Каква я мислихме, каква стана?Беше време, когато арестите се пълнеха

Каква я мислихме, каква стана?

Беше време, когато арестите се пълнеха с новопоявили се убийци и насилници, представители на малцинствата.
-->
Сега зад решетките попадат все младежи с известни семейства. Най-вече кметски.

Чеченеца от бандата, тормозила момчето в мола, се оказа брат на областен кмет в Пловдив. Докато в правосъдната зала младежът се фукаше пред камерата, че станат звезда, а майка му питаше какво толкоз е направил, общинарят бе заставен да подаде оставка.

Зловещият палач на младата жена от София е синът на кметица от село до Ихтиман. Без да му мигне окото, престъпно отворил колата й, изчакал я да влезе, прострелял я, а след това оставил автомобила с натрупа в багажника до сервиз на приятеля му. Вместо да се чуди по какъв начин да се дистанцира от сина си, майка му също да си събира багажа от общината.

Ами синът на кмета на Панагюрище, който подлуди страна с заканите си да убие народен представител? Същото направи и наследникът на зам. - окръжния прокурор от Перник.

Какво стана с българската приказка за положителните и неприятните?

Краят й се оказа злокобен - неприятните деца към този момент са от положителните фамилии.

Докато родителите властуват, кадруват  и кметуват, децата царуват, пируват и палуват.   

Маниакалната жадност за власт и пари в едното потомство се изроди в безпардонно възприятие на недостижимост в идващото.

Горчива истина на прага на локалните избори.