Гениалната Камий Клодел, която променя света на изкуството
Камий Клодел e френска скулпторка, известна най-много с бронзовите си и мраморни фигури в тъмен, само че сетивен жанр, напомнящ този на любовника ѝ Огюст Роден (един от основоположниците на импресионизма в пластичното изкуство).
Камий-Розали Клодел е родена на 8 декември 1864 година, във Фер ан-Тарденоа, Франция. В продължение на дълги години е разпознаваема с това, че е държанка и муза на великия Роден. Сестра е на Пол Клодел, посланик, есеист, драматург и стихотворец, чиито списания и записки дават огромна част от оскъдната информация, налична за живота на френската скулпторка.
На възраст сред 5-12 години момичето е обучавано от Сестрите на християнското обучение. Когато фамилията се реалокира в северна централна Франция, образованието на децата на Клодел се поема от домакински преподавател. Оттук нататък Камий няма публично обучение, само че чете доста в добре непокътнатата библиотека на татко си. До тийнейджърските си години тя към този момент е удивително надарен ваятел, а качествата ѝ са приети от редица актьори от това време. Когато през 1881 година фамилията още веднъж се мести, този път в Париж, Камий е призната в Академията „ Колароси “ (сега Grande Chaumiеre) и среща другар за цялостен живот в лицето на Джеси Липскомб (по-късно Елборн). Първите ѝ съществуващи творби са от този интервал.
Камий Клодел и Огюст Роден евентуално за първи път се срещат през 1883 година Малко по-късно тя се трансформира и в негова ученичка, помощник, модел и държанка. Той е с 24 години по-голям от нея, а връзката им е бурна и белязана от горещи разногласия, защото буйният актьор отхвърля да приключи 20-годишната си връзка с Роз Бьоре.
Въпреки че продължава да работи върху личните си творби, счита се, че Клодел е съдействала като помощник в студиото (за основаването на цели фигури и елементи от тях) за плановете на Роден от този интервал - има изказвания, че тя моделира ръцете и краката за Burghers of Calais; театралничи и за някои от фигурите на „ Портите на Ада “. Работейки в студиото на Роден, Клодел има шанса да учи голата фигура и анатомия, необикновена опция за жена през 19 век.
“ " От две седмици съм още веднъж в Париж. Нищо ново. Животът към момента е горчив. " ”
Клодел продължава да живее в дома си до 1888 година, когато се реалокира в лична квартира покрай студиото на Роден. През 1892 година връзката ѝ със популярния ваятел стартира да се разпада и до 1893 година тя по едно и също време живее и работи сама (макар че продължава да поддържа връзка с него до 1898 г.). Клодел се усеща захласната от несправедливостта на Роден към нея. В писмата си тя написа, че е уверена, че той се пробва да саботира кариерата ѝ. Скулпторката става все по-параноична към него и обкръжението му, даже твърди, че те замислят да я убият и да откраднат концепциите ѝ.
“ " Не съм в въодушевление да бъда лъгана повече от майсторския демон и подправения воин, чието най-голямо наслаждение е да се възползва от всички. ”
От този миг тя работи непрестанно, обедняваща и все по-отстъпчива. Поради известността на Роден във френската просвета, Клодел се усамотява в студиото си, с цел да се концентрира върху основаването на творби, които да утвърдят личната ѝ известност. След като завършва аферата с именития актьор, Камий е погълната от тъга и стартира постоянно да разрушава и изхвърля скулптурите си. „ Епохата на зрелостта “ се смята за автобиографично произведение. На него е изобразен по-възрастен мъж (вероятно Роден), който се дърпа от зряла жена (Бьоре) и от протегнатите ръце на млада госпожица, коленичила до него (Клодел).
“ " Страх ме е; Не знам какво иска ми се случи. Какъв беше смисълът да работиш толкоз интензивно и да си надарен, а да бъдеш награден по този начин? Никога и стотинка, измъчвана през целия ми живот. Ужасно е; човек не може да си го показа. ”
До 1912 година множеството от творбите в нейното ателие са унищожени и през днешния ден има непокътната единствено част от творбите ѝ. Нейните нюансирани портрети на човешката форма довеждат до избрани статуи, които страната и пресата цензурират като „ прекомерно чувствени и несъответствуващи “. Тези условия може би способстват за спада в кариерата и психическото положение на Клодел. През 1913 година тя постъпва в психологична институция, където остава до гибелта си 30 години по-късно. Нейната комплицирана персонална драма притегля съществено внимание, само че все пак утвърждението на рецензията идва на първо място от ненадмината ѝ дарба да предава роман в мраморни и бронзови статуи.
