Мангъров даде 4 указания за лечение на COVID-19
Както се лекува строшен крайник – седиш в гипс и чакаш да ти мине – по този начин се лекува и COVID-19. Заразенията би трябвало да си стои в къщи, на оптимално щадящ режим – да си постави пижамката, да си легне в леглото, да е в положение на оптимален покой. Това изясни в изявление за бТВ началникът на Инфекциозната клиника, в която се лекуват заболели от ковид - доцент Атанас Мангъров.
По думите му, в случай че бронхопневмонията е вирусна, на индивида могат да му се дават едни или два антибиотика, само че те няма да повлияят тези белодробни промени.
„ Евентуално, в случай че се добави вторична бактериална зараза, само че това става много по-напред в хода на болестта, може да се наложи антибиотик, само че тези вирусни промени, които се следят, не са чувствителни на лекуване с антибиотик, без значение какво си мислим.
Трябва доста добре да кажем на хората, че за момента няма окончателно лекуване на Коронавирус. Не може да се чака, че човек, като влезе в болница, там да му се даде нещо и на него да му мине, както става, когато има бактериален менингит или някаква друга белодробна бактериална зараза.
Има смисъл да се влезе в болница единствено тогава, когато може да се направи нещо, а това, което може да се направи е да се дава О2. Всичките тези – ремдесивир, плазми, да, добре, хубаво е, само че няма безапелационни показания, че като дадеш на някой това и на него ще му мине ".
Истината е, че няма окончателно лекуване, нещо, което да се направи, и на човек да му мине, изясни доцент Мангъров.
"Има софтуерно време, което би трябвало да мине и вероятно през това време болният да бъде държан жив и да се усеща в приемливо положение, да се рехидратира. Значителна част от тези, които идват в болничното заведение, идват сухи като стафиди, тъй като не са пили задоволително течности.
Затова на хората, които са позитивни и имат признаци, не би трябвало още през цялото време да се дава някакъв антибиотик, нормално този прославен азитромицин, тъй като от него няма никаква изгода.
На тях би трябвало да се каже, че би трябвало да си останат у дома ".
Какво да прави човек, който е с позитивен тест?
" Първото , което би трябвало да се каже на индивида, е да се успокои.
Второто - да му се изясни, че в идващите 2 седмици, 12-15 дни, той ще бъде болен. Ще му мине някъде след края на втората седмица, след 15-ия, 16-ия ден, някъде там. Много е значимо това да се каже, с цел да няма човек нереални упования, т.е. психическата настройка - да се изясни на хората какво да чакат е доста значимо.
Този човек би трябвало да си стои у дома, на оптимално щадящ режим – да си постави пижамката, да си легне в леглото, да е в положение на оптимален покой. Това се лекува, както се лекува строшен крайник – седиш в гипс и чакаш да ти мине, доста просто.
Третото нещо – този човек би трябвало да приема задоволително течности, с цел да не се обезводни. Това е доста значимо нещо.
Четвърто – би трябвало да взема нещо, което да понижава способността на кръвта му да се съсирва – най-простото нещо е една таблетка аспирин от 100 мг. Това има антиагрегантно деяние, може да се замести с дипиридамол – антистенокардин.
Когато има мощно главоболие, не може да спи, има доста мощни болки в мускулите – може да вземе някакъв аналгетик – парацетамол, ибупрофен, аналгин, с цел да може да се наспи, тъй като човек да се наспи е значима част от лекуването ".
По думите му, тези хора не би трябвало да си смъкват непременно високата температурата, тъй като тя е физиологична на защитна реакция, с която организмът се бори с инфекцията.
"От една страна си задейства отбраните – левкоцити, ензими, антитела, въпреки това - основава неподходящи условия на вируса, който го е нападнал – нагледно казано сварява вируса. Когато тази температура се смъква, не се оказва помощ, а се пречи, без значение какво си мисли болният или този, който го лекува.
