В Сибир по собствено желание - девиз на туристите в Тоболск
Какво ли са изпитвали по време на заточението си Достоевски и семейство Романови? Как ли са изглеждали килиите им? Как се е трансформирал градът, който в миналото бил най-известното място за изгнание в Сибир? За всичко това разказва в собствен материал Russia Beyond, представена от dir.bg.
След като в Тоболск откриха новото модерно летище, пътуването до него към този момент не е толкоз мъчно. Този неповторим град се намира надалеч от главните пътища и е обкръжен от безкрайна тайга, от няколко на процедура безлюдни селища и величествената река Иртиш. Невероятно е да откриеш по тези краища баснословен град с по европейски павирани улички, уютни кафенета и даже неоготическа черква.
Някога той е бил истинската столица на Сибир, само че по-късно други сибирски градове му лишават палмата на първенството и в продължение на няколко века той се снабдява с печалната популярност на място за изгнание на наказани. Тук като затворници са били бъдещият популярен съветски публицист Фьодор Достоевски и последният съветски император Николай II със фамилията си.
Днес градът е динамичен индустриален център с помощта на предприятието за произвеждане на полиетилен и втечнени газове, което е благосъстоятелност на компания " Сибур ". Този огромен петролно-газов холдинг влага обилни средства в развиването на градската среда и трансформира остарелия сибирски форт в същински туристически център. " Сибур " е вложила и в строителството на новото летище " Ремезов " (на името на картографа и съставителя на атласа на Сибир Семьон Ремезов, който е най-известният гражданин на Тоболск), с цел да направи града още по-достъпен и прелъстителен за туристите.
Тоболск се появява на картата на Русия през 1582-ра, когато съветски войски, предвождани от атамана Ермак, завладяват столицата на Сибирското ханство Кашлик, а през 1587 година на няколко километра от нея, на мястото, където се сливат реките Иртиш и Тобол, е учреден новият град. Кашлик е бил опустошен изцяло, а Тоболск получава статут на първия град в Сибир. От 1708-а става столица на Сибирската губерния и губи статута си едвам в края на XIX век, когато регионалният център е изместен в Тюмен.
Столичните служители и даже императорският двор са покровителствали Тоболск и интензивно са вложили в строителството му. Тук са се запазили множеството старинни постройки, които мъчно могат да бъдат открити на друго място в Сибир. Сред тях е католическият Храм на Пресветата Троица, в чиято енория са главно поляци и литовци, пратени в Сибир поради присъединяване в антиправителствените въстания от 1830 година. Храмът обаче не остава отворен дълго: през руските години постройката е превърната в киносалон. Днес тук се организират служби и концерти за орган. Само че още преди църквата в Тоболск се появява каменна джамия - тя е издигната през 1890 година в региона, където татарите от Кашлик се заселват от самото учредяване на града.
Най-голямата атракция на Тоболск е белокаменният кремъл от XVII-XVIII век, който е единственият запазил се в Сибир. Той е построен на висок рид и е обграден от високи стени, както повеляват традициите. Много пъти е бил престрояван, а настоящия си тип придобива при започване на XVIII век, когато за работа се захваща Ремезов. По негов план, утвърден в Москва, са издигнати виещите се стени на кремъл, Гостиния двор и Приказная палата (административен център).
Строители на кремъл по това време са пленени шведи, пратени в региона на изгнание.
Една от най-старите постройки в града е катедралният Софийски събор от XVII век, който доста добре е запазил историческия си образ.
Колкото и необикновено да звучи, Ремезов е планувал и туристическия капацитет на града - единствено се наслаждения на изгледите към града и Иртиш, които се откриват от наблюдателната площадка на кремъла!
Между другото, наложило се е руслото на реката да бъде изместено 2 км на юг, тъй че водата да не унищожи хълма.