В една от най-популярните ѝ статуи, La Valse (The Waltz - 1889-1905 г.), Клодел елегантно изобразява прегръдката на танцуваща двойка, улавяйки по незабравим метод придвижването на двете фигури.
Композициите на Камий Клодел са дръзки, а потреблението на комплицирани материали като ониксов мрамор я отличават като актьор. Творбите на френската скулпторка употребяват концепции от японски щампи в жанр Ар Нуво (от френски: art nouveau, „ ново изкуство “) и Укийо-е (Ukiyo-e, род на отпечатъци върху дървено факсимиле и живопис, зародили в Япония), което довежда до необикновено автентично изкуство. По време на търг през 2017 година са продадени 20 статуи от разнообразни материали (бронз, глина, гипс и теракота) за обща стойност 3,6 милиона евро, три пъти повече от прогнозната сума. Произведенията са предоставени на търга от фамилията на Клодел.
“ " Ако сте благи и спазвате обещанието си, ще бъдем в парадайса. ”
Камий Клодел умира на 19 октомври 1943 година в Мондевер, Франция. Днес творбите ѝ са в сбирките на Musеe d Orsay в Париж, Института за изкуство Courtauld в Лондон, Национален музей на дамите в изкуствата във Вашингтон, D.C. и Музея на изкуствата във Филаделфия. Историята на живота ѝ намира ентусиазъм и в киното във филм на режисьора Бруно Нютън, а в основните функции са Изабел Аджани Жерар Депардийо.
Музей в чест на Камий Клодел е открит 75 години след гибелта ѝ през 2017 година и в родния ѝ град. Той съхранява половината от съществуващите произведения на гениалната артистка, а първото произведение, което феновете виждат, когато влизат в постройката, е огромна статуя на влюбена двойка, за която се счита, че е емблематична за живота на Клодел с Роден.
Камий-Розали Клодел е родена на 8 декември 1864 година, във Фер ан-Тарденоа, Франция. В продължение на дълги години е разпознаваема с това, че е държанка и муза на великия Роден. Сестра е на Пол Клодел, посланик, есеист, драматург и стихотворец, чиито списания и записки дават огромна част от оскъдната информация, налична за живота на френската скулпторка.
На възраст сред 5-12 години момичето е обучавано от Сестрите на християнското обучение. Когато фамилията се реалокира в северна централна Франция, образованието на децата на Клодел се поема от домакински преподавател. Оттук нататък Камий няма публично обучение, само че чете доста в добре непокътнатата библиотека на татко си. До тийнейджърските си години тя към този момент е удивително надарен ваятел, а качествата ѝ са приети от редица актьори от това време. Когато през 1881 година фамилията още веднъж се мести, този път в Париж, Камий е призната в Академията „ Колароси “ (сега Grande Chaumiеre) и среща другар за цялостен живот в лицето на Джеси Липскомб (по-късно Елборн). Първите ѝ съществуващи творби са от този интервал.
Камий Клодел и Огюст Роден евентуално за първи път се срещат през 1883 година Малко по-късно тя се трансформира и в негова ученичка, помощник, модел и държанка. Той е с 24 години по-голям от нея, а връзката им е бурна и белязана от горещи разногласия, защото буйният актьор отхвърля да приключи 20-годишната си връзка с Роз Бьоре.
Въпреки че продължава да работи върху личните си творби, счита се, че Клодел е съдействала като помощник в студиото (за основаването на цели фигури и елементи от тях) за плановете на Роден от този интервал - има изказвания, че тя моделира ръцете и краката за Burghers of Calais; театралничи и за някои от фигурите на „ Портите на Ада “. Работейки в студиото на Роден, Клодел има шанса да учи голата фигура и анатомия, необикновена опция за жена през 19 век.
