Деконструктивизъм – архитектурни чудеса
Какво ще се получи в случай че вземете всички детайли от една постройка, разбъркате ги и ги наредите още веднъж по инцидентен метод? Точно на този въпрос цели да ви даде отговор деконструктивизма – жанр в архитектурата, който разбърква фрагменти, стени, тавани и интериори, с цел да се получи един „ спретнат безпорядък “.
Следващите седем здания са измежду едни от най-провокативните структури в света.
Музеят Гугенхайм в Билбао на Франк Гери
Ако сте осведомени с деконструктивизма, няма метод да не знаете за това създание на Гери в Испания. През 1978г. той подхваща стъпки, които променят неговия личен и леко отегчителен дом, поставяйки основите за цяло едно архитектурно придвижване. Той безусловно разглобява къщата си на части, които по-късно подрежда по екстравагантен метод. До Гугенхайм през 1997г. Гери към този момент бил усъвършенствал един фрапантен нов жанр, който изумявал както критиците, по този начин и елементарните хора, въпреки някои архитекти да считат, че сходна креативност пречи на функционалността.
Франк Гери е основоположникът на деконструктивизма и неговият Гугенхайм оставя ослепителен белег в историята на архитектурния жанр, удължен от мнозина други архитекти. Блестящите форми на постройката объркват погледите и хвърлят чудато отражение в река Невион, над която се намират. Оригиналния дизайн и здравината на структурата са реализирани благодарение на компютърна стратегия. Голяма част от външните стени са покрити с титаниеви панели, които наподобяват рибешки люспи. Всяка година музеят бива посещаван от близо милион души.
Кино центъра на Куп Химелблау, Дрезден
Австрийската компания Куп Химелблау, която към днешна дата има офиси в Лос Анжелис, Гуадалахара и Виене, постоянно е спрягана като първата, която осъществя деконструктивна архитектура в Европа. През 1998г. от Химелблау приключват кино центъра в Дрезден, който се състои от две елементи. Кристалната част съставлява голямо стъклено антре и публичен площад, който като че ли е на една страна. Втората част побира 8 кино зали с 2600 места.
Подобни самостоятелни интернационалните архитекти черпят ентусиазъм и от придвижвания в модерното изкуство като кубизма и дада, както и съветската архитектура от 30-те години.
Център за изкуства Уекснър на Питър Айзенман, Охайо
През 1989г. архитектът от Ню Джърси проектира първата огромна социална деконструктивна постройка в Америка – центъра за изкуства Уекснър в Охайо. Сградата била нещо като опит за деконструктивизма – задачата била да не е просто огромно и празно място за картини, а самата тя да е произведение на изкуството. През пететажната постройка има огромна бяла структура, наподобяваща скеле, която дава тип на незавършеност. Идеите, вложени в плана, водят до някои диспути по отношение на функционалността, защото директната слънчева светлина може да повреди по-деликатните творби на изкуството. Плюс това центърът няма различим вход, а интериорът е не по-малко екстравагантен. Някои гости даже настояват, че им е прилошало от шантавите детайли в дизайна.
Парк Ла Вилет на Бернард Чуми, Париж
Ла Вилет не наподобява на никой различен парк, който сте виждали. Със странната си плетеница от червени структури, паркът е издигнат през 1984г. на мястото на магазин и в него има градини, детски площадки, научни и музикални уреди и 35 архитектурни особености, въодушевени от деконструктивизма.
Чуми разказва срещата си с френския мъдрец Жак Дерида, с който си говорели за концепцията на деконструктивизма. Философът го попитал „ Как може един проектант да се интересува от деконструктивизма? В последна сметка това е антиформа, една цялостна диаметралност на всичко, което е архитектурата. “ „ Именно поради това “ – дал отговор архитектът.
Централната библиотека на Сиатъл от Рем Кулхас, Вашингтон
С известния проектант Рем Кулхас, архитектурните компании OMA и LMN основават в Сиатъл една от най-зашеметяващите деконструктивни здания в лицето на Централната библиотека на Сиатъл. Удивителната конструкция се състои от осем хоризонтални пласта с разнообразни размери, покрити със стомана и стъкло. Издигайки се като освен това от просто място за предпазване на книги, дизайнът на библиотеката концентрира върху информацията във всичките й форми.
Носителят на премия Прицкер, Рем Кулхас постоянно е подложен на критика за странните си здания и това, че нормално са образно объркващи и на практика неизползваеми, само че библиотеката в Сиатъл се трансформира в една от най-известните здания на Америка.
Центърът за съвременни изкуства на Заха Хадид, Охайо
Родената в Багдад, Заха Хадид е първата жена, която печели премията Прицкер. Тя способства извънредно за стила с голям брой известни деконструктивни здания. Една от тях е и първата постройка, която проектира – Центърът за съвременни изкуства в Синсинати, Охайо през 2003г. Сградата е композиция от квадратни форми и извивки. В центъра за показвани творбите на доста известни актьори, в това число и произведения на Анди Уърхол.
Еврейският музей на Даниел Либескинд, Берлин
Еврейският музей може би е най-хубавият образец за деконструктивизъм в света. Зиг-заг структурата е обкована с тъничък пласт цинк, в който са изрязани прозорците във форми, наподобяващи на рани и белези. Вътре са събрани две хилядолетия история. Сградата се намира на място, където преди се е издигала Берлинската стена. Формата й е въодушевена от Звездата на Давид, а през вътрешността й има огромна празнота, която символизира гибелта на хилядите берлинци, които са били убити през Холокоста.
Даниел Либескинд е проектирал голям брой известни здания и даже е определен да проектира застрояването на мястото на Световния търговски център в Манхатън.
[donation-can goal_id=’support-us-1′ style_id=’untitled’ show_progress=true show_description=true show_donations=false show_title=true title= “]
