Какво знаем за прокураторите в Юдея? За един от тях,

Какво знаем за прокураторите в Юдея? За един от тях, по разбираеми аргументи, сме чували всички – Пилат Понтийски. Дори тези, които не са чели нито Йосиф Флавий, нито Тацит, нито Новия завет, знаят за „ жестокия и подъл Пилат “.

Любопитно, само че не щеш ли всички уважавани историци и евангелисти бъркат. Пилат Понтийски не е бил прокуратор и не е могъл да бъде подобен: този статус е бил въведен по-късно. Първият прокуратор на Юдея е Куспий Фад през 44 година от н.е., а Пилат Понтийски, чието ръководство в Юдея се пада в интервала от 26 до 36 година, е бил префект на региона.

Този анахронизъм, едва прочут на необятната аудитория, има значимо значение за историците. Първо, грешката в названието на формалната служба на Пилат Понтийски сочи, че всички споменаващи го писмени източници са били основани след 44 година, т.е. създателите са съумели да привикнат към новото наименование на длъжността на шефа на Юдея – прокуратор, а не префект. Второ, този анахронизъм за следващ път удостоверява, че писмените източници не във всичко са достоверни, за разлика от археологическите артефакти от съответния интервал.

За времето на съществуването на Юдея като римска провинция – от 6 до 135 година от н.е., историците са преброили 30 шефове на Юдея – с разнообразни статуси и рангове. Сведенията за доста от тях са получавани троха по троха, за други се е налагало историците да вършат догадки, само че до момента учените считали, че са изяснили имената на съвсем всички римски наместници в Юдея.

Откриването на ново име към този момент е сензация. А намирането му не в историческите летописи, а върху артефакт, е скъпо. Именно такава находка са създали израелски водолази в залива на античния град Дор.

Камъкът с изсечени надписи бил открит още през януари 2016 година. Буря оголила сектор от морското дъно на дълбочина единствено метър и половина – по този начин подводните археолози от университета на Хайфа, изследващи залива, съумели да виждат очевидно ръкотворен каменен блок.

Каменният блок, открит през януари 2016 година в пристанището на град Дор.
© Ehud Arkin Shalev

Камъкът с размери 70 на 65 см и тегло към 600 кг бил вдигнат от дъното, като още няколко месеца лишило почистването му от морски наноси и разшифроването на открития надпис, излиза наяве от обява в израелския новинарски уебсайт Haaretz.

С разшифроването на седемте непълни реда, написани на гръцки език, се заел професор Ассаф Ясур-Ландау (Assaf Yasur-Landau) от университета в Хайфа. Част от текста липсва, само че учените считат, че истинският надпис е изглеждал по този начин: „ Град Дор уважава Марк Пакций, наследник на Публий, Силван Квинт Коредий Гал Гаргилий Антик (лат. Marcus Paccius Silvanus Quintus Coredius Gallus Gargilius Antiquus), шеф на провинция Юдея, а също […] на провинция Сирия и настойник на град Дор. “

По всяка възможност камъкът с надпис е отломка от фундамент на скулптура на самия Гаргилий Антик, само че скулпторното изображение на шефа на Юдея и настойник на град Дор към този момент не е намерено.

Археолозите Гил Гамбаш и Ассаф Ясур-Ландау (вдясно) пред камъка, отдаден на Гаргилий Антик.
© Jenny Carmel

Значимостта на няколкото реда върху неугледната каменна отломка мъчно може да се подцени. Да стартираме с това, че става дума за втория надпис от римската ера, в който се загатва провинция Юдея. Досега е бил прочут единствено един – фамозният „ камък на Пилат Понтийски “, открит от археолози през 1961 година при разкопки на римски спектакъл в Кесария. Надписът върху него е повърхностен, само че съхранените букви се оказали задоволителни за реорганизация на текста:

[DIS AUGUSTI]S TIBERIEUM
[…PO]NTIUS PILATUS
[…PRAEF]ECTUS IUDA[EA]E
[…FECIT D]E[DICAVIT]

В превод: „ На Август Тиберий Понтийски Пилат, префект на Юдея, се посвещава това. “ Находката от 1961 година е станала първото материално доказателство за съществуването на подобен човек като Пилат Понтийски, първото напътствие на неговата служба (префект, а не прокуратор) и първото споменаване на провинция Юдея в римски надпис.

