Кралят Слънце и аферата с отровите
Как една мнима вълшебница отприщи разгула в Париж, отварите й трябваше да убият Луи ХIV Суеверието е в основата на един от най-срамните епизоди във френската история
Втората половина на ХVII век. Франция е ръководена от Луи ХIV, който таман е постигнал върха на безспорната монархия. Кралят Слънце живее във Версай и показва хубост, великолепие, разсипничество, както и цялата серия от смъртни грехове, разказани във всички вероятни свети трудове.
Луи ХIV е сменил голям брой любовници, някои публични фаворитки. Официално той е ревнив католик, само че религията свършва на вратата на будоара.
Под позлатата и блясъка на Версай обаче се таи ужасна, злокобна смрад (в дословен и метафоричен смисъл), по-тревожна от елементарния неприятен мирис на прегрешението. В края на 60-те и началото на 70-те години на ХVII век френски благородници стартират да умират при странни условия. Аутопсии демонстрират почернели и разпадащи се черва. В Париж настъпва смут - отровителство и вълшебства превземат обществото и доближават до най-високите му пластове. Тогава е разкрита Аферата с отровите (l`affaire des poisons).
През 1679 година кралят е заставен да сътвори специфичен арбитражен съд - Горящият съд (Chambre Ardente), за наказателно гонене на убийства. Името е от по-стара институция в средновековна Франция, употребена за съдене и изгаряне на еретици. Но по какъв начин се стига до това смразяващо кръвта развиване на нещата?
Едно дете гадае и гледа на ръка
Главната героиня в тази история е жена на име Катрин Монвоазен, чиито живот не е съществено документиран, само че се знае, че е родена към 1640 година и евентуално в Париж.
Произлиза от бедното семейство Дешайе и още от детска възраст се увлича по гадаенето, учи хиромантията. Владее и така наречен " студено четене " - до момента в който споделя ориста на хората, ги убеждава, че знае за тях неща, които няма по какъв начин да е научила.
Съвсем млада я омъжват за бижутер на име Антоан Монвоазен, който тя подарява с три деца. Най-голямото е щерка на име Маргьорит. Но мъжа й е цялостен неуспех в живота и фамилията изпада в сложни времена.
Катрин избавя ситуацията като се връща към детските си ползи и стартира да гадае против възнаграждение. Работи под псевдонима Съседката, а с времето се специализира в вълшебен отвари и оказва помощ.
През 1667 година шансът й се усмихва, когато при нея идва Франсоаз-Атене де Монтеспан. Тя, става известно, е подготвена на всичко, с цел да завоюва любовта на Луи ХIV.
Любовницата на краля
Мадам дьо Монтеспан има една единствена фантазия и тя е да стане любимка на Краля Слънце.
Специални молебствия, странни церемонии и отвари (може би съдържащи афродизиаци) са вкарани в деяние, с цел да бъде извоюван най-мечтания мъж на Франция.
Дали това е повода или не, историята мълчи, само че е реалност, че Франсоаз съумява да се трансформира в обичаната държанка на краля. Естествено, славата на Съседката се издига във висините. Скоро тя към този момент прави безумни ритуали, с цел да събира любовници и с цел да разделя бракове.
А когато през 1673 година мадам де Монтеспан се връща при Съседката, се постанова да се " изиграе " една от странните церемонии с потребление на голота, детеубийство, доста кръв и заклинания, с цел да подействат магиите, тъй че поомръзналата държанка още веднъж да се трансформира в мечтаната жена за краля.
Катрин Монвоазен обаче си играе с шанса, тъй като се захваща с нещо извънредно рисково - отровите. Използвайки своите знания по химия, печели клиенти, които поради репутацията й на дискретна персона, търсят от нея смъртоносните вещества.
Отровите се продават най-често на дами, които са в неспособност да се разделят законно с мъжете си насилници.
Не се знае коя отрова е най-разпространената, само че евентуално е била ноторно известната " Аква Тофана ". Прави се по рецепта, формирана десетилетия преди този момент от италианка на име Джулия Тофана.
Основна съставна част е арсеникът - доста употребявано вещество, в това число и за " освобождение " от неуместни родственици, съдружници и погрешни съпрузи.
Прилагат се още беладона и олово, вършат се токсини без усет, наподобяващи на елементарна вода, които не оставят никаква диря.
Параноята провокира стихия
Съпружеската честност е била дефицитна стока във Франция през ХVII век (кога ли не е била?!), а измежду благородниците прегрешението е надали не изваден на показ.
