Как се появяват езиците?
Как пораждат съвсем 6000 езика, които в този момент се приказват по света? Изследователи от Лайпцигския център за ранно детско развиване на университета в Лайпциг и Института за еволюционна антропология Макс Планк, са се пробвали да симулират процеса на създаване на нова информационна система с един забавен опит.
Получените резултати са изненадващи – даже децата в детската градина могат непринудено да развият информационни системи, които демонстрират съществени свойства на естествения език.
Как са се появили езиците е значително и мистерия. Имайки поради, че това може да е лишило хилядолетия, е завладяващо да се види по какъв начин глухите хора могат да основават езици непринудено.
Наблюденията демонстрират, че когато глухи непознати се събират в общественост, те измислят собствен личен жестомимичен език за доста малко време. Най-известният образец за това е никарагуанският жестомимичен език, който се появи през 80-те години. Интересното е, че децата изиграват значима роля в развиването на тези нови езици. Мануел Бон споделя: „ Ние знаем малко за това по какъв начин общественото взаимоотношение се трансформира в език. С това се занимава нашето ново проучване. “
В поредност от проучвания, учени от Лайпцигския център за ранно детско развиване и Института за еволюционна антропология на Макс Планк се пробват да пресъздадат тъкмо този развой.
„ Идеята съществува от известно време “, споделя Грегор Качел. „ Но имаше проблем: по какъв начин да накараме децата да поддържат връзка между тях, без да беседват между тях? Решението се появява при диалози по скайп сред двамата откриватели от Германия и техния сътрудник Майкъл Томасело в Съединени американски щати. В изследването децата са поканени да отседнат в две разнообразни стаи и сред тях се открива връзка по скайп. След малко запознаване с устройството, откривателите изключват звука и следят по какъв начин децата намират нови способи за връзка, които надвишават разговорния език.
Задачата на децата била да опишат изображение с разнообразни претекстове в координационна игра. С съответни неща – като чук или вилица – децата бързо намират решение, като имитират съответното деяние (например ядене) с жестове. Но откривателите неведнъж провокират децата с нови, по-абстрактни облици. Например, те показват бял лист хартия като картина. Изобразеното „ нищо “ е мъчно да се имитира. Качел разказва по какъв начин две деца все пак се оправят с тази задача: „ Подателят първо опита всички типове разнообразни жестове, само че сътрудникът й я уведоми, че не знае какво има поради. Изведнъж нашият адресант издърпа тениската си в профил и уточни към бяла точка върху цветната си тениска. Двете деца имаха същински пробив: несъмнено! Бяло – празно! Подобно на бялата хартия! По-късно, когато функциите се сменят, само че получателят няма бяло леке върху тениската си и все пак тя употребява същия метод: дръпва тениската си в профил и сочи към нея. Веднага сътрудникът й разбра какво да прави. “ За доста малко време двамата бяха открили знак за нереална идея. В хода на проучването изображенията, които би трябвало да бъдат изобразени, стават все по-сложни, което се отразява и в жестовете, които децата създават. За да покажат взаимоотношение сред две животни, децата измислят обособени жестове за актьорите и за дейностите и стартират да ги комбинират – създавайки по този метод самобитна дребна тяхна си граматика.
Как поражда езикът? Въз основа на актуалното изследване, следните стъпки наподобяват правдоподобни: първо хората основават отпратка към дейности и предмети посредством знаци, наподобяващи неща. Предпоставка за това е обща основа на опит сред сътрудниците за взаимоотношение. Партньорите също се координират, като имитират един различен, тъй че да употребяват същите знаци за едни и същи неща. Така знаците получават междуличностно и вероятно стандартно значение. С течение на времето връзките сред знаците и нещата стават все по-абстрактни, а смисъла на обособените знаци – по-конкретно. Граматичните структури последователно се вкарват, когато има потребност от съобщаване на по-сложни обстоятелства. Най-забележителният аспект на актуалното изследване обаче е, че тези процеси могат да бъдат следени при следени условия и в рамките единствено на 30 минути.
Проучването демонстрира, че връзката не може да се свежда единствено до думи. Когато няма метод да се употребява стандартен приказваме език, хората намират други способи да препратят своето известие. Това събитие е основа за създаването на нови езици. Изследването на Мануел Бон, Грегор Качел и Майкъл Томасело демонстрира по какъв начин биха могли да наподобяват първите стъпки в развиването на нов език. Според Бон обаче, в този миг пораждат голям брой нови въпроси: „ Би било доста забавно да се види по какъв начин новоизмислените информационни системи се трансформират с течение на времето, да вземем за пример когато се предават на нови генерации консуматори. Има доказателства, че този език става по-систематичен, когато се съобщи на идващото потомство “.
Публикувано в списание Science Daily.