Копие на „ Камъка на Пилат Понтийски “, инсталирано в Кесария. Снимка от уеб страницата calvary2012israel.wordpress.com

Находката от 2016 година е не по-малко значима: „ За първи път с безспорна убеденост идентифицирахме човек, управлявал Юдея в сериозните години преди въстанието на Бар Кохба, а също открихме второто споменаване на провинция Юдея в надписи от римско време “, споделя проф. Ясур-Ландау.

Въстанието на юдеите против римляните, предвождано от Шимон Бар Кохба, е едно от най-важните събития в историята на еврейския народ. То стартира през 132 година и продължава до 136 година – унизително дълго за римляните. Краят му е прочут – непокорната провинция е окъпана в кръв. Историкът Дион Касий оповестява, че в нега са починали 580 000 евреи, без да се считат умрелите от апетит и заболявания: „ Цялата или съвсем цялата Юдея се трансформира в пустиня. “

Но усмиряването на личната провинция коства прекомерно скъпо на могъщата империя. Рим изпраща 10 легиона против въстаниците, три легиона са унищожени изцяло, общите загуби се пресмятат на десетки хиляди бойци. Съобщавайки в Сената за потискането на метежа, император Адриан даже не се осмелява да използва нормалната в такива случаи формула: „ Аз и моите легиони се намираме в благоденствие. “

Императорът схваща, че за дефинитивна и необратима победа не е задоволително да обезкървиш съперника – належащо е да сломиш неговия дух, да изтриеш паметта, да разкъсаш връзката на хората със земята. Така през 135 година римската провинция Юдея престава да съществува, като се преименува на Палестинска Сирия (Syria Palaestina).

„ Йерусалим би трябвало да бъде опустошен “: на негово място стартира да пораства римски град с римско наименование – Елия Капитолина, в чест на победоносния император, чието цялостно име е Публий Елий Траян Адриан.

Основните събития са известни, само че този интервал продължава да интригува историците. Като се регистрират мащабът на събитието и неговите последици, достоверните сведения за въстанието са доста малко. Голяма част от информацията се съдържа в многотомната „ Римска история “ на Дион Касий, написана няколко десетилетия след въстанието на Бар Кохба, както и в талмудската литература, което надалеч не прибавя историческа изясненост.

Най-достоверен източник остават редките археологически находки, по-конкретно надписи върху римски монументи и писмени документи от епохата на въстанието. Открития, за които рядко оказва се на необятната аудитория, оказват помощ на учените да изяснят значими обстоятелства, нужни за реорганизация на събитията.

Например през 2002 година, с помощта на разшифроването на надписи в руините на триумфалната арка в чест на Адриан, учените съумяват да изяснят с акуратност годината на окончателното потушаване на въстанието – 136-а, а не 135-а, както се считало по-рано.

Шимон Бар Кохба, който епохи е бил полумитична фигура, през ХХ век придобива действителни черти – измежду фамозните Свитъци от Мъртво море, открити в Юдейската пустиня, са открити негови достоверни писма. През 2009 година на черната борса за антики е открит скъп папирус от епохата на въстанието, а грандиозната археологическа експедиция, която би трябвало да стартира всеки миг, ще търси в пещерите към Мъртво море освен древен свитъци, само че и артефакти, принадлежали на криещи се в пещерите последователи на Бар Кохба.

Привидно от римска страна яснотата би следвало да е повече – Империята е била голяма бюрократична машина, оставила доста следи в историята. Въстанието на Бар Кохба е било третият протест на евреите в паметта на римляните – първият въоръжен спор се е случил още в края на 60-те.

Това е една от аргументите през 70 година в Юдея да приключи епохата на прокураторите. Сменят ги шефове с опит във военните дейности и по-сериозен статус – legatus Augusti propraetore, легат Август пропретор. Една от значимите им разлики от префектите и прокураторите е функционалността на главнокомандващи на всички въоръжени сили, намиращи се в провинциите.

На доктрина Рим е бил подготвен за всевъзможни изненади от страна на локалните – в Юдея непрекъснато били основани Десети легион (Legio X Fretensis) и спомагателна армия, отпред на провинцията доста години заставали опитни пълководци, назначавани персонално от императора. В последна сметка римляните са победили, само че и те не са оставили задоволително свидетелства за унизителното за Империята противостояние от 132-136 година.

Например знае се името на наместник, който не се справил със своите отговорности в Юдея: това е Квинт Тиней Руф, именуван „ тиранина Руф “. Той позволява (или провокира) покачването на бунтовните настроения, „ разрешава “ на Юдея да се въоръжи, той първи излиза против въстаналите и точно неговите легиони са разгромени първи.

