Мерките на властта спонсорират богатите
Кабинетът би трябвало да подсигурява предвидимост, добре е да има 0 налог за реинвестиране на облагата С тях ръководещите се пробват да сложат завършек на настояванията от всички за всичко, само че надали ще съумеят, споделя Красен Станчев в особено изявление за в. " СТАНДАРТ " Производителите на самун ще са на загуба от нулевата ставка 20% растеж на пенсиите е мярка с къс небосвод, инфлацията ще изяде нарастването Не е изключено след година да имаме инфлация без напредък или даже спад
- Господин Станчев, ще реализиран ли антиинфлационните ограничения задачата си?
- Не. Цените не се дефинират от налозите, а от това, което продавач и покупател договарят при всяка покупка. Ефектът ще е в по-малко доходи за бюджета. Например мярката за 0% Данък добавена стойност за хляба - допустимо е от нея производителите също да претърпят загуба.
- Защо?
- Нулевата ставка е за хляба. А за пастите и тиквеника? Независимо какво от тези неща произвеждате, вие си плащате всички доставки с Данък добавена стойност. Но не можете да си вземете Данък добавена стойност от купувача. Така че търпите загуби. Ако желаете да изнесете тиквеник в Македония, също не можете да си вземете Данък добавена стойност. Аналогични са нещата и с всичко останало. Част от тези така наречен ограничения не поддържат тези, които страдат от инфлацията. Една е инфлацията на човек с минимална заплата, друга е на хората със междинни приходи, трето е за човек, който получава междинната заплата по 3. Когато премахнете данък или намалите Данък добавена стойност за някакъв продукт, вие в действителност консумирате по-голямата му приложимост от тези, които са релативно по-заможни.
- Т.е. по-заможните ще усилят потреблението?
- Да, по този начин е и с мораториума върху цените на електричеството. Аз нямам басейн, само че в случай че имах - бих бил миропомазан да си го стоплям през зимата.
- Едно от нещата, което ще бъде препоръчано на КЕВР, е да се вкарат два типа цени - за по-ниско и за по-високо ползване на вода и ток. Как гледате на това предложение?
- Това значи, че в случай че имате огромно ползване, само че и две цени, вие може да извършите зависещото от вас, с цел да платите по-ниската цена. По-лесно е да платите на този, който гледа водомера и да разделите един тип изгода с него. Не виждам по какъв начин това ще бъде приложено. Много е необичайно. И занимателно ненапълно.
- А потреблението ще се насърчи ли от повдигането на пенсиите?
- Това с пенсиите е почти същата оперета. Защото като се вдигне пенсията с 3% дейно, а инфлацията е 10, нарастването е изядено. Решение няма. Добре е да се знае, че държавното управление няма какво да направи с инфлацията и с приходите на пенсионерите.
- Обещава се не с 3, а с 20% повдигане на пенсиите.
- Трябва да се пресметне дали се получават 20%. Такова повдигане на пенсиите е допустимо в релативно къс небосвод. През 2021 година 148 000 души си отидоха от този свят. Предполагам, че най-малко две трети от тях са пенсионери. И това ненапълно облекчава разходната част на Национален осигурителен институт. На първо време до момента в който стопанската система пораства - а тя в този момент пораства по инерция от предходната година - и до момента в който има понижаване на тежестта върху разходната част на Национален осигурителен институт, това би било осъществимо. Но най-малко при половината от пенсионерите инфлацията евентуално е над 20%. Така че при всички случаи тези пари ще бъдат изядени от нея.
- Имате поради дребната потребителска кошница?
- Да.
- А за тази мярка, която планува 25 ст. бонус за горивата?
