Официалният тапет на дистрибуцията Manjaro 24, предложен от разработчиците(снимка: ManjaroLinux

Официалният тапет на дистрибуцията Manjaro 24, препоръчан от разработчиците
(снимка: ManjaroLinux / X)

Н е всеки има време да бъде софтуерен гуру. И тъкмо затова е основана операционната система Manjaro – дистрибуция на Arch Linux, насочена към „ направи си самичък ” запалянковците , само че доста улеснена. Работейки с нея, консуматори, които към момента са на път да станат гурута в технологиите , ще могат да кажат: „ Аз ръководя Arch ” .

Manjaro 24.0 „ Wynsdey ” е новата версия на това метадистро на Arch Linux, подкрепено от едноименната немска компания. Тя предлага ядро 6.9.0 и някои от последните версии за десктопи: GNOME 46.1, KDE Plasma 6.0.4 и LXQt 2.0, разяснява The Register в обява за новата платформа с отворен код.

Manjaro е забавен опит да се вземе непрекъснатото издание на дистрибуцията Arch Linux и да се трансформира в нещо по-плавно и по-стабилно. Endeavour OS и Garuda Linux са някои от най-известните производни на Arch. Подобно на самата Arch, и двете са планове с ежедневни актуализации. Garuda предлага поддръжка на моментни фотоси на Btrfs, като тази в openSUSE Tumbleweed, тъй че в случай че актуализация повреди системата, можете да се върнете към по-стара моментна фотография и бързо да започнете да работите още веднъж.

Дистрибуцията Manjaro употребява друг метод. Тя взема непрекъснатия поток от пакети от Arch, след което ги насочва през личните си складове, разделяйки пакетите на три клона: неустойчив, тестващ и постоянен – подчиненост, която повтаря тази на Debian. Резултатът е лична дистрибуция с периодически издания, само че със доста по-актуални съставни елементи от стандартните дистрибуции с закрепен цикъл на издаване като Debian, Ubuntu или Fedora.

Дистрибуцията Manjaro 24 дава новия Xfce 4.18 десктоп с изискана тематика и тапет
(екранна фотография: Manjaro 24 / The Register)

Теорията зад Manjaro е, че предлага свежестта на Arch, само че в по-лесна за инсталиране форма и такава, която е по-надеждна, тъй че да не се нуждаете от моментни фотоси. Manjaro също дава достъп до фамозното потребителско вместилище на Arch, или в резюме AUR: голям набор от съвсем всеки вероятен Linux програмен продукт, пакетиран за Arch.
още по темата
И макар че Arch – и Manjaro – поддържат кръстосаните дистрибутивни формати Flatpak, Snap и Appimage, надали в миналото ще се нуждаете от тях. Ако има Linux версия на някакъв програмен продукт, евентуално е в AUR.

Последната версия на Manjaro работи по-гладко, в съпоставяне със своите прародители, и се конфигурира идеално както във VirtualBox, по този начин и на чист остарял преносим компютър, съгласно отзивите. Използва програмата за инсталиране на разнообразни дистрибуции на Calamares, тъй че е лесна за инсталиране. Работи добре. След влизане се появява потребен начален екран „ Hello ” и към минута след първото зареждане автоматизирано се появява диалогов прозорец с подкана за инсталиране на актуализации.

Полезни варианти са безплатната версия на Softmaker Office, вместо вездесъщия LibreOffice, както и опцията за инсталиране на известно частно приложение като Гугъл Chrome с няколко клика. Използването на паметта от тази дистрибуция също е много непретенциозно: малко под 800 MB RAM и 7,75 GB диск.

Manjaro е по-лесна за инсталиране от Arch на ръка и по-делова от Garuda или EndeavourOS. Изборът на десктопи също е рационално въздържан. Официалните разновидности са GNOME, KDE и Xfce, с издания на Cinnamon, i3 и Sway, поддържани от общността. Има и издание за Arm, което поддържа 18 разнообразни бордове и устройства, основани на Arm, в това число няколко от Pine64 и Raspberry Pi.