Как неразрешените проблеми в живота ни, неспособността да се отпускаме,

Как неразрешените проблеми в живота ни, неспособността да се отпускаме, дневната сънливост и негативните мисли пречат на пълноценния сън и ни разболяват? Отговорите дава Ноел БАТЪН – специализирал в региона на автоимунните заболявания и разстройствата на централната нервна система, създател на един от най-големите медицински центрове за природолечение в Куинсланд, Австралия.

(„ Night and Sleep ”, Evelyn de Morgan, 1878)

Заспивайте с мисли, ориентирани към обмисляне на позитивни цели. 

Винаги мислете за живота с положително и позитивно отношение. Ако мислим за положителните резултати от миналия ден и по какъв начин можем да ги увеличим в утрешния ден, нашият разум ще ни помогне да реализираме бездънен сън, с цел да подготвим организма си за утрешния ден. Ако се съсредоточим върху неуспехите и се опитаме да измислим метод по какъв начин да ги изправим, мозъкът още веднъж ще провокира бездънен сън, тъй като се концентрираме върху цел и резултат, които са себеутвърждаващи и позитивни. Само когато мислим за нашите неуспехи с негативно отношение и неодобрение, мозъкът ни ще бъде съкрушен и угрижен през цялата нощ, а имунната ни система няма да има никакъв подтик да укрепи и възвърне организма ни за идния ден. Отделянето на всички хормони, които водят до бездънен сън и прочувствено вдъхновение, се провокира от позитивни мисли за реализиране на вашите цели, когато заспивате. Дори натрупването и съхраняването на сила се реализира по време на сън и се управлява от мислите, които ни владеят, когато заспиваме. Натрупването на “енергия ” зависи от мислите, които ни изпълват, когато заспиваме. Когато заспиваме, имунната система ни изчаква да обмислим нещата, които сме възнамерявали за на следващия ден. Ако мислим за физическа работа, наличието на гликоген в черния дроб и мускулите ще се усили до високи равнища. Ако планираме да седим на бюро и да вършим умствена работа, равнището на струпване на гликоген ще бъде минимално, само че организмът ни ще се презапаси с хормоните за мозъчната интензивност. Колкото по–подробно обмисляме проектите си по времето, когато заспиваме, толкоз по-големи ще бъдат запасите ни от сила на идващия ден.

Дълбокият сън изисква по–голямо количество О2 от нужното в будно положение. 

Някои хора изпитват прекомерно къси положения на R.E.M. /Ар.И.Ем./ сън незабавно откакто заспят, само че главното време, през което се претърпява дълбокия сън е към един - два часа след среднощ всяка заран и продължава от тридесет минути до два часа. През това време тялото употребява повече О2, в сравнение с в будно положение, защото процесите на възпроизвеждане и лекуване изискват несметно количество О2. Редовните извършения за разширение на белите дробове и спането на отворен прозорец през нощта ще усилят притока на О2, нужен по време на положението ни на R.E.M. /Ар.И.Ем./ сън. Ето за какво, вярването, че дълбоките вдишвания на пресен въздух на отворен прозорец усъвършенстват ефикасността на съня, е било публикувано и одобрено през първите години на 20 век.) Нашето прочувствено положение дефинира нашите дихателни качества

Ако сте щастливи и единствено за момент се почувствате потиснати, ще усетите по какъв начин дишането ви отслабва, и назад - в случай че сте потиснати и започнете да се изпълвате с позитивни и щастливи мисли, ще почувствате по какъв начин тялото ви се изправя и стартирате да дишате малко по–дълбоко. 

Кислородът е живот, а вдъхновението / ”вдишването ”/ се ражда от “любовта към живота ”. Нашият разум преценя и дефинира количеството въздух, което желаеме, според от това какъв брой желаеме да живеем. Най–първата и начална реакция, която настава, когато изпитваме неодобрение от живота или меланхолия е свиването и намаляването на дихателния размер на диафрагмата, което от своя страна понижава притока на О2. 

Контролиране на напрежението на нервите

Отличителната разлика сред хората, които нямат проблеми със съня и постоянно са цялостни с сила, и хората, които по цяла нощ се въртят и не спят пълноценно и в същото време са в положение на заспалост съвсем всеки ден, е контролът върху нервите. Най–често срещаното недоволство, на което съм се натъквал при съвещания и прегледи, е проблеми със съня и постоянно обвързван с тези проблеми коментар е: “Никога не мога да се отпусна, просто съм подобен човек ”. 

“Нашият фокус ” на внимание дефинира метода, по който се усещаме. Нервите действат посредством голям брой разнообразни сигнали, изпратени от невроните, които управляват действието на йоните и химичните субстанции, осъществяващи всеки развой в нашия организъм. Тази функционалност работи в огромна степен сходно на една електрическа система напрегнат и като всяка електрическа система тези сигнали работят посредством трептения. Ние имаме опцията да се радваме на изкуството на разтоварването и почивката, като в това време оставаме толкоз дейни денем, колкото желаем, при изискване, че съсредоточим част от вниманието си върху разтоварването и почивката.

