Корабът, който вкара Англия в анархията
Каква щеше да е Англия без империята Анжу и династията на Плантагенетите, можем единствено да гадаем. Ясна е единствено повода, която ги докара на власт в средата на 12 век – „ Белият транспортен съд “, който тъкмо преди 9 века - на 25 ноември 1120 година, потъна край крайбрежията на Нормандия и отнесе на дъното единствения наследник на британския крал Хенри І.
Историята на Плантегенетите е толкоз шокираща и брутална, участниците в нея са толкоз безмилостни, порочни и сурови, че е мъчно да се повярва, че те не са измислени от Холивуд. Но тя е действителна – едно фамилията, което се издига от хаоса, мрака и насилието на Средновековието, с цел да откри надзор над Англия. Поколение след потомство те са управлявали страната в продължение на повече от триста години. Безмилостно са сразявали всяка конкуренция, с цел да се трансфорат в най-голямата британска династия на всички времена. Историята на Плантагенетите е даже по-шокираща, брутална и изумителна от всичко, сме гледали в сериала на „ Game of Thrones “.
Този жанр британски крале стартира да се назовава „ Плантагенет “ едвам през 15 век, а в историографията названието се утвърждава едвам през 18 век. Те обаче поставят отпечатък на историята още през 12-ти век. Прозвището идва от бащата на Хенри II - Жофроа V д`Анжу, който бил именуван Плантажене поради навика си да украсява шлема си с стръкче жълтуга. Сдобива се с властта в Англия откакто Хенри І го дами за овдовялата си щерка. Тя остава единствен правоприемник за трона след нещастието с кораба.
Историята е добре позната. На 25 ноември 1120 година в пролива Ламанш край крайбрежията на Нормандия „ Белият транспортен съд “ потъва като умират към 300 англонормандски аристократи, в това число наследникът на британския трон Уилям Аделин. Плавателният съд е издигнат в Нормандия от Томас Фиц-Стефан, чийто татко е бил капитан във флота на Уилям Завоевателя по време на завоюването на Англия. Считан е като един от най-хубавите нормандски кораби, издигнат по последна дума на тогавашната техника. Малко преди трагегията бил изцяло преоборудван.
Преди отплаването англичаните ликували откакто съумели да потушат въстанието на бароните на Нормандия и отблъснали нахлуването на Луи VІ. Кралят Хенри І решил да се върне в Англия. Предложили му да трансферира Ламанша с „ Белия транспортен съд ”, само че той в последния миг си договорил различен кораб. Дали проектът е бил да бъде удавен самия крал? В последна сметка на палубата се появил 17-годишният му наследник Уилям дружно с огромна група придворни и англонормандски аристократи. Те са били към 300 души, в това число 140 рицари и 18 знатни дами. Освен принца измежду тях били и две нелегално родени кралски деца - Ричард и Матилда (Хенри I има сред 20 и 25 извънбрачни деца) и десетки огромни англонормандски барони.
Сред пасажерите трябвало да е Стивън Блуаски, племенник на краля, само че тъкмо преди отплаването той слиза на брега, оправдавайки се, че болен от дизентерия. Това е втората мистерия в нещастието, поради обстоятелството, че точно той след това претендира за престола.
Изпращането на „ Белия транспортен съд ” е съпроводено с тържество и пиянство на вино, доставено на борда в огромно количество по заповед на принц Уилям и в следствие пасажерите и екипажът се намирали в положение на мощно алкохолно замайване. Забавянето на няколко от пасажерите задържало кораба в пристанището чак до късната вечер на 25-ти ноември, а останалите кораби на британския крал към този момент се намирали в Ламанша.
Добре почерпени, младоците дали команда на капитана да се гребе допустимо най-бързо, тъй че освен да настигнат краля, а първи да влязат в Англия. При излизането от естуара на Сена, близо до Барфльор, „ Белия транспортен съд ” в тъмнината се натъкнал на плитка канара във водата, напълнил се с вода и бързо потопен. Удавили се всички пасажери на борда, без един.
Според легендата принц Уилям съумял да се качи на избавителна лодка, само че сестра му и другите придворни дами го помолили да ги качи и тях. Докато те се прекачвали, други хора от потъналия транспортен съд се опитвали да се качат на нея. Накрая тя се преобърнала и всички потънали. Митовете посочват сестрата с името Матилда, само че тя няма нищо общо със законната щерка на краля, известна още като кралица Мод и майка на крал Хенри ІІ, която по времето на нещастието е била омъжена за немския император Хайнрих V и е носила името Аделаида.
