Бягство от дома
Какво може да накара едно дете да избяга от у дома? Едно е несъмнено – никой не бяга от хубавото. Домът е мястото, където всеки човек би трябвало да се усеща несъмнено и уютно. В тези случаи децата са изгубили този стабилитет, нещо в връзките сред тях и близките съществено се е раздрусало. С бягството детето ни споделя, че е нещастно и желае да знае дали в действителност държим на него.
Най-разбираемо е, когато постъпката е реакция против тормоз – честен или физически. Родител или връстник е нанесъл побой над детето, различен път фамилията има несъразмерни условия към него – това са най-честите аргументи. Да потърсиш избавление в бягството, колкото и неблагоразумно да е, е доста близо до животинския инстинкт да хукнеш с все мощ далеко от заплахата. Не инцидентно измежду честите бегълци са децата от обществените домове, където случаите на тормоз, изключително измежду връстници, не са изключения. Ала бягството от една заплаха може да навлече още по-голяма.
Чест претекст е привличането на внимание. Изпадайки в неопределеност, детето става най-важното нещо за фамилията си, търси го полиция, за него се вълнуват в учебно заведение. Постъпката нормално има смисъла на детски протест, на митинг или противоречие с метод на живот или с това по какъв начин то е възприемано от близките. Развод в фамилията, съпроводен със кавги, кавги за неприятните оценки в учебно заведение, следващото наказване у дома – събития от всевъзможен жанр могат да предизвикат сходна реакция.
Бегълците нормално желаят да санкционират родителите си. Защото се усещат необичани и задачата е да ревизират възприятията им; тъй като считат, че против тях е осъществена неправда. „ Нека да им е мъчително, да съжаляват, че са постъпили по този начин с мен “, си споделя невръстният дезертьор и сигурно му се желае да може да следи отнякъде скритом реакциите на разтревожените си близки. Да бъде нещо като Том Сойер, който участва на мнимото си заравяне, да послуша хвалебствията по собствен адрес и да види сълзите в очите на тези, които са били несправедливи към него.
Специалистите настояват, че все по-често обаче децата бягат от у дома по напълно глупави и незначителни аргументи - тъй като не са им купили нещо, не са ги пуснали да идат някъде. Това към този момент е очевиден опит за шантаж на родителите, знак за резглезеност и дефицит на морални полезности във възпитанието.
За някои деца честите бягства са метод на живот. Те са сигнал, че са налице съществени и дълбоки проблеми. Случва се при деца, които порастват в институции, в криминогенна конюнктура, в семейство с принуждение или безразборни и очевидни полови връзки на родител. Това са неща, които тотално ги дестабилизират и с бягствата си те напряко се мятат като риба на изсъхнало в своето изтощение да трансформират ненормалния си живот.
В множеството случаи децата бягат за малко, колкото възрастните да виждат отсъствието им и да се уплашат. Най-често бягат при другари. Не постоянно им споделят, че техните родители са в цялостна неопределеност за местопребиваването им. Отиват в различен град или просто скитат по улиците. Страшното е, че по време на бягство детето може да стане обект на полово посягане или друго закононарушение.
Затова е извънредно значимо като родители да предотвратим това.
Да беседваме постоянно с детето си за всичко, което му случва и е значимо за него, да изградим отношение на шерване.
Да следим измененията в настроенията му и да се интересуваме от това, което го тревожи. То би трябвало да знае, че ние постоянно ще го поддържаме, че може да разчита на нас. Това не значи да вземаме неговата страна, когато заслужава неодобрение, само че то да е наясно за какво позицията ни е тъкмо такава.
Когато го наказваме, би трябвало да знае, че го вършим за съответната му постъпка и за какво тя е неправилна, а не тъй като не го обичаме.
Когато има проблем в фамилията, той би трябвало да се разисква по подобаващия за възрастта на детето метод, то да има информация за протичащото се. Липсата й може да стане причина детето да рисува в главата си апокалиптични картини и това да го ужасява.
