Убийство отпреди 430 000 години
Изследване върху смъртоносни рани демонстрира един от първите случаи на ликвидиране в човешката история – преди към 430 000 години. Изследването дава и доказателства за най-ранните погребални практики на античните хора, написа ScienceDaily.
Проучването е извършено от интернационален екип учени, в това число Ролф Куам от университета Бингхамтън, и е оповестено тази седмица в списание PLoS ONE. Проведено е в археологическия обект Sima de los Huesos (Бездната на костите) в Северна Испания.
Обектът се намира във вътрешността в подземна пещерна система и съдържа остатъци от кости на най-малко 28 души. Костите са на възраст към 430 000 години, което се пада средата на Плейстоцена. Единственият метод да се стигне до обекта е през тринадесетметрова отвесна шахта и към момента не е ясно по какъв начин тъкмо са попаднали там човешките остатъци.
В Бездната на костите е открит съвсем цялостен череп (Cranium 17), който е формиран от 52 черепни фрагмента, събирани при разкопките през последните 20 години. На черепа се виждат две контузии, ситуирани на челната кост, над лявото око. „ Доказателствата за междуличностно принуждение при хората от това време са малко. Това, наподобява, е най-старото неразкрито ликвидиране “, споделя Куам.
Въз основа на съвременни криминалистични техники като контурни и траекторни разбори създателите на проучването разкрили, че най-вероятно фрактурите са резултат от два обособени удара с еднакъв предмет. Траекториите им се разграничават напълно малко, а ударите съответстват със настъпването на гибелта на индивида.
Изглед анфас на Cranium 17. © Javier Trueba / Madrid Scientific Films; CC-BY
Според създателите е доста малко евентуално пострадванията да са в следствие от инцидентно рухване във отвесната шахта. Видът на фрактурите, местоположението им и това, че са направени с два обособени удара с еднакъв предмет води създателите до заключението, че те са акт на междуличностна експанзия – или каквото можем да назовем най-ранния случай на ликвидиране в човешката история.
Нещо повече – в случай че този човек към този момент е бил към този момент мъртъв, то други хора са го хвърлили във отвесната шахта. Авторите оферират тезата, че в случай че хора са натрупали телата в Бездната на костите, то това се явява доказателство за ранна погребална „ просвета “.
„ Това е доста положително доказателство за умишлената роля на хората в събирането на тела на дъното на тази бездна и поради това допускаме, че по това време нашите предшественици към този момент са показвали комплицирано когнитивно държание “, приключва Куам.