През 1672 година умира някой си капитан Годен де Сент-Кроа, офицер от френската войска. Имал връзка със брачната половинка на различен мъж - Мари-Мадлен де Бринвилие. Баща й схваща за връзката и прави по този начин, че Годен да бъде вкаран в пандиза без съд и присъда, по силата на необикновен кралски документ, до който благородници са имали достъп - lettre de cachet (подпечатано от краля писмо).
В пандиза Годен се сприятелява с италиански алхимик на име Ексили и научава от него по какъв начин да забърква токсини.
След освобождението си споделя знанията с Мари-Мадлен и скоро двамата отмъщават на татко й. След това скоропостижно си отиват и двамата братя на Мари-Мадлен и тя може да наследи фамилното благосъстояние.
Двамата с Годен се разделят, само че за нейно страдание той е параноик. Страхува се, че тя може да токсини и него, по тази причина оставя подписано и запечатано самопризнание, което да бъде отворено, " в случай че умра преди мадам де Бринвилие ". Годен скоро в действителност умира в задължения, движимостите му са конфискувани от кредиторите, а измежду тях е признанието.
Бурята към този момент стартира с неговото прочитане. След известно гонене Мари-Мадлен е хваната, подложена на мъчения и прави самопризнание, след което е скоростно екзекутирана.
Присъдата на Мари-Мадлен и мисълта, че трима аристократи са убити, без никой да разбере, са задоволителни, с цел да провокират суматоха измежду висшата класа.
Гадателка на име Магделен де Ла Гранж е задържана за подправяне на наследство и се пазари за свободата си като твърди, че има информация за закононарушения от " национално значение ".
С нейните, въпреки и нищожни, самопризнания се поставя началото на Горящия съд. През идващите няколко години алхимици, гадатели и други с специалности, които може да бъдат обвинени за отровители, са безусловно пометени от властта. Един от тях е обвинен в продажба на отрова, употребена за убийството на херцога на Савой (един от най-висшите благородници в страната). Въпреки че се търси загадка организация на продавачите на токсини, тя по този начин и не е разкрита. Големият пробив идва през 1679 година, когато е задържана отровителка на име Мари Босе.
Мари се напива и стартира да се хвали, че е станала толкоз богата, продавайки токсини на аристократи, че скоро ще може да се пенсионира. Издават я на полицията, която й слага капан и я задържа. Докато я изтезават, тя прави самопризнание, което разкрива цялата организация на продавачите на токсини в Париж, а в центъра й е Катрин Монвоазен.
След известни съмнения, поради връзките й по върховете, през март 1679 година тя е задържана. Може би това е повода отровата да не доближи чак до Луи XIV.
Арест, гибел и кралска чест
Мадам де Монтеспан постоянно е казвала, че ще убие краля, в случай че той я изостави (или най-малко по този начин настояват зли езици). По това време кралят като че ли е подготвен да я изостави и да я размени с младо момиче на име Анжелик де Скорайе. Легендите описват за подготвян скрит план на Катрин и съучастниците й, които трябвало да връчат на краля петиция на хартия, обработена с настояща през кожата отрова.
Но опитът се осуетява, тъй като петициите били прекалено много на брой и не всички стигали до самия държател. Точно когато съставяли нов проект за деяние, Катрин Монвоазен била задържана.
Първоначално тя се пробва да се отбрани, като твърдяла, че Мари Босе е отправила обвиняванията против нея, с цел да избави личната си кожа. Прислужницата й обаче направила необичайно самопризнание до момента в който я арестували. Огласила, че задържането на Катрин Монвоазен ще засегне хора " на всички равнища в обществото ". Може би по тази причина, макар че е издадено позволение за мъчения, Катрин ги избегнала.
Водещият следствието основен комисар, именитият " татко на модерната полиция " Габриел-Никола де ла Рейни, научил, че Катрин е алкохоличка, възползвал се от това и предиздвикал подчинените да я държат непрекъснато да е пияна. Резултатът не закъснява. Започвала да дава неприятни имена. Първите, които показва, са дребни благородници, а под натиска на народа Луи XIV афишира, че желае да чуе имената и на едрите риби.
Катрин Монвоазен е изправена пред съда през февруари 1880 година, само че процесът е прекомерно бърз и без непотребни пледоарии, Катрин Монвоазен е екзекутирана. Изгорена е на клада на площада в Париж, а следите към двореца ловко се замитат.
Докладите от процеса небрежно са изгорени. Но пък протоколите от разпитите в Бастилията оцеляват и тъкмо те разрешават на историците да възстановят събитията.
И до през днешния ден аферата с отровите остава в историята на Франция като образец за коварството и даже перверзията на аристократите. Луи XIV се стреми да прикрие истината без да осъзнава, че недоволството на хората последователно срутва имиджа на монархията. Век по-късно резултатът е прочут - настава най-разтърсващата гражданска война...
