е пазарна, тъй като е свободна и се прави от свободни бизнесмени. Естествено, че най-добре е да се възвръщат браншове, които са с доста мощна и дейна поддръжка от голям брой по-малки компании, работещи за огромния локомотив, който дърпа съответен бранш. Но в България нямаме промишленост, която да създава краен артикул - автомобил или хардуер, да вземем за пример. Нямаме браншове, които са локомотиви на икономическото възобновяване. От България не престават да излизат полуфабрикати. Нещо, което е стартирано тук, и е свършено с доста дребна добавена стойност, отива при нашите сътрудници, които асамблират полуфабрикатите от България, Румъния, Гърция, Португалия и най-високата добавена стойност остава там, където се прави приключеният артикул.
- Кои браншове към този момент се възвръщат?
- Основно машиностроенето. Добивната индустрия пък изобщо не спря. Това е обвързвано и с растежа на борсовите цени на металите.
- В края на предходната седмица имахте среща с вицепремиера Гълъб Донев. Кои от ограниченията в поддръжка на бизнеса би трябвало да продължат и под каква форма?
- В последния ден на май изтекоха всички ограничения по метода, по който бяха дефинирани от постоянното държавно управление. Вероятно промисълът е бил, че България ще се възвърне и на 1 юни ние ще излетим стопански.Една от най-важните рекомендации на Европейската комисия е ограниченията да не се отдръпват внезапно. Това би трябвало да става гладко. Второ - да работят най-малко до края на календарната година.Мерките за поддръжка в България бяха дребни като размер, за сметка на това пък се случваха постепенно, тромаво и отсрочено във времето. В момента задача на служебното държавно управление е да изиграе някакъв сюжет на фокусника в цирка, с цел да извади от празния цилиндър зайчето.В момента обстановката е такава: спрени ограничения, лимитирана законова подготвеност за основаване на нови ограничения, тъй като няма настоящ парламент, неактуализиран бюджет и по едно и също време с това икономически субекти, които не престават да изпитват тежките удари на рецесията. В момента обстановката с българския бизнесмен е най-пъстрата, откогато следя частния бизнес. Толкова пъстра в никакъв случай не е била.
- Защо?
- Когато по-рано имаше рецесия - всички бяха в рецесия. Когато имаше напредък - всички бяха във напредък. Сега има компании, които порастват, други, които са си на същото равнище, и трети, които не престават да са на дъното. Това сочи и анкетата на Българската стопанска камара от края на април и началото на май. И в тази пъстрота го няма това нещо, което да хванеш и да кажеш: " Ето, тук ще налеем ". Затова, съгласно мен, верният метод, което апропо на тази среща бе декларирано, е да се разпознават тъкмо тези браншове, тъкмо тези предприятия, които не престават да са в затруднено състояние поради рецесията, с ясната мисъл, че средствата са лимитирани. От тази позиция, не може да се допусне това, което в известна степен се случи - 60/40 да бъде равно несправедлива за тези, които нямат, и за тези, които имат, тъй като и те получаваха. При този лимитиран запас огромното майсторство е да насочиш запас тъкмо там, където има потребност от помощ, а не да правиш несправедливо богати тези, които по този начин или другояче си работят.
- Това ли се има поради под " точково напояване ", както поискахте четирите работодателски организации - помощ 75/0 или 70/0, само че единствено за предприятията, които са спрели или имат над 20 на 100 спад в производството?
- Да, това е позиция на Асоциацията на българските работодатели. Това е рационалният метод. Друг е въпросът дали сега това държавно управление с тези екипи, изключително с мидъл мениджмънта на министерствата има потенциала да направи тази извънредно комплицирана идентификация на субектите, които имат потребност в действителност от точкова поддръжка.
- Изтече мораториумът върху заемите от банки. Бизнесът в положение ли е да си заплаща отговорностите или ще последват всеобщи банкрути?
- Пак ще се базира на проучването на БСК, тъй като това бе един от въпросите. Деветте месеца на мораториума върху главниците беше употребен от 14 000 компании. Експозицията на банките към тъкмо тези 14 000 компании беше към 9 милиарда лв.. Половината компании споделят, че нямат потребност повече от мораториума, за тях той си е приключил работата и е бил потребен. Винаги съм твърдял, че това е може би една от най-прагматичните и най-полезните ограничения. Лошото е, че другата половина от компаниите не са подготвени. 1/3 от тях споделят, че ще разгласят банкрут, други ще търсят някакви решения, макар че те са останали единствено на тежестта на плещите на банковите мениджъри и на съответните мениджъри на комерсиалните сдружения. Тоест тук е умеенето да преговаряш, да защитиш самостоятелно някаква по-олекотена форма на заплащане на главницата и така нататък От Асоциацията на комерсиалните банки знам, че по това се работи. Звучи много разумно и в точния момент поръчката да се обмисли една от новите ограничения да бъде за повишение ликвидността на фирмите. Нещо, по което сега работи икономическият блок на служебното държавно управление.
- Има ли пари в страната за това?
