Избор, или Седмицата на китайското кино
Както и чаках, Седмицата на китайското кино (безплатна) в София се трансформира в спокоен призрачен сън. Най-новият филм беше на пет години, бях гледал няколко (добри, признавам, само че стари), а аудиторията... На първата прожекция (пропуските – първо минаваш на оглед през касата, но това не оказва помощ – бяха свършили и колкото да влязох, само че седнах на хубаво място) до мен имаше индивид, доказателство за неуспеха на здравните политики в България – редки " варшавски " мустачки, пъпчиво мършаво лице с хлътнали бузи, рошава права (умита все пак) коса, дълъг, изострен восъчен нос, конвулсии като при синдром на Турет, кръвясали очи, самичък си говореше и високо сумтеше от самото начало! Зад мен пък в последния миг се настани пълен чичко-дебил с разяден от молци, в миналото (преди Х конгрес на Партията) прекрасен и нов бежово-кафяв кожух с жалко лице и потънали в тлъстина очички, който или хъркаше, или смутено стискаше при пробуждане найлонов плик с провокиращ и разсейващ присъщ тон.
Спирам дотук – безплатното постоянно го плащаме по-скъпо по един или различен метод (ако имаше коли за спешна помощ пред Дома на киното, щяха да изпълнят Карлуково, както и приютите за клошари, доколкото изобщо съществуват). Последно, целият салон вонеше на пот, немити крайници, многомесечна набита нечистотия в телата и връхните облекла, която се стапя от температурата, и на метилов алкохол, изпарен през порите на използвалите го за стопляне и давност маргинали.Но в този момент на въпроса: спомняте ли си шедьовъра " Изборът на Софи " на Алън Пакула (7,7 в IMDB, " Оскари " ), в който Софи (Мерил Стрийп, красива, млада, стройна, с меланхолично неясно лице, големи очи, прикрита горест в тях и зачервени клепачи, дълъг, тъничък римски нос, още по-дълги крайници и прелъстително мудни придвижвания и маниери) трябваше да избере в концентрационния лагер кой да почине, запитана от толерантен, спокоен и вежлив изрод – синът ѝ или дъщерята (книгата на Уилям Стайрън, с " Пулицър ", също е безусловно задължителна). Тя избра да избави сина!!! Как се живее след подобен колосален и безчовечен избор, по какъв начин пребиваваш в ежедневния призрачен сън на самообвинението и самоомразата?! Ако сте гледали, знаете нейния излаз...
В китайския " Голямото земетресение в Таншан " на Фън Сяоган (един от най-хубавите – " The Banquet ", " Assembly ", " A World Without Thieves " ), с осем награди и оценка 7,6 в IMDB, на Ли Юани (Фан Ксу), блага, тъничка, нежна, грациозна и плаха жена с деликатни черти, за която децата са всичко, се постанова след нещастието да направи същия избор – бетонна плоча е затиснала към момента живите ѝ близнаци (бащата се е жертвал и я е спасил). Отломката би трябвало да се повдигне от едната страна и единият да бъде сплескан, другояче... си отиват и двамата! Тя също избира момчето (характерно за майките). А по-късно по какъв начин продължава живота?! И тук има още един щрих, един удивителен сюжетен завой (по същински случай): в случай че инцидентно момичето оживее, ще елементарни ли на майка си и по какъв начин ще постъпи с подареното си от Бог битие?!
На тези жестоки и тежки като витошки морени екзистенциални въпроси си задължен да си отговориш самичък, рецепта няма (и да се молиш в никакъв случай да не изпадаш в сходни гранични за душeвността, морала, вярата и възприятията състояния). Гледай ( " Голямото земетресение в Таншан " го има и в торентите)!
Повече от Боян Атанасов можете да откриете в личния му блог, публикации от който публикуваме при нас с неговото общително единодушие.
Спирам дотук – безплатното постоянно го плащаме по-скъпо по един или различен метод (ако имаше коли за спешна помощ пред Дома на киното, щяха да изпълнят Карлуково, както и приютите за клошари, доколкото изобщо съществуват). Последно, целият салон вонеше на пот, немити крайници, многомесечна набита нечистотия в телата и връхните облекла, която се стапя от температурата, и на метилов алкохол, изпарен през порите на използвалите го за стопляне и давност маргинали.Но в този момент на въпроса: спомняте ли си шедьовъра " Изборът на Софи " на Алън Пакула (7,7 в IMDB, " Оскари " ), в който Софи (Мерил Стрийп, красива, млада, стройна, с меланхолично неясно лице, големи очи, прикрита горест в тях и зачервени клепачи, дълъг, тъничък римски нос, още по-дълги крайници и прелъстително мудни придвижвания и маниери) трябваше да избере в концентрационния лагер кой да почине, запитана от толерантен, спокоен и вежлив изрод – синът ѝ или дъщерята (книгата на Уилям Стайрън, с " Пулицър ", също е безусловно задължителна). Тя избра да избави сина!!! Как се живее след подобен колосален и безчовечен избор, по какъв начин пребиваваш в ежедневния призрачен сън на самообвинението и самоомразата?! Ако сте гледали, знаете нейния излаз...
В китайския " Голямото земетресение в Таншан " на Фън Сяоган (един от най-хубавите – " The Banquet ", " Assembly ", " A World Without Thieves " ), с осем награди и оценка 7,6 в IMDB, на Ли Юани (Фан Ксу), блага, тъничка, нежна, грациозна и плаха жена с деликатни черти, за която децата са всичко, се постанова след нещастието да направи същия избор – бетонна плоча е затиснала към момента живите ѝ близнаци (бащата се е жертвал и я е спасил). Отломката би трябвало да се повдигне от едната страна и единият да бъде сплескан, другояче... си отиват и двамата! Тя също избира момчето (характерно за майките). А по-късно по какъв начин продължава живота?! И тук има още един щрих, един удивителен сюжетен завой (по същински случай): в случай че инцидентно момичето оживее, ще елементарни ли на майка си и по какъв начин ще постъпи с подареното си от Бог битие?!
На тези жестоки и тежки като витошки морени екзистенциални въпроси си задължен да си отговориш самичък, рецепта няма (и да се молиш в никакъв случай да не изпадаш в сходни гранични за душeвността, морала, вярата и възприятията състояния). Гледай ( " Голямото земетресение в Таншан " го има и в торентите)!
Повече от Боян Атанасов можете да откриете в личния му блог, публикации от който публикуваме при нас с неговото общително единодушие.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