От кремъл можеш да слезеш в града по необикновено дълга дървена стълба (наричат я Прямска или Софийска улица), която свързва долната и горната част на историческия център. Влюбените от града имат традицията да броят стъпалата. Ако цифрите им съвпаднат, значи двойката е съвместима. Няма обаче да те мъчим дълго: тук стъпалата са 198 и се простират на 400 метра.
Знаете ли какъв е днешният лозунг на Тоболск? " В Сибир по лична воля ".
До наскоро пътуването до Тоболск не е вещаело нищо положително: градът е бил прочут като място за изгнание в Сибир.
Колкото и необичайно да е, само че първият изгнаник даже не е бил човек, а камбаната от Углич, която е обявила гибелта на княз Дмитрий през 1591 година. За наказване на камбаната ѝ изтръгват " езика " и я пращат за 300 години в Тоболск. А по-късно в този град временно обитава Фьодор Достоевски при прехвърлянето в главното място на каторгата му в Омск през 1850-а. През 1864 година философът Николай Чернишевски минава през града на път към мястото, където е пратен в заточение - Иркутск. Последният император на Русия Николай II дружно със фамилията си прави престой тук през 1917 година на път за Екатеринбург.
Голяма част от заточените, като се изключи императорското семейство, изтърпяват наказването си в особено издигнатия в средата на XIX в. замък-затвор. По това време на пандизчии им бръснели главата на половина, с цел да могат да се откроят елементарно в тълпата. Пък и не е имало къде да избягат - на всички места пустота.
По руско време тук е имало затвор с изключително непоколебим режим и към момента се описват ужасни митове за зазидани подземни стаи за мъчения. Затворът е затворен едва през 1989 година, а през днешния ден тук има музей.
За феновете на оптималното потапяне в историята музеят провежда даже приключенска игра " Бягство от замъка-затвор ". Ако обаче и това не ти е задоволително, можеш да останеш там да нощуваш. Посетителите на хостела " Затворник " на територията на замъка единомислещо утвърждават комфортното разположение и атмосферата, само че означават, че през нощта става " страшничко ": нещо пропуква, пропълзява, вие. Кой знае, може това да е просто вятърът в остарялата постройка.
Вероятно това е една от най-необикновените пешеходни улици в Русия е " Улицата на мира ". С новите си спретнати тротоари, пейки и фенери се простира около порутени каменни и дървени къщи до самото подножие на кремъл и Пазарния площад със симпатични дървени павилиони за храна и сувенири. А вътре в къщите към този момент на всички места са се настанили шубраци и дървета, които са израснали там и заличават комерсиалното им минало. Все отново да отбележим, че има проекти някои здания да бъдат възобновени с течение на времето.
Близо осем месеца след революцията там е живял Николай II със брачната половинка си Александра Фьодоровна и децата им.
Имало електричество, тръбопровод, канализация - необикновен лукс по ония времена. Но през зимата дървата не са достигали, с цел да се затопли цялото помещение. Заточениците са можели да излизат на открито единствено с цел да отидат до църквата и то под защита. За финален път те излизат от къщата на търговеца за службата за Рождество в Благовещенската черква, която е изгубена в средата на XX век. През април 1918 година императорското семейство е изпратено в Екатеринбург, където е екзекутирано. В дома на Куклин през днешния ден има музей, в който са изложени персонални движимости и фотоси на Романови.
Тоболски краваи
Може ли да има град без лично ядене запазена марка? Краваите са староруска улична храна или стрийт фууд, както бихме споделили през днешния ден, и това са гевреци с ръкохватка. Предполагало се е, че дръжката би трябвало да бъде изхвърлена заради хигиенични съображения (за индивида, който изяждал и дръжката на кравая, казвали " опря до дръжката " ).
Много градове са имали свои разновидности на краваи (ти евентуално си чувал за коломенските или московските). Тоболските краваи обаче са напълно разнообразни! Първо, вършат ги от три типа брашно: пшенично, пълнозърнесто и ръжено. Второ, те имат плънка. Тя може да е от кокоше месо или патешко, както и ябълки с орехи.