- Финансовият министър сподели, че в хазната има малко над 2 милиарда, само че те са разпределени по пера, които са били полезност от позиция на ръководството през 2020 година, когато бе признат бюджетът. Най-лошата ми прогноза се сбъдна. Миналата година споделих, че текат паралелно три рецесии - политическата от митингите на жълтите павета, здравната, която всички усетиха, и икономическата, за която споделяха: " Те ще се оправят ". Сега политическата рецесия не е решена, само че е пред разрешаване, здравната съвсем се взема решение и отива в архивите, само че при стопанската има захлупване на няколко процеса. От една страна, нуждата от възобновяване на докризисните равнища, от друга - основаване на опция за новата българска стопанска система на 21 век. За това обаче няма време. В момента лепим гуми, а не произвеждаме нови, които да са яки - за Формула 1. А на България това й би трябвало.Новата стопанска система 4.0, за която се борим, продължава да поражда непринудено. Питал съм бизнесмени в региона на биотехнологиите, нанотехнологиите, стартъп стопанската система - браншове, които работят крепко и порастват с десетки проценти, по какъв начин по този начин се случи развиването им. А те дават отговор: " Държавата не ни вижда, не ни контролира и ние имаме цялостната независимост. Ако дойдат да ни контролират, значи - край ". Много е комплицирано да вървят по едно и също време двата процеса - единият (социално приемлив) на възобновяване, възкръсване, стабилизиране, запазване на българската стопанската система във типа, в който е съществувала до 2020 година, и другият по основаването на новата стопанска система. Казват, че предишното в нощта си ражда бъдещето. Е, това доста се забави. Няма такава бременност.Моето схващане за ролята на страната е да направи модерните правила. В Холандия и в Гърция оценката на една компания в стопанска система 4.0 със същите параметри, които има в България, е от 30 до 130 % по-висока. Парите са едни и същи - и нашият стартъп прави продажби за 3 милиона евро, и техният също. Но единствено поради удобната юридически завършена вярно среда същият стартъп в Холандия и в Гърция получава награда от вложителите поради това, че се намира на територията на загрижени страни там да се развие тази нова стопанска система. Ето това няма кой да го направи. Ясно е, че служебният кабинет няма законодателна самодейност, тъй като няма парламент. Но могат да се очертаят направления, в които да се работи. Защото ние продължаваме сега отвън всички общоприети неща да си имаме и специфични трудности, бариери поради неспособно свършена работа на някогашното Народно заседание.
- Бихте ли дал образец?
- Имаме един поразителен случай - недогледан Закон за държавния запас и " Солвей Соди ". Те не употребяват горивото мазут, само че според тази норма би трябвало да имат 44 000 тона мазут на своята площадка. Това е два или три пъти годишното ползване на България. Всички вместимости на територията на България са към 30 000. Ако това изискване не бъде изпълнено, глобата е до 40-50 милиона лв.. Каква е тази инквизиция на бизнеса?
- За да се случи това, за което говорите - правила за новата стопанска система, е нужна политическа непоклатимост, която като че ли не се обрисува от позиция на идните избори. Социолозите вещаят повторение на резултата в Народното събрание...
- Следващият ще е още по-фрагментиран...
- Което значи още по-трудно сформиране на кабинет.
- Много обичам да давам образеца за кралство Белгия, което 591 дни беше без държавно управление. Но тогава брутният вътрешен артикул на Белгия растеше с 3 % годишно. Никой не спря да си купува белгийския шоколад, никой не спря да си купува диамантите от Антверпен. Понякога комплицираните като настройване държавни управления са по-добри от монолитните. В момента всички споделят, че най-голямата им грижа е бизнесът. Ако са почтени, тъкмо поради този анонс могат да създадат това много мъчно за реализиране, само че въпреки всичко постижимо единодушие, тези процеси да се движат от специалисти. Защото мисля, че се наядохме с манджата на политическите управления в сензитивните за бизнеса министерства. Те доведоха до някои от безумията.
- Безспорно, секторът, който пострада най-вече от рецесията, е туризмът. Заради едно неуместно решение на предходния здравен министър - облекченият режим за влизане в България да бъде с дата 1 май, загубихме румънските туристи за Великден. Какво чака в този момент бизнесът от властта?
- 50 % от резервациите бяха канселирани поради това решение, което бе взето на 29 април, само че влезе в действие на 1 май. Глупавото в решението на министъра бе обвързвано с дефицитите в общата му просвета, че румънците също са православни и че при тях Великден също е интервал, който е по-дълъг. Те имаха главно резервации по Северното Черноморие. Само поради това, че заповедта не влезе в действие на 29 април, а на 1 май, половината резервации бяха анулирани. Иначе заповедта бе доста положителна - либерализиране на достъпа до България.А какво желае бизнесът? На първо място, да има малко по-образовани хора. Както виждате бедите идват от това, че някой не е прочел първите 300 книги в живота си.Второто е признак. Вече има интерес, не споделям на запълване на потенциалите, само че има интерес към България. В момента страната ни е много привлекателна дестинация от гледна на това, че има слънце - витамин D, чист въздух - по Черноморието съвсем на всички места, и ценова досегаемост. Ако политиците и тук, и в Европа не объркат нещата, българският туризъм ще стартира леко да се изправя.
- Каква е прогнозата Ви за летния сезон?
- За мен сезон 2021 е изцяло завършил. В момента стратегически вярно работещите компании се насочват към сезон 2022. Затова доста значимо е какви ще бъдат ограниченията сега. За да може договорите за идващия сезон да се случат в среда, в която се демонстрира отговорността на българския туристически бранш. Давам образец с курорта Албена - всички работещи, които са в контакт с туристите, са 100 % имунизирани и процесът завърши преди 20 май. Това е акт на професионална почтеност, с цел да могат тези хора и туристите да знаят, че са в свободна от коронавирус среда.
- Помага ли страната в рекламата на България като безвредна дестинация?
- Не. Престъпно бездейства. Не са нужни милиони, може да създадат доста елементарни неща. Достатъчно е единствено да покажеш опашката на Промахон, която минава за 7 часа границата, откакто към този момент си карал 2-3 часа до такава степен. За тези 7 часа можеш да отидеш до Созопол и да се върнеш. Узото в Созопол е същото като на Халкидики.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