Проучване на Екзакта: 7 партии влизат в новия парламент
Към 9 ноември, т.е. пет дни преди изборите, ГЕРБ резервира позицията си на първа политическа мощ с 24% от гласовете на твърдо решилите да гласоподават. Това демонстрират данните от проучване на „ Екзакта Рисърч Груп “, финансирано със лични средства. То е извършено в интервала от 6-9 ноември измежду 1025 пълнолетни жители в 91 обитаеми места.
Оспорвана остава борбата за второто място сред „ Продължаваме промяната “ (ПП) и Българска социалистическа партия. Преднината на Политическа партия пред Българска социалистическа партия е минимална – от 0,7%. Електоралната поддръжка за Политическа партия е 16,2%, а тази за Българска социалистическа партия - 15,5%.
Четвърти са „ ИТН “ с електорална тежест от 11,5%, пети - Движение за права и свободи с електорален дял от 9,9%, а шести - „ Демократична България “ с 9,6%.
В последните дни на акцията ИБГНИ втвърдяват електората си и лимитират „ изтичането” му към други партии. Това сега е единствената по-малка групировка, която „ стъпва” на 4-процентната преграда и съумява да влезе в Народното събрание, сочат данните на „ Екзакта “.
Изборът за президент
Кандидатпрезидентската двойка Румен Радев - Илияна Йотова получава 48% поддръжка, а Анастас Герджиков - Невяна Митева-Матеева – 27,9%.
Трети са Мустафа Карадайъ и Искра Михайлова с 9%, а четвърти – Лозан Панов и Мария Касимова-Моасе с 6,8%.
Кандидатпрезидентската двойка на „ Възраждане “ Костадин Костадинов и Елена Гунчева получава 2,4%, а на Вътрешна македонска революционна организация Милен Михов и Мария Цветкова – 2,3%.
0,4% показват, че ще гласоподават с „ Не поддържам никого”, а общо 3,2% показват, че ще гласоподават за други претенденти.
Румен Радев и Илияна Йотова получават цялостна поддръжка от гласоподавателите на Българска социалистическа партия и съвсем 90-процентова поддръжка от последователите на Има Такъв Народ, както и от гласуващите за ИБГНИ. 86% от гласоподавателите на Политическа партия заявяват поддръжка за Радев.
Герджиков и Митева получават близо 90-процентова поддръжка от гласоподавателите на ГЕРБ, а също и част от гласовете на гласоподаватели от Демократична България и от Вътрешна македонска революционна организация.
97% от гласоподавателите на Движение за права и свободи поддържат за президент Карадайъ, а Лозан Панов е подкрепян от две трети от гласоподавателите на Демократична България.
Избирателната интензивност
Броени дни преди вота се записва стесняване на дяловете на твърдо решилите да гласоподават гласоподаватели. Ако при започване на ноември 49% от българите имаха вяра, че изборите ще бъдат почтени, то към 9 ноември този дял се свива до 43%.
Убедени в честността на вота са най-често гласоподавателите на Българска социалистическа партия - 77%, а минимум имат вяра в честността на вота гласоподавателите на ГЕРБ - 18%. Сред политически апатичните българи пораства недоверието към честността на вота.
47-48% е заявената подготвеност да се гласоподава за двата вота на 14 ноември. Твърдо решилите да гласоподават, само че към момента колебаещи се за кого да дадат гласа си както за президент, по този начин и за парламент не понижават през последните седмици. Техният дял остава в границите на 8-9% от твърдо решилите да гласоподават.
В настоящето проучване се записва по-ниска декларативна интензивност измежду младите на възраст до 30 години. Младите българи заявяват малко по-висок интерес към парламентарния избор спрямо президентския.
Твърдо решилите да гласоподават за президент са по-често на възраст над 40 години, висшисти и хора, живеещи в обитаемоте места отвън столицата. Сред твърдо решилите да гласоподават и избралите кого да поддържат на парламентарния избор има по-често висшисти, поданици на градовете регионални центрове и хора на възраст над 30 години.
С най-твърди и мобилизирани ядра до деня на вота остават Българска социалистическа партия, ГЕРБ и Движение за права и свободи, а към високи равнища на готовност в края на акцията се доближават електоратите на Има Такъв Народ и на ИБГНИ.