Как да стигнеш: със аероплан от Москва или Екатеринбург или с електричка от Тюмен.
След като в Тоболск откриха новото модерно летище, пътуването до него към този момент не е толкоз мъчно. Този неповторим град се намира надалеч от главните пътища и е обкръжен от безкрайна тайга, от няколко на процедура безлюдни селища и величествената река Иртиш. Невероятно е да откриеш по тези краища баснословен град с по европейски павирани улички, уютни кафенета и даже неоготическа черква.
Някога той е бил истинската столица на Сибир, само че по-късно други сибирски градове му лишават палмата на първенството и в продължение на няколко века той се снабдява с печалната популярност на място за изгнание на наказани. Тук като затворници са били бъдещият популярен съветски публицист Фьодор Достоевски и последният съветски император Николай II със фамилията си.
Днес градът е динамичен индустриален център с помощта на предприятието за произвеждане на полиетилен и втечнени газове, което е благосъстоятелност на компания " Сибур ". Този огромен петролно-газов холдинг влага обилни средства в развиването на градската среда и трансформира остарелия сибирски форт в същински туристически център. " Сибур " е вложила и в строителството на новото летище " Ремезов " (на името на картографа и съставителя на атласа на Сибир Семьон Ремезов, който е най-известният гражданин на Тоболск), с цел да направи града още по-достъпен и прелъстителен за туристите.
Тоболск се появява на картата на Русия през 1582-ра, когато съветски войски, предвождани от атамана Ермак, завладяват столицата на Сибирското ханство Кашлик, а през 1587 година на няколко километра от нея, на мястото, където се сливат реките Иртиш и Тобол, е учреден новият град. Кашлик е бил опустошен изцяло, а Тоболск получава статут на първия град в Сибир. От 1708-а става столица на Сибирската губерния и губи статута си едвам в края на XIX век, когато регионалният център е изместен в Тюмен.
Столичните служители и даже императорският двор са покровителствали Тоболск и интензивно са вложили в строителството му. Тук са се запазили множеството старинни постройки, които мъчно могат да бъдат открити на друго място в Сибир. Сред тях е католическият Храм на Пресветата Троица, в чиято енория са главно поляци и литовци, пратени в Сибир поради присъединяване в антиправителствените въстания от 1830 година. Храмът обаче не остава отворен дълго: през руските години постройката е превърната в киносалон. Днес тук се организират служби и концерти за орган. Само че още преди църквата в Тоболск се появява каменна джамия - тя е издигната през 1890 година в региона, където татарите от Кашлик се заселват от самото учредяване на града.
Най-голямата атракция на Тоболск е белокаменният кремъл от XVII-XVIII век, който е единственият запазил се в Сибир. Той е построен на висок рид и е обграден от високи стени, както повеляват традициите. Много пъти е бил престрояван, а настоящия си тип придобива при започване на XVIII век, когато за работа се захваща Ремезов. По негов план, утвърден в Москва, са издигнати виещите се стени на кремъл, Гостиния двор и Приказная палата (административен център).
Строители на кремъл по това време са пленени шведи, пратени в региона на изгнание.
Една от най-старите постройки в града е катедралният Софийски събор от XVII век, който доста добре е запазил историческия си образ.
Колкото и необикновено да звучи, Ремезов е планувал и туристическия капацитет на града - единствено се наслаждения на изгледите към града и Иртиш, които се откриват от наблюдателната площадка на кремъла!
Между другото, наложило се е руслото на реката да бъде изместено 2 км на юг, тъй че водата да не унищожи хълма.
От кремъл можеш да слезеш в града по необикновено дълга дървена стълба (наричат я Прямска или Софийска улица), която свързва долната и горната част на историческия център. Влюбените от града имат традицията да броят стъпалата. Ако цифрите им съвпаднат, значи двойката е съвместима. Няма обаче да те мъчим дълго: тук стъпалата са 198 и се простират на 400 метра.
