Какво е Писъкът на Вилхелм и как се появява
Какво е общото сред „ Междузвездни войни “, „ Властелинът на пръстените “, „ Карибски пирати “, „ Харолд и Кумар: Пътуване до Белия палат “, „ Играта на играчките “, „ Титаник “, „ Спайдър-мен: В Спайди-вселената “, „ Имало едно време в Холивуд “ и още над 350 кино лентата и телевизионни излъчвания? Не доста – с изключение на един звуков резултат.
Писъкът на Вилхелм е свещеният граал на звуковите резултати – в началото напълно банален тон със непретенциозно начало, който обаче се трансформира в емблематичен за сектора, откакто добива известност през 70-те години на предишния век.
И по този начин, ето неговата история?
Вероятно сте го чували, само че в никакъв случай не сте си давали сметка. Писъкът на Вилхелм е звуков резултат, който се употребява както в най-големите блокбъстъри, по този начин и в най-нискобюджетните филми и телевизионни излъчвания в продължение на повече от 70 години, и нормално се чува, когато някой на екрана е прострелян или пада от огромна височина.
Характерният вик, който за първи път се употребява в уестърна „ Далечни барабани “ на Гари Купър от 1951 година, звучи в сцена, в която група бойци минават през тресавище и един от тях надава писклив вик, когато алигатор го завлича под водата.
Както при доста други резултати, той не е записан по време на фотоси, а по-късно – в специфична звукозаписна кабина – с простата директива да звучи като „ човек, ухапан от алигатор “. Шест крясъка са изпълнени в един дубъл и от тях петият се трансформира в емблематичния Писък на Вилхелм (останалите са употребявани за спомагателни викове в други елементи на филма).
След дебюта си през 1951 година резултатът става непрекъсната част от звуковата библиотека на Warner Bros. и е употребен непрестанно от режисьорите на студиото в техните филми. В последна сметка при започване на 70-те години група начинаещи звукорежисьори от филмовото учебно заведение на USC, измежду които и бъдещият звукорежисьор Бен Бърт, притежател на Оскар, виждат, че неповторимият вик се появява в доста от филмите, които гледат. Наричат го „ викът на Вилхелм “ по името на героя от първия филм, в който го разпознават – уестърнът „ Зарята при река Феър “ от 1963 година, в който персонажът редови войник Вилхелм издава мъчителния зов, откакто е прострелян в крайници със стрела.
На смешка учениците стартират да вкарват резултата в студентските филми, по които работят по това време. След като се дипломира, Бърт е поканен от сътрудника си Джордж Лукас, също ученик на USC, да направи звуковия дизайн на един непретенциозен филм, наименуван „ Междузвездни войни “. В знак на почитание към приятелите си Бърт вкарва във кино лентата истинския звуков резултат от библиотеката на Warner Bros., най-забележим, когато щурмовак е прострелян от Люк Скайуокър и пада в пропастта на Звездата на гибелта. Бърт продължава да го употребява в разнообразни подиуми във всеки филм от сериите „ Междузвездни войни “ и „ Индиана Джоунс “, което кара почитателите и режисьорите да стартират да го виждат.
Режисьори като Питър Джаксън и Куентин Тарантино, както и безчет други експерти в сектора, търсят звука и го слагат в своите филми като хумористично мигане към Бърт. Те също желаят да се включат в шегата и по този начин Писъкът на Вилхелм стартира да се появява на всички места. С времето той се трансформира в освен това от звуков резултат и името „ Wilhelm Scream “ излиза от промишлеността и става име на група, бира, заглавие на ария и др…
Но чий глас издава писъка? Самият Бърт е прави голямо количество изследвания, защото самоличността на този човек остава незнайна в продължение на десетилетия. В последна сметка открива документи на Warner Bros. от „ Далечни барабани “, в които са изброени актьорите, които е трябвало да запишат спомагателен разговор след завършването на кино лентата. Едно от имената и най-вероятният претендент за викач е артист и музикант на име Шеб Уули.
В началото на 2023 година бе обявено, че истинският запис на сесията, в която е основан емблематичният вик, е открит измежду сбирка от звукови резултати, дарени на Училището за кинематографични изкуства на USC от Sunset Editorial – компания за резултати, която работи сред 1964 и 1987 година и през това време натрупала близо 600 участия. Можете да чуете цялата звукозаписна сесия тук.
