Как можеш да ме спечелиш
Жорж Ганчев съществено се разболя. Получи инфаркт на площад Батенберг. Падна, само че колата за спешна помощ дойде за минути и го избави. Лекарите реканализираха (отвориха наново) запушения съд. Некрозата на миокарда стартира минути от началото на тромбозата, само че до час лишената от кръвоснабдяване тъкан към момента може да се възвърне. Ако се възвърне кръвния приток към нея. Бог да пази Жорж.
Инфарктът е много съществено нещо. Катастрофа на организма, която някои кардиолози се пробват да обяснят като чисто и просто „ тромбоза на коронарна артерия ”. Макар че на учените с по-широк мироглед е напълно ясно, че в организма (а и във вселената) частични, обособени, самостоятелни неща няма. И инфарктът не е просто тромбоза на коронарната артерия, а е развой, възникващ и разрастващ се в целия организъм. И подчинен напълно ясно (както всичко друго, апропо) от всичко друго, протичащо се в организма.
Бих могъл да кажа, че инфарктът, който получаваме в този момент, в някаква степен се дължи И на неизядената скилидка чесън преди една година. Която не е изядена, тъй като сме отивали на значима среща. Надявам се, че го споделих разбираемо.
Инфарктът е артикул на приемственост, на хормонален баланс, на баланс на тъканните хормони (ейкозаноиди), на баланс в системата на кръвосъсирването, на равнищата на липидите в плазмата и в действителност – на всичко.
И - чуйте в този момент – на всичко Не в организма ни... а на всичко на всички места!
Здравето, в случай че приемем, че е естетика, е нарушено, в случай че се наруши хармонията.
Но не хармонията в стомаха, освен в стомаха – а на всички места!
Великият Джон Дън споделя:
Човекът не е остров
вътре в себе си затворен;
индивидът има връзка с континента,
той е част от всичко друго;
отмъкне ли морето буца Пръст,
по-малка става територията на Европа.
...
Всяка човешка гибел
ме понижава,
аз съм част от цялото човечество.
И по тази причина недей да питаш
за кого бие камбаната:
тя бие за теб.
Което ще рече... е, ще рече безчет неща, само че ще рече и това, че няма нещо на света, което да не зависи от всички други неща.
Защо ви споделям това? За да ви успокоя. Няма да стане нищо, в случай че изядете едно яйце с многото му холестерол. По-скоро някоя гражданска война в Боливия, за която разберете в несъответствуващ миг, и тя провокира подобен ненадейно мощен резонанс в душата ви, че се разтреперите като да сте вие самият лидер на революцията – това може да ви убие. Всичко е обвързвано с всичко.
Е, това не значи да започваме да пушим незабавно.
И по този начин.
Ако колата за спешна помощ не беше пристигнала в точния момент, Жорж може би щеше да почине. Помислете: от какъв брой неща е зависело това чудодейно бързо идване на колата за спешна помощ!
Глупакът незабавно ще каже: Е да бе, то е ясно – тъй като е прочут политик – за тях колите за спешна помощ идват бързо, а за нас – простите хора – даже не идват.
Но не е по този начин, глупако. И политиците умират, някои от тях умират извънредно неуместно. Включително и от забавени коли за спешна помощ.
Ами в случай че имаше запушване? Ако тъкмо в три и половина следобяд имаше протест на площад Батенберг? И колата за спешна помощ не можеше да мине?
Примерно - протест, отстояващ хрумвания, които Жорж Ганчев харесва? Хората скандират лозунги, които Жорж изцяло утвърждава. Но той, без значение от това (но както разбрахме – всичко зависи от всичко) си получава своята коронарна тромбоза. Въпреки цялостното утвърждение към митинга, организмът на Жорж показва цялостно отрицание към следствията (задръстването) от него. Не сме ли виждали хиляди пъти в живота си тъкмо такива Иронии?
Ами я да си представим (в обичания ни параноичен стил), че екипът, който идва с колата за спешна помощ по никакъв начин не харесва Жорж Ганчев като политик? Това, по дяволите, ще кажете, не би трябвало да повлияе изобщо на работата им! Лекарската нравственос...
