''Искаха да преименуват дори починалия ми дядо''
Как разбрахте, че ще ви сменят името?
Беше към края на януари 1985 година Тогава работех като монтьор в болничното заведение в Свищов. Един ден пристигна основният доктор с всякакви хора от партийния комитет и взе да ми изяснява по какъв начин би трябвало непринудено да си сменя името, с цел да дам образец на другите. Аз му споделих, че не мога да направя такова нещо, гледах да се измъкна, споделих, че първо би трябвало да приказвам с родителите си. Те, като видяха, че не могат да ме придумат, взеха да пропагандират за друго – да не буйстваме. След няколко дни, на 25 януари, пристигнаха полицаите, всички въоръжени, нахлуваха по къщите, вадеха цялото семейство на улицата и го водеха да му дават нови имена. Самото преименуване ставаше на няколко места. Но аз най-ярко помня болничното заведение, това беше едното място. Преименуването продължи към две седмици, нищо че полицаите бяха доста. Просто хората бягаха в гората, криеха се по изби, по бараки, под дърво и камък. Но най-после всичките ги изловиха. А мене две години по-късно ме накараха да прекръствам и родния ми дядо, който е починал 16 години преди да се родя.
Аз съм политически пандизчия, на 19 февруари 1987 година ме арестуваха за разпространение на погрешни данни (тогава записвах излъчванията на Владимир Костов от " Свободна Европа " на касетофон и след това разпространявах касетите). Какви ли затвори и арести не обиколих – Велико Търново, Белене, Ловеч, Централния Софийски... Та в пандизите, не знам дали знаете, всички имат по четири имена. Освен трите, които си имаш, се взима и името на дядо ти. И аз като споделих, че дядо ми се споделя Мастън, те викат: “Не може. Трябва да посочиш българско име. Избери си някое. ” Две седмици ме тормозиха да избера име на умрелия ми дядо, а аз по едно време ги излъгах, че сестра ми е журналистка в Турция. Не знам дали са ми повярвали, или са се създали, че ми имат вяра, само че ме оставиха на мира. В пандиза единствено аз бях с три имена.
От пандиза излязох през септември 1989 година и милицията отначало ме подхвана – видяха ме да си коригирам мотора на колата с няколко другари в близост, а тогава беше неразрешено да се събират групи от хора: 5-6 души на едно място се смятаха за група, която би трябвало да бъде разтурена. От милицията ми споделиха да подпиша декларация, че няма да пропагандирам турците да се изселват в Турция, инак щели да ме пратят в пандиза за още 3 до 5 години. Тогава подадох молба за червен (международен - б.а) паспорт, нагласих колата, тв приемника, всичко, взех решение да отпътува. Паспорта получих, само че Турция към този момент беше затворила границата. И по този начин и не отпътувах.
Когато през 1989 година Живков падна, по какъв начин си представяхте, че би трябвало да бъде възобновена справедливостта?
Не си представях, аз знаех. Знаех, че с Горбачов в Съюз на съветските социалистически републики Живков още не може дълго да остане на власт, и че няма ли го Живков, ще ни върнат имената. В този смисъл нищо изключително не си представях, просто броях времето. Случи се на 29 декември 1989 година Веднага, щом научих, че ни връщат имената се обадих на Владо Костов в " Свободна Европа ". Беше шест и половина вечерта.
