Ще работим най-малко за 5,58 лв. на час
Кабинетът предлага минималната заплата да стане 933 лева от 1 януари 2024 година Бизнесът няма да издържи, ще заплаща на служащите си пари в плик, отвръщат работодателите
От 1 януари 2024 година ще работим минимум за 5,58 лева на час при 8-часов работен ден и 5-дневна работна седмица. Това ще стане, в случай че се одобри предлагането на държавното управление минималната заплата да стане 933 лв. от Нова година. В момента минималната часова работна заплата е 4,72 лв., а на месец е 780 лева, както бе признато от 1 януари 2023 година
В плана на новото разпореждане на Министерски съвет се прецизира, че повишаването на минималната работна заплата е част от процеса на конвергенция на приходите. Документът е оповестен на портала за публични съвещания, за които срокът изтича на 2 октомври.
-->
След последната актуализация на минималната работна заплата на 780 лева социално-икономическата и статистическата среда се отклониха доста от естествената си градация заради цялостната непредсказуемост на интернационалната конюнктура и инфлационните процеси, се показва в оценката на въздействието на плана на разпореждане. " Това води до усилване на несигурността по отношение на вероятностите пред икономическата интензивност и инфлацията в България и затруднява тяхното прогнозиране. Бързото повишаване на регистрираната в интервала инфлация оказва отрицателно влияние върху способността на нискодоходните служащи да задоволяват своите и на техните фамилии минимални потребности ", написа още там.
Към юли 2023 година по данни на Националния статистически институт, годишната инфлация за страната (измерена посредством Индекса на потребителските цени - ИПЦ) е 8,5 %, а месечната - е 0,9%. Инфлацията от началото на годината (юли 2023-декември 2022 г.) е 3,3%. Средногодишната инфлация за интервала август 2022 година - юли 2023 година по отношение на интервала август 2021 година - юли 2022 година е 14,3%, написа още в отчета към постановлението.
В него се отбелязва, че актуализацията на минималната работна заплата е нужна, с цел да регистрира настъпилите промени и да подкрепи реализацията на позитивни промени в интервала на своето използване както във връзка с заетостта, конкурентоспособността, по този начин и във връзка с ограничение рисковете от възходящо неравноправие, беднотия измежду работещите и стесняване на вътрешното ползване. Друг значителен риск, който постанова актуализация на минималната работна заплата, е лимитираното предложение на работна мощ и рисковете от отрицателна смяна и дисбаланс сред нейното търсене и предложение, което може да ограничи потенциала на стопанската система в средносрочен и дълготраен проект.
Според новия текст в Кодекса на труда от февруари 2023 година е изменен методът, по който се дефинира размерът на минималното трудово заплащане. Досега това ставаше административно, само че през февруари депутатите записаха в закона формула за изчисляването:
от началото на 2024 година минималната работна заплата би трябвало да е 50% от междинната за страната за последните 12 месеца. За установяване на размера ще се употребяват предварителните данни за размера на междинната работна заплата за последните две тримесечия на миналата година и първите две тримесечия на настоящата. Всяка последваща календарна година размерът на минималната работна заплата ще се дефинира до 1 септември на настоящата, тъй че Националният статистически институт /НСИ/ ще има подготвеност да обезпечи нужните данни за междинната работна заплата за страната.
По данни на синдикатите над 456 хиляди души са наети на минимална заплата.
Реакции
Промяната разгневи бизнеса, който от дълго време е срещу административното установяване на минимална заплата /МРЗ/. Работодателските организации сезираха отрасловия еврокомисар за новата формула, тъй като съгласно тях тя е в нарушаване на евродирективата за съответни минимални заплати. Бизнесът се притеснява, че някои компании мъчно биха си разрешили нарастването.
Икономисти разясниха, че вследствие на внезапното нарастване на минималния предел може да се стигне до посивяване на стопанската система, тъй като за дребните компании и за бизнеса в изостаналите региони тези равнища на възнаграждение са непостижими.