- Аз съм доста удовлетворен, тъй като разходвам доста за бензин. Заради тласъка ще превключа за избран интервал от време на по-евтин бензин и ще спестя. Зависи какъв брой карате колата си. Ако я карате единствено през ваканционните месеци е едно, в случай че се придвижвате с автомобил от самото начало - е друго. Това още веднъж е спонсориране на тези, които могат да заплащат. Макроикономиката за първите 4 месеца демонстрира, че има растеж на всичко - на приходи, на заплати, на приходите от продажби, на износа. Това, което би трябвало да се направи, е да се подсигурява предвидимост. Това може да стане, в случай че се замрази примерно корпоративен налог. Ако данъкът по реинвестиране на облага е 0 и е ясно за какъв интервал - най-малко 5 години. Имаме обща неустойчивост. Тя ще се усилва, тъй като ЕЦБ ще промени лихвените проценти, несъмнено, зависи с какъв брой. Не е изключено в някакъв обозрим интервал от време - след година, да имаме инфлация без напредък или даже спад.
- Заради повдигането на лихвите от страна на ЕЦБ ли?
- Това ще бъде първият мотор. Но отново зависи с какъв брой ще бъдат вдигнати лихвите.
- След като имаме растежи на стопанската система, само непредвидимостта ли е това, което кара бизнеса да стачкува?
- Не. Онова, кара го поканата да стачкува. Когато обещавате, че ще компенсирате всички за всичко, първите, които опитат, дават доста прекрасен образец и всички се подреждат с канчетата да просят от данъкоплатците. Но не може с 42 или 44% от Брутният вътрешен продукт да спасите стопанската система. Някои от настояванията напълно не са премислени. Например за понижаване на цената на биокомпонентата в горивата. България е един от огромните производители и това произвеждане дава 1% от Брутният вътрешен продукт. По веригата са 250-300 доставчика, облагата им остава в България и не е добре те да бъдат ударени по средата на годината. Ефектът " био " е сред 5 и 10 ст. на литър. Но когато другите съставни елементи, които образуват цената на горивата, порастват, био оказва помощ за понижението й.
- Как гледате на концепцията за премахването на акциза за горивата?
- Това би трябвало да бъде дерогация на избрани отговорности по отношение на приходната част на Европейски Съюз. Може да бъде реализирано. Проблем е по-скоро връзването на приходите в бюджета и запълването на възможни дупки. Но като обезщетителна мярка не виждам на кого това оказва помощ. Може би на лечебни заведения и други институции, където имаме обществени услуги със средства на данъкоплатците. Но може да се реши по различен метод - не с акцизни ограничения, а примерно с ваучери като за фермерите. Което е по-добрият и по-лесно предстоящ на надзор метод. Иначе не е ясно по по какъв начин ще се запълнят пробойните в бюджета. Ясно е, че те не могат да се запълнят с повишение на други акцизи. Сега се счита, че за цигарите това е добре, а за алкохола - не чак толкоз. Има понижение през последните 20 година на пушачите в България. Ако има покачване на акцизите на тютюневите произведения, а към този момент такова наподобява ще има, то би трябвало да бъде да вземем за пример една трета от инфлационния %.
- Друга от ограниченията е повишението на прага за регистрация по Данък добавена стойност. Ще бъде ли от помощ за дребния и междинния бизнес и ще докара ли до намаляване на крайните цени?
- Няма да докара до намаляване на цените, само че ще докара до повече бизнес. И по-малко тежест на обществените разноски в обществените финанси. Странно е, че ще се вкара от идната година. Съвсем умерено можеше да се случи от 1 юли 2022 година Данък добавена стойност бе въведен на 1 юли 1994 година И тогава от него бяха освободени млечните и хлебните произведения. През 1998 година по тези аргументи, за които приказвах първоначално, беше въведен и за тях 20% налог. Така че има такава процедура - данъчна промяна е допустима от 1 юли. Тази мярка усилва разполагаемия приход и дори не толкоз прихода, колкото неговата регистрация.
- А за какво не очаквате понижение на крайните цени? Примерно в един фризьорски салон, който не се записва по Данък добавена стойност и не заплаща 20% от горната страна, не би ли предложил по-ниски цени?
- Защото всички останали цени се подвигат. И хората, откакто са пристигнали при вас, имат контракт за фризура на избрана цена - за какво би трябвало да я смъкват? Цената не е това, което споделя министърът на стопанската система, а това, което вие и аз договаряме с доставчиците на артикули и услуги десетки пъти дневно.
- Как накратко бихте определили ограниченията?
