Каквото и да си говорим, зимата е потискащ сезон. Фактите

Каквото и да си приказваме, зимата е тягостен сезон. Фактите са елементарни - денят е пай, а вечерите безкрайни, студени и скучни. А помните ли прелестните топли вечери, които прекарвахме на открито до късен час. Вечери на терасата, среща с другари навън. Игрите на децата в парка до стъмване? Лятото, когато единствено чакаш жегата да мине, че да излезеш из града, из парка...Да, кое ни липсва обаче от тези дни? Хората ни липсват, спонтанните срещи и свободата да не носиш хиляди шапки, шалове, ръкавици, с цел да оцелееш 1-2 часа на открито.

Щом се стъмва в 5 часа, това какво обаче значи? Че би трябвало да гледаме някой филм или сериал, да поиграем с децата, да поошетаме нещо и рано-рано да си лягаме?! Не! Това значи, че ще измислим нови способи да бъдем повече измежду хора, същите тези другари и близки, с които бяхме неразделни в топлите дни.

Ходенето на посетители е цяло изкуство, което би трябвало да бъде припомнено. То е наша остаряла традиция, към която да се върнем и още веднъж да създадем настояща, вълнуваща. Да търсим близостта в непосредственото другарство - не в заведения за хранене, а у дома. Където децата играят дружно или гледат обичан филм, възрастните си приказват, хапват пийват и се забавляват. Без непотребен напън да наподобяват по избран метод или да съблюдават някаква норма.

На посетители можем да каним другари, фамилията, съседи, родители на децата ни, които желаеме да опознаем по-добре. Можем да поканим някой сътрудник или колежка от работа, за които имаме възприятието, че можем да се сближим отвън работната среда. За да поканиш някого в дома си, към този момент би трябвало да има някаква построена нишка на доверие и непосредственост, на благосклонност, да го има упованието, че ще си изкараме добре. Това е единственото належащо изискване. Другото в въпрос на някаква характерна химия, което или се случва и гостито се връща и повтаря, или просто всичко си остава по този начин.

За ходенето на посетители няма необикновен етикет. С времето той самичък се оформя и даже мълчешком нещата просто се случват, както на всички ни е прелестно.

Ако първоначално ни е неудобно, като

Гости,

Можем да попитаме какъв десерт или пиво да донесем. Виното нормално прави работа, както и някой домашно подготвен успешен десерт. Дребно подаръче за децата и цветя на домакинята. Малките жестове постоянно сграбчват.

Сме приели поканата, тъй като желаеме да опознаем тези хора в тяхната нормална среда. Би било общително да създадем комплимент на дома, на подредбата на масата или най-добре - на каквото откровено ни е харесало.

Е добре да спазим часа, в който сме поканени. Щом има подобен, значи домакините са възнамерявали нещо. Ястията да са топли, децата да не окъсняват, да има време за всичко. Абсолютно нелюбезно е да се подранява.

Домакини:

Трябва да сложим на масата това, което гостите са донесли, без значение от проектите ни за менюто. Това оказва почитание към жеста им. Би боло добре да изясним менюто авансово.

Е неприемливо да се пусне тв приемник. Просто е по този начин.

Би било хубаво да предразположим гостите да са като вкъщи си. Великото изкуство да си хазаин е в това да накараш някого да се усеща важен, забавен. Нали сме поканили тези хора, с цел да ги опознаем по-добре?

Ходенето на посетители е прелестен метод на качествено другарство в по-студените месеци, само че в действителност - постоянно. Това е да си дадем време да се опознаваме, да се откриваме един пред различен. Това е метод децата да имат приятелчета за игра, да разнообразяват и те средата си. Освен че е доста по-рентабилно от излизането по заведения, то е да се отпуснеш, да бъдеш себе си. Далеч от суетата и пришпорването, просто да сме дружно с хората, които намираме за забавни, стойностни и близки. Топла връзка на обвързаност и човечност.