Изследването на „ Екзакта Рисърч Груп “ е извършено в интервала от 6-9 ноември измежду 1025 пълнолетни български жители в 91 обитаеми места. Методиката на регистрация е директно полустандартизирано “face to face” изявление. Изследването е финансирано със лични средства на „ Екзакта Рисърч Груп”. То е извършено на територията на България и даннитене включват информация за вота на гласоподавателите от чужбина.
Оспорвана остава борбата за второто място сред „ Продължаваме промяната “ (ПП) и Българска социалистическа партия. Преднината на Политическа партия пред Българска социалистическа партия е минимална – от 0,7%. Електоралната поддръжка за Политическа партия е 16,2%, а тази за Българска социалистическа партия - 15,5%.
Четвърти са „ ИТН “ с електорална тежест от 11,5%, пети - Движение за права и свободи с електорален дял от 9,9%, а шести - „ Демократична България “ с 9,6%.
В последните дни на акцията ИБГНИ втвърдяват електората си и лимитират „ изтичането” му към други партии. Това сега е единствената по-малка групировка, която „ стъпва” на 4-процентната преграда и съумява да влезе в Народното събрание, сочат данните на „ Екзакта “.
Изборът за президент
Кандидатпрезидентската двойка Румен Радев - Илияна Йотова получава 48% поддръжка, а Анастас Герджиков - Невяна Митева-Матеева – 27,9%.
Трети са Мустафа Карадайъ и Искра Михайлова с 9%, а четвърти – Лозан Панов и Мария Касимова-Моасе с 6,8%.
Кандидатпрезидентската двойка на „ Възраждане “ Костадин Костадинов и Елена Гунчева получава 2,4%, а на Вътрешна македонска революционна организация Милен Михов и Мария Цветкова – 2,3%.
0,4% показват, че ще гласоподават с „ Не поддържам никого”, а общо 3,2% показват, че ще гласоподават за други претенденти.
Румен Радев и Илияна Йотова получават цялостна поддръжка от гласоподавателите на Българска социалистическа партия и съвсем 90-процентова поддръжка от последователите на Има Такъв Народ, както и от гласуващите за ИБГНИ. 86% от гласоподавателите на Политическа партия заявяват поддръжка за Радев.
Герджиков и Митева получават близо 90-процентова поддръжка от гласоподавателите на ГЕРБ, а също и част от гласовете на гласоподаватели от Демократична България и от Вътрешна македонска революционна организация.
97% от гласоподавателите на Движение за права и свободи поддържат за президент Карадайъ, а Лозан Панов е подкрепян от две трети от гласоподавателите на Демократична България.
Избирателната интензивност
Броени дни преди вота се записва стесняване на дяловете на твърдо решилите да гласоподават гласоподаватели. Ако при започване на ноември 49% от българите имаха вяра, че изборите ще бъдат почтени, то към 9 ноември този дял се свива до 43%.
Убедени в честността на вота са най-често гласоподавателите на Българска социалистическа партия - 77%, а минимум имат вяра в честността на вота гласоподавателите на ГЕРБ - 18%. Сред политически апатичните българи пораства недоверието към честността на вота.
47-48% е заявената подготвеност да се гласоподава за двата вота на 14 ноември. Твърдо решилите да гласоподават, само че към момента колебаещи се за кого да дадат гласа си както за президент, по този начин и за парламент не понижават през последните седмици. Техният дял остава в границите на 8-9% от твърдо решилите да гласоподават.
В настоящето проучване се записва по-ниска декларативна интензивност измежду младите на възраст до 30 години. Младите българи заявяват малко по-висок интерес към парламентарния избор спрямо президентския.
Твърдо решилите да гласоподават за президент са по-често на възраст над 40 години, висшисти и хора, живеещи в обитаемоте места отвън столицата. Сред твърдо решилите да гласоподават и избралите кого да поддържат на парламентарния избор има по-често висшисти, поданици на градовете регионални центрове и хора на възраст над 30 години.
С най-твърди и мобилизирани ядра до деня на вота остават Българска социалистическа партия, ГЕРБ и Движение за права и свободи, а към високи равнища на готовност в края на акцията се доближават електоратите на Има Такъв Народ и на ИБГНИ.
Изследването на „ Екзакта Рисърч Груп “ е извършено в интервала от 6-9 ноември измежду 1025 пълнолетни български жители в 91 обитаеми места. Методиката на регистрация е директно полустандартизирано “face to face” изявление. Изследването е финансирано със лични средства на „ Екзакта Рисърч Груп”. То е извършено на територията на България и даннитене включват информация за вота на гласоподавателите от чужбина.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