Горбачов и Елизабет Втора. Разказ за две империи
Какво е общото сред руския водач Михаил Горбачов и английската кралица Елизабет Втора? На пръв взор сходен въпрос наподобява неудобен. Една нишка обаче свързва двамата: и Михаил Сергеевич и Елизабет имаха значим принос в разграждането на империите, които наследиха, написа Димитър Бечев.
В рамките на по-малко от две седмици светът се елементарни с Михаил Горбачов и английската кралица Елизабет Втора. Кончината на персони от сходен диаметър постоянно е мотив за равносметка. Особено за хора като Горбачов и Елизабет, оставили дълготраен отпечатък върху своите страни, само че също по този начин и върху световната политика.
В медиите и в обществените мрежи изобилства с мнения, отдадени на двамата – къде по-задълбочени и аналитични, къде по-малко. Има ли обаче пресечна точка в биографиите на починалия английски монарх и тогавашния общоприет секретар на Комунистическа партия на Съветския съюз?
Разграждането на две империи
На пръв взор сходен въпрос наподобява неудобен. Елизабет Втора беше на трона над седем десетилетия. Политическата кариера на Горбачов завърши след по-малко от седем години. От декември 1991 година до предишния месец той изпълняваше ролята на някогашен водач и то подобен, към който голямото болшинство измежду тогавашните жители от Съюз на съветските социалистически републики на изпитваха изключително топли усеща.
Нещо друго и по-съществено: в една конституционна монархия като Англия кралят или кралицата не се меси в политиката и ръководството на държавните каузи. Такава е вековната конституционна традиция.
В властническа страна като Съветския съюз генералният секретар на всемогъщата комунистическа партия упражняваше голяма власт - въпреки и споделена с висшия партиен хайлайф (ключова разлика със самодържавието в днешна Русия впрочем).
Горбачов носи отговорност за политически решения – били те положителни или неприятни, ползотворни или пагубни. Елизабет Втора беше най-много знак – на страната, нейните обичаи, общество, и най-много на времената, белязани от нейното царстване. С няколко думи, разликите са безчет и една от друга по-съществени.
Една нишка свързва двамата: и Михаил Сергеевич и Елизабет имаха значим принос в разграждането на империите, които наследиха
Но въпреки всичко една нишка свързва двамата: и Михаил Сергеевич и Елизабет имаха значим принос в разграждането на империите, които наследиха. Благодарение на Горбачов, Съюз на съветските социалистически републики се изтегли от страните от Източния блок и одобри те да поемат по собствен път на развиване в идните десетилетия.
Малко по-късно последва и разпадът на самата руска страна, официализиран с Беловежкото съглашение, подписано през декември 1991 година от президентите на Руската федерация, Украйна и Беларус Борис Елцин, Леонид Кравчук и Станислав Шушкевич.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
По същия метод първата декада след коронацията на Елизабет Втора e белязана от процеса на деколонизация. До средата на 60-те години Англия се е разделила с колониите си в Африка и на процедура империята, достигнала своя разцвет в детските години на бъдещата кралица, е към този момент история.
Разбира се, има и продължение. През 70-те и 80-те години самостоятелност получават огромен брой островни страни в Карибския басейн, а през 1997 година Хонконг се връща в Китай. Любопитна детайлност е, че предходната година Барбадос (страна, която влезе в един миг и в българската политика) се разгласи за република и Елизабет престана да бъде държавен глава.
Говорейки за деколонизацията, алегоричен миг – за който феновете на известния сериал „ Короната “ може би ще си спомнят – става танцът на Елизабет с президента на Гана Кваме Нкрума по време на визитата ѝ в столицата Акра 1961 година
Запечатано в фотоси: 33 момента от живота на кралица Елизабет Втора Кралица Елизабет Втора прекара на трона над 7 десетилетия, трансформирайки се в най-дълго управлявалия английски монарх. По време на нейното ръководство се смениха 15 английски министър председатели и 14 американски президенти. Тук са запечатани моменти от живота на 96-годишната кралица, която умря в четвъртък.
