Какъв човек сте, когато трябва да свършите някаква работа в

Какъв човек сте, когато би трябвало да свършите някаква работа в период – систематичен или бурен? Първият вид хора от рано се захващат с предоставената задача и без непотребен стрес съумяват да приключат преди да е наближил крайният период. Шефовете им ги ценят, сътрудниците им могат да разчитат на тях, с една дума – гордостта на офиса. Вторите отсрочват и отсрочват, до момента в който най-сетне ножът опре до кокала. Тогава внезапно им идват безчовечен сили и до момента в който не приключат с работата не помислят ни за сън, ни за храна, ни за отмора. Сигурно ще си помислите, че са ленивци. Съвсем не.

Отлагането за на следващия ден – това е натура. Стихийните хора се познават още в учебно заведение. Те си учат уроците в междучасието, до момента в който другите деца умерено играят на открито. В университета единствено един ден не им доближава, с цел да се приготвят за изпита. Противно на предстоящото, стихийните младежи нямат слаби оценки, даже постоянно са отличници.

Всички хора в една или друга степен са склонни да отсрочват неприятната работа, само че при стихийните персони, това е метод на живот. Състоянието на стрес е тяхната движеща мощ, въпреки всякога да се заричат, че занапред нататък ще правят всичко на време. Причините за такова държание могат да бъдат разнообразни:

Контролиращи родители
Колкото по-строги са родителите, толкоз по-малка възможност има човек да развие възприятие за лична отговорност. Причината – детето чака да му покачат звук или да го заплашат с наказване, с цел да се захване на работа.

Страхът от крах
Това са неуверени хора, които мислят, че не могат да се оправят с поставените им задания. Така в очакване на неуспеха го провокират сами.

Перфекционистите
Тези хора са прекомерно взискателни към себе си и постоянно се стремят към най-хубавия резултат. „ Ако не можеш да направиш нещо добре, по-добре не го прави ” – това е техния лозунг. Склонни са, да отсрочват работата за на следващия ден, тъй като блестящата концепция към момента не ги е споходила или би трябвало да съберат основна информация.

Стихийните хора живеят в непрекъснат стрес. Отлагайки работата си, те напълно не се усещат безгрижни. Мисълта, че би трябвало да се захванат със задачата ги изтезава, само че не им доближава воля. Идването на крайния период обаче им влива нужната доза адреналин и те въпреки всичко съумяват, само че с цената на цялостно безсилие.

Ако сте от този вид хора, несъмнено от дълго време мечтаете за освобождение. Да измененията характера си не е елементарно, само че в този случай не на смешка е застрашено както физическото, по този начин и психическото ви здраве. Ще ви е нужна желязна воля.

Започнете да си водите бележник, даже и да изпитвате същинско пренебрежение към тази движимост. Правете си проект за деня и се постарайте да го следвате. Удовлетворението от осъществяването на делата ще бъде толкоз огромно, че с все по-голямо предпочитание ще се захващате за работа.

Често се отказвате, тъй като поверената задача е прекомерно огромна и напряко не и виждате края. Ами тогава разделете я на части.

Постоянно нещо отвлича вниманието ви – приказките с сътрудниците, чата в Скайп, утринният вестник. Научете се да се контролирате, като си вършиме дребни награди. Например за всяка свършена работа си вземайте отмора за браузване в Интернет или за диалог на кафе.

Ако сте перфекционистка не зацикляйте на вероятните неточности. По-късно когато съберете задоволително информация ще ги оправите.

Не се подавайте на депресията. Самосъжалението и възприятието за виновност няма да ви оказват помощ. Усетите ли, че изпадате в черни мисли, започнете да решавате логичен задания за време. Така ще се научите да управлявате хода на личните си мисли и елементарно ще излезете от положението на застой..