Втората половина на ХVII век. Франция е ръководена от Луи ХIV, който таман е постигнал върха на безспорната монархия. Кралят Слънце живее във Версай и показва хубост, великолепие, разсипничество, както и цялата серия от смъртни грехове, разказани във всички вероятни свети трудове.
Луи ХIV е сменил голям брой любовници, някои публични фаворитки. Официално той е ревнив католик, само че религията свършва на вратата на будоара.
Под позлатата и блясъка на Версай обаче се таи ужасна, злокобна смрад (в дословен и метафоричен смисъл), по-тревожна от елементарния неприятен мирис на прегрешението. В края на 60-те и началото на 70-те години на ХVII век френски благородници стартират да умират при странни условия. Аутопсии демонстрират почернели и разпадащи се черва. В Париж настъпва смут - отровителство и вълшебства превземат обществото и доближават до най-високите му пластове. Тогава е разкрита Аферата с отровите (l`affaire des poisons).
През 1679 година кралят е заставен да сътвори специфичен арбитражен съд - Горящият съд (Chambre Ardente), за наказателно гонене на убийства. Името е от по-стара институция в средновековна Франция, употребена за съдене и изгаряне на еретици. Но по какъв начин се стига до това смразяващо кръвта развиване на нещата?
Едно дете гадае и гледа на ръка
Главната героиня в тази история е жена на име Катрин Монвоазен, чиито живот не е съществено документиран, само че се знае, че е родена към 1640 година и евентуално в Париж.
Произлиза от бедното семейство Дешайе и още от детска възраст се увлича по гадаенето, учи хиромантията. Владее и така наречен " студено четене " - до момента в който споделя ориста на хората, ги убеждава, че знае за тях неща, които няма по какъв начин да е научила.
Съвсем млада я омъжват за бижутер на име Антоан Монвоазен, който тя подарява с три деца. Най-голямото е щерка на име Маргьорит. Но мъжа й е цялостен неуспех в живота и фамилията изпада в сложни времена.
Катрин избавя ситуацията като се връща към детските си ползи и стартира да гадае против възнаграждение. Работи под псевдонима Съседката, а с времето се специализира в вълшебен отвари и оказва помощ.
През 1667 година шансът й се усмихва, когато при нея идва Франсоаз-Атене де Монтеспан. Тя, става известно, е подготвена на всичко, с цел да завоюва любовта на Луи ХIV.
Любовницата на краля
Мадам дьо Монтеспан има една единствена фантазия и тя е да стане любимка на Краля Слънце.
Специални молебствия, странни церемонии и отвари (може би съдържащи афродизиаци) са вкарани в деяние, с цел да бъде извоюван най-мечтания мъж на Франция.
Дали това е повода или не, историята мълчи, само че е реалност, че Франсоаз съумява да се трансформира в обичаната държанка на краля. Естествено, славата на Съседката се издига във висините. Скоро тя към този момент прави безумни ритуали, с цел да събира любовници и с цел да разделя бракове.
А когато през 1673 година мадам де Монтеспан се връща при Съседката, се постанова да се " изиграе " една от странните церемонии с потребление на голота, детеубийство, доста кръв и заклинания, с цел да подействат магиите, тъй че поомръзналата държанка още веднъж да се трансформира в мечтаната жена за краля.
Катрин Монвоазен обаче си играе с шанса, тъй като се захваща с нещо извънредно рисково - отровите. Използвайки своите знания по химия, печели клиенти, които поради репутацията й на дискретна персона, търсят от нея смъртоносните вещества.
Отровите се продават най-често на дами, които са в неспособност да се разделят законно с мъжете си насилници.
Не се знае коя отрова е най-разпространената, само че евентуално е била ноторно известната " Аква Тофана ". Прави се по рецепта, формирана десетилетия преди този момент от италианка на име Джулия Тофана.
Основна съставна част е арсеникът - доста употребявано вещество, в това число и за " освобождение " от неуместни родственици, съдружници и погрешни съпрузи.
Прилагат се още беладона и олово, вършат се токсини без усет, наподобяващи на елементарна вода, които не оставят никаква диря.
Параноята провокира стихия
Съпружеската честност е била дефицитна стока във Франция през ХVII век (кога ли не е била?!), а измежду благородниците прегрешението е надали не изваден на показ.