Хм, сигурни ли сте? Точно в Българи? В това – за неповлияването?
Ами я да си представим (в нашия характерен български стил), че в болничното заведение са свършили консумативите за осъществяване на тая много комплицирана намеса – реканализацията на запушения съд...
Ама по какъв начин по този начин ще свършат тъкмо в Медицинска академия?! – ще викнете, все едно не сте българи.
Че аз съм работил в същата тая академия, когато си се споделяше тъкмо „ академия ” (сега един Господ знае по какъв начин се споделя след милионите промени)... та ми се е случвало – тъй като бях момче-санитарче, студентче – да изхвърлям цели чували с уринаторни торби – цялостни – в общите контейнери, които отиваха право при другия отпадък. По който след това циганските дечурлига на бунището ще скитат и ще ровичкат с приятност. Просто не работех в септична хирургия – където режат гангренясали крайници постоянно често – та да изхвърлям на боклука и отрязани крайници. Но знам от другари, че се е случвало. Сутрин, с кафенцето и цигарката, след дежурство, гледах с изтощена горест по какъв начин скитащите кучета от двора на академията размотават безкрайни кървави бинтове край кофите. Явно не съм ги натъпкал задоволително – въздишах си аз и изпусках пушек през носа. Та да няма едни консумативи, хм, то си е обикновено. Човещинка.
Та запитвам се – ами в случай че бяха свършили там консумативите – ей по този начин, както се случва в България при нашата оправия – нямаше ли да си отиде Жорж?
Всичко зависи от всичко!
Боже, неприятна работа – да осъзнаеш какъв брой взаимосвързани са всички неща! Я по-добре да не мисля! – викаш си и махваш с ръка.
Някой ще каже: Тоя угодник Кайо за какво по този начин се мазни: Жорж това, Жорж това. Защото е политик и е бил от огромното добрутро, несъмнено?! – по този начин ще си каже някой.
Ех, приятелю, ще му кажа аз. Жорж това, Жорж това. Знам те аз, приятелче. Ти, тъй като си самият и целият угодничав - като прислужник - към по-силните... и си нечовечен - като надзорник - към по-слабите – та по тази причина и по този начин мислиш за мене! Всеки мисли за другите това, което мисли за себе си. Знаеш ли се самичък ти какъв си апаш – знаеш, че и другите са крадци! Ти не мислиш – ти напряко знаеш! Да да. Та подмазвачът, приятелю, всекидневно вика: Дръжте подмазвача!
А аз в този момент ще оставя инфаркта на Жорж, тъй като инфаркти се получават всеки ден и в действителност – Божа работа – само че мога единствено да се помоля да се оправи...та, желая да кажа, че инфарктите не са нещо извънредно, та да се занимаваме с тях. За науката са забавни. Но ето нещо друго:
Преди два месеца Жорж ме предложения в студиото на предаването си в телевизия... все едно коя – нали би трябвало да сме правилни към Параноята, наречена „ не прави скрита реклама ”, та предложения ме и аз отидох. Там – в телевизия Еди коя си. Посрещна ме доста вежливо. Бяхме се запознавали преди години, само че аз в никакъв случай не чакам от един прочут човек да помни хората, с които инцидентно се е срещнал. Известността прави индивида много претрупан с непотребни познанства, които инстинктът му за самозапазване изтрива от паметта.
Но Жорж ме помнеше. Даже ми подмятна някакви неща, които си бяхме споделили при предходната ни среща, които аз бях не запомнил.
Определено ме впечатли. Тоя висок и изключително деятелен човек. Впечатли ме с доста неща, значително и с младежкото си, съвсем бебешко лице. Някои старци замязват на бебета, а това, може би - споделих си – е симптом за здрав живот. Във всеки един смисъл, в това число и в моралния. Още един път: Всичко е обвързвано с всичко! Хареса ми това лице на захласнато момче.
