Преносители на памет: артистите, които разказват комунизма
Какво е комунизъм? Какво е деболшевизация? Какво е народна власт? Какво е общество? Това пита героинята в документално-художествения филм " Всяка стена е врата ". Над 20 години след 10 ноември 1989 година режисьорката на лентата Елица Георгиева намира в долап вкъщи две забравени VHS касети със записи на предаването " Вариант М ", предавано по Българска национална телевизия в края на 80-те и началото на 90-те години. В него водеща е майката на Елица - журналистката Светла Каменова.
Философският темперамент на нейните репортажи впечатлява Елица и тя се захваща с преобразяването им във филм от архивни фрагменти. С помощта на монтажа и авторовия текст режисьорката, която живее и работи във Франция, съумява да улови очакванията и разочарованията на българското общество в края на социализма и началото на прехода.
С проблематиката си филмът " Всяка стена е врата " не е изключение на българската артистична сцена. Сред хората на изкуството очевидно нараства ползата към историята на близкото ни минало и неговите контузии. По тематиките, свързани с памет и социализъм, се пишат от ден на ден книги, вършат се филми, провеждат се пърформанси и изложения. Разнообразието в методите и форматите работи стимулиращо на артистите и основава среда за появяването на нови хрумвания и послания.
, че това е международна наклонност от години насам - млади художници, писатели и откриватели се занимават интензивно с комунистическото минало и тоталитарните режими. В началото на октомври фондацията с поддръжката на Столична община събра част от творбите на такива актьори в програмата на първия фестивал " Минало неминало ". В нея беше включен и филмът " Всяка стена е врата ".
Реклама Защо артистите се вълнуват от предишното?
Елица приема за изцяло натурален интереса, който демонстрира към социализма и прехода, защото тези интервали маркират живота й като дете. Тя е едвам на седем през 1989 година и още при започване на артистичния си път е наясно, че по някакъв метод би трябвало да приказва за претърпяното тогава. " Мисля, че времето дава стойност на тези събития, споделя тя. Може би тъй като в тях има неща, които още не сме разрешили. "
През 2019 година в музея се открива изложбата " Нонумент ", която се занимава с историята на социалистическите монументи, изгубили първичното си значение поради смяната на режима. За Маргарита основна тематика е неспособността ни да се оправим с предишното, което тези " нонументи " символизират. " Мисля, че тук виновност имат историците и интелектуалците, хората, които трябваше да преработят този исторически интервал, с цел да можем по логичен метод да продължим напред. "
Маргарита Доровска и Стефан А. Щерев на откриването на изложбата " Нонумент " Фотограф: Росина Пенчева
Липсата на знания за режима е отправната точка на актуалната художничка и фотографка, която от години се занимава с паметта за социализма. Тази липса я подтиква да чете, да се рови в архиви и досиета на Държавна сигурност и да събира свидетелства на репресираните от тогавашната власт.
Красимира е родена през 1994 година и има вяра, че това й дава отдалеченост и опция да огледа по-обективно към предишното. " Интересът на артистите към тази тематика в България нараства, тъй като към този момент има генерации като нашето, родени след 10-и. Пораснали сме задоволително, с цел да творим и да мислим сериозно. И най-важното - не сме живели през този режим. "
Реклама
" Всяко последващо потомство неизбежно разсъждава върху предишното и историята и се пробва да я премисли ", разяснява кураторката Весела Ножарова. Цел в нейната процедура е да даде пространство за изява на хората на изкуството в тази сфера. Техния възходящ интерес към социализма Весела си изяснява с опита на Германия след Втората международна война. Там с паметта за нацизма стартира да се работи, когато първото следвоенно потомство става на към 20 години. " Тогава се заражда достоверният интерес на младежите, които се обръщат към своите родители и питат: " Къде беше ти, когато всичко това се случваше? " Така стартират да работят с предишното и да задават от ден на ден въпроси. "
Кадър от изложбата " Нонумент " Фотограф: Росина Пенчева От радиобалет до арт апаратура
В българския подтекст този живописен интерес се разпростира в най-различни направления - кино, спектакъл, литература, изобразително и модерно изкуство. Заедно те работят в характерния формат на радиобалета - театрално прекарване с авансово записан текст, който публиката слуша и следва в осъществяването на проведени групови хореографии.
Най-скорошните творби на Стефан и LIGNA са двете издания на радиобалета " Нонумент ". Първото се организира няколко пъти на връх Бузлуджа като част от едноименния план и галерия в Дома на хумора, а второто - при Паметника на българо-съветската дружба във Варна през октомври т.г.