Знаете ли какъв е днешният лозунг на Тоболск? " В Сибир по лична воля ".
До наскоро пътуването до Тоболск не е вещаело нищо положително: градът е бил прочут като място за изгнание в Сибир.
Колкото и необичайно да е, само че първият изгнаник даже не е бил човек, а камбаната от Углич, която е обявила гибелта на княз Дмитрий през 1591 година. За наказване на камбаната ѝ изтръгват " езика " и я пращат за 300 години в Тоболск. А по-късно в този град временно обитава Фьодор Достоевски при прехвърлянето в главното място на каторгата му в Омск през 1850-а. През 1864 година философът Николай Чернишевски минава през града на път към мястото, където е пратен в заточение - Иркутск. Последният император на Русия Николай II дружно със фамилията си прави престой тук през 1917 година на път за Екатеринбург.
Голяма част от заточените, като се изключи императорското семейство, изтърпяват наказването си в особено издигнатия в средата на XIX в. замък-затвор. По това време на пандизчии им бръснели главата на половина, с цел да могат да се откроят елементарно в тълпата. Пък и не е имало къде да избягат - на всички места пустота.
По руско време тук е имало затвор с изключително непоколебим режим и към момента се описват ужасни митове за зазидани подземни стаи за мъчения. Затворът е затворен едва през 1989 година, а през днешния ден тук има музей.
За феновете на оптималното потапяне в историята музеят провежда даже приключенска игра " Бягство от замъка-затвор ". Ако обаче и това не ти е задоволително, можеш да останеш там да нощуваш. Посетителите на хостела " Затворник " на територията на замъка единомислещо утвърждават комфортното разположение и атмосферата, само че означават, че през нощта става " страшничко ": нещо пропуква, пропълзява, вие. Кой знае, може това да е просто вятърът в остарялата постройка.
Вероятно това е една от най-необикновените пешеходни улици в Русия е " Улицата на мира ". С новите си спретнати тротоари, пейки и фенери се простира около порутени каменни и дървени къщи до самото подножие на кремъл и Пазарния площад със симпатични дървени павилиони за храна и сувенири. А вътре в къщите към този момент на всички места са се настанили шубраци и дървета, които са израснали там и заличават комерсиалното им минало. Все отново да отбележим, че има проекти някои здания да бъдат възобновени с течение на времето.
Близо осем месеца след революцията там е живял Николай II със брачната половинка си Александра Фьодоровна и децата им.
Имало електричество, тръбопровод, канализация - необикновен лукс по ония времена. Но през зимата дървата не са достигали, с цел да се затопли цялото помещение. Заточениците са можели да излизат на открито единствено с цел да отидат до църквата и то под защита. За финален път те излизат от къщата на търговеца за службата за Рождество в Благовещенската черква, която е изгубена в средата на XX век. През април 1918 година императорското семейство е изпратено в Екатеринбург, където е екзекутирано. В дома на Куклин през днешния ден има музей, в който са изложени персонални движимости и фотоси на Романови. Тоболски краваи
Може ли да има град без лично ядене запазена марка? Краваите са староруска улична храна или стрийт фууд, както бихме споделили през днешния ден, и това са гевреци с ръкохватка. Предполагало се е, че дръжката би трябвало да бъде изхвърлена заради хигиенични съображения (за индивида, който изяждал и дръжката на кравая, казвали " опря до дръжката " ).
Много градове са имали свои разновидности на краваи (ти евентуално си чувал за коломенските или московските). Тоболските краваи обаче са напълно разнообразни! Първо, вършат ги от три типа брашно: пшенично, пълнозърнесто и ръжено. Второ, те имат плънка. Тя може да е от кокоше месо или патешко, както и ябълки с орехи.
Как да стигнеш: със аероплан от Москва или Екатеринбург или с електричка от Тюмен.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