“ " От две седмици съм още веднъж в Париж. Нищо ново. Животът към момента е горчив. " ”
Клодел продължава да живее в дома си до 1888 година, когато се реалокира в лична квартира покрай студиото на Роден. През 1892 година връзката ѝ със популярния ваятел стартира да се разпада и до 1893 година тя по едно и също време живее и работи сама (макар че продължава да поддържа връзка с него до 1898 г.). Клодел се усеща захласната от несправедливостта на Роден към нея. В писмата си тя написа, че е уверена, че той се пробва да саботира кариерата ѝ. Скулпторката става все по-параноична към него и обкръжението му, даже твърди, че те замислят да я убият и да откраднат концепциите ѝ.
“ " Не съм в въодушевление да бъда лъгана повече от майсторския демон и подправения воин, чието най-голямо наслаждение е да се възползва от всички. ”
От този миг тя работи непрестанно, обедняваща и все по-отстъпчива. Поради известността на Роден във френската просвета, Клодел се усамотява в студиото си, с цел да се концентрира върху основаването на творби, които да утвърдят личната ѝ известност. След като завършва аферата с именития актьор, Камий е погълната от тъга и стартира постоянно да разрушава и изхвърля скулптурите си. „ Епохата на зрелостта “ се смята за автобиографично произведение. На него е изобразен по-възрастен мъж (вероятно Роден), който се дърпа от зряла жена (Бьоре) и от протегнатите ръце на млада госпожица, коленичила до него (Клодел).
“ " Страх ме е; Не знам какво иска ми се случи. Какъв беше смисълът да работиш толкоз интензивно и да си надарен, а да бъдеш награден по този начин? Никога и стотинка, измъчвана през целия ми живот. Ужасно е; човек не може да си го показа. ”
До 1912 година множеството от творбите в нейното ателие са унищожени и през днешния ден има непокътната единствено част от творбите ѝ. Нейните нюансирани портрети на човешката форма довеждат до избрани статуи, които страната и пресата цензурират като „ прекомерно чувствени и несъответствуващи “. Тези условия може би способстват за спада в кариерата и психическото положение на Клодел. През 1913 година тя постъпва в психологична институция, където остава до гибелта си 30 години по-късно. Нейната комплицирана персонална драма притегля съществено внимание, само че все пак утвърждението на рецензията идва на първо място от ненадмината ѝ дарба да предава роман в мраморни и бронзови статуи.
В една от най-популярните ѝ статуи, La Valse (The Waltz - 1889-1905 г.), Клодел елегантно изобразява прегръдката на танцуваща двойка, улавяйки по незабравим метод придвижването на двете фигури.
Композициите на Камий Клодел са дръзки, а потреблението на комплицирани материали като ониксов мрамор я отличават като актьор. Творбите на френската скулпторка употребяват концепции от японски щампи в жанр Ар Нуво (от френски: art nouveau, „ ново изкуство “) и Укийо-е (Ukiyo-e, род на отпечатъци върху дървено факсимиле и живопис, зародили в Япония), което довежда до необикновено автентично изкуство. По време на търг през 2017 година са продадени 20 статуи от разнообразни материали (бронз, глина, гипс и теракота) за обща стойност 3,6 милиона евро, три пъти повече от прогнозната сума. Произведенията са предоставени на търга от фамилията на Клодел.
“ " Ако сте благи и спазвате обещанието си, ще бъдем в парадайса. ”
Камий Клодел умира на 19 октомври 1943 година в Мондевер, Франция. Днес творбите ѝ са в сбирките на Musеe d Orsay в Париж, Института за изкуство Courtauld в Лондон, Национален музей на дамите в изкуствата във Вашингтон, D.C. и Музея на изкуствата във Филаделфия. Историята на живота ѝ намира ентусиазъм и в киното във филм на режисьора Бруно Нютън, а в основните функции са Изабел Аджани Жерар Депардийо.
Музей в чест на Камий Клодел е открит 75 години след гибелта ѝ през 2017 година и в родния ѝ град. Той съхранява половината от съществуващите произведения на гениалната артистка, а първото произведение, което феновете виждат, когато влизат в постройката, е огромна статуя на влюбена двойка, за която се счита, че е емблематична за живота на Клодел с Роден.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