Карън и Брайън Волман вече възпитали две деца, когато решили

Карън и Брайън Волман към този момент възпитали две деца, когато решили да си имат още едно.

Карън забременяла, само че за жалост детето било диагностицирано със синдром на Даун. Лекарите в един глас декларирали, че няма да оцелее. Освен това, положението на плода било неприятна, поради аномалното струпване на течности.

„ Те ни споделиха, че той в действителност може да се роди мъртъв “ – споделя Карън. – „ Но с мъжа ми взехме решение да запазим вяра “.

Волман се молила през цялата си бременност синът й да се роди жив. Тя непрекъснато си представяла по какъв начин той ще си играе с по-големите брат и сестра, по какъв начин го прегръща и се усмихва.

„ Ще му пея приспивни песнички “ – казвала Карън по време на бременността.

Когато настъпило раждането, фамилията било доста нервно. За благополучие, Ренер (така кръстили момчето) се родил жив. Семейство Волман били на седмото небе от благополучие.

Все отново ги чакало още едно тестване. Момчето се родило на 35 седмица, имал бъбречна непълнота, по тази причина бил изпратен в отделението за интензивна терапия. Ренер бил прикрепен към медицинските уреди, които му помагали да диша в продължение на 75 дни.

„ Това беше извънредно. Да ги виждаме болен беше отвратително. Чувствате се безпомощни родители. Но сте длъжни да откриете позитивните моменти, колкото и да е тежко “ – споделя Карън.

На 70 ден лекарите съобщили на фамилията, че би трябвало да се приготвят за най-лошото. Момчето всеки миг щяло да почине: „ Накараха ни да седнем и ни споделиха, че той няма да оцелее. Може би още няколко седмици, месеци ще поживее, само че след това това е всичко “ – спомня си дамата.

Съсипаните от тъга родители не си намирали място. Те по този начин желали това момченце и се надявали до последно, че с него всичко ще бъде наред.

Лекарите ги попитали имат ли последно предпочитание по отношение на умиращия им наследник, а Карън отвърнала: „ Искам да спася живота му “.

За страдание това изглеждало невероятно. Когато изключили апарата, обезпечаващ живота на Ренер, Карън поискала да го подържи в ръце.

Тя го люлеела на ръце, пеела му песнички. Всеки член на фамилията го държал за първи, а може би и за финален път.

Докато Волман се готвели да отведат бебет у дома, с цел да изкара там своите последни дни, ненадейно Ренер почнал да демонстрира признаци на усъвършенствания. Нямало никакви медицински аргументи за това, „ всичко просто се трансформирало “ – споделя Брайън.

След към 6 месеца и половина момчето оздравяло и укрепнало задоволително, с цел да се върне у дома.

„ Порази ме скоростта, с която той оздравя. Той е същинско знамение и за неговите обятия си коства да се бориш “ – споделил основният доктор, лекуващ Ренер.

Днес мо%