През 1672 година умира някой си капитан Годен де Сент-Кроа, офицер от френската войска. Имал връзка със брачната половинка на различен мъж - Мари-Мадлен де Бринвилие. Баща й схваща за връзката и прави по този начин, че Годен да бъде вкаран в пандиза без съд и присъда, по силата на необикновен кралски документ, до който благородници са имали достъп - lettre de cachet (подпечатано от краля писмо). В пандиза Годен се сприятелява с италиански алхимик на име Ексили и научава от него по какъв начин да забърква токсини.
След освобождението си споделя знанията с Мари-Мадлен и скоро двамата отмъщават на татко й. След това скоропостижно си отиват и двамата братя на Мари-Мадлен и тя може да наследи фамилното благосъстояние.
Двамата с Годен се разделят, само че за нейно страдание той е параноик. Страхува се, че тя може да токсини и него, по тази причина оставя подписано и запечатано самопризнание, което да бъде отворено, " в случай че умра преди мадам де Бринвилие ". Годен скоро в действителност умира в задължения, движимостите му са конфискувани от кредиторите, а измежду тях е признанието.
Бурята към този момент стартира с неговото прочитане. След известно гонене Мари-Мадлен е хваната, подложена на мъчения и прави самопризнание, след което е скоростно екзекутирана.
Присъдата на Мари-Мадлен и мисълта, че трима аристократи са убити, без никой да разбере, са задоволителни, с цел да провокират суматоха измежду висшата класа.
Гадателка на име Магделен де Ла Гранж е задържана за подправяне на наследство и се пазари за свободата си като твърди, че има информация за закононарушения от " национално значение ".
С нейните, въпреки и нищожни, самопризнания се поставя началото на Горящия съд. През идващите няколко години алхимици, гадатели и други с специалности, които може да бъдат обвинени за отровители, са безусловно пометени от властта. Един от тях е обвинен в продажба на отрова, употребена за убийството на херцога на Савой (един от най-висшите благородници в страната). Въпреки че се търси загадка организация на продавачите на токсини, тя по този начин и не е разкрита. Големият пробив идва през 1679 година, когато е задържана отровителка на име Мари Босе.
Мари се напива и стартира да се хвали, че е станала толкоз богата, продавайки токсини на аристократи, че скоро ще може да се пенсионира. Издават я на полицията, която й слага капан и я задържа. Докато я изтезават, тя прави самопризнание, което разкрива цялата организация на продавачите на токсини в Париж, а в центъра й е Катрин Монвоазен.
След известни съмнения, поради връзките й по върховете, през март 1679 година тя е задържана. Може би това е повода отровата да не доближи чак до Луи XIV.
Арест, гибел и кралска чест
Мадам де Монтеспан постоянно е казвала, че ще убие краля, в случай че той я изостави (или най-малко по този начин настояват зли езици). По това време кралят като че ли е подготвен да я изостави и да я размени с младо момиче на име Анжелик де Скорайе. Легендите описват за подготвян скрит план на Катрин и съучастниците й, които трябвало да връчат на краля петиция на хартия, обработена с настояща през кожата отрова.
Но опитът се осуетява, тъй като петициите били прекалено много на брой и не всички стигали до самия държател. Точно когато съставяли нов проект за деяние, Катрин Монвоазен била задържана.
Първоначално тя се пробва да се отбрани, като твърдяла, че Мари Босе е отправила обвиняванията против нея, с цел да избави личната си кожа. Прислужницата й обаче направила необичайно самопризнание до момента в който я арестували. Огласила, че задържането на Катрин Монвоазен ще засегне хора " на всички равнища в обществото ". Може би по тази причина, макар че е издадено позволение за мъчения, Катрин ги избегнала.
Водещият следствието основен комисар, именитият " татко на модерната полиция " Габриел-Никола де ла Рейни, научил, че Катрин е алкохоличка, възползвал се от това и предиздвикал подчинените да я държат непрекъснато да е пияна. Резултатът не закъснява. Започвала да дава неприятни имена. Първите, които показва, са дребни благородници, а под натиска на народа Луи XIV афишира, че желае да чуе имената и на едрите риби.
Катрин Монвоазен е изправена пред съда през февруари 1880 година, само че процесът е прекомерно бърз и без непотребни пледоарии, Катрин Монвоазен е екзекутирана. Изгорена е на клада на площада в Париж, а следите към двореца ловко се замитат.
Докладите от процеса небрежно са изгорени. Но пък протоколите от разпитите в Бастилията оцеляват и тъкмо те разрешават на историците да възстановят събитията.
И до през днешния ден аферата с отровите остава в историята на Франция като образец за коварството и даже перверзията на аристократите. Луи XIV се стреми да прикрие истината без да осъзнава, че недоволството на хората последователно срутва имиджа на монархията. Век по-късно резултатът е прочут - настава най-разтърсващата гражданска война...
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