Човекът би трябвало да се настрои душевен, че няма де е един ден, два дни – това е както да се изкачвате по Витоша – Княжево, Златните мостове, хижа Алеко, Черни връх, пиете чай, слизате към Бистрица, чакате автобуса, т.е. една дълга история ".
По думите му, в случай че бронхопневмонията е вирусна, на индивида могат да му се дават едни или два антибиотика, само че те няма да повлияят тези белодробни промени.
„ Евентуално, в случай че се добави вторична бактериална зараза, само че това става много по-напред в хода на болестта, може да се наложи антибиотик, само че тези вирусни промени, които се следят, не са чувствителни на лекуване с антибиотик, без значение какво си мислим.
Трябва доста добре да кажем на хората, че за момента няма окончателно лекуване на Коронавирус. Не може да се чака, че човек, като влезе в болница, там да му се даде нещо и на него да му мине, както става, когато има бактериален менингит или някаква друга белодробна бактериална зараза.
Има смисъл да се влезе в болница единствено тогава, когато може да се направи нещо, а това, което може да се направи е да се дава О2. Всичките тези – ремдесивир, плазми, да, добре, хубаво е, само че няма безапелационни показания, че като дадеш на някой това и на него ще му мине ".
Истината е, че няма окончателно лекуване, нещо, което да се направи, и на човек да му мине, изясни доцент Мангъров.
"Има софтуерно време, което би трябвало да мине и вероятно през това време болният да бъде държан жив и да се усеща в приемливо положение, да се рехидратира. Значителна част от тези, които идват в болничното заведение, идват сухи като стафиди, тъй като не са пили задоволително течности.
Затова на хората, които са позитивни и имат признаци, не би трябвало още през цялото време да се дава някакъв антибиотик, нормално този прославен азитромицин, тъй като от него няма никаква изгода.
На тях би трябвало да се каже, че би трябвало да си останат у дома ".
Какво да прави човек, който е с позитивен тест?
" Първото , което би трябвало да се каже на индивида, е да се успокои.
Второто - да му се изясни, че в идващите 2 седмици, 12-15 дни, той ще бъде болен. Ще му мине някъде след края на втората седмица, след 15-ия, 16-ия ден, някъде там. Много е значимо това да се каже, с цел да няма човек нереални упования, т.е. психическата настройка - да се изясни на хората какво да чакат е доста значимо.
Този човек би трябвало да си стои у дома, на оптимално щадящ режим – да си постави пижамката, да си легне в леглото, да е в положение на оптимален покой. Това се лекува, както се лекува строшен крайник – седиш в гипс и чакаш да ти мине, доста просто.
Третото нещо – този човек би трябвало да приема задоволително течности, с цел да не се обезводни. Това е доста значимо нещо.
Четвърто – би трябвало да взема нещо, което да понижава способността на кръвта му да се съсирва – най-простото нещо е една таблетка аспирин от 100 мг. Това има антиагрегантно деяние, може да се замести с дипиридамол – антистенокардин.
Когато има мощно главоболие, не може да спи, има доста мощни болки в мускулите – може да вземе някакъв аналгетик – парацетамол, ибупрофен, аналгин, с цел да може да се наспи, тъй като човек да се наспи е значима част от лекуването ".
По думите му, тези хора не би трябвало да си смъкват непременно високата температурата, тъй като тя е физиологична на защитна реакция, с която организмът се бори с инфекцията.
"От една страна си задейства отбраните – левкоцити, ензими, антитела, въпреки това - основава неподходящи условия на вируса, който го е нападнал – нагледно казано сварява вируса. Когато тази температура се смъква, не се оказва помощ, а се пречи, без значение какво си мисли болният или този, който го лекува.
Човекът би трябвало да се настрои душевен, че няма де е един ден, два дни – това е както да се изкачвате по Витоша – Княжево, Златните мостове, хижа Алеко, Черни връх, пиете чай, слизате към Бистрица, чакате автобуса, т.е. една дълга история ".
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