" Хрумна ми, че този формат дава повече благоприятни условия на публиката да бъде част от съответния сценичен или хореографски акт, само че и на нас да се разгърнем като създатели ", споделя Стефан и добавя, че през радиобалета е разкрил многопластов метод да способства към дебата за това по какъв начин изкуството третира предишното.
Философският темперамент на нейните репортажи впечатлява Елица и тя се захваща с преобразяването им във филм от архивни фрагменти. С помощта на монтажа и авторовия текст режисьорката, която живее и работи във Франция, съумява да улови очакванията и разочарованията на българското общество в края на социализма и началото на прехода.
С проблематиката си филмът " Всяка стена е врата " не е изключение на българската артистична сцена. Сред хората на изкуството очевидно нараства ползата към историята на близкото ни минало и неговите контузии. По тематиките, свързани с памет и социализъм, се пишат от ден на ден книги, вършат се филми, провеждат се пърформанси и изложения. Разнообразието в методите и форматите работи стимулиращо на артистите и основава среда за появяването на нови хрумвания и послания.
, че това е международна наклонност от години насам - млади художници, писатели и откриватели се занимават интензивно с комунистическото минало и тоталитарните режими. В началото на октомври фондацията с поддръжката на Столична община събра част от творбите на такива актьори в програмата на първия фестивал " Минало неминало ". В нея беше включен и филмът " Всяка стена е врата ".
Реклама Защо артистите се вълнуват от предишното?
Елица приема за изцяло натурален интереса, който демонстрира към социализма и прехода, защото тези интервали маркират живота й като дете. Тя е едвам на седем през 1989 година и още при започване на артистичния си път е наясно, че по някакъв метод би трябвало да приказва за претърпяното тогава. " Мисля, че времето дава стойност на тези събития, споделя тя. Може би тъй като в тях има неща, които още не сме разрешили. "
През 2019 година в музея се открива изложбата " Нонумент ", която се занимава с историята на социалистическите монументи, изгубили първичното си значение поради смяната на режима. За Маргарита основна тематика е неспособността ни да се оправим с предишното, което тези " нонументи " символизират. " Мисля, че тук виновност имат историците и интелектуалците, хората, които трябваше да преработят този исторически интервал, с цел да можем по логичен метод да продължим напред. "
Маргарита Доровска и Стефан А. Щерев на откриването на изложбата " Нонумент " Фотограф: Росина Пенчева
Липсата на знания за режима е отправната точка на актуалната художничка и фотографка, която от години се занимава с паметта за социализма. Тази липса я подтиква да чете, да се рови в архиви и досиета на Държавна сигурност и да събира свидетелства на репресираните от тогавашната власт.
Красимира е родена през 1994 година и има вяра, че това й дава отдалеченост и опция да огледа по-обективно към предишното. " Интересът на артистите към тази тематика в България нараства, тъй като към този момент има генерации като нашето, родени след 10-и. Пораснали сме задоволително, с цел да творим и да мислим сериозно. И най-важното - не сме живели през този режим. "
Реклама
" Всяко последващо потомство неизбежно разсъждава върху предишното и историята и се пробва да я премисли ", разяснява кураторката Весела Ножарова. Цел в нейната процедура е да даде пространство за изява на хората на изкуството в тази сфера. Техния възходящ интерес към социализма Весела си изяснява с опита на Германия след Втората международна война. Там с паметта за нацизма стартира да се работи, когато първото следвоенно потомство става на към 20 години. " Тогава се заражда достоверният интерес на младежите, които се обръщат към своите родители и питат: " Къде беше ти, когато всичко това се случваше? " Така стартират да работят с предишното и да задават от ден на ден въпроси. "
Кадър от изложбата " Нонумент " Фотограф: Росина Пенчева От радиобалет до арт апаратура
В българския подтекст този живописен интерес се разпростира в най-различни направления - кино, спектакъл, литература, изобразително и модерно изкуство. Заедно те работят в характерния формат на радиобалета - театрално прекарване с авансово записан текст, който публиката слуша и следва в осъществяването на проведени групови хореографии.
Най-скорошните творби на Стефан и LIGNA са двете издания на радиобалета " Нонумент ". Първото се организира няколко пъти на връх Бузлуджа като част от едноименния план и галерия в Дома на хумора, а второто - при Паметника на българо-съветската дружба във Варна през октомври т.г.
" Хрумна ми, че този формат дава повече благоприятни условия на публиката да бъде част от съответния сценичен или хореографски акт, само че и на нас да се разгърнем като създатели ", споделя Стефан и добавя, че през радиобалета е разкрил многопластов метод да способства към дебата за това по какъв начин изкуството третира предишното.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