" Социалната политика може да се окаже антисоциална ", разяснява пред Българска национална телевизия икономистът Михаил Кръстев. Той даде образец с размера на възнагражденията в областите Видин, Благоевград и Кюстендил, където междинната работна заплата е под 1300 лева, т.е. двойно по-ниска, в сравнение с в София-град. " Заетите в София са над 700 хиляди души, а заетите в тези три области са към 200 000, а минималната работна заплата ще важи за цялата страна. Тоест в тези три области минималната работна заплата ще е доста покрай междинната ", сподели икономистът. И предвижда, че по този начин тези изостанали райони ще продължат да не се развиват. Според макроикономиста Стоян Панчев, работодателите и служащите, чийто труд е по-евтин от този предел, ще се уговарят за по-ниски равнища. Освен това, в случай че се изпълнят прогнозите за застоялост на стопанската система, може да се окаже, че " няма кой да заплаща ".
В някои браншове междинният приход ще бъде по-малък от минималния, е мнението и на Васил Велев, началник на Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/. " Вариант е да се заплащат идентични заплати на всички или да се заплаща в сивия бранш - в брой. Минималната работна заплата (МРЗ) би трябвало да се създаде, не трябва да се усилва административно ", счита той. Според Велев МРЗ би трябвало да се договаря по стопански действия. " Имаме огромна диференциация на междинните заплати в другите браншове. В IT бранша е над 4000 лв., в енергетиката и финансите приблизително 3000, в туризма и охранителния бранш - към 1000. Сумата на минималната работна заплата се получава от междинната заплата за последните 4 тримесечия. След това се дели на 2, по този начин се получава към 900 лв.. При по-динамичните стопански системи, сред 30-40% е съотношението сред минималната заплата и междинната ", разяснява Велев.
Според синдикатите обаче, нарастването на МРЗ може да е още по-голямо. " Ръстът на МРЗ ще бъде малко под 20%. Не е толкоз рекордно, имали сме сходни проценти. Увеличението в Европейски Съюз на 10 членки е над 20%. 3 от тях пък имат над 30% растеж. Към момента нарастването е изцяло разумно, ще даде опция за спомагателна конвергенция на приходите на над 1,5 млн. българи ", съобщи шефът на КНСБ Пламен Димитров пред Българска национална телевизия.
Как е в Европейски Съюз
Нетните минимални заплати (след приспадане на налога върху приходите на физическите лица и социалноосигурителните вноски) за самичък човек без деца варират от 282 евро на месец в България до 1968 евро в Люксембург. Шест страни - Хърватия, Чехия, Гърция, Малта, Португалия и Испания - не ползват налог върху минималната заплата заплати, а в Латвия и Холандия междинният налог върху персоналните приходи е доста дребен. Това демонстрира годишният обзор на Eurofound на минималните заплати през 2023 година, написа pariteni.
Средната данъчна ставка (данък върху персоналните приходи и социалноосигурителни вноски) върху брутната минимална заплата за самичък човек без деца варира от 6% в Испания до 40% в Румъния.
Тъй като етапа на транспониране на Директивата за съответни минимални заплати на Европейски Съюз преди малко е почнала, въздействието й върху националното установяване на минималната заплата е към момента лимитирано, регистрират от Eurofound.
В опит да компенсират инфлацията, държавните управления усилиха доста номиналния размер на минималните заплати в цяла Европа. През 2023 година междинното номинално нарастване беше съвсем 11%, спрямо едвам 5% през 2022 година Увеличенията варират от над 5% в Люксембург до повече от 20% в Германия и Латвия. Ясно разделяне сред по-старите и по-новите държави-членки се вижда при измененията в законоустановените ставки за 2023 година, се показва в отчета. От една страна, страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), които като цяло имат най-ниските равнища на минимална заплата в Европейски Съюз, не престават да се пробват да се изравнят с равнищата на 15-те страни, които бяха членки преди разширението през 2004 година
Латвия увеличи минималната си заплата с 24% (след като я замрази през 2022 г.); покачвания сред 10% и 18% имаше в Румъния, Унгария, Полша, Хърватия, Литва, Словения, Естония и България. Словакия я усили с повече от 8%, Полша утвърди две нараствания през 2023 година - с 16% през януари и спомагателни 3% през юли. Докато Чехия е единствената страна от ЦИЕ със относително непретенциозен растеж - под 7%.