Единственият оживял е някой си Беролд от Руан, който след това разказал по какъв начин се епотопил корабът. Спасил се като доплавал до една канара, на която преседял часове преди да го открият.
Според преданията, корабокрушението е станало, тъй като не са разрешили на свещеници да се качат авансово на него и да го осветят след ремонтните работи.
Гибелта на принц Уилям, единствен легален наследник и правоприемник на крал Хенри І, идва като попътен вятър за разгромените французи. Скоро след нещастието в Нормандия още веднъж избухва въстание, подкрепяно от френския крал Луи VІ. Целта му била да възкачи на нормандския трон Уилям Клинтън, племенник на Хенри І.
В това време обаче кралят на Англия не мислил за империята, а жалил сина си. Затворил се в себе си и до края на живота си не се е усмихвал. Единствена разтуха била щерка му Аделаида – Матилда, която постоянно го посещавала, само че първоночално въобще не била в проектите му за завещание.
Той избрал за правоприемник на трона Стивън Блуаски, щастливо разминал се с плаването на „ Белия транспортен съд ” и още по-щастливо излекуван от дизентерията. Но след поредност от изменничества кралят схванал, че избора му е неверен и през 1125 година решил да прогласи за своя наследница щерка си Аделаида-Матилда (бъдещата кралица Мод).
Перспективата да се възкачи на престола жена провокирала мощно неодобрение измежду част от англонормандските аристократи. Въпреки това, Хенри я викнал при себе си дни откакто тя овдовяла и на 1 януари 1127 година принудил бароните си да ѝ се закълнат във честност. За да усмири французите, месеци по-късно кралят уредил брака ѝ с 16-годишния граф Жофроа д`Анжу Плантагенет, от който през 1133 година тя ражда бъдещия британски крал Хенри II.
Гражданската война или Анархията стартира незабавно след гибелта на Хенри - през 1135 година, а един против различен се изправят императрица Мод и Стивън като внук на Уилям Завоевателя. Битката им за власт продължава 20 години, през което време синът на Матилда – Хенри II възмъжава и минава през дълготрайно образование на именити френски филосохи. Сяда на трона едвам през 1154 година.
Проклятието от „ Белия транспортен съд “ обаче го спохожда и него. Загубва първородния си наследник и е заставен от жена си да даде властта на втория - Ричард Лъвското сърце, възпят от трубадурите за военните му подвизи, само че и порицан от народа поради високите налози.
Историята на Плантегенетите е толкоз шокираща и брутална, участниците в нея са толкоз безмилостни, порочни и сурови, че е мъчно да се повярва, че те не са измислени от Холивуд. Но тя е действителна – едно фамилията, което се издига от хаоса, мрака и насилието на Средновековието, с цел да откри надзор над Англия. Поколение след потомство те са управлявали страната в продължение на повече от триста години. Безмилостно са сразявали всяка конкуренция, с цел да се трансфорат в най-голямата британска династия на всички времена. Историята на Плантагенетите е даже по-шокираща, брутална и изумителна от всичко, сме гледали в сериала на „ Game of Thrones “.
Този жанр британски крале стартира да се назовава „ Плантагенет “ едвам през 15 век, а в историографията названието се утвърждава едвам през 18 век. Те обаче поставят отпечатък на историята още през 12-ти век. Прозвището идва от бащата на Хенри II - Жофроа V д`Анжу, който бил именуван Плантажене поради навика си да украсява шлема си с стръкче жълтуга. Сдобива се с властта в Англия откакто Хенри І го дами за овдовялата си щерка. Тя остава единствен правоприемник за трона след нещастието с кораба.
Историята е добре позната. На 25 ноември 1120 година в пролива Ламанш край крайбрежията на Нормандия „ Белият транспортен съд “ потъва като умират към 300 англонормандски аристократи, в това число наследникът на британския трон Уилям Аделин. Плавателният съд е издигнат в Нормандия от Томас Фиц-Стефан, чийто татко е бил капитан във флота на Уилям Завоевателя по време на завоюването на Англия. Считан е като един от най-хубавите нормандски кораби, издигнат по последна дума на тогавашната техника. Малко преди трагегията бил изцяло преоборудван.