- Според мен те са опит да се постави завършек на поканата към всички да молят за всичко. Но мисля, че няма да стане.
- Имате ли прогноза по кое време ще падне инфлацията, по кое време стопанската система ще стартира да работи без терзание?
- Трудно е да се каже. Предвижданията на ЕЦБ, на МВФ и на други са, че идната година няма да има инфлация. Но тя ще продължи. Преди възобновяване имаме 10 година разширение на паричното предложение, т.е. понижаване на цената на парите и увеличение на тяхното количество. Допълнително имаме растеж на регулаторни разноски, да вземем за пример по Зелената договорка. Има и война, която разклаща освен Русия, само че и разплащателната система на еврото и Европейски Съюз. Не имам вяра всичко това да свърши бързо. Което не значи, че няма какво да се прави. Трябва да се търсят различни източници на сила, топлофикация и т. н. Има различни технологии, има български патенти, има раздадени концесии. Само една концесия за изследване на шистов газ е прекъсната. Всичко останало съществува като концесионни контракти, само че няма разрешителни по тях. Няма вложения в първични материали, заместващи природния газ в топлофикациите - да вземем за пример термопомпи. При така наречен акумулатори се търсят технологии, които са остарели и са по-вредни от това, което може да се приложи. Много е значимо всички концесии да бъдат продължени - от плажните линии до удвояване на периодите за рандеман на потребни изкопаеми. Не е ясно за какво би трябвало да има държавен холдинг във ВиК и финансиране с 30 млн. на държавни бензиностанции. Най-много - 60% от водата се губи в държавните сдружения. Това, че е държавно, не значи, че ще има по-здрави тръби. Тези неща когато се отстранен, ще се сътвори предвидимост и сигурност в това, което хората би трябвало да създадат сами.
- На дневен ред още веднъж са остарели разногласия - по-малко или повече страна?
- Тук разногласието е различен - дали страната е бавачка или мащеха. В Плана за възобновяване и резистентност 70% от финансирането е за държавни органи и компании. Най-странното е, че от 1998-99 година делът на общественият бранш в Брутният вътрешен продукт си стои на 25% - колкото и да се усилват държавните планове и компании, остават неефективни спрямо частния бранш. С изключение на военно-промишления комплекс, нищо от държавния бранш няма облага. Разбира се, като се изключи НЕК, само че това е друга тематика.
- Господин Станчев, ще реализиран ли антиинфлационните ограничения задачата си?
- Не. Цените не се дефинират от налозите, а от това, което продавач и покупател договарят при всяка покупка. Ефектът ще е в по-малко доходи за бюджета. Например мярката за 0% Данък добавена стойност за хляба - допустимо е от нея производителите също да претърпят загуба.
- Защо?
- Нулевата ставка е за хляба. А за пастите и тиквеника? Независимо какво от тези неща произвеждате, вие си плащате всички доставки с Данък добавена стойност. Но не можете да си вземете Данък добавена стойност от купувача. Така че търпите загуби. Ако желаете да изнесете тиквеник в Македония, също не можете да си вземете Данък добавена стойност. Аналогични са нещата и с всичко останало. Част от тези така наречен ограничения не поддържат тези, които страдат от инфлацията. Една е инфлацията на човек с минимална заплата, друга е на хората със междинни приходи, трето е за човек, който получава междинната заплата по 3. Когато премахнете данък или намалите Данък добавена стойност за някакъв продукт, вие в действителност консумирате по-голямата му приложимост от тези, които са релативно по-заможни.
- Т.е. по-заможните ще усилят потреблението?
- Да, по този начин е и с мораториума върху цените на електричеството. Аз нямам басейн, само че в случай че имах - бих бил миропомазан да си го стоплям през зимата.
- Едно от нещата, което ще бъде препоръчано на КЕВР, е да се вкарат два типа цени - за по-ниско и за по-високо ползване на вода и ток. Как гледате на това предложение?
- Това значи, че в случай че имате огромно ползване, само че и две цени, вие може да извършите зависещото от вас, с цел да платите по-ниската цена. По-лесно е да платите на този, който гледа водомера и да разделите един тип изгода с него. Не виждам по какъв начин това ще бъде приложено. Много е необичайно. И занимателно ненапълно.