Нкрума, един от най-ярките покровители на антиколониализма в световния Юг и създател на Движението на необвързаните страни, на равна нога с владетелката на до неотдавна най-могъщата имперска мощ в света. Която освен това до 1960 година е била официално и държавен глава на Гана! При това Елизабет дава отговор на поканата за танц с неприкрито наслаждение, за което печатът в Южноафриканската република безусловно лее огън и жупел в това време. Младата кралица става лицето на новите времена – на „ вятъра на смяната “, както е заглавието на фамозната тирада на тогавашния премиер-консерватор Харолд Макмилан, отдадена на раздялата с Британската империя.
Елизабет ще остане в историческата памет със основаването на Общността на нациите, на която английският монарх е глава по право. Тя сплотява множеството някогашни колонии и доминиони, а също по този начин и страни като Руанда или Мозамбик, които в никакъв случай не са били под скиптъра на Англия.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
Разпадът на Съветския съюз също беше съпроводен с желанието да се запазят историческите връзки сред обособените елементи на някогашната страна. Така по силата на същото Беловежко съглашение от декември 1991 година се роди Обществото на самостоятелните страни (ОНД).
Горбачов до последния миг се надяваше Съюз на съветските социалистически републики да се резервира като обединен индивид и даже беше инициирал работата по нов съюзен контракт, който да размени оня от 1922 година, основал де юре руската страна. Московският лидер също по този начин се надяваше, че страните от към този момент някогашния социалистически лагер в Източна Европа по натурален и непринуден път ще търсят политическо и икономическо сплотяване с реформирания и освежен Съветски съюз.
Всички тези проекти и упоритости, както е известно, претърпяха провал. Една по една страните по западната външна страна на някогашната империя се преориентираха към Европейския съюз и НАТО, развой, който стартира с Централна Европа и към днешна дата е в ход за Украйна, Молдова и Грузия.
Империи на предишното, общности на сегашното?
И тук точно е видна голямата разлика сред Англия и Русия. Едната страна се е примирила с обстоятелството, че империята е останала в предишното (разбира се не изцяло, както сподели и Брекзит). А монархическата институция се е трансформирала в мост към 56 страни по цялото земно кълбо.
Това не значи, че колониалното минало е оправдано. Напротив, Британската империя е романтизирана само от едно малцинство в средите на политическата и интелектуална десница. Заедно с това Общността на нациите (забележете, че организацията от дълго време се е отказала от името „ Британска общественост “) е рехаво съдружие от суверенни страни, без политическа надстройка или упоритости за икономическа интеграция.
А страни като Индия, Канада, Австралия, Пакистан, Нигерия, Южна Африка са толкоз, а от време на време и повече, авторитетни, колкото тогавашната метрополия Англия. Спойката е британския език, споделените обичаи, правна система, в случай че щете и спортът. И несъмнено, Елизабет Втора – известна и обичана на всички места из Общността. Затова и Чарлз Трети има значима външнополитическа задача – да крепи единството на съдружието от страни.
Московският хайлайф от своя страна е уверен, че единственият метод Русия да резервира въздействието си в международните каузи е възобновяване на империята – най-малко под формата на Славянски съюз с Беларус и по-голяма част от Украйна, доминиран от Кремъл.
Това изяснява и завоевателната война, която разпали Владимир Путин на 24 февруари. В последна сметка грубата военна мощ се оказа единственото средство в ръцете на Русия – и то, както виждаме в последните дни, с спорни резултати.
Горбачов вярваше в демократизацията и плурализма като път към обновяване на социализма и оттова престижа на Съюз на съветските социалистически републики на международната сцена. В меката мощ, в случай че би трябвало да използваме интернационалния диалект. Днешна Русия е цялостно отричане на неговите хрумвания. Отказът на Путин да участва на погребението на своя предходник има своя логичност.