Преди отплаването англичаните ликували откакто съумели да потушат въстанието на бароните на Нормандия и отблъснали нахлуването на Луи VІ. Кралят Хенри І решил да се върне в Англия. Предложили му да трансферира Ламанша с „ Белия транспортен съд ”, само че той в последния миг си договорил различен кораб. Дали проектът е бил да бъде удавен самия крал? В последна сметка на палубата се появил 17-годишният му наследник Уилям дружно с огромна група придворни и англонормандски аристократи. Те са били към 300 души, в това число 140 рицари и 18 знатни дами. Освен принца измежду тях били и две нелегално родени кралски деца - Ричард и Матилда (Хенри I има сред 20 и 25 извънбрачни деца) и десетки огромни англонормандски барони.
Сред пасажерите трябвало да е Стивън Блуаски, племенник на краля, само че тъкмо преди отплаването той слиза на брега, оправдавайки се, че болен от дизентерия. Това е втората мистерия в нещастието, поради обстоятелството, че точно той след това претендира за престола.
Изпращането на „ Белия транспортен съд ” е съпроводено с тържество и пиянство на вино, доставено на борда в огромно количество по заповед на принц Уилям и в следствие пасажерите и екипажът се намирали в положение на мощно алкохолно замайване. Забавянето на няколко от пасажерите задържало кораба в пристанището чак до късната вечер на 25-ти ноември, а останалите кораби на британския крал към този момент се намирали в Ламанша.
Добре почерпени, младоците дали команда на капитана да се гребе допустимо най-бързо, тъй че освен да настигнат краля, а първи да влязат в Англия. При излизането от естуара на Сена, близо до Барфльор, „ Белия транспортен съд ” в тъмнината се натъкнал на плитка канара във водата, напълнил се с вода и бързо потопен. Удавили се всички пасажери на борда, без един.
Според легендата принц Уилям съумял да се качи на избавителна лодка, само че сестра му и другите придворни дами го помолили да ги качи и тях. Докато те се прекачвали, други хора от потъналия транспортен съд се опитвали да се качат на нея. Накрая тя се преобърнала и всички потънали. Митовете посочват сестрата с името Матилда, само че тя няма нищо общо със законната щерка на краля, известна още като кралица Мод и майка на крал Хенри ІІ, която по времето на нещастието е била омъжена за немския император Хайнрих V и е носила името Аделаида.
Единственият оживял е някой си Беролд от Руан, който след това разказал по какъв начин се епотопил корабът. Спасил се като доплавал до една канара, на която преседял часове преди да го открият.
Според преданията, корабокрушението е станало, тъй като не са разрешили на свещеници да се качат авансово на него и да го осветят след ремонтните работи.
Гибелта на принц Уилям, единствен легален наследник и правоприемник на крал Хенри І, идва като попътен вятър за разгромените французи. Скоро след нещастието в Нормандия още веднъж избухва въстание, подкрепяно от френския крал Луи VІ. Целта му била да възкачи на нормандския трон Уилям Клинтън, племенник на Хенри І.
В това време обаче кралят на Англия не мислил за империята, а жалил сина си. Затворил се в себе си и до края на живота си не се е усмихвал. Единствена разтуха била щерка му Аделаида – Матилда, която постоянно го посещавала, само че първоночално въобще не била в проектите му за завещание.
Той избрал за правоприемник на трона Стивън Блуаски, щастливо разминал се с плаването на „ Белия транспортен съд ” и още по-щастливо излекуван от дизентерията. Но след поредност от изменничества кралят схванал, че избора му е неверен и през 1125 година решил да прогласи за своя наследница щерка си Аделаида-Матилда (бъдещата кралица Мод).
Перспективата да се възкачи на престола жена провокирала мощно неодобрение измежду част от англонормандските аристократи. Въпреки това, Хенри я викнал при себе си дни откакто тя овдовяла и на 1 януари 1127 година принудил бароните си да ѝ се закълнат във честност. За да усмири французите, месеци по-късно кралят уредил брака ѝ с 16-годишния граф Жофроа д`Анжу Плантагенет, от който през 1133 година тя ражда бъдещия британски крал Хенри II.
Гражданската война или Анархията стартира незабавно след гибелта на Хенри - през 1135 година, а един против различен се изправят императрица Мод и Стивън като внук на Уилям Завоевателя. Битката им за власт продължава 20 години, през което време синът на Матилда – Хенри II възмъжава и минава през дълготрайно образование на именити френски филосохи. Сяда на трона едвам през 1154 година.
Проклятието от „ Белия транспортен съд “ обаче го спохожда и него. Загубва първородния си наследник и е заставен от жена си да даде властта на втория - Ричард Лъвското сърце, възпят от трубадурите за военните му подвизи, само че и порицан от народа поради високите налози.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