- А потреблението ще се насърчи ли от повдигането на пенсиите?
- Това с пенсиите е почти същата оперета. Защото като се вдигне пенсията с 3% дейно, а инфлацията е 10, нарастването е изядено. Решение няма. Добре е да се знае, че държавното управление няма какво да направи с инфлацията и с приходите на пенсионерите.
- Обещава се не с 3, а с 20% повдигане на пенсиите.
- Трябва да се пресметне дали се получават 20%. Такова повдигане на пенсиите е допустимо в релативно къс небосвод. През 2021 година 148 000 души си отидоха от този свят. Предполагам, че най-малко две трети от тях са пенсионери. И това ненапълно облекчава разходната част на Национален осигурителен институт. На първо време до момента в който стопанската система пораства - а тя в този момент пораства по инерция от предходната година - и до момента в който има понижаване на тежестта върху разходната част на Национален осигурителен институт, това би било осъществимо. Но най-малко при половината от пенсионерите инфлацията евентуално е над 20%. Така че при всички случаи тези пари ще бъдат изядени от нея.
- Имате поради дребната потребителска кошница?
- Да.
- А за тази мярка, която планува 25 ст. бонус за горивата?
- Аз съм доста удовлетворен, тъй като разходвам доста за бензин. Заради тласъка ще превключа за избран интервал от време на по-евтин бензин и ще спестя. Зависи какъв брой карате колата си. Ако я карате единствено през ваканционните месеци е едно, в случай че се придвижвате с автомобил от самото начало - е друго. Това още веднъж е спонсориране на тези, които могат да заплащат. Макроикономиката за първите 4 месеца демонстрира, че има растеж на всичко - на приходи, на заплати, на приходите от продажби, на износа. Това, което би трябвало да се направи, е да се подсигурява предвидимост. Това може да стане, в случай че се замрази примерно корпоративен налог. Ако данъкът по реинвестиране на облага е 0 и е ясно за какъв интервал - най-малко 5 години. Имаме обща неустойчивост. Тя ще се усилва, тъй като ЕЦБ ще промени лихвените проценти, несъмнено, зависи с какъв брой. Не е изключено в някакъв обозрим интервал от време - след година, да имаме инфлация без напредък или даже спад.
- Заради повдигането на лихвите от страна на ЕЦБ ли?
- Това ще бъде първият мотор. Но отново зависи с какъв брой ще бъдат вдигнати лихвите.
- След като имаме растежи на стопанската система, само непредвидимостта ли е това, което кара бизнеса да стачкува?
- Не. Онова, кара го поканата да стачкува. Когато обещавате, че ще компенсирате всички за всичко, първите, които опитат, дават доста прекрасен образец и всички се подреждат с канчетата да просят от данъкоплатците. Но не може с 42 или 44% от Брутният вътрешен продукт да спасите стопанската система. Някои от настояванията напълно не са премислени. Например за понижаване на цената на биокомпонентата в горивата. България е един от огромните производители и това произвеждане дава 1% от Брутният вътрешен продукт. По веригата са 250-300 доставчика, облагата им остава в България и не е добре те да бъдат ударени по средата на годината. Ефектът " био " е сред 5 и 10 ст. на литър. Но когато другите съставни елементи, които образуват цената на горивата, порастват, био оказва помощ за понижението й.
- Как гледате на концепцията за премахването на акциза за горивата?
- Това би трябвало да бъде дерогация на избрани отговорности по отношение на приходната част на Европейски Съюз. Може да бъде реализирано. Проблем е по-скоро връзването на приходите в бюджета и запълването на възможни дупки. Но като обезщетителна мярка не виждам на кого това оказва помощ. Може би на лечебни заведения и други институции, където имаме обществени услуги със средства на данъкоплатците. Но може да се реши по различен метод - не с акцизни ограничения, а примерно с ваучери като за фермерите. Което е по-добрият и по-лесно предстоящ на надзор метод. Иначе не е ясно по по какъв начин ще се запълнят пробойните в бюджета. Ясно е, че те не могат да се запълнят с повишение на други акцизи. Сега се счита, че за цигарите това е добре, а за алкохола - не чак толкоз. Има понижение през последните 20 година на пушачите в България. Ако има покачване на акцизите на тютюневите произведения, а към този момент такова наподобява ще има, то би трябвало да бъде да вземем за пример една трета от инфлационния %.