Причината за неспособността на някои хора да се провиснал и да се разтоварят когато и да е е, или че са израснали в утробата на майки, които в никакъв случай не са се научили да се отпускат, или че сами са научили нервната си система на неспособността да се отпуска, като са се тласкали и привиквали постоянно да работят и да бъдат напрегнат. Малко хора осъзнават, че за умственото и физическото здраве е извънредно значимо постоянно да имат един ден на цялостна отмора всяка седмица. Ако мозъкът не си разрешава този разкош, той губи връзката си с биологичния цикъл на седмичната си стратегия и по този метод губи времето за възпроизвеждането и натрупването на хормоните, йоните и силата, нужни за всяка седмица. Ние всички сме изпитвали възприятието, когато мъчно можем да си спомним кой ден от седмицата е, откакто сме работили без отмора през целия уикенд. Ако сме живели по този метод в продължение на години, можем да унищожим паметта си и качествата й на остарели години. 

Да работим както би трябвало, когато би трябвало да работим, и да си почиваме, както би трябвало, когато е време за отмора. Спазването на разпоредбите на разликите “работа–почивка ” оказва помощ за ефикасността на хормоналната система, паметта и двата стадия на съня. Когато слънцето залязва, гаснещата светлина на деня провокира намаляващо обособяване на някои от хормоните на физическата интензивност (адреналин, ацетил-холин и други) и повишение на хормоните на разтоварването (мелатонин и допамин). Тъй като отпускащите хормони подкрепят и паметта, нашето схващане автоматизирано се задейства и си спомня прекарванията ни от деня, до момента в който слънцето отплава на хоризонта. Колкото повече се стъмнява, толкоз по-склонни сме да се отдаваме и връщаме към прекарванията си от миналия ден. Поради тази причина нашата памет работи по–добре, когато се отпуснем, затворим очи и си представим нагледно това, което желаем да запомним. Положителното отношение след залез слънце основава позитивна персона. Тъй като силата на хормоните на паметта се усилва при залез слънце, отношението към света и живота, което демонстрираме след залез слънце дълготрайно време, най – най-после ще се трансформира в част от нашата персона и темперамент. Човек, който непрекъснато е негативно надъхан към живота, е човек, който е почнал след залез слънце да обръща внимание на неприятните събития и отрицателното от деня и този негов табиет е траял повече от дванадесет месеца. (Това негово отношение и табиет са претърпели еднакъв сезон два пъти).

Смяна на студено и топло

Съществуват голям брой противоположности в природата на нашия организъм, които би трябвало да бъдат поддържани в равновесие, с цел да се резервира жизнеността ни и на остарели години. В диетата си би трябвало да поддържаме баланс сред калия и натрия, с цел да доставяме сила на позитивните и негативните електрически импулси на нашите нерви. За поддържането на успеваемостта на хормоналната ни система, би трябвало постоянно да излагаме тялото си на горещо и студено, с цел да не загуби то способността си да реагира вярно и дейно на климатичните промени в другите сезони. Колкото по–силни са реакциите на нашите нерви при такива въздействия, толкоз по–голямо ще бъде съпротивлението на организма ни към бактериите, типични за другите сезони.

Функциите на нашето здраве се контролират от биологичния часовник в нашето схващане. Тъй както природата има личен часовник и механизъм за отчитане и реагиране на времето, с цел да следва промяната на деня и нощта, лятото и зимата, тя ни е дарила със същия часовник, който реагира на всички тези събития.

Причината организма ни да има лимфи и потни жлези е, че функционалността на потенето може да отстранява нежеланите и вреди боклуци от нашия организъм и да укрепва имунитета ни. Колкото по–лошо се храним, толкоз повече нездравословни останки от храна би трябвало да бъдат отстранени от нашите лимфи посредством функционалността на потенето. Терапиите с горещи и студени бани и привикването на стомаха да се отпуска подтикват съня.

Не би трябвало да лягаме да спим денем

Функциите на мозъка ми, отговарящи за съня, работят най–добре, когато не са комплицирани по кое време и къде да спи организма ни, ето за какво е добре полягваме за сън, единствено когато имаме намерение да спим цялостния си нощен сън. Ако желаеме в действителност да подтикваме естествените ни мозъчни функционалности да работят най–добре, би трябвало изцяло да заобикаляме да лягаме в хоризонтално състояние по каквато и да е друга причина, с изключение на при лягането си да спим нощем. Използването на хамак, възглавница, шезлонг или кресло с преносима облегалка, нагласени на ъгъл почти до хоризонталното състояние, ще бъдат задоволителни с цел да си подремнете по обяд, само че в това време да избегнете цялостното хоризонтално състояние, което организмът свързва единствено с цялостния нощен сън.

