Както е написал в Анна Каренина Лев Николаевич Толстой: Всички

Както е написал в „ Анна Каренина " Лев Николаевич Толстой: „ Всички щастливи фамилии си наподобяват, всяко нещастно семейство е нещастно по своему ”. Срещат ли се през днешния ден щастливи и хармонични фамилии? Защо при някои двойки персоналният живот е спокоен и бодър, а при други наподобява на безконечни военни дейности? Защо срещите не прерастват в дълготрайни връзки, а „ същинският човек " по този начин и не се появява? Защо някои хора основават фамилии, а други до края си остават със статут любовници? На тези въпроси дава отговор съветският психотерапевт Михаил Лабковский. 
За здрави връзки в двойката би трябвало да се реализира дълготраен мир - без истерични викове, пристъпи на ревнивост, спорове и воинстващи отстоявания на правата и свободите на всеки от двамата. Редно е да се простите най-накрая с максимата „ За връзките би трябвало да се борим " и да престанете да спасявате това, което не може да бъде избавено, споделя психотерапевтът. 
Време е да престанете да се „ подобрявате ", с цел да се харесате на индивида, който не ви обръща никакво внимание.Най-напред обаче, преди всички останали разбори и психотерапии, би трябвало всеки един безмилостно почтено да признае пред себе си какво в връзките е задоволително за него и какво е неприемливо. Например, за някои опцията - „ дамата изкарва парите, а мъжът се занимава със фамилията " е изцяло естествена и устройва всички. Трябва да сте почтени със себе си, да не плащате налог публично мнение „ а какво ще кажат приятелките ми ", „ а какво ще си помислят родителите ми за мен " и прочие предубеждения.
Когато сте наясно със себе си вие заявявате това пред колегата си - изказвате го тъкмо и ясно, умерено и безапелационно ЕДИН ПЪТ - ЕДИН ПЪТ заявявате, че това е недопустимо за вас и молите колегата си да не го прави повече. Ако ви е чул - супер - казусът е решен.
А в случай че не ви е чул? Отново имате две пътеки: или си казвате „ окей, аз съм готов/а да приема тази линия в моя мъж/жена и да продължа да пребивавам по този метод като в никакъв случай не повдигна повече тази тематика. ” Или показвате на индивида къде се намира вратата, или пък вие излизате през нея, споделя Лабковски.
Да дуднете, мрънкате, умолявате, молите, поставяте ултиматуми - значи да превърнете живота си в пъкъл. Това е да водиш безкрайна война вкъщи си с интервали на мъртвило и примирия, до момента в който единият победи и вие не се разделите. Защо да вървите по този път, когато има много по-малко бодлив от него? 
Да кажеш умерено своята истина. да помолиш за амнистия, в случай че се сбъркал. Да спреш да обвиняваш непрекъснато. Просто да решиш за себе си - имаш ли ресурса да продължиш без да се опитваш да промениш индивида до теб или не. Ако нямаш - тръгни си или помоли него да си тръгне. Съдията Живот е свирил края на този мач...