Високите равнища на инфлация значат, че огромните номинални нараствания, следени през последната година, не са се отразили на покупателната дарба на служащите на минимална заплата. Като изключение от правилото са Германия и Белгия.
От 1 януари 2024 година ще работим минимум за 5,58 лева на час при 8-часов работен ден и 5-дневна работна седмица. Това ще стане, в случай че се одобри предлагането на държавното управление минималната заплата да стане 933 лв. от Нова година. В момента минималната часова работна заплата е 4,72 лв., а на месец е 780 лева, както бе признато от 1 януари 2023 година
В плана на новото разпореждане на Министерски съвет се прецизира, че повишаването на минималната работна заплата е част от процеса на конвергенция на приходите. Документът е оповестен на портала за публични съвещания, за които срокът изтича на 2 октомври.
-->
След последната актуализация на минималната работна заплата на 780 лева социално-икономическата и статистическата среда се отклониха доста от естествената си градация заради цялостната непредсказуемост на интернационалната конюнктура и инфлационните процеси, се показва в оценката на въздействието на плана на разпореждане. " Това води до усилване на несигурността по отношение на вероятностите пред икономическата интензивност и инфлацията в България и затруднява тяхното прогнозиране. Бързото повишаване на регистрираната в интервала инфлация оказва отрицателно влияние върху способността на нискодоходните служащи да задоволяват своите и на техните фамилии минимални потребности ", написа още там.
Към юли 2023 година по данни на Националния статистически институт, годишната инфлация за страната (измерена посредством Индекса на потребителските цени - ИПЦ) е 8,5 %, а месечната - е 0,9%. Инфлацията от началото на годината (юли 2023-декември 2022 г.) е 3,3%. Средногодишната инфлация за интервала август 2022 година - юли 2023 година по отношение на интервала август 2021 година - юли 2022 година е 14,3%, написа още в отчета към постановлението.
В него се отбелязва, че актуализацията на минималната работна заплата е нужна, с цел да регистрира настъпилите промени и да подкрепи реализацията на позитивни промени в интервала на своето използване както във връзка с заетостта, конкурентоспособността, по този начин и във връзка с ограничение рисковете от възходящо неравноправие, беднотия измежду работещите и стесняване на вътрешното ползване. Друг значителен риск, който постанова актуализация на минималната работна заплата, е лимитираното предложение на работна мощ и рисковете от отрицателна смяна и дисбаланс сред нейното търсене и предложение, което може да ограничи потенциала на стопанската система в средносрочен и дълготраен проект.
Според новия текст в Кодекса на труда от февруари 2023 година е изменен методът, по който се дефинира размерът на минималното трудово заплащане. Досега това ставаше административно, само че през февруари депутатите записаха в закона формула за изчисляването:
от началото на 2024 година минималната работна заплата би трябвало да е 50% от междинната за страната за последните 12 месеца. За установяване на размера ще се употребяват предварителните данни за размера на междинната работна заплата за последните две тримесечия на миналата година и първите две тримесечия на настоящата. Всяка последваща календарна година размерът на минималната работна заплата ще се дефинира до 1 септември на настоящата, тъй че Националният статистически институт /НСИ/ ще има подготвеност да обезпечи нужните данни за междинната работна заплата за страната.
По данни на синдикатите над 456 хиляди души са наети на минимална заплата.
Реакции
Промяната разгневи бизнеса, който от дълго време е срещу административното установяване на минимална заплата /МРЗ/. Работодателските организации сезираха отрасловия еврокомисар за новата формула, тъй като съгласно тях тя е в нарушаване на евродирективата за съответни минимални заплати. Бизнесът се притеснява, че някои компании мъчно биха си разрешили нарастването.
Икономисти разясниха, че вследствие на внезапното нарастване на минималния предел може да се стигне до посивяване на стопанската система, тъй като за дребните компании и за бизнеса в изостаналите региони тези равнища на възнаграждение са непостижими.
