Светльо Иванов: Луди ли сме ние, дето плащаме данъците си?
" Къде сме ние? Помните ли оня въпрос, с който преди години социолози и политолози сондираха моментната картина на обществото и сравняваха настройките ни по отношение на други европейски нации? След влизането ни в Европейския съюз, този въпрос поизбледня, тъй като последователно се затваряхме „ у наше село ”, вторачени в площада и остарелия монумент, който половината желаеха да бутат, а другата половина - да реставрират.
Нещо като Данаил Матев - оня воин на Стефан Цанев от „ Мравки и богове ”, който по този начин и не можеше да преглътне, че съселяните му свалили паметника на Георги Димитров от центъра на „ Малък градец “, та си направил мустаци и се посипал с тебешир, с цел да застане имобилен на празния пиадестал, с цел да се прави самият той на знак на епохата, която от дълго време си е отишла.
Така, посипващи се с тебешир, търсещи своите пиадестали на бутащи се монументи, изпускаме това, което се случва отвън дребния градец на нашето през днешния ден. Две вести от тази седмица минаха неусетно през осведомителния ураган и даже не станаха тематика в локалното ни виртуалено кръчме.
Първо румънският президент Йоханис се похвали, че неговата страна ще означи рекорден напредък през тази година, което ще я сложи отпред на целия съюз по темпове на възобновяване на стопанската система. Това ще разреши на страната да се върне към изискуемия от Брюксел недостиг под 3% през идващите три години. Половината население на Букурещ към този момент е имунизирано против COVID-19, което значи, че икономическите интензивности в столицата ще се запазят и при възможна нова вълна.
Това се случи на север. На юг, в Атина, Урсула фон дер Лайен персонално поздрави Гърция за качеството на импортирания от страната „ План за възобновяване “, с който гърците ще получат 30 милиарда евро, като към 4 милиарда ще бъдат преведени още в идващите седмици.
В целия съюз, единствено три страни към момента не са внесли проектите си. И България е една от тях. Ако бизнесът страда, тези пари са нужни на страната и не би трябвало да се трансформират в пленник на политически кампанийни борби. Те засягат България, а не една или друга партия. Защото Гърция ще поддържа бизнеса си с 11 милиарда евро единствено до края на годината. А тук даже няма подготвен проект. Дори никой не приказва по тази причина. А при поскъпващи цени, съвсем на всичко и незнайно бъдеще, би трябвало да е ясно какво вършим при първи, втори и трети сюжет.
Като цяло доста ми се желае да видя диспути по тези въпроси. Като жител, желая да схвана - по какъв начин претендентите за власт възнамеряват да наподобява България до края на тази година, след три и след пет години. Как ще порастват приходите? Докога София ще наподобява на една голяма строителна площадка, в която и на дребните улички сега се строят по три кооперации едновремено? Как ще се разпределят евросубсидиите, които направиха всеки трети земеделец притежател на спортен автомобил? Ще се покачват ли налозите? Ще не престават ли да се дотират производства, които имат ниска добавена стойност? Ще не престават ли шепа компании да получават стотици милиони обществени средства за сметка на дребния бизнес?
Не е нужно да се считаме за мравки. Нито пък някой би трябвало да се фантазира на богове. Ние сме просто естествени хора, които си заплащат налозите и се борят за по-добър живот в дребния градец на затвореното си схващане. И изглеждаме все по-луди на фона на общата полуда към нас. "
Нещо като Данаил Матев - оня воин на Стефан Цанев от „ Мравки и богове ”, който по този начин и не можеше да преглътне, че съселяните му свалили паметника на Георги Димитров от центъра на „ Малък градец “, та си направил мустаци и се посипал с тебешир, с цел да застане имобилен на празния пиадестал, с цел да се прави самият той на знак на епохата, която от дълго време си е отишла.
Така, посипващи се с тебешир, търсещи своите пиадестали на бутащи се монументи, изпускаме това, което се случва отвън дребния градец на нашето през днешния ден. Две вести от тази седмица минаха неусетно през осведомителния ураган и даже не станаха тематика в локалното ни виртуалено кръчме.
Първо румънският президент Йоханис се похвали, че неговата страна ще означи рекорден напредък през тази година, което ще я сложи отпред на целия съюз по темпове на възобновяване на стопанската система. Това ще разреши на страната да се върне към изискуемия от Брюксел недостиг под 3% през идващите три години. Половината население на Букурещ към този момент е имунизирано против COVID-19, което значи, че икономическите интензивности в столицата ще се запазят и при възможна нова вълна.
Това се случи на север. На юг, в Атина, Урсула фон дер Лайен персонално поздрави Гърция за качеството на импортирания от страната „ План за възобновяване “, с който гърците ще получат 30 милиарда евро, като към 4 милиарда ще бъдат преведени още в идващите седмици.
В целия съюз, единствено три страни към момента не са внесли проектите си. И България е една от тях. Ако бизнесът страда, тези пари са нужни на страната и не би трябвало да се трансформират в пленник на политически кампанийни борби. Те засягат България, а не една или друга партия. Защото Гърция ще поддържа бизнеса си с 11 милиарда евро единствено до края на годината. А тук даже няма подготвен проект. Дори никой не приказва по тази причина. А при поскъпващи цени, съвсем на всичко и незнайно бъдеще, би трябвало да е ясно какво вършим при първи, втори и трети сюжет.
Като цяло доста ми се желае да видя диспути по тези въпроси. Като жител, желая да схвана - по какъв начин претендентите за власт възнамеряват да наподобява България до края на тази година, след три и след пет години. Как ще порастват приходите? Докога София ще наподобява на една голяма строителна площадка, в която и на дребните улички сега се строят по три кооперации едновремено? Как ще се разпределят евросубсидиите, които направиха всеки трети земеделец притежател на спортен автомобил? Ще се покачват ли налозите? Ще не престават ли да се дотират производства, които имат ниска добавена стойност? Ще не престават ли шепа компании да получават стотици милиони обществени средства за сметка на дребния бизнес?
Не е нужно да се считаме за мравки. Нито пък някой би трябвало да се фантазира на богове. Ние сме просто естествени хора, които си заплащат налозите и се борят за по-добър живот в дребния градец на затвореното си схващане. И изглеждаме все по-луди на фона на общата полуда към нас. "
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