Биологичният цикъл в нашия мозък се научава да свързва цикълът на съня, продължаващ почти девет часа, с хоризонталното равнище на церебралногръбначни флуидите в мозъка по време на сън. Този резултат на биологичния часовник на мозъка по време на сън работи сходно на мехур на духовно равнище. Когато поставим тяло в леглото и глава на възглавницата и заспиваме през нощта, часовникът в нашия мозък свързва мисълта за постоянния нощен сън с равнището и тежестта на флуидите в мозъка ни. Ако постоянно си полягваме за къса отмора или сън денем, както лягаме за съня си през нощта, ние объркваме асоциацията на мозъка ни със положението на мозъчните флуиди, което е особено за цялостния нощен цикъл на съня.  

Спалнята ви би трябвало да бъде уединена като място за възобновяване и релаксация. През деня би трябвало да избягвате и спалнята си стая. Четенето на вестници, гледането на телевизия или вършенето на други обичания занимания не би трябвало да се трансформира в част от това пространство и място в къщата, което би трябвало да е предопределено единствено за жизненоважния себелекуващ развой на съня.

Предпочитанието ни да спим единствено в нашето лично легло е несъзнателен подтик. Мозъкът ни привиква с леглото като място, което е предопределено за излекуване, тъй като главният смисъл на цялостният нощен сън е да възвърне пълноценността и идеалното положение на нашия организъм. Ето за какво, когато сме заболели, е нужно и задоволително да останем в леглото си през целия ден, защото това е главно място, което нашата имунна система свързва с възпроизвеждането на нашите кафези /митозата/ на подсъзнателно равнище. Когато сме в непознато и непознато легло, подсъзнателно сме на щрек и под паника, което може да попречи на реализирането на функционалността на митозата. Подсъзнанието ни е всемогъщо, когато ни подтиква да вършим това, което е най–добро за нашето благополучие и богатство. Този подтик да спим единствено в нашето лично място, в “нашите владения ” в същността си е част от нашата вътрешен глас, тъй като тя е гласът на нашата душа, която е предопределена да ни води натам, където се усещаме най–спокойни и сигурни, с цел да можем да се възраждаме и да възвръщаме идеалното си положение.

Освободете се от предишното и незавършените работи

Мислите на неодобрение, яд, самообвинение, виновност или ниско самочувствие пречат на постигането на дълбокия R.E.M. /Ар.И.Ем./ сън. Би било по–правилно да опиша лекуването на нашите потиснати и заключени усеща и прекарвания като “завършване ” /приключване/ на предишното като  нещо друго и противоположно на “освобождаването ” на претърпяното в предишното, представляващо по този начин наречената “освобождаваща терапия ” при психическите съвещания. Без да приключим прекарванията и спомените си за това, което сме изпитали в предишното, те не могат да бъдат “архивирани ” в библиотеката на нашата дълготрайна памет.

Ние сме устроени по този начин, че би трябвало да приключим и изживеем до дъно всяко нещо в нашия живот, с цел да можем да реализираме мъдрост. Ако един път се оправим с нашите потиснати усеща и прекарвания и се научим от тях, те могат да продължат пътя си към складовете на паметта и Амигдала и мозъчната кора ще се освободят от товара си, а функционалностите на нашата памет и биологичния ни часовник ще възвърнат идеалната си форма. Ние сме устроени по подобен метод, че не можем да продължим “щастливо ” напред в бъдещето, в случай че отхвърляме да изживеем изцяло и да приключим предишното.

С други думи, в случай че отхвърляме да се надигнем лице в лице и да приключим изцяло с неразрешените ни проблеми и прекарвания от предишното и по този начин да се поучим от тях и да станем по – мъдри, ще предизвикаме в нашия организъм реакция, която ще му попречи да действа вярно и да натрупва задоволително сила, с която да продължим напред.

Доказано е, че част от аргументите при всички здравословни проблеми, провокирани като естествена реакция на организма, са угнетяване на възприятията, отдавнашни проблеми със съня и погрешно действие на биологичния часовник. Ако можем да влияем на тези три области на нашето устройство, можем да стартираме да преодоляваме заболяването и да реализираме най–високата продуктивност на сила на организма ни. Колкото повече “незавършени каузи ” натрупваме, толкоз повече пречим на любовта, съня и растежа. Когато сме се вкопчили в усеща като некадърност за амнистия или възприятието на виновност, нашето схващане непрекъснато ни дръжка с натяквания, които ни пречат да спим, с цел да ни накара да разгадаем неразрешената обстановка.

От ”Прекрасен сън - обилие от сила ”, Ноел Батън
Картина: „ Night and Sleep ”, Evelyn de Morgan (1878) - commons.wikimedia.org