Елизабет беше огледало на публичните и политически промени, които Англия изживя през втората на половина на 20-и век. Но за разлика от Русия, страната се приспособява и в доста случаи прегърна с все сърце измененията. Парадоксално, монархията е колкото тотем на вековечни обичаи, толкоз и в катализатор на обновлението. Сегашният кремълски цар-господар Владимир Владимирович виждаше себе си в сходна роля преди време. Но както се споделя в Русия, „ искахме по-добре, а се получи както постоянно. “
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
В рамките на по-малко от две седмици светът се елементарни с Михаил Горбачов и английската кралица Елизабет Втора. Кончината на персони от сходен диаметър постоянно е мотив за равносметка. Особено за хора като Горбачов и Елизабет, оставили дълготраен отпечатък върху своите страни, само че също по този начин и върху световната политика.
В медиите и в обществените мрежи изобилства с мнения, отдадени на двамата – къде по-задълбочени и аналитични, къде по-малко. Има ли обаче пресечна точка в биографиите на починалия английски монарх и тогавашния общоприет секретар на Комунистическа партия на Съветския съюз?
Разграждането на две империи
На пръв взор сходен въпрос наподобява неудобен. Елизабет Втора беше на трона над седем десетилетия. Политическата кариера на Горбачов завърши след по-малко от седем години. От декември 1991 година до предишния месец той изпълняваше ролята на някогашен водач и то подобен, към който голямото болшинство измежду тогавашните жители от Съюз на съветските социалистически републики на изпитваха изключително топли усеща.
Нещо друго и по-съществено: в една конституционна монархия като Англия кралят или кралицата не се меси в политиката и ръководството на държавните каузи. Такава е вековната конституционна традиция.
В властническа страна като Съветския съюз генералният секретар на всемогъщата комунистическа партия упражняваше голяма власт - въпреки и споделена с висшия партиен хайлайф (ключова разлика със самодържавието в днешна Русия впрочем).
Горбачов носи отговорност за политически решения – били те положителни или неприятни, ползотворни или пагубни. Елизабет Втора беше най-много знак – на страната, нейните обичаи, общество, и най-много на времената, белязани от нейното царстване. С няколко думи, разликите са безчет и една от друга по-съществени.
Една нишка свързва двамата: и Михаил Сергеевич и Елизабет имаха значим принос в разграждането на империите, които наследиха
Но въпреки всичко една нишка свързва двамата: и Михаил Сергеевич и Елизабет имаха значим принос в разграждането на империите, които наследиха. Благодарение на Горбачов, Съюз на съветските социалистически републики се изтегли от страните от Източния блок и одобри те да поемат по собствен път на развиване в идните десетилетия.
Малко по-късно последва и разпадът на самата руска страна, официализиран с Беловежкото съглашение, подписано през декември 1991 година от президентите на Руската федерация, Украйна и Беларус Борис Елцин, Леонид Кравчук и Станислав Шушкевич.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
По същия метод първата декада след коронацията на Елизабет Втора e белязана от процеса на деколонизация. До средата на 60-те години Англия се е разделила с колониите си в Африка и на процедура империята, достигнала своя разцвет в детските години на бъдещата кралица, е към този момент история.
Разбира се, има и продължение. През 70-те и 80-те години самостоятелност получават огромен брой островни страни в Карибския басейн, а през 1997 година Хонконг се връща в Китай. Любопитна детайлност е, че предходната година Барбадос (страна, която влезе в един миг и в българската политика) се разгласи за република и Елизабет престана да бъде държавен глава.
Говорейки за деколонизацията, алегоричен миг – за който феновете на известния сериал „ Короната “ може би ще си спомнят – става танцът на Елизабет с президента на Гана Кваме Нкрума по време на визитата ѝ в столицата Акра 1961 година
Запечатано в фотоси: 33 момента от живота на кралица Елизабет Втора Кралица Елизабет Втора прекара на трона над 7 десетилетия, трансформирайки се в най-дълго управлявалия английски монарх. По време на нейното ръководство се смениха 15 английски министър председатели и 14 американски президенти. Тук са запечатани моменти от живота на 96-годишната кралица, която умря в четвъртък.