Някой ще каже: Жорж е бил сътрудник на Държавна сигурност, второ ръководство. Контраразузнаването (не, аз знам, тия дето биха споделили това споделят дори и „ контраразведка ”, защото имат едно такова – прекомерно фамилиарно отношение - към всички тия параноични неща от предишното. Мило им е някак си.). Да, ще кажа аз. Бил е, бил е. И аз съм чел в уикипедия, тоя кайнак на знанието в наше време. Хм, да - крадецът вика: Дръжте крадеца!
Но. Аз сътрудник не съм бил в никакъв случай, в никакъв случай не ми е минавало през разум да послужвам на която и да било власт. И по тази причина виждам у хората не сътрудника, а виждам у хората силата им, ентусиазма им, ерудицията им, възприятието им за комизъм, силата и волята им. Нещата, които се случват у тях Сега.
А също по този начин – като художник – виждам, посерковци такива, не сътрудника, а виждам хубостта и грозотата в лицата – в смисъла, който е влагал в тия думи Рембранд. Или Вермеер. Да.
Та потече изявлението, а Жорж заприказва за екзистенциалистите. Четял за Сартър и Бовоар.
Хубаво е това. – споделих му аз. И прибавих още малко благосклонност към неговия облик в моята глава. Ето по какъв начин да ме впечатлиш, по дяволите! Ето по какъв начин аз мога да бъда впечатлен! Не като ми покажеш, че си бил сътрудник от второ ръководство в уикипедия, мама му остаряла, а като ми покажеш по време на най-обикновено телевизионно изявление, че знаеш кои са Сартър и Бовоар. Че четеш за тях, че на всичкото от горната страна си съпричастен с техните прозрения и хрумвания. Ето по какъв начин можеш да впечатлиш и да зарадваш един Кайо Терзийски, по дяволите!
Вулгарните неща ги има – те са инфарктите и бавните коли за спешна помощ на нашия живот, само че има и невулгарни, които са свързани със знанието и други висши човешки придобивки. Да се неначудиш!
Вулгарен, между другото, значи „ простолюден, елементарен, от простолюдието ”
Ето по този начин можеш да ме впечатлиш.
Говорехме си с Жорж, той си беше светлочервен и здрав, хай дензити липопротеинс (добрият холестерол, казано на тъпашки) в кръвната му плазма си бяха идеални. Той сипеше въпроси и още повече мнения и допълнения, в които – би трябвало да му се признае – държеше да блесне.
А аз споделям по този начин: Ако можеш – за какво да не блеснеш? Жалка ми се коства тая полу-еснафщина, полу-християнщина – която споделя: бъди непретенциозен! – т.е. – хвани се тъмно и жалко, не свети по никакъв метод, тъй като това хората го възприемат като фукане и себеизтъкване!
Жорж се себеизтъкваше и това го знаеха и децата през 90-е. Но на мене това по никакъв начин не ми правеше неприятно усещане. Радваше ме държането на тоя радостен, избухлив, поостарял чичко. Защото, изтъквайки своите познания и триумфи – той все едно изтъкваше своето здраве!
Разбирате ли за какво приказвах горе за инфаркта? Защото всичко, безусловно всичко е обвързвано с всичко!
Да си просветен е също толкоз здраве, колкото и да си със здрав корем. Да си некултурен е също толкоз болест, колкото и да си с заболели стави! Да си деятелен и да имаш жизнен дух е също толкоз здраве, едвам имаш постоянно дебело черво!
И говорейки за екзистенциалистите, Жорж ми сподели, че аз съм бил като някой от тия екзистенциалисти, които правели изборите в живота си, колкото и да са сложни те, водени единствено от свободната си воля...Без да се оправдават с събитията и принудите на живота...Съзнавайки отговорността си пред себе си и пред света...
И аз прибавих още малко благосклонност към облика му. Защото няма човек, който да не изпита благосклонност към тоя, който приказва по този начин добре за него.
Бих предложил на тия, които изпитат злобно-критичен екстаз при тия мои думи, и си споделят: Да, похвалиха го, почесаха му жалкото его и той се размаза...Ще им препоръчам да погледнат себе си: дали ненавиждат хората, които се отнасят добре с тях? И в случай че ги ненавиждат – за какво ги ненавиждат? И в случай че ги ненавиждат в действителност – тъкмо тия, които се държат добре с тях - това хубаво ли е? Смислено ли е?
