Валери Кунов – фотограф в Барселона, работещ за марката на Лео Меси, пред „Труд“: Омразата е национален спорт в България
Как един българин може да успее в Испания? Какви са разликите и има ли прилики с България? Защо синдикатите там са толкоз мощни и всеки шеф се опасява от тях? Откога е толкоз мощно придвижването за самостоятелност в Каталуня? По всички тези въпроси беседваме с един българин, съумял в Барселона, който снима известни модели, артисти, а неотдавна и за новата марка на Лео Меси – DIOS, там.
– Господин Кунов, от много години живеете в Барселона, където сте прочут фотограф. От няколко години участвате в най-големите изложения там, разбирам, че сте един от фотографите, които снимат за новата марка на Лионел Меси. Как по този начин един българин съумя да реализира всичко това самичък, надалеч от родината?
– От четири години не съм си идвал в родината, аз съм от Враца. Имам фотографско студио в Барселона, което не ми разрешава да върша дълги почивки. Работя самичък и клиентелата не би трябвало да ме не помни. В подобен бизнес е добре, когато в квартала локалните те търсят. Постоянно върша фотосесии на модели, на уеб сайтове за облекла. Повече от година вземам участие в плана ДИОС (DIOS или още 10 S). Това е игра на думи с номера на фланелката на гениалния футболист – 10 и Господ, както го назовават всички там, това е игра на думи. DIOS е новата марка на Лео Меси и ние вършим рекламните фотоси – шалчета, фланелки, шапки и най-различни негови рекламни артикули. Меси е необикновено непретенциозен човек, доста земен. Ако го видиш в ресторант или някъде другаде, в никакъв случай няма да откаже фотография. Голям почитател съм на „ Барса ” още от 80-те години от времето на Стоичков. Освен това в този момент имам и опцията да работя за вестник „ Спорт ”, който действително се финансира от „ Барса ”. Всъщност работя и за Тони Клоса – доайена на спортната публицистика там.
– Какво виждате в България в този момент с вашето фотографско око? Какво ви се набива най-вече в очите?
– Ще бъда почтен – контрасти. Контрасти на хубаво и грозно едно до друго. Това не ми харесва. В София виждам хубави неща, които лъхат на Европа, лъхат на цивилизация, на прогрес, само че в това време и неща, които са меко казано стряскащи. В Каталуня България е доста известна – най-много поради Стоичков. Българинът наподобява доста добре в Барселона, даже и ромите ни също. Те се радват на необикновено почитание от страна на испанците. Защото нашите роми, както ги назоваваме, са едни от най-работливите. Има села, в които най-голямата част от работната ръка там са тъкмо български роми. Преди няколко години един българин завоюва 110 милиона евро, само че това не се знае, не се шуми по този случай. Експонира се единствено казусът с вуйна Гошка, която завоюва 68 милиона евро. Тези хора ги пазят по принцип в загадка, тотализаторът им предлага незабавно персонална защита, която ги поема, предлага им и жилище в затворени комплекси за по 4-5 милиона. Те към този момент не са свободни, по тази причина не считам, че е толкоз хубаво да спечелиш такива суми.
– Да се върнем на България – какво друго виждате тук?
– Боли ме най-вече това, че България е изостанала и то на първо място в манталитета. Българинът е много положителен, само че когато е отвън България. Средата в която живее, го разкрепостява, падат му всички предубеждения и тогава става ужасно. Това е една от аргументите да не контактувам с доста българи в Испания. Ужасявам се от обстоятелството, че в България омразата още е народен спорт. Сравнявам това с агитките на „ Левски ” и ЦСКА. Тази ненавист просто витае във въздуха.
– Намерихте ли пояснение за какво това е по този начин? И по какъв начин е в Испания?
– Като чета българските медии, виждам с каква ненавист българи приказват за други българи. Това е извънредно. Правейки паралел с медиите в Испания – испанците не се наскърбяват по този начин неприятно. Там няма такива грозни персонални обиди. Дори когато приказват за някого, те не наскърбяват непосредствено персоната. Но мога да направя следния паралел – в Каталуня тъкмо това направиха въпросните сепаратисти, които желаят обособяване на региона от Испания. Те съумяха да разделят едни супер положителни и толерантни хора.
– Човек, когато огледа нещата в профил, сякаш може по-лесно да си изясни доста неща. Какво ви учудва в политиката ни, да вземем за пример?