Нкрума, един от най-ярките покровители на антиколониализма в световния Юг и създател на Движението на необвързаните страни, на равна нога с владетелката на до неотдавна най-могъщата имперска мощ в света. Която освен това до 1960 година е била официално и държавен глава на Гана! При това Елизабет дава отговор на поканата за танц с неприкрито наслаждение, за което печатът в Южноафриканската република безусловно лее огън и жупел в това време. Младата кралица става лицето на новите времена – на „ вятъра на смяната “, както е заглавието на фамозната тирада на тогавашния премиер-консерватор Харолд Макмилан, отдадена на раздялата с Британската империя.
Елизабет ще остане в историческата памет със основаването на Общността на нациите, на която английският монарх е глава по право. Тя сплотява множеството някогашни колонии и доминиони, а също по този начин и страни като Руанда или Мозамбик, които в никакъв случай не са били под скиптъра на Англия.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
Разпадът на Съветския съюз също беше съпроводен с желанието да се запазят историческите връзки сред обособените елементи на някогашната страна. Така по силата на същото Беловежко съглашение от декември 1991 година се роди Обществото на самостоятелните страни (ОНД).
Горбачов до последния миг се надяваше Съюз на съветските социалистически републики да се резервира като обединен индивид и даже беше инициирал работата по нов съюзен контракт, който да размени оня от 1922 година, основал де юре руската страна. Московският лидер също по този начин се надяваше, че страните от към този момент някогашния социалистически лагер в Източна Европа по натурален и непринуден път ще търсят политическо и икономическо сплотяване с реформирания и освежен Съветски съюз.
Всички тези проекти и упоритости, както е известно, претърпяха провал. Една по една страните по западната външна страна на някогашната империя се преориентираха към Европейския съюз и НАТО, развой, който стартира с Централна Европа и към днешна дата е в ход за Украйна, Молдова и Грузия.
Империи на предишното, общности на сегашното?
И тук точно е видна голямата разлика сред Англия и Русия. Едната страна се е примирила с обстоятелството, че империята е останала в предишното (разбира се не изцяло, както сподели и Брекзит). А монархическата институция се е трансформирала в мост към 56 страни по цялото земно кълбо.
Това не значи, че колониалното минало е оправдано. Напротив, Британската империя е романтизирана само от едно малцинство в средите на политическата и интелектуална десница. Заедно с това Общността на нациите (забележете, че организацията от дълго време се е отказала от името „ Британска общественост “) е рехаво съдружие от суверенни страни, без политическа надстройка или упоритости за икономическа интеграция.
А страни като Индия, Канада, Австралия, Пакистан, Нигерия, Южна Африка са толкоз, а от време на време и повече, авторитетни, колкото тогавашната метрополия Англия. Спойката е британския език, споделените обичаи, правна система, в случай че щете и спортът. И несъмнено, Елизабет Втора – известна и обичана на всички места из Общността. Затова и Чарлз Трети има значима външнополитическа задача – да крепи единството на съдружието от страни.
Московският хайлайф от своя страна е уверен, че единственият метод Русия да резервира въздействието си в международните каузи е възобновяване на империята – най-малко под формата на Славянски съюз с Беларус и по-голяма част от Украйна, доминиран от Кремъл.
Това изяснява и завоевателната война, която разпали Владимир Путин на 24 февруари. В последна сметка грубата военна мощ се оказа единственото средство в ръцете на Русия – и то, както виждаме в последните дни, с спорни резултати.
Горбачов вярваше в демократизацията и плурализма като път към обновяване на социализма и оттова престижа на Съюз на съветските социалистически републики на международната сцена. В меката мощ, в случай че би трябвало да използваме интернационалния диалект. Днешна Русия е цялостно отричане на неговите хрумвания. Отказът на Путин да участва на погребението на своя предходник има своя логичност.
Елизабет беше огледало на публичните и политически промени, които Англия изживя през втората на половина на 20-и век. Но за разлика от Русия, страната се приспособява и в доста случаи прегърна с все сърце измененията. Парадоксално, монархията е колкото тотем на вековечни обичаи, толкоз и в катализатор на обновлението. Сегашният кремълски цар-господар Владимир Владимирович виждаше себе си в сходна роля преди време. Но както се споделя в Русия, „ искахме по-добре, а се получи както постоянно. “
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