" Социалната политика може да се окаже антисоциална ", разяснява пред Българска национална телевизия икономистът Михаил Кръстев. Той даде образец с размера на възнагражденията в областите Видин, Благоевград и Кюстендил, където междинната работна заплата е под 1300 лева, т.е. двойно по-ниска, в сравнение с в София-град. " Заетите в София са над 700 хиляди души, а заетите в тези три области са към 200 000, а минималната работна заплата ще важи за цялата страна. Тоест в тези три области минималната работна заплата ще е доста покрай междинната ", сподели икономистът. И предвижда, че по този начин тези изостанали райони ще продължат да не се развиват. Според макроикономиста Стоян Панчев, работодателите и служащите, чийто труд е по-евтин от този предел, ще се уговарят за по-ниски равнища. Освен това, в случай че се изпълнят прогнозите за застоялост на стопанската система, може да се окаже, че " няма кой да заплаща ".
В някои браншове междинният приход ще бъде по-малък от минималния, е мнението и на Васил Велев, началник на Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/. " Вариант е да се заплащат идентични заплати на всички или да се заплаща в сивия бранш - в брой. Минималната работна заплата (МРЗ) би трябвало да се създаде, не трябва да се усилва административно ", счита той. Според Велев МРЗ би трябвало да се договаря по стопански действия. " Имаме огромна диференциация на междинните заплати в другите браншове. В IT бранша е над 4000 лв., в енергетиката и финансите приблизително 3000, в туризма и охранителния бранш - към 1000. Сумата на минималната работна заплата се получава от междинната заплата за последните 4 тримесечия. След това се дели на 2, по този начин се получава към 900 лв.. При по-динамичните стопански системи, сред 30-40% е съотношението сред минималната заплата и междинната ", разяснява Велев.
Според синдикатите обаче, нарастването на МРЗ може да е още по-голямо. " Ръстът на МРЗ ще бъде малко под 20%. Не е толкоз рекордно, имали сме сходни проценти. Увеличението в Европейски Съюз на 10 членки е над 20%. 3 от тях пък имат над 30% растеж. Към момента нарастването е изцяло разумно, ще даде опция за спомагателна конвергенция на приходите на над 1,5 млн. българи ", съобщи шефът на КНСБ Пламен Димитров пред Българска национална телевизия.
Как е в Европейски Съюз
Нетните минимални заплати (след приспадане на налога върху приходите на физическите лица и социалноосигурителните вноски) за самичък човек без деца варират от 282 евро на месец в България до 1968 евро в Люксембург. Шест страни - Хърватия, Чехия, Гърция, Малта, Португалия и Испания - не ползват налог върху минималната заплата заплати, а в Латвия и Холандия междинният налог върху персоналните приходи е доста дребен. Това демонстрира годишният обзор на Eurofound на минималните заплати през 2023 година, написа pariteni.
Средната данъчна ставка (данък върху персоналните приходи и социалноосигурителни вноски) върху брутната минимална заплата за самичък човек без деца варира от 6% в Испания до 40% в Румъния.
Тъй като етапа на транспониране на Директивата за съответни минимални заплати на Европейски Съюз преди малко е почнала, въздействието й върху националното установяване на минималната заплата е към момента лимитирано, регистрират от Eurofound.
В опит да компенсират инфлацията, държавните управления усилиха доста номиналния размер на минималните заплати в цяла Европа. През 2023 година междинното номинално нарастване беше съвсем 11%, спрямо едвам 5% през 2022 година Увеличенията варират от над 5% в Люксембург до повече от 20% в Германия и Латвия. Ясно разделяне сред по-старите и по-новите държави-членки се вижда при измененията в законоустановените ставки за 2023 година, се показва в отчета. От една страна, страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), които като цяло имат най-ниските равнища на минимална заплата в Европейски Съюз, не престават да се пробват да се изравнят с равнищата на 15-те страни, които бяха членки преди разширението през 2004 година
Латвия увеличи минималната си заплата с 24% (след като я замрази през 2022 г.); покачвания сред 10% и 18% имаше в Румъния, Унгария, Полша, Хърватия, Литва, Словения, Естония и България. Словакия я усили с повече от 8%, Полша утвърди две нараствания през 2023 година - с 16% през януари и спомагателни 3% през юли. Докато Чехия е единствената страна от ЦИЕ със относително непретенциозен растеж - под 7%.
Високите равнища на инфлация значат, че огромните номинални нараствания, следени през последната година, не са се отразили на покупателната дарба на служащите на минимална заплата. Като изключение от правилото са Германия и Белгия.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