На 25-ти декември 1642 стар стил (4 януари 1643 нов

На 25-ти декември 1642 остарял жанр (4 януари 1643 нов стил) е роден сър Исак Нютон. За него не е пресилено да се каже, че е един от най-великите учени в историята на човечеството.

Той е физик, математик, астроном и мъдрец. Поставя основите на класическата механика, демонстрира, че придвижването на небесните тела и на предметите на Земята се подчинява на общи закони, демонстрирайки сходството сред законите на Кеплер за придвижването на планетите и личният му закон за гравитацията и отстранява последните подозрения към хелиоцентричната доктрина.

Той конструира първия настоящ рефлекторен телескоп и изследва природата на светлината, скоростта на звука и произходът на звездите.

Нютон е роден на 25 декември 1642 остарял жанр (4 януари 1643 нов стил) в Улсторп при Колстъруърт, селце покрай град Грантъм в британското графство Линкълншир. По това време в Англия към момента не е въведен Григорианския календар и в регистрите раждането му е отнесено към 25 декември, Коледа.

Исак Нютон стартира образованието си към 1655 година в Кралското учебно заведение в Грантъм, където демонстрира невероятни качества, най-много в конструирането на разнообразни механизми.

През юни 1661 година Исак Нютон е признат в Тринити Колидж в Кеймбриджкия университет. По това време там се учи основно Аристотел, само че той избира по-съвременни философи като Рене Декарт и астрономи като Галилео Галилей, Николай Коперник и Йоханес Кеплер. Скоро откакто се дипломира през август 1665 година, университетът е затворен като защитна мярка срещу почналата чумна зараза.

През 1667 година Исак Нютон се връща в Тринити Колидж в Кеймбридж като учител. През 1669 разгласява първите си проучвания върху своя способ на флуксиите, станал основа за математическия разбор. През 1669 година Айзък Бароу, първият Лукасов професор по математика, се отдръпва от поста и предлага Нютон за собствен заместител, пише mediabricks.bg.

От 1670 до 1672 година Нютон чете лекции по оптика. През 1671 Айзък Бароу показва направения от Нютон рефлекторен телескоп пред Кралското научно сдружение, след което Нютон е определен за член на сдружението. Още преди този момент шотландският академик Джеймс Грегъри разгласява сходна структура на телескоп, само че Нютон пръв съумява да реализира концепцията, като без непозната помощ прави настоящ първообраз с 40-кратно нарастване.

През 1679 година Нютон се връща към работата си по гравитацията и нейното въздействие върху орбитите на планетите, като се съветва по тематиката с Робърт Хук и Джон Фламстед. През 1684 година той разгласява резултатите от работата си в „ De Motu Corporum “. През 1687 година издава и най-известния си труд „ Philosophiae Naturalis Principia Mathematica “, в който обобщава Законите за придвижване, които стават основа на класическата механика.

С издаването на „ Principia “ Нютон получава интернационално самопризнание, като си основава кръг от фенове. Сред тях е швейцарският математик Никола Фасио дьо Дюилие, с който поддържа оживена връзка до 1693 година.

През 1703 година Нютон е определен за ръководител на Британското кралско научно сдружение и за член-кореспондент на Френската академия на науките.

Исак Нютон умира през 1727 година в Лондон на 84-годишна възраст. Погребан е в Уестминстърското абатство.

За работата на Нютон се споделя, че „ очевидно придвижва напред всеки клон на математиката, изучаван по това време “. Първата му обява по тематиката е „ De Analysi per Aequationes Numero Terminorum Infinitas “ (1669, „ Върху разбора с безкрайни редове “). Писана през 1666 година, тя е изпратена от Айзък Бароу на математика Джон Колинс през юни 1669, а Нютон е разказан от Бароу като „ учител в нашия лицей, доста млад… само че с ексклузивен талант и плодовитост в тези неща “.

Исак Нютон и Готфрид Лайбниц развиват без значение един от различен теорията на математическия разбор, употребявайки разнообразни означения. Макар че хронологично Нютон създава метода си първи, той не разгласява съвсем нищо до 1693 година, като в цялостен размер работите му в тази област са оповестени едвам през 1704. В същото време Лайбниц стартира да разгласява през 1684 година. В последна сметка означенията на Лайбниц стават общоприети в Континентална Европа, а след 1820 – и в Британската империя.

През 1684 година Исак Нютон разгласява „ De Motu Corporum “, която съдържа в начална форма Законите за придвижване. В нея той обосновава теоретично Закона на Кеплер, съгласно който планетите в Слънчевата система се движат по елиптични орбити. Той счита също, че настоящата върху тях центростремителната мощ е пропорционална на дистанцията им до Слънцето.

Принципите на механиката са доразвити във „ Philosophiae Naturalis Principia Mathematica “, оповестена на 5 юли 1687 година с моралната и финансова помощ на Едмънд Халей. В този труд Нютон формулира трите фундаментални Закона за придвижване, които са в основата на класическата механика и се употребяват без промени през идващите два века:

Първият закон на Нютон гласи, че телата остават неподвижен или резервират праволинейното си придвижване с непрекъсната скорост, в случай че върху тях не влияе външна мощ.

Вторият закон на Нютон гласи, че мощ F, приложена върху тяло, е равна на степента на изменение във времето на неговия подтик p.

Третият закон на Нютон гласи, че на всяко влияние подхожда равно по мощ и противоположно по посока противопоставяне.

Исак Нютон формулира и закона за всеобщото привличане, като употребява за него латинската дума „ gravitas “ („ тегло “), от която идва и българската форма „ гравитация “. В същата книга дефинира аналитично и скоростта на звука във въздуха, изхождайки от Закона на Бойл.

Още в средата на 1660-те години, преди да стартира да преподава оптика, Нютон изследва пречупването на светлината, демонстрирайки, че със стъклена призма бялата светлина се разлага на обособени цветове, които с леща и втора призма могат още веднъж да сформират бяла светлина. Като отделя обагрен лъч и го насочва към разнообразни предмети, той демонстрира, че обособените цветове могат да се отразяват, пречупват и разсейват, само че постоянно остават същия цвят. Изводът му е, че цветът е резултат на това по какъв начин предметите взаимодействат с към този момент оцветената светлина, а не се поражда от самите тях. На тази основа той построява цялостна доктрина за цветовете, която е подложена на критика от по-късни теоретици, най-известен от които е Йохан Волфганг декор Гьоте.

От проучванията си върху пречупването на светлината Нютон прави извода, че всеки рефракторен телескоп ще има като минус дисперсията на светлината в цветове и изобретява рефлекторния телескоп с отражателна оптика, с цел да избегне този проблем. Полирайки самичък огледалата му, той употребява пръстените от интерференция на светлината (Нютонови пръстени) за окачествяване. Така основава телескоп, по-добър от съществуващите тогава рефракторни модели, основно поради по-големия диаметър на огледалото. Много по-късно, с откриването на стъкла с разнообразни рефрактивни свойства, става допустимо изработването на ахроматични лещи, решаващи казуса с дисперсията при рефракторните телескопи.

Исак Нютон показва рефлекторния телескоп пред Кралското научно сдружение през 1671 година. Предизвиканият интерес го окуражава да разгласява своите бележки „ За цвета “ („ On Colour “), които по-късно доразвива в „ Оптика “ („ Opticks “, 1704), която включва и концепцията за корпускулярната природа на светлината. Работите му са съществено подложени на критика от Робърт Хук, след което Нютон е доста афектиран и се отдръпва от обществен спор, а двама остават врагове до гибелта на Хук.

Според теорията на Нютон светлината е формирана от частици, само че той е заставен да им придаде вълнови свойства, с цел да изясни дифракцията. В началото на 19 век Томас Юнг и Огюстен Френел преглеждат светлината като чисто вълново събитие и теорията на Нютон е отхвърлена. Съвременната доктрина за фотоните още веднъж сплотява свойствата на парченце и вълна, въпреки и по метод, друг от теорията на Нютон.