– В България няма ляво и дясно. Няма синдикати. В Испания има съответно леви, центристки и консервативни партии. А тук всичко е размито. Най-големите синдикати в Испания са синдикатът на социалистите, след тях е на комунистите, а третият – на анархистите. Това са същински синдикати, които пазят слабия човек. Всички работодатели се опасяват необикновено доста от синдикатите. И когато се стигне до някакъв спор, те постоянно се намесват и безусловно се стига до съглашение. Там даже не се стига до съд, тъй като в случай че синдикатите се намесят, става ужасно.
– Какво имате поради?
– Ако управляващите заловен някого, че няма документи, че обитава импровизирано в Испания и е нает на работа, тогава става ужасно за работодателя. Глобата за него е от 6000 до 30 000 евро. А какво ще прави, в случай че наетите са да вземем за пример 10 – сумата тогава става доста сериозна. Ако не плащаш постоянно заплатите на служащите си, можеш да попаднеш в пандиза до 3 години плюс санкция. Там нещата в действителност са ефикасни, няма смешка и заради тази причина системата им върви. Всеки, който желае да работи – няма проблем.
– Значи техните синдикати умеят да пазят служащите. Нашите синдикати обаче някои още ги именуват леви и десни. Помните след измененията през 1989-а по какъв начин беше.
– Помня, несъмнено. На испанец, в случай че му кажеш, че има десен профсъюз, той незабавно те гледа учудено и споделя: „ Моля?! ” Как може да има десен профсъюз? Във всяка цивилизована страна няма десен профсъюз – синдикатите са леви. И това е обикновено, тъй като те пазят по-бедните пластове. Скоро там имаше митинг на пенсионерите и след една седмица им подвигнаха пенсиите. В Испания се работи бързо. Ако стане някакъв случай, който не дава отговор на упованията на обществото, незабавно се вършат промени и никой не чака.
– Какво е опазването на здравето в Испания, намирате ли близки неща или разлики с нашето?
– За българското опазване на здравето изобщо не ми се приказва, от роднините ми зная защо става дума тук. В Испания най-важното е, че всеки човек има право на здравно обслужване. При това гратис. Отварям скоба – тяхната здравна каса заплаща даже и трансплантация на орган. В Испания сега се вършат най-вече трансплантации на органи, в частност това е в Барселона. В Испанската здравна каса най-вече повярваха англичани и германци. За съществени болести и всякакво лекуване – изключително най-скъпото, най-вече хора идваха оттова, въпреки в този момент да ги ограничиха. За болните от диабет да вземем за пример, в този момент се предлага един доста прекрасен нов американски препарат – инжекцията се слага един път седмично и тя подтиква панкреасът да създава инсулин.
– Колко коства това за пациента?
– Сигурно няма да ми повярвате, само че този препарат, който коства 1600 евро на месец, за него болният заплаща единствено 4 евро и 26 цента – другото го поема страната. Поинтересувах се и разбрах, че това не е известно тук, няма го. А в Испания не се отхвърля на никого.
– Любопитно е какво мисли един българин за случилото се предходната есен в Каталуня – референдума за обособяване на региона от Испания. В България доста се пишеше за него – съгласно вас за какво се стигна до допитване и от кой момент е това предпочитание?
– Станалото през септември, октомври и ноември предходната година бе много драматизирано от българските медии, несъмнено имаше и доста агитация. Каталуня в никакъв случай в историята си не е била самостоятелна. Тя постоянно е била под нечие въздействие – арагонска или френска корона, както и интервал на ръководство на маврите. Има доста забавен факт – преди 3-4 години хванаха един от водачите на каталунския шовинизъм Жорди Пужол – някогашен президент на Каталуня (от 1980 до 2003 г.), в заграбване на голяма сума пари. В банка на Андора засякоха милиони евро – съгласно някои медии може и да са милиард, на негово име. И това се е случило след влизането на Испания в Европейски Съюз в средата на 80-те години на предишния век. Парите са били карани с вертолети и откакто отвориха банковите секрети в Андора до 1 юли се чака да се разбере за каква сума става въпрос. Той е жив, над 85-годишен е, има няколко сина, които също бяха задържани, още когато се разкри всичко. Та тази идеология за самостоятелност на Каталуня е наречена на него – пужолизъм.
– Има ли други забавни неща, които в този момент излизат нескрито?
– О-оо, и те ще стават от ден на ден и повече. Например, скоро се разбра, че са били пренасочени доста пари на страната Испания като цяло за агитация на каталунския език. Установи се, че са дадени 800 милиона евро единствено за промяна на табели на техния език, който се назовава катала. И най-смешното е, че всички табели към този момент са на катала, а като тръгнеш из Барселона, можеш да установиш, че минимум се приказва на този език.
– Защо?
– Ще ви споделя, че там следя нещо, което се случва и в България в този момент – манипулират историята, която децата учат в каталунските учебни заведения. Но в политиката има и друго доста забавно – в Испания и изключително доста в Каталуня левите придвижвания са доста мощни. Комунистическата им партия да вземем за пример, е доста известна. Но там има същинско ляво и същинско дясно. А в България няма – от време на време дейностите на лявата партия са десни и назад.
– Има ли мощни антиевропейски настроения?
– Да, антикапиталистическите партии са срещу Европейски Съюз. Но те са шепа хора. Подлъгаха мнозина с някаква безспорна фантазия за самостоятелност. А те не могат да станат самостоятелни, тъй като стопанската система, която в този момент е в Каталуня, действително е направена от Испания. Преди влизането на Испания в Европейски Съюз Барселона като град е бил доста зле. Със сигурност мога да кажа, че България е била доста по-добре. Ако видите фотоси от този момент, няма да повярвате какво е в този момент. Особено след Олимпиадата в Барселона през 1992 година този град е в друго измерение. Сега пуснаха даже електрически рейсове, които вървят сами. Е, има водач, само че той е там единствено с цел да следи системата. Говорим за доста високи технологии. Дори омразният деспот Франко е дал на Барселона заводите на СЕАТ. В тях в този момент се създават супер съвременни коли. На всяка улица в Барселона има колонки за зареждане на коли и мотори. В градския им превоз съвсем няма дизели, всичко към този момент е хибрид и електрическо.
– Как разясняват испанците и в частност каталунците големите международни политически кавги? Интересно ще е да разкажете какво е отношението им към руснаците, да вземем за пример?
– Казах ви, че доста проследявам българските медии какво пишат и то постоянно. Прави ми усещане, че всяка международна вест у нас се показва истерично. Докато в Испания новините се оповестяват умерено. Ето – за прословутия случай „ Скрипал ” испанските медии оповестяват всички вести, само че без никакъв драматизъм. Не е загадка, че в Испания има доста съветски предприемачи, доста съветски вложения в бизнеса. Разбрах, че испанците са по-хитри от евреите и постоянно знаят по какъв начин да си приберат парите. За тях парите не миришат. И са ужасно лоялни, когато имат бизнес с някой. Този спор, която го има в България толкоз години – Изток или Запад, в Испания не съществува.
– Значи живеят в мир с всички?
– Ама несъмнено, испанците харесват и едните, и другите. Срещу руснаците няма никаква нервност. Но е реалност, че испанците не обичат доста американците. По този въпрос обаче няма никаква драма. Както няма против Тръмп, против Русия или Путин. Когато се майтапят против Тръмп и Путин, то постоянно е в границите на положителния звук. Те не ненавиждат никого. Когато неотдавна арестуваха Карлос Пучдемон в Германия – да сте видели първата и четвъртата стопанска система в Евросъюза да се скарат поради някакъв сепаратист? Абсурдно е и си го споделиха непосредствено.
– Щастлив ли сте в Испания, какво ви харесва най-вече в Барселона?
– Хубавото на Барселона е, че тук човек не се усеща чужденец, и всеки кадърен човек, без значение на националността, е добре пристигнал. Наистина съм благополучен тук. Имах фантазия да пребивавам и работя точно в Барселона и я реализирах. Разбира се, всичко това се случи с необикновен труд и ограничения, само че очевидно си е коствало. Искам да изтъквам гениалния Пабло Пикасо „ Барселона е моят същински дом ”. В Испания отношението към изкуството и културата са сложени по напълно друг метод от този в България. Тук надарените и можещи хора имат шанса да се изявят в цялостната си светлина. Барселона неслучайно е прелъстителен център за толкоз доста създатели от международно значение. В този град даже въздухът ухае на изкуство. Вървейки по улиците му, човек непрекъснато среща Пикасо, Миро, Салвадор Дали, Гауди, Монтамер и още стотици създатели от разнообразни столетия. Това няма метод да не те кара да се чувстваш особено, бих споделил вълшебен.
Нашият посетител
Валери Кунов е роден във Враца през 1963 година, работил е в ТВ „ Враца ” 18 години. Свири на фагот 25 години във Филхармонията на родния си град. Завършил е Националната музикална академия в София и Институт за аудиовизуални артикули във Валядолид. От години живее в Барселона, където има фотографско студио. Работи и за вестник „ Спорт ”, а от година е част от екипа, който снима за новата марка на Лео Меси „ DIOS ”.
– Господин Кунов, от много години живеете в Барселона, където сте прочут фотограф. От няколко години участвате в най-големите изложения там, разбирам, че сте един от фотографите, които снимат за новата марка на Лионел Меси. Как по този начин един българин съумя да реализира всичко това самичък, надалеч от родината?
– От четири години не съм си идвал в родината, аз съм от Враца. Имам фотографско студио в Барселона, което не ми разрешава да върша дълги почивки. Работя самичък и клиентелата не би трябвало да ме не помни. В подобен бизнес е добре, когато в квартала локалните те търсят. Постоянно върша фотосесии на модели, на уеб сайтове за облекла. Повече от година вземам участие в плана ДИОС (DIOS или още 10 S). Това е игра на думи с номера на фланелката на гениалния футболист – 10 и Господ, както го назовават всички там, това е игра на думи. DIOS е новата марка на Лео Меси и ние вършим рекламните фотоси – шалчета, фланелки, шапки и най-различни негови рекламни артикули. Меси е необикновено непретенциозен човек, доста земен. Ако го видиш в ресторант или някъде другаде, в никакъв случай няма да откаже фотография. Голям почитател съм на „ Барса ” още от 80-те години от времето на Стоичков. Освен това в този момент имам и опцията да работя за вестник „ Спорт ”, който действително се финансира от „ Барса ”. Всъщност работя и за Тони Клоса – доайена на спортната публицистика там.
– Какво виждате в България в този момент с вашето фотографско око? Какво ви се набива най-вече в очите?
– Ще бъда почтен – контрасти. Контрасти на хубаво и грозно едно до друго. Това не ми харесва. В София виждам хубави неща, които лъхат на Европа, лъхат на цивилизация, на прогрес, само че в това време и неща, които са меко казано стряскащи. В Каталуня България е доста известна – най-много поради Стоичков. Българинът наподобява доста добре в Барселона, даже и ромите ни също. Те се радват на необикновено почитание от страна на испанците. Защото нашите роми, както ги назоваваме, са едни от най-работливите. Има села, в които най-голямата част от работната ръка там са тъкмо български роми. Преди няколко години един българин завоюва 110 милиона евро, само че това не се знае, не се шуми по този случай. Експонира се единствено казусът с вуйна Гошка, която завоюва 68 милиона евро. Тези хора ги пазят по принцип в загадка, тотализаторът им предлага незабавно персонална защита, която ги поема, предлага им и жилище в затворени комплекси за по 4-5 милиона. Те към този момент не са свободни, по тази причина не считам, че е толкоз хубаво да спечелиш такива суми.
– Да се върнем на България – какво друго виждате тук?
– Боли ме най-вече това, че България е изостанала и то на първо място в манталитета. Българинът е много положителен, само че когато е отвън България. Средата в която живее, го разкрепостява, падат му всички предубеждения и тогава става ужасно. Това е една от аргументите да не контактувам с доста българи в Испания. Ужасявам се от обстоятелството, че в България омразата още е народен спорт. Сравнявам това с агитките на „ Левски ” и ЦСКА. Тази ненавист просто витае във въздуха.
– Намерихте ли пояснение за какво това е по този начин? И по какъв начин е в Испания?
– Като чета българските медии, виждам с каква ненавист българи приказват за други българи. Това е извънредно. Правейки паралел с медиите в Испания – испанците не се наскърбяват по този начин неприятно. Там няма такива грозни персонални обиди. Дори когато приказват за някого, те не наскърбяват непосредствено персоната. Но мога да направя следния паралел – в Каталуня тъкмо това направиха въпросните сепаратисти, които желаят обособяване на региона от Испания. Те съумяха да разделят едни супер положителни и толерантни хора.
– Човек, когато огледа нещата в профил, сякаш може по-лесно да си изясни доста неща. Какво ви учудва в политиката ни, да вземем за пример?
– В България няма ляво и дясно. Няма синдикати. В Испания има съответно леви, центристки и консервативни партии. А тук всичко е размито. Най-големите синдикати в Испания са синдикатът на социалистите, след тях е на комунистите, а третият – на анархистите. Това са същински синдикати, които пазят слабия човек. Всички работодатели се опасяват необикновено доста от синдикатите. И когато се стигне до някакъв спор, те постоянно се намесват и безусловно се стига до съглашение. Там даже не се стига до съд, тъй като в случай че синдикатите се намесят, става ужасно.
– Какво имате поради?
– Ако управляващите заловен някого, че няма документи, че обитава импровизирано в Испания и е нает на работа, тогава става ужасно за работодателя. Глобата за него е от 6000 до 30 000 евро. А какво ще прави, в случай че наетите са да вземем за пример 10 – сумата тогава става доста сериозна. Ако не плащаш постоянно заплатите на служащите си, можеш да попаднеш в пандиза до 3 години плюс санкция. Там нещата в действителност са ефикасни, няма смешка и заради тази причина системата им върви. Всеки, който желае да работи – няма проблем.
– Значи техните синдикати умеят да пазят служащите. Нашите синдикати обаче някои още ги именуват леви и десни. Помните след измененията през 1989-а по какъв начин беше.
– Помня, несъмнено. На испанец, в случай че му кажеш, че има десен профсъюз, той незабавно те гледа учудено и споделя: „ Моля?! ” Как може да има десен профсъюз? Във всяка цивилизована страна няма десен профсъюз – синдикатите са леви. И това е обикновено, тъй като те пазят по-бедните пластове. Скоро там имаше митинг на пенсионерите и след една седмица им подвигнаха пенсиите. В Испания се работи бързо. Ако стане някакъв случай, който не дава отговор на упованията на обществото, незабавно се вършат промени и никой не чака.
– Какво е опазването на здравето в Испания, намирате ли близки неща или разлики с нашето?
– За българското опазване на здравето изобщо не ми се приказва, от роднините ми зная защо става дума тук. В Испания най-важното е, че всеки човек има право на здравно обслужване. При това гратис. Отварям скоба – тяхната здравна каса заплаща даже и трансплантация на орган. В Испания сега се вършат най-вече трансплантации на органи, в частност това е в Барселона. В Испанската здравна каса най-вече повярваха англичани и германци. За съществени болести и всякакво лекуване – изключително най-скъпото, най-вече хора идваха оттова, въпреки в този момент да ги ограничиха. За болните от диабет да вземем за пример, в този момент се предлага един доста прекрасен нов американски препарат – инжекцията се слага един път седмично и тя подтиква панкреасът да създава инсулин.
– Колко коства това за пациента?
– Сигурно няма да ми повярвате, само че този препарат, който коства 1600 евро на месец, за него болният заплаща единствено 4 евро и 26 цента – другото го поема страната. Поинтересувах се и разбрах, че това не е известно тук, няма го. А в Испания не се отхвърля на никого.
– Любопитно е какво мисли един българин за случилото се предходната есен в Каталуня – референдума за обособяване на региона от Испания. В България доста се пишеше за него – съгласно вас за какво се стигна до допитване и от кой момент е това предпочитание?
– Станалото през септември, октомври и ноември предходната година бе много драматизирано от българските медии, несъмнено имаше и доста агитация. Каталуня в никакъв случай в историята си не е била самостоятелна. Тя постоянно е била под нечие въздействие – арагонска или френска корона, както и интервал на ръководство на маврите. Има доста забавен факт – преди 3-4 години хванаха един от водачите на каталунския шовинизъм Жорди Пужол – някогашен президент на Каталуня (от 1980 до 2003 г.), в заграбване на голяма сума пари. В банка на Андора засякоха милиони евро – съгласно някои медии може и да са милиард, на негово име. И това се е случило след влизането на Испания в Европейски Съюз в средата на 80-те години на предишния век. Парите са били карани с вертолети и откакто отвориха банковите секрети в Андора до 1 юли се чака да се разбере за каква сума става въпрос. Той е жив, над 85-годишен е, има няколко сина, които също бяха задържани, още когато се разкри всичко. Та тази идеология за самостоятелност на Каталуня е наречена на него – пужолизъм.
– Има ли други забавни неща, които в този момент излизат нескрито?
– О-оо, и те ще стават от ден на ден и повече. Например, скоро се разбра, че са били пренасочени доста пари на страната Испания като цяло за агитация на каталунския език. Установи се, че са дадени 800 милиона евро единствено за промяна на табели на техния език, който се назовава катала. И най-смешното е, че всички табели към този момент са на катала, а като тръгнеш из Барселона, можеш да установиш, че минимум се приказва на този език.
– Защо?
– Ще ви споделя, че там следя нещо, което се случва и в България в този момент – манипулират историята, която децата учат в каталунските учебни заведения. Но в политиката има и друго доста забавно – в Испания и изключително доста в Каталуня левите придвижвания са доста мощни. Комунистическата им партия да вземем за пример, е доста известна. Но там има същинско ляво и същинско дясно. А в България няма – от време на време дейностите на лявата партия са десни и назад.
– Има ли мощни антиевропейски настроения?
– Да, антикапиталистическите партии са срещу Европейски Съюз. Но те са шепа хора. Подлъгаха мнозина с някаква безспорна фантазия за самостоятелност. А те не могат да станат самостоятелни, тъй като стопанската система, която в този момент е в Каталуня, действително е направена от Испания. Преди влизането на Испания в Европейски Съюз Барселона като град е бил доста зле. Със сигурност мога да кажа, че България е била доста по-добре. Ако видите фотоси от този момент, няма да повярвате какво е в този момент. Особено след Олимпиадата в Барселона през 1992 година този град е в друго измерение. Сега пуснаха даже електрически рейсове, които вървят сами. Е, има водач, само че той е там единствено с цел да следи системата. Говорим за доста високи технологии. Дори омразният деспот Франко е дал на Барселона заводите на СЕАТ. В тях в този момент се създават супер съвременни коли. На всяка улица в Барселона има колонки за зареждане на коли и мотори. В градския им превоз съвсем няма дизели, всичко към този момент е хибрид и електрическо.
– Как разясняват испанците и в частност каталунците големите международни политически кавги? Интересно ще е да разкажете какво е отношението им към руснаците, да вземем за пример?
– Казах ви, че доста проследявам българските медии какво пишат и то постоянно. Прави ми усещане, че всяка международна вест у нас се показва истерично. Докато в Испания новините се оповестяват умерено. Ето – за прословутия случай „ Скрипал ” испанските медии оповестяват всички вести, само че без никакъв драматизъм. Не е загадка, че в Испания има доста съветски предприемачи, доста съветски вложения в бизнеса. Разбрах, че испанците са по-хитри от евреите и постоянно знаят по какъв начин да си приберат парите. За тях парите не миришат. И са ужасно лоялни, когато имат бизнес с някой. Този спор, която го има в България толкоз години – Изток или Запад, в Испания не съществува.
– Значи живеят в мир с всички?
– Ама несъмнено, испанците харесват и едните, и другите. Срещу руснаците няма никаква нервност. Но е реалност, че испанците не обичат доста американците. По този въпрос обаче няма никаква драма. Както няма против Тръмп, против Русия или Путин. Когато се майтапят против Тръмп и Путин, то постоянно е в границите на положителния звук. Те не ненавиждат никого. Когато неотдавна арестуваха Карлос Пучдемон в Германия – да сте видели първата и четвъртата стопанска система в Евросъюза да се скарат поради някакъв сепаратист? Абсурдно е и си го споделиха непосредствено.
– Щастлив ли сте в Испания, какво ви харесва най-вече в Барселона?
– Хубавото на Барселона е, че тук човек не се усеща чужденец, и всеки кадърен човек, без значение на националността, е добре пристигнал. Наистина съм благополучен тук. Имах фантазия да пребивавам и работя точно в Барселона и я реализирах. Разбира се, всичко това се случи с необикновен труд и ограничения, само че очевидно си е коствало. Искам да изтъквам гениалния Пабло Пикасо „ Барселона е моят същински дом ”. В Испания отношението към изкуството и културата са сложени по напълно друг метод от този в България. Тук надарените и можещи хора имат шанса да се изявят в цялостната си светлина. Барселона неслучайно е прелъстителен център за толкоз доста създатели от международно значение. В този град даже въздухът ухае на изкуство. Вървейки по улиците му, човек непрекъснато среща Пикасо, Миро, Салвадор Дали, Гауди, Монтамер и още стотици създатели от разнообразни столетия. Това няма метод да не те кара да се чувстваш особено, бих споделил вълшебен.
Нашият посетител
Валери Кунов е роден във Враца през 1963 година, работил е в ТВ „ Враца ” 18 години. Свири на фагот 25 години във Филхармонията на родния си град. Завършил е Националната музикална академия в София и Институт за аудиовизуални артикули във Валядолид. От години живее в Барселона, където има фотографско студио. Работи и за вестник „ Спорт ”, а от година е част от екипа, който снима за новата марка на Лео Меси „ DIOS ”.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