- Друга от ограниченията е повишението на прага за регистрация по Данък добавена стойност. Ще бъде ли от помощ за дребния и междинния бизнес и ще докара ли до намаляване на крайните цени?
- Няма да докара до намаляване на цените, само че ще докара до повече бизнес. И по-малко тежест на обществените разноски в обществените финанси. Странно е, че ще се вкара от идната година. Съвсем умерено можеше да се случи от 1 юли 2022 година Данък добавена стойност бе въведен на 1 юли 1994 година И тогава от него бяха освободени млечните и хлебните произведения. През 1998 година по тези аргументи, за които приказвах първоначално, беше въведен и за тях 20% налог. Така че има такава процедура - данъчна промяна е допустима от 1 юли. Тази мярка усилва разполагаемия приход и дори не толкоз прихода, колкото неговата регистрация.
- А за какво не очаквате понижение на крайните цени? Примерно в един фризьорски салон, който не се записва по Данък добавена стойност и не заплаща 20% от горната страна, не би ли предложил по-ниски цени?
- Защото всички останали цени се подвигат. И хората, откакто са пристигнали при вас, имат контракт за фризура на избрана цена - за какво би трябвало да я смъкват? Цената не е това, което споделя министърът на стопанската система, а това, което вие и аз договаряме с доставчиците на артикули и услуги десетки пъти дневно.
- Как накратко бихте определили ограниченията?
- Според мен те са опит да се постави завършек на поканата към всички да молят за всичко. Но мисля, че няма да стане.
- Имате ли прогноза по кое време ще падне инфлацията, по кое време стопанската система ще стартира да работи без терзание?
- Трудно е да се каже. Предвижданията на ЕЦБ, на МВФ и на други са, че идната година няма да има инфлация. Но тя ще продължи. Преди възобновяване имаме 10 година разширение на паричното предложение, т.е. понижаване на цената на парите и увеличение на тяхното количество. Допълнително имаме растеж на регулаторни разноски, да вземем за пример по Зелената договорка. Има и война, която разклаща освен Русия, само че и разплащателната система на еврото и Европейски Съюз. Не имам вяра всичко това да свърши бързо. Което не значи, че няма какво да се прави. Трябва да се търсят различни източници на сила, топлофикация и т. н. Има различни технологии, има български патенти, има раздадени концесии. Само една концесия за изследване на шистов газ е прекъсната. Всичко останало съществува като концесионни контракти, само че няма разрешителни по тях. Няма вложения в първични материали, заместващи природния газ в топлофикациите - да вземем за пример термопомпи. При така наречен акумулатори се търсят технологии, които са остарели и са по-вредни от това, което може да се приложи. Много е значимо всички концесии да бъдат продължени - от плажните линии до удвояване на периодите за рандеман на потребни изкопаеми. Не е ясно за какво би трябвало да има държавен холдинг във ВиК и финансиране с 30 млн. на държавни бензиностанции. Най-много - 60% от водата се губи в държавните сдружения. Това, че е държавно, не значи, че ще има по-здрави тръби. Тези неща когато се отстранен, ще се сътвори предвидимост и сигурност в това, което хората би трябвало да създадат сами.
- На дневен ред още веднъж са остарели разногласия - по-малко или повече страна?
- Тук разногласието е различен - дали страната е бавачка или мащеха. В Плана за възобновяване и резистентност 70% от финансирането е за държавни органи и компании. Най-странното е, че от 1998-99 година делът на общественият бранш в Брутният вътрешен продукт си стои на 25% - колкото и да се усилват държавните планове и компании, остават неефективни спрямо частния бранш. С изключение на военно-промишления комплекс, нищо от държавния бранш няма облага. Разбира се, като се изключи НЕК, само че това е друга тематика.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ




