Каква е процедурата, ако се случи увреждане на здравето при

Каква е процедурата, в случай че се случи увреждане на здравето при работа? Има ли някакво обезщетение от работодателя?
Е. В., София

Кодексът на труда (КТ) предвижда специфична имуществена отговорност на работодателя при увреждане на здравето на служащия и служителя, както и при гибел. " За вреди от трудова акцидент или професионална болест, които са предизвикали краткотрайна нетрудоспособност, трайно понижена продуктивност 50 и над 50 на 100 или гибел на служащия или служителя, работодателят дава отговор имуществено без значение от това дали негов орган, или различен негов служащ или чиновник, има виновност за настъпването им ", се показва в наредбата на член 200 от КТ.

Уврежданията би трябвало да са провокирани от трудова акцидент - да вземем за пример раняване при работа с машина или от професионална болест - да вземем за пример на белите дробове от работа в мина. 

Кодексът дефинира, че работодателят дава отговор даже когато трудовата акцидент е породена от непреодолима мощ при или във връзка осъществяването на предоставената работа. Отговорността се ангажира и при работа, осъществена и без разпореждане, само че в полза на работодателя, както и по време на отмора, прекарана в предприятието.

Иначе работодателят дължи обезщетение за разликата сред породената щета - неимуществена и имуществена, в това число пропуснатата изгода, и компенсацията и/или пенсията по публичното обезпечаване. Всичко, което е като разлика, се заплаща от работодателя. А тази разлика постоянно е доста огромна - в това число за лекуване, медикаменти, за претърпените премеждия, за пропуснатото като възнаграждение и така нататък

Дължимото обезщетение се понижава с размера на получените суми по подписаните контракти за обезпечаване на служащите и чиновниците.

КТ дефинира още, че приемането на въпросното обезщетение от наследниците на умрял заради трудова акцидент или професионална болест не се счита за приемане на завещание. То им се дължи отвън наследствената маса.

Законът изключва отговорността на работодателя, в случай че се окаже и потвърди, че потърпевшият служащ или чиновник е предизвикал съзнателно увреждането. Тази отговорност единствено се понижава, в случай че потърпевшият е съдействал за трудовата акцидент, като е позволил груба немарливост. Работодателят има право на така наречен регресен иск против отговорните служащи - да си търси посредством съда от тях това, което е платил на потърпевшия.

По КТ работодателят е задължен да обезпечи на служащия или служителя естествени условия за осъществяване на работата по трудовото правно отношение, за която се е уговорил. Това сигурно включва здравословни и безвредни условия за труд. Той е задължен да даде указания за реда и метода на осъществяване на трудовите отговорности и практикуване на трудовите права, в това число запознаване с разпоредбите за вътрешния трудов ред и с разпоредбите за здравословни и безвредни условия на труд.

Има и специфични правила при нощен труд, свързани с безвредните условия на труд и тяхното неспазване също влече отговорност. В тези случаи служащите и чиновниците се одобряват на работа единствено след прелиминарен медицински обзор, който е за сметка на работодателя. Те подлежат на периодически медицински прегледи.

Когато здравен орган откри, че здравословното положение на служащ или чиновник се е влошило заради полагане на нощен труд, той се реалокира на подобаваща дневна работа или се трудоустроява. Работодателят, при който служащите и чиновниците поставят нощен труд, е задължен при поискване от Изпълнителна организация " Главна ревизия по труда " да даде информация за техния брой, отработените нощни часове, както и за подхванатите ограничения за обезпечаване на безвредни и здравословни условия на труд.