Каква я мислехме, каква стана! Както повеляват законите на Мърфи,

Каква я мислехме, каква стана! Както повеляват законите на Мърфи, в случай че нещо може да се обърка, то обезателно се обърква и то в най-неподходящия миг. Три седмици след изборите, положителните се оказаха неприятни, а неприятните – още по-лоши. Колкото повече време минава, става все по-ясно, че куцукащата ни страна сама не може избере по-малкото зло. По вековна българска традиция приятелят в потребност, който може да подаде патерицата, е или оттатък Океана, или покрай Кремъл. Или най-малкото в центъра на Брюксел.   

на дипломатите. За тях разбираме единствено по въртеливите придвижвания на родните политици, които започнаха още с изборните реакции.Шамарът върху Борисов от задграничните медии в нощта на вота го трансформира в най-дружелюбния човек, подготвен да подаде ръка на новите любимци на досегашните му европейски и евроатлантически сътрудници. Но след диалога с шефа на ЕНП Манфред Вебер, държанието на Борисов внезапно се промени. Той стремително прати Томислав Дончев и Даниел Митов да изясняват, че те са спечелилите и нищо за партията още не е изгубено. Ден по-късно стана ясно, че Митов освен е към този момент член на ГЕРБ, само че е и претендент за министър председател. Докато идващите 10 дни страната тънеше в догадки към мислите на Слави Трифонов, Митов обиколи по няколко пъти всички малките екрани и стремително се трансформира в новото проевропейско лице на номиналния победител на изборите. С огромните упования, че

той ще размекне ледовете с Големия брат

Въпреки засилените външнополитически совалки, първичните сигнали не са обезнадеждаващи. Особено, в случай че се върнем към неделната заран.Американският дипломат Херо Мустафа отиде в Пловдив за откриването на Епископската базилика, ремонтът на която стана вероятен с помощта на американско финансиране. Ден по-рано всички пловдивски медии анонсираха, че на предстоящото от месеци мероприятие ще участват като образецът в оставка Борисов, по този начин и министрите му – Боил Банов и Марияна Николова. В последна сметка обаче кметът на града Здравко Димитров се оказа уединен хазаин в разхождането из обекта на първия посланик на Съединени американски щати и Нанси Шилър, ръководител на другата финансираща организация - „ Америка за България “.През това време в централата на ГЕРБ в София, небрежното облекло на Томислав Дончев внезапно контрастираше на безукорния костюм на Борисов, явно предопределен за друга значима среща. Вместо нормалните суперлативи за следващия приключен обект и поздравления за финансовата помощ на Вашингтон, отпуснал над 16 милиона в реконструкцията на базиликата, Борисов се оплака, че партиите на смяната желали да го викат „ в националния съд “, а той бил към този момент просто елементарен жител. Малко по-късно изплю камъчето, че гневът му не идва нито от Мая Манолова, нито от Корнелия Нинова, нито от Татяна Дончева, а от поддръжката на Движение за права и свободи за шефа на бюджетната комисия - Георги Ганев от Демократична България – двете партиите, декларирали ясно европейска и евроатлантическа ориентировка. В идващите дни гневът му освен, че не стихна, а се разпали до такава степен, че изиска комисия „ Росенец “, тържествено импортирана от делегация на депутати от ГЕРБ минути преди този момент да създадат хората на Христо Иванов.    Изненадващо или не, в неделния ден Пловдив се оказа най-предпочитаната геополитическа дестинация. Докато Херо Мустафа се възхищаваше на птиците по реконструираните мозайки в базиликата от византийско време,

в знаковия за прехода ресторант, носещ име от времето на антична Гърция. Обраните постове на съветското посолство за визитите на новия посланик номер едно до момента внезапно контрастираха с хвалебствията за основния зложелател на Корнелия Нинова и заслугите му за българо-руската дружба.Малко след знаковата пловдивска среща, лидерката на Българска социалистическа партия изригна в обществената мрежа. Като мотив тя си откри откъс от изявлението на Борисов, в който той разясняваше плакатите с претенции за нейна оставки преди пленума на соцпартията. Нинова гневно го атакува като разгласи, че е не запомнил да спомене любимците си в Българска социалистическа партия. Макар близки до соцпартията да се пробваха да внушат, че словесните изстрели са били ориентирани основно против Кирил Добрев, на всички приятели - русофили им стана ясно кой е субектът на омразата й.Знакът, който външните фактори дадоха с раздалечаване от Нинова и Борисов, стремително бе употребен от президента Радев. През уикенда той си обезпечи институционалната алена поддръжка за втория мандат. А понеделник направи маратон от съвещания, които трябваше да дефинират формулата на новата власт. Това по този начин и не стана, само че навалицата пред кабинета на Радев по този начин препъна премиера в оставка, че напряко го прати в болница със разкъсан менискус. Едва излязъл от упойката, Борисов

а на идната заран изглеждаше изцяло видоизменен.Обикаляше болничните стаи, прегръщаше се със сестрите, събра небрежно целия персонален състав на проектокабинета на ГЕРБ и го показа, без даже кандидат-премиерът Митов още да е взел мандата. Речта му приключи с думите: Отивам си. Което пък сътвори преждевременни упования, че мандатът ще бъде върнат съвсем незабавно.В сряда обаче картината се промени. Докато депутатите изслушваха финансовия министър в оставка Кирил Ананиев, президентът и външния ни министър се оказаха на по-важно препитване - от дипломат Херо Мустафа. Независимо, че мотивът бе идното ни домакинство за самодейността „ Три морета “, надали обиграният посланик не е съумяла да разбере какво мислят и какво скриват както досегашните, по този начин възможните бъдещи управници.Нейната аудиенция съответства със странното предложение на ГЕРБ към „ ИТН “ и „ Демократична България “ за договаряния. Очаквано, никой не взе на съществено офертата, само че изненадата бе, че ГЕРБ настоятелно помоли за писмен отвод. Това бе и първият сигнал, че по футболния речник на Борисов, той не се готви да сяда на аварийна пейка, а стартира да бави топката. Вторият пристигна ден по-късно дружно с безапелационните отводи. Вместо да се обади на президента, че му връща мандата, проектопремиерът Митов разгласи, че ще задържи досието, до момента в който не се произнесе изпълнителната комисия. Същата, в която половината членове са с оставки в джоба поради слаби резултати от изборите, само че в този момент са огромният фактор, който ще се произнася за оповестения от Борисов проектокабинет.Какво готви Борисов? Той излезе от терена, само че

Само за часове се появиха поредност от изявления с геополитически привкус. Едни от тях твърдяха, че президентът се е отказал от длъжностен кабинет, изплашен както от отговорността, по този начин и от твърдия звук на Херо Мустафа. Втори разясниха, че Слави Трифонов всеки ден си сменял мнението за кабинет и към този момент е уверен да не протяга ръка към властта. Трети препечатваха мнението на ЕНП, в което партията на Вебер дава мощно рамо на Митов. Четвърти даже заговориха за загадка среща в американското посолство, на която партиите на митинга надали не са привикани, с цел да чуят, че изборът на Съединени американски щати бил подредения от ГЕРБ кабинет.Това, че Великите сили желаят кабинет, не е нито вест, нито изненада. В обострената геополитическа конюнктура на 800 километра от нас, на ръба на кулминационна точка на напрежението сред Русия и Украйна, словесната престрелка сред Тома Биков и Мая Манолова няма никакво значение. Но неналичието на парламент при възможен длъжностен кабинет прави страната ни както неуправляема, по този начин и неспособна да извършва съюзническите отговорности.Сегашният състав на кабинета Митев – комбинация от досегашни министри, с две-три екзотични номинации, няма по какъв начин да промени оценката на Запада. Нито да донесе смяната. Но доста евентуално е и Митов и Борисов, благодарение на европейски политици, да се пробват да вършат внушението, че в случай че ГЕРБ промени състава и постави в него допустими за Запада хора, ще получи утвърждението им. Нещо като италианския вид, в който Марио Драги съумя да избави страната от нови избори, като в кабинета си остави министри, работили добре в остарелия вид и вкара нови – които дават отговор за обособените пера по Зеления пакт на Европа. Засега резултатите му са впечатляващи.

Нито мафията ни съблюдава законите на Коза Ностра, нито политиците са изпечени европейци. Не сме седмата стопанска система на света. А Борисов не може да се мери с Берлускони. Затова и българският вид на Супер Марио в политиката няма по какъв начин е кабинетът Митов.В недостиг на време, професионализъм и чуваемост, доста по-вероятно е да се отиде на кабинет на малцинството. С обезпечена европейска и евроатлантическа поддръжка и с явен, само че къс небосвод. Ако пък се окаже, че и с непозната помощ не можем да го сътворим, тогава е ясно: Държавата към този момент няма и да куцука, напряко ще запълзи. Не единствено към нови избори.