В връзките родители и деца важи главното предписание на всяка сполучлива връзка –споделяне, шерване и отново шерване. Само посредством същинското другарство могат да се намерят решения на проблемите, а домът да си остане кей на сигурността за дребния човек.
Най-разбираемо е, когато постъпката е реакция против тормоз – честен или физически. Родител или връстник е нанесъл побой над детето, различен път фамилията има несъразмерни условия към него – това са най-честите аргументи. Да потърсиш избавление в бягството, колкото и неблагоразумно да е, е доста близо до животинския инстинкт да хукнеш с все мощ далеко от заплахата. Не инцидентно измежду честите бегълци са децата от обществените домове, където случаите на тормоз, изключително измежду връстници, не са изключения. Ала бягството от една заплаха може да навлече още по-голяма.
Чест претекст е привличането на внимание. Изпадайки в неопределеност, детето става най-важното нещо за фамилията си, търси го полиция, за него се вълнуват в учебно заведение. Постъпката нормално има смисъла на детски протест, на митинг или противоречие с метод на живот или с това по какъв начин то е възприемано от близките. Развод в фамилията, съпроводен със кавги, кавги за неприятните оценки в учебно заведение, следващото наказване у дома – събития от всевъзможен жанр могат да предизвикат сходна реакция.
Бегълците нормално желаят да санкционират родителите си. Защото се усещат необичани и задачата е да ревизират възприятията им; тъй като считат, че против тях е осъществена неправда. „ Нека да им е мъчително, да съжаляват, че са постъпили по този начин с мен “, си споделя невръстният дезертьор и сигурно му се желае да може да следи отнякъде скритом реакциите на разтревожените си близки. Да бъде нещо като Том Сойер, който участва на мнимото си заравяне, да послуша хвалебствията по собствен адрес и да види сълзите в очите на тези, които са били несправедливи към него.
Специалистите настояват, че все по-често обаче децата бягат от у дома по напълно глупави и незначителни аргументи - тъй като не са им купили нещо, не са ги пуснали да идат някъде. Това към този момент е очевиден опит за шантаж на родителите, знак за резглезеност и дефицит на морални полезности във възпитанието.
За някои деца честите бягства са метод на живот. Те са сигнал, че са налице съществени и дълбоки проблеми. Случва се при деца, които порастват в институции, в криминогенна конюнктура, в семейство с принуждение или безразборни и очевидни полови връзки на родител. Това са неща, които тотално ги дестабилизират и с бягствата си те напряко се мятат като риба на изсъхнало в своето изтощение да трансформират ненормалния си живот.
В множеството случаи децата бягат за малко, колкото възрастните да виждат отсъствието им и да се уплашат. Най-често бягат при другари. Не постоянно им споделят, че техните родители са в цялостна неопределеност за местопребиваването им. Отиват в различен град или просто скитат по улиците. Страшното е, че по време на бягство детето може да стане обект на полово посягане или друго закононарушение.
Затова е извънредно значимо като родители да предотвратим това.
Да беседваме постоянно с детето си за всичко, което му случва и е значимо за него, да изградим отношение на шерване. Да следим измененията в настроенията му и да се интересуваме от това, което го тревожи. То би трябвало да знае, че ние постоянно ще го поддържаме, че може да разчита на нас. Това не значи да вземаме неговата страна, когато заслужава неодобрение, само че то да е наясно за какво позицията ни е тъкмо такава. Когато го наказваме, би трябвало да знае, че го вършим за съответната му постъпка и за какво тя е неправилна, а не тъй като не го обичаме. Когато има проблем в фамилията, той би трябвало да се разисква по подобаващия за възрастта на детето метод, то да има информация за протичащото се. Липсата й може да стане причина детето да рисува в главата си апокалиптични картини и това да го ужасява. В връзките родители и деца важи главното предписание на всяка сполучлива връзка –споделяне, шерване и отново шерване. Само посредством същинското другарство могат да се намерят решения на проблемите, а домът да си остане кей на сигурността за дребния човек.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