Според листата на шефовете на Юдея, съгласно Уикипедия, Тиней Руф, легат Август пропретор, е предпоследен. Историците отнасят началото на неговото ръководство към 130 година, а последното правдиво споменаване за Руф датира от 132 година

За финален наместник в Юдея се счита Юлий Север, въпреки че в действителност единственото, което той е управлявал, е войска. Юлий Север бил незабавно „ командирован “ в Юдея от Британия като най-хубавия военачалник на своето време. Това е най-явното удостоверение за размаха на провинциалния протест, взел пагубни за римляните мащаби. Близки съседи също изпратили свои легиони в Юдея –управителя на Сирия Публиций Марцел и шефа на Арабия Тит Гатерий Непот.

Но в случай че за интервала на самото въстание е известно малко, то за предшестващия го интервал се знае още по-малко. В листата на шефовете на Юдея не е запълнена празнината сред 120 година (Луций Косоний Гал) и 130-а (началото на ръководството на Квинт Тиней Руф).

Точно тук е време да се върнем към сензационната находка от 2016 година и личността на Гаргилий Антик. Надписът върху камъка не оставя подозрения: открит е незнаен по-рано шеф на Юдея, управлявал провинцията малко преди началото на кървавите събития от 132-136 година. Надписът е следващият образец какъв брой информация могат да извлекат учените от едно име и няколко реда античен текст.

Но не е вярно Гаргилий Антик да се назова „ незнаен шеф “. Марк Пакций Силван Квинт Коредий Гал Гаргилий Антик е добре прочут на учените. За връзката му с Юдея е известно от дълго време, а някои експерти, да вземем за пример историкът Едуард Даброва, от дълго време считат, че той може да е бил шеф на тази провинция. През 2016 година хипотезата придобива материално удостоверение.

Всъщност откритият камък е към този момент вторият, върху който се съдържа споменаване за Гаргилий Антик. По време на арабско-израелския спор в края на 40-те години на ХХ век към източната врата на град Дор е открит кръговиден каменен блок (също откъс от пиедестал) с надпис на гръцки. Тогава на никого не му било до антична история, само че запомнили мястото.

През 1978 година археолозите наново разкрили този камък и го изучили обширно. В текста, без значение от мощните увреждания, елементарно се разчитали името и длъжността – Марк Пакций, наследник на Публий, Силван Квинт Коредий Гал Гаргилий Антик, легат Август пропретор на провинция… Но на каква провинция, оставало мистерия, защото точно на това място бил краят на отломката. Тогава учените предположили, че става дума за Сирия.

Сега „ креативният път “ на Гаргилий Антик е реконструиран по-обстойно, а кариерата му може да опише нещичко за ситуацията в поверената му Юдея.

Известно е, че през 116-119 година Гаргилий получава опит в ръководството на провинция Петрейска Арабия, през 119-а става суфектконсул, а по-късно (ок. 122 г.) е назначен за шеф на Юдея, сменяйки Луций Косоний Гал на този пост.

Все още не е ясно какъв брой дълго Гаргилий Антик е управлявал провинцията, евентуално към две години. Но по-нататъшната му кариера подсказва, че ръководството в Юдея е било сполучливо, или най-малко от римска позиция. През 135 година Антик е назначен за проконсул на Азия, което може да се счита за връх на политическата му активност.

Името на един сполучлив римлянин оказва помощ на учените да изградят логическата верига – по време на ръководството на Гаргилий Антик в Юдея всичко било умерено или изглеждало такова. Това е случай, когато полученият отговор повдига още повече въпроси: въстанието на Бар Кохба стартира през 132 година и не стартира от нищото, за него се готвят няколко години. Зреят размирен настроения, въстаниците се запасяват с оръжие…

Управителят на императорска провинция е бил длъжен да оповестява на императора за всяка опасност за римското господство и да чака заповеди. Ако терзанията към ситуацията в провинцията са били факт, то би следвало да са се запазили следи от такава преписка сред Гаргилий Антик и Адриан. Но към този момент всичко, което са разкрили учените, са два фрагмента от монументи в чест на безценен началник и великодушен покровител.

Тепърва следва да се разбере в какъв подтекст в открития надпис е упомената Сирия (известно е, че шеф на провинцията в интервала от 128 до 135 година е бил Публиций Мерцел). Кой е бил шеф на Юдея сред Гаргилий Антик и „ тиранина Руф “, също не е известно.

Но по този начин или другояче, всички са удовлетворени – учените са получили нова храна за размисъл, а феновете на историята – опция да видят необичаен артефакт, открит на морското дъно и изложен в този момент в библиотеката на университета в Хайфа.