Ами в случай че и Хитлер, мамка ти, те похвали? – ще пита някой алкохолик от ъгъла.
А аз ще кимна с глава и ще кажа: който и да е човек, стига да има положително отношение към мене – ме печели. Малко или доста.
Но по-важно е друго! По-важно е тоя, който те хвали до каква степен те е впечатлил с качествата си, с мозъка си! Е – аз споделих – Жорж ми говореше за Сартър и Бовоар. А какъв брой български политици четат философите екзистенциалисти? Точно пък Сега?
И аз – поведен от неговата мисъл за свободата и отговорността на избора – се пробвах също да блесна.
И потеглих да му изтъквам едно стихотворение – ей по този начин – в ефир. На Робърт Фрост. Пътят, по който не поех. Стихотворението, в което се споделя, че изборът на път, па в случай че ще да е по-запустелия от двата – дефинира Всичко Друго...
Но моята памет е неуслужлива. При мен го има тоя феномен: разум на стълбата - l`esprit d`escalier. Сещам се за значимите неща и за хубавите образци до момента в който към този момент слизам по стълбите от сцената – прекомерно късно.
И позор, само че не можах да се сетя нито името на Робърт Фрост, нито стихотворението напълно тъкмо. Името ми избяга на мига, все едно преднамерено - с цел да ме злепостави. А стихотворението по този начин и не знаех наизуст. Така че започнах да му го описвам почти. И тогава...
И тогава Жорж взе, че поде моите думи, очичките му блеснаха, тая мустаката, дядовско-бебешка физиономия се оживи страховито, той блестна целия! И зарецитира!
Робърт Фрост, на британски. В телевизионно студио. В България, 2018. А, нещо да кажете?!
Какъв сътрудник, егати, изобщо не ми говорете за сътрудници! – споделих си.
Аз не мисля хората като сътрудници. Защото, мамка ви, аз нямам нищо общо с агентстването и вашите агентски паранои, ясно ли е? Ти бъди какъвто си щеш! Но когато зарецитираш – грей по този начин! Усмихвай се от приятност... от насладата, че Знаеш, че си Част От, че се Възхищаваш и че знаеш, че с Другия човек се възхищавате дружно от Едни и Същи неща...Прави това – и към този момент си ме спечелил! Вече си от моите хора.
Ами в случай че Хитлер вземе да ти рецитира Робърт Фрост? – пита някакъв алкохолик от ъгъла.
И от него ще се възхитя, мамка ти! – ще му кажа аз.
А в този момент – Жорж Ганчев получи инфаркт. Стана ми мъчително за моя другар. Защото с тоя Робърт Фрост в студиото, котел непринудено и със съвършена памет – той ме беше направил собствен другар и дори – почитател.
Надявам се, че коронарната тромбоза е просто дребен случай на фона на едно общо положително здраве. Защото да знаеш Робърт Фрост в оригинал е една от безбройните форма на здраве, простаци недни!
Да си жив и здрав, Жоро!
Ето го и стихотворението.
ПЪТЯТ, Пожарна охрана КОЙТО НЕ ПОЕХ
Два пътя в леса разграничени видях,
но не можех да потегли по двата.
Бях пасажер единствен, там дълго стоях,
единия с взор надолу следях
тил по какъв начин извива във вътрешността в гъстака.
Тръгнах по другия. Тъй избор честен
и с повече право сторих вероятно.
Той искаше работа - цялостен затревен,
па въпреки и пътят им общ до тоз ден
за тях да се беше грижил по равно.
Еднакви лежаха оназ заран там
в листа пожълтели, без стъпки тъмни.
О, за различен ден оставих първия. Знам,
че пътят до път води постоянно. Сам
не имах вяра обаче, че ще се върна.
Това ще описвам с въздишка за тях,
щом минат години и се изгубят.
Два пътя един път разграничени видях
и по-запустелия аз си избрах,
а това промени всичко друго.
А на британски, уповавам се скоро, ще ни го каже той.
Инфарктът е много съществено нещо. Катастрофа на организма, която някои кардиолози се пробват да обяснят като чисто и просто „ тромбоза на коронарна артерия ”. Макар че на учените с по-широк мироглед е напълно ясно, че в организма (а и във вселената) частични, обособени, самостоятелни неща няма. И инфарктът не е просто тромбоза на коронарната артерия, а е развой, възникващ и разрастващ се в целия организъм. И подчинен напълно ясно (както всичко друго, апропо) от всичко друго, протичащо се в организма.
Бих могъл да кажа, че инфарктът, който получаваме в този момент, в някаква степен се дължи И на неизядената скилидка чесън преди една година. Която не е изядена, тъй като сме отивали на значима среща. Надявам се, че го споделих разбираемо.
Инфарктът е артикул на приемственост, на хормонален баланс, на баланс на тъканните хормони (ейкозаноиди), на баланс в системата на кръвосъсирването, на равнищата на липидите в плазмата и в действителност – на всичко.
И - чуйте в този момент – на всичко Не в организма ни... а на всичко на всички места!
Здравето, в случай че приемем, че е естетика, е нарушено, в случай че се наруши хармонията.
Но не хармонията в стомаха, освен в стомаха – а на всички места!
Великият Джон Дън споделя:
Човекът не е остров
вътре в себе си затворен;
индивидът има връзка с континента,
той е част от всичко друго;
отмъкне ли морето буца Пръст,
по-малка става територията на Европа.
...
Всяка човешка гибел
ме понижава,
аз съм част от цялото човечество.
И по тази причина недей да питаш
за кого бие камбаната:
тя бие за теб.
Което ще рече... е, ще рече безчет неща, само че ще рече и това, че няма нещо на света, което да не зависи от всички други неща.
Защо ви споделям това? За да ви успокоя. Няма да стане нищо, в случай че изядете едно яйце с многото му холестерол. По-скоро някоя гражданска война в Боливия, за която разберете в несъответствуващ миг, и тя провокира подобен ненадейно мощен резонанс в душата ви, че се разтреперите като да сте вие самият лидер на революцията – това може да ви убие. Всичко е обвързвано с всичко.
Е, това не значи да започваме да пушим незабавно.
И по този начин.
Ако колата за спешна помощ не беше пристигнала в точния момент, Жорж може би щеше да почине. Помислете: от какъв брой неща е зависело това чудодейно бързо идване на колата за спешна помощ!
Глупакът незабавно ще каже: Е да бе, то е ясно – тъй като е прочут политик – за тях колите за спешна помощ идват бързо, а за нас – простите хора – даже не идват.
Но не е по този начин, глупако. И политиците умират, някои от тях умират извънредно неуместно. Включително и от забавени коли за спешна помощ.
Ами в случай че имаше запушване? Ако тъкмо в три и половина следобяд имаше протест на площад Батенберг? И колата за спешна помощ не можеше да мине?
Примерно - протест, отстояващ хрумвания, които Жорж Ганчев харесва? Хората скандират лозунги, които Жорж изцяло утвърждава. Но той, без значение от това (но както разбрахме – всичко зависи от всичко) си получава своята коронарна тромбоза. Въпреки цялостното утвърждение към митинга, организмът на Жорж показва цялостно отрицание към следствията (задръстването) от него. Не сме ли виждали хиляди пъти в живота си тъкмо такива Иронии?
Ами я да си представим (в обичания ни параноичен стил), че екипът, който идва с колата за спешна помощ по никакъв начин не харесва Жорж Ганчев като политик? Това, по дяволите, ще кажете, не би трябвало да повлияе изобщо на работата им! Лекарската нравственос...
Хм, сигурни ли сте? Точно в Българи? В това – за неповлияването?
Ами я да си представим (в нашия характерен български стил), че в болничното заведение са свършили консумативите за осъществяване на тая много комплицирана намеса – реканализацията на запушения съд...
Ама по какъв начин по този начин ще свършат тъкмо в Медицинска академия?! – ще викнете, все едно не сте българи.
Че аз съм работил в същата тая академия, когато си се споделяше тъкмо „ академия ” (сега един Господ знае по какъв начин се споделя след милионите промени)... та ми се е случвало – тъй като бях момче-санитарче, студентче – да изхвърлям цели чували с уринаторни торби – цялостни – в общите контейнери, които отиваха право при другия отпадък. По който след това циганските дечурлига на бунището ще скитат и ще ровичкат с приятност. Просто не работех в септична хирургия – където режат гангренясали крайници постоянно често – та да изхвърлям на боклука и отрязани крайници. Но знам от другари, че се е случвало. Сутрин, с кафенцето и цигарката, след дежурство, гледах с изтощена горест по какъв начин скитащите кучета от двора на академията размотават безкрайни кървави бинтове край кофите. Явно не съм ги натъпкал задоволително – въздишах си аз и изпусках пушек през носа. Та да няма едни консумативи, хм, то си е обикновено. Човещинка.
Та запитвам се – ами в случай че бяха свършили там консумативите – ей по този начин, както се случва в България при нашата оправия – нямаше ли да си отиде Жорж?
Всичко зависи от всичко!
Боже, неприятна работа – да осъзнаеш какъв брой взаимосвързани са всички неща! Я по-добре да не мисля! – викаш си и махваш с ръка.
Някой ще каже: Тоя угодник Кайо за какво по този начин се мазни: Жорж това, Жорж това. Защото е политик и е бил от огромното добрутро, несъмнено?! – по този начин ще си каже някой.
Ех, приятелю, ще му кажа аз. Жорж това, Жорж това. Знам те аз, приятелче. Ти, тъй като си самият и целият угодничав - като прислужник - към по-силните... и си нечовечен - като надзорник - към по-слабите – та по тази причина и по този начин мислиш за мене! Всеки мисли за другите това, което мисли за себе си. Знаеш ли се самичък ти какъв си апаш – знаеш, че и другите са крадци! Ти не мислиш – ти напряко знаеш! Да да. Та подмазвачът, приятелю, всекидневно вика: Дръжте подмазвача!
А аз в този момент ще оставя инфаркта на Жорж, тъй като инфаркти се получават всеки ден и в действителност – Божа работа – само че мога единствено да се помоля да се оправи...та, желая да кажа, че инфарктите не са нещо извънредно, та да се занимаваме с тях. За науката са забавни. Но ето нещо друго:
Преди два месеца Жорж ме предложения в студиото на предаването си в телевизия... все едно коя – нали би трябвало да сме правилни към Параноята, наречена „ не прави скрита реклама ”, та предложения ме и аз отидох. Там – в телевизия Еди коя си. Посрещна ме доста вежливо. Бяхме се запознавали преди години, само че аз в никакъв случай не чакам от един прочут човек да помни хората, с които инцидентно се е срещнал. Известността прави индивида много претрупан с непотребни познанства, които инстинктът му за самозапазване изтрива от паметта.
Но Жорж ме помнеше. Даже ми подмятна някакви неща, които си бяхме споделили при предходната ни среща, които аз бях не запомнил.
Определено ме впечатли. Тоя висок и изключително деятелен човек. Впечатли ме с доста неща, значително и с младежкото си, съвсем бебешко лице. Някои старци замязват на бебета, а това, може би - споделих си – е симптом за здрав живот. Във всеки един смисъл, в това число и в моралния. Още един път: Всичко е обвързвано с всичко! Хареса ми това лице на захласнато момче.
Някой ще каже: Жорж е бил сътрудник на Държавна сигурност, второ ръководство. Контраразузнаването (не, аз знам, тия дето биха споделили това споделят дори и „ контраразведка ”, защото имат едно такова – прекомерно фамилиарно отношение - към всички тия параноични неща от предишното. Мило им е някак си.). Да, ще кажа аз. Бил е, бил е. И аз съм чел в уикипедия, тоя кайнак на знанието в наше време. Хм, да - крадецът вика: Дръжте крадеца!
Но. Аз сътрудник не съм бил в никакъв случай, в никакъв случай не ми е минавало през разум да послужвам на която и да било власт. И по тази причина виждам у хората не сътрудника, а виждам у хората силата им, ентусиазма им, ерудицията им, възприятието им за комизъм, силата и волята им. