Как сме стигнали дотук като вид? Защо сме толкова различни

Как сме стигнали дотук като тип? Защо сме толкоз разнообразни от всичко друго на планетата?

Начинът, по който изглеждаме – огромни черепи и мозъци, тела без косми, дребни зъби, изпъкнали брадички, слаби мускули и стойка на два крайници.

Начинът, по който се държим – извънредно комплицирани и себеосъзнаващи се мозъци, ясна тирада и език, изобретателни мозъци и безпределно въображение.

Как сме съумели да окупираме безусловно всяко място на планетата, а даже сме стигнали до стадия, в който можем и да я напущаме.

Единствените сигурни доказателства за нашето еволюционно минало идват от фосили, генетична информация и археологически разкопки. Но в случай че погледнем да вземем за пример единствено каменната ера, няма по какъв начин да знаем, че ние ще сме типът, който в бъдеще ще превземе цялата планета.

С всяка година науката напредва от ден на ден и осъзнаваме неща, за които преди даже не сме си и помисляли. Заслужава си да спрем за миг и да създадем равносметка. Колко разнообразни сме? И какво може да ни каже еволюционната история за това какъв брой сме специфични?

Еволюционната ниша, в която се намираме, стартира единствено преди 8 млн. години, когато сме споделяли общ предшественик с шимпанзетата. Homo sapiens, именуван още съвременен човек, се появява преди към 200 хиляди години.

От позиция на човешките генерации, това е много дълго време – към 10 хиляди генерации. Но това е единствено един момент от историята на живота на Земята. Погледнато по-общо, можем да разделим човешката еволюция на две основни етапи. Първата стартира преди 7.5 млн. година и продължава 5 млн. години. Тя се обуславя със същества, сходни на примати, които живеят единствено в Африка. Известен образец от този интервал е Люси от Етиопия, която принадлежи към типа Australopithecus Afarensis и е живяла преди към 4 млн. година

Тези предчовешки примати нямали съвсем нищо общо с нас. Единствените прилики били, че са ходели на два крайници, само че пък и прекарвали доста време по дърветата. Също по този начин мозъците и телата им не се различавали доста от тези на модерните шимпанзета. Преди към 3 млн. години се появява родът Homo и стартира бавната промяна към човек. Мозъкът става все по-голям, тялото стартира да придобива познатия ни в този момент външен тип, мускулите стартират да отслабват. Вероятно в този интервал и телесното окосмяване стартира да понижава.

Интересното е, че най-ранните каменни принадлежности, откривани в миналото, са на 3.5 млн. години, т.е. изобретени са от съвременниците на Люси, които имали много по-малки мозъци. Някои археолози считат също, че най-ранните представители на рода Homo (в частност Homo erectus) са можели да възпламеняват и управляват огъня.

Огънят е от огромно значение, тъй като посредством него нашите предшественици към този момент са били способни да готвят храната си. Но най-старите доказателства за огън са на 300-400 хиляди година Това са обгорени кости и пепел, открити в пещери. Смята се, че тези огнища са дело на Homo heidelbergensis или на най-ранните неандерталци.

Homo heidelbergensis евентуално е общият предходник сред нас и неандерталските ни братовчеди. Успял е да се популяризира из Африка, Европа и Азия.

Едно от най-интересните места за проучване на ранни човешки фосили е Бездната на костите (Sima de los huesos) в северна Испания. Дотук са открити над 6 500 човешки фосила, някои от които са на повече от 500 хиляди година Костите са трупани едни върху други, което значи, че са поставяни преднамерено. Затова и някои археолози считат, че това е индикация за траурен обред.

И това е доста преди на сцената да се появи Homo sapiens . Също по този начин знаем, че ДНК анализът на костите сочи, че тези хора са били свързани еволюционно с неандерталците.

Ако преди 500 хиляди години човекоподобните типове са имали визия за погребални ритуали и готвене на храна, то какво е неповторимо при Homo sapiens ? Истината е, че не е доста.

Антрополозите употребяват термина „ съвременни хора “, или даже по-скоро „ анатомично съвременни хора “ като взаимно сменяем с термина „ Homo sapiens ” . В смисъла на тези понятия влизат всички фосили, които наподобяват физически това, което виждаме на планетата през днешния ден или в близкото минало. Другата идея е „ поведенчески съвременни хора “, която се употребява от археолозите за разграничаване сред настоящето държание и това от преди. Бихте споделили, че тази идея е безсмислена, тъй като не се разграничава от тази за „ анатомично модерните хора “, само че в действителност не е толкоз просто.

Най-ранните кости, наподобяващи тези на модерните хора, са открити в Африка (Танзания, Етиопия, Южна Африка) и са на към 220 хиляди години. Бихме ли ги смятали за анатомично съвременни хора? Тези човеци са имали кръгли черепи, огромен размер на мозъка, дребни зъби и фини челюсти с изпъкнали брадички. Анатомично модерните хора са се запътили към западна Азия преди към 100 хиляди година

Откога са първите доказателства за поведенчески съвременни хора? Каменните оръдия на труда не ни дават действителна информация за първите 100 хиляди години от съществуването ни като обособен тип. Точно по този начин, има 100 хиляди години разлика сред появяването на анатомично съвременни хора и тази на поведенчески модерните хора. Странно, нали?

Неоспоримото доказателство за разум, наподобяващ този на модерния човек, би било символичното мислене. От това, което знаем за света, ние сме единственият скотски тип, който е кадърен да основава знаци. Шимпанзета са обучавани да употребяват езика на знаците или елементарни пиктографски езици, само че те не са ги изобретили, а единствено ги употребяват. Как може археологията да ни покаже първоизточника на такова мислене?

Археолозите показват като най-ярки образци основаването на бижута, боядисването на телата при погребални ритуали, кремирането на мъртвите и пещерните рисунки. Също е значимо да се спомене, че някои територии на Земята като пустините, дъждовните гори, арктическия кръг и даже сибирските степи са заселени чак след появяването на модерните хора. Преди това нашите прародители просто не са могли да стигнат до тези места и да оцелеят там. Ставаме гъвкави във връзка с диетата, държанието и технологиите си единствено преди към 100 хиляди година Защо от появяването на типа ни минават повече от 100 хиляди година преди да успеем да покажем брилянтните си мозъци?

Едно от вероятните пояснения е, че по това време се случва гражданска война – появяването на комплицирания човешки език, която би трябвало да е обвързвана с избрана генна разновидност. Главният претендент е генът FOXP2, който се свързва с развиването на естествената човешка тирада. Неандерталците и шимпанзетата също го имат, само че при хората е мутирал по характерен метод, който не се среща при други типове.

По подигравка на ориста, колкото повече напредваме научно и софтуерно, толкоз повече въпроси изникват. Има единствено към 100 гена, които ни разграничават от неандерталските ни братовчеди и множеството от тях са свързани с имунната система, кожата или чувството за аромат. Принудени сме да се вгледаме в дребните биологични разлики в еволюцията ни, които са ни помогнали за големия скок.

Почти незабележими промени са имали големи последици за съществуването ни като тип и, както наподобява, за ориста на цялата планета.

Оригиналната публикация е дело на Дарън Кърно (Darren Curnoe) и е оповестена в The Conversation.

Ancient Origins