Кабинетът проправи път към демонтажа на Паметника на Съветската армия.Това

Кабинетът проправи път към демонтажа на Паметника на Съветската войска.Това става с решение, с което държавното управление трансформира статута на

паметника от обществена в частна държавна благосъстоятелност.

За това заяви държавната пресслужба в прессъобщение за решенията, взети на съвещанието на Министерския съвет.

В него се споделя:

" С друго решение на държавното управление се трансформира статутът на парцел обществена държавна благосъстоятелност в парцел частна държавна благосъстоятелност. Същият се намира в Княжеската градина в София и съставлява мемориален комплекс „ Паметник на Съветската войска ”. Решението е по предложение на регионалния шеф на София, в чието ръководство е парцелът. Той би трябвало да отрази смяната в Акта за държавна благосъстоятелност. "

След като Паметникът на Съветската войска стане частна благосъстоятелност на страната, тя може да го подари на общината, която пък да извърши решението на Столичния общински съвет за демонтажа. Общинарите взеха решението на 8 март, само че не можеха да го приведат в деяние поради статута, който имаше паметника.

Да бъде изместен и експониран в музея на социалистическото изкуство в София, реши Столичният общински съвет (СОС) на 9 март. Няколко дни преди този момент Трайчо Трайков, кмет на регион " Средец ", където се намира паметникът, изпрати писмо до тогавашния регионален шеф на София да го деактува и монументът да стане благосъстоятелност на Столичната община.

Кметът Йорданка Фандъкова също е изпратила писмо до регионалния, с което го среща с настояването на СОС за пренасяне, увериха от общината. Тогавашният регионален шеф Митко Михайлов, назначен от служебното държавно управление на Гълъб Донев, не предприе никакви дейности.

На 14 юли на този пост е назначена Тодева, която прави първата стъпка в тази тенденция. Днешното решение на Министерския съвет е по нейно предложение, се показва в прессъобщение на държавното управление.

Припомняме, че разрушаването на мавзолея също стана през август - стартира на 21 август 1999 година и продължи до 27-ми. Два месеца по-късно - през есента на 1999 година, се организираха локални избори.

Паметникът на Съветската армия в сърцето на София съставлява 37-метрова пирамида, върху която се извисява 8-метрова скулптурна комбинация - руски боец, български служащ и майка с дете. Според решението на общинарите паметникът би трябвало да бъде изместен от страната.

„ Идеята и задачата пред регионалната администрация е да бъдат преместени в музея за тоталитарно изкуство или на друго място “, разяснява преди месец арх. Борислав Игнатов, ръководител Управителния съвет на Камарата на архитектите в България и общински консултант в СОС.

От началото на прехода на България към народна власт паметникът е обект на разгорещени разногласия по отношение на неговото значение и бъдеще.

В негова отбрана се акцентира аргументът, че той символизира уважението към приноса на Червената войска в успеха на Съюзниците над Нацистка Германия през Втората международна война, както и фактът, че сходни монументи има и в други страни в Европа.

Противниците му акцентират, че макар оказвания от Германия напън, България, която е страна от Оста, не афишира война на Съюз на съветските социалистически републики, а при започване на септември 1944 година афишира неутралитет, като дава ултиматум на немските елементи да изоставен страната и стартира да ги разоръжава. Независимо от това, на 5 септември Съветският съюз афишира война на Царство България. Изтъква се и ролята на руските войски в насилственото налагане в страната на комунистическо тоталитарно ръководство в руски жанр. В допълнение на последното също се отбелязва, че не е задоволително в суверенна страна монумент на непозната войска да е ситуиран по-високо и на по-централно място от националните знаци.

Застъпниците за паметника акцентират, че въпреки всичко има починали руски бойци на българска територия. След като България афишира война на Германия на 8 септември 1944 година, на 9 септември немски елементи минават през граничния сектор „ Връшка чука “ и на 11 септември, след тричасово стълкновение, те завземат град Кула. Впоследствие към 160 руски бойци и офицери, умират в боевете при Кула, против контраофанзивата на немски войски, основани на територията на Югославия. Загиналите са заровени в региона на градското гробище на Видин в поддържано военно гробище, което е единственото руско военно гробище в България, за разлика от други гробни места на руски военни, починали при произшествия на територията на страната.

През 1993 година Столичният общински съвет, доминиран от групата на Съюз на демократичните сили, взема решение за унищожаване на паметника. В този миг обаче опитите за осъществяване на решението не получават мощна социална поддръжка и търпят крах.

През същата година скулпторът Любомир Далчев, взел участие в основаването на паметника, написа писмо, в което отбелязва, че Паметникът на Съветската войска не би трябвало да се извисява в центъра на столицата, а да бъде изместен на по-скромно място.

През септември 2010 година се основава предприемчив комитет за демонтирането на Паметника на Съветската войска. Инициативният комитет счита, че паметникът е издигнат в чест на една войска, която без да има сериозен мотив навлиза на българска територия, в резултат на оповестена едностранно война против България. Така от международноправна позиция руската войска е агресор, а не избавител. Според ИК монументът показва окончателната победа на комунистическа партия над Горянското придвижване.

Инициативният комитет провежда няколко събития пред паметника с искане за неговото разглобяване: 9 ноември 2010 – събитие под надпис „ Берлинската стена падна, окупаторският монумент стои! “; 9 януари 2011 – шествие с плакати към паметника; 2 април 2011 – събитие под надпис „ Да честваме градско пространство, свободно от неистини! “; 9 ноември 2012 „ Стената падна, паметникът си стои “.

През нощта на 22 против 23 февруари 2023 е откъртена част от паното с надписа, състоящо се от каменни плочи. Извършителят е направил непринудено признание за своето деяние в израз на митинг против войната, стартирана от Владимир Путин една година по-рано, и е арестуван. Пред медиите той споделя, че е бил предизвикан от надписа „ от признателния българския народ “, заявявайки: „ Ако там пишеше, че е отдаден на Съветската войска от признателната Българска комунистическа партия, нямаше да имам нищо срещу, само че да се злоупотребява с целия народ - не е правилно.

В момента част от плочите на монумента се разрушават, други са счупени.
„ Според градивното проучване, правено през последните години, има подозрения, че вътре структурата не е задоволително добра. Общата концепция е мястото да бъде разчистено, гранитните плочи могат да бъдат демонтирани една по една, да бъдат непокътнати или употребявани за друго, а бетонната структура да бъде отстранена “, описа арх. Игнатов.

Финалното решение е на страната в лицето на регионалния шеф. Предишният Иван Кючуков (от ИТН) показваше мнението, че " би трябвало да се пита Русия ". Настоящият областен шеф Вяра Тодева е в служба от 13 юли.

Монументи на руската войска има и в други градове в Европа. В Берлин те са 12, а страната с най-вече сходни монументи е Унгария, където Статуята на свободата в Будапеща към този момент е превърната в мемориал на жертвите за независимостта.