Къде вали дъжд от диаманти?
Къде вали дъжд от същински диаманти? Учените от дълго време подозират, че това се случва на Уран и Нептун. Сега това съмнение получи още едно удостоверение, а нови доказателства бяха получени пробно, оповестява Би Би Си, представен от БГНЕС.
И двете планети принадлежат към по този начин наречените ледени колоси, макар че в действителност веществото, от което са формирани, е в течно-газообразно положение, а температурата му доближава няколко хиляди градуса.
Атмосферата както на Уран, по този начин и на Нептун се състои основно от хелий и водород, само че по-тежките детайли и субстанции, в това число метан, също са налице. Според хипотезата, на дълбочина към 7 000 км, температурата и налягането доближават такава стойност, че метанът би трябвало да се разложи на съставните му детайли: въглерод и водород. В резултат на това по-лекият водород се издига в атмосферата, а въглеродът под въздействието на околната среда се трансформира в диамантени кристали и постепенно се спуска по-близо до скално-леденото ядро.
За да потвърдят тази доктрина, откриватели от американската национална лаборатория SLAC към Станфордския университет взеха решение да пресъздадат условия на Земята, близки до тези, открити в дълбините на Уран. Учените съумяха да създадат това изобретение благодарение на неповторимо лабораторно съоръжение и вместо метан (CH4) те използваха стирол (C8H8) - неговите физични свойства наподобяват повече на веществото, в което метанът се трансформира при такова голямо налягане и температура.
Теорията за появяването на диаманти на ледените колоси е изложена преди няколко десетилетия, и от този момент неведнъж се удостоверява както от калкулации, по този начин и пробно. През 2017 година тя съвсем съумя да бъде потвърдена от експерти от същата лаборатория в Калифорния. Тогава те използваха оптичен лазер, само че в този момент процесът на преобразяване на въглерода в диаманти е изучен доста по-подробно.
И двете планети принадлежат към по този начин наречените ледени колоси, макар че в действителност веществото, от което са формирани, е в течно-газообразно положение, а температурата му доближава няколко хиляди градуса.
Атмосферата както на Уран, по този начин и на Нептун се състои основно от хелий и водород, само че по-тежките детайли и субстанции, в това число метан, също са налице. Според хипотезата, на дълбочина към 7 000 км, температурата и налягането доближават такава стойност, че метанът би трябвало да се разложи на съставните му детайли: въглерод и водород. В резултат на това по-лекият водород се издига в атмосферата, а въглеродът под въздействието на околната среда се трансформира в диамантени кристали и постепенно се спуска по-близо до скално-леденото ядро.
За да потвърдят тази доктрина, откриватели от американската национална лаборатория SLAC към Станфордския университет взеха решение да пресъздадат условия на Земята, близки до тези, открити в дълбините на Уран. Учените съумяха да създадат това изобретение благодарение на неповторимо лабораторно съоръжение и вместо метан (CH4) те използваха стирол (C8H8) - неговите физични свойства наподобяват повече на веществото, в което метанът се трансформира при такова голямо налягане и температура.
Теорията за появяването на диаманти на ледените колоси е изложена преди няколко десетилетия, и от този момент неведнъж се удостоверява както от калкулации, по този начин и пробно. През 2017 година тя съвсем съумя да бъде потвърдена от експерти от същата лаборатория в Калифорния. Тогава те използваха оптичен лазер, само че в този момент процесът на преобразяване на въглерода в диаманти е изучен доста по-подробно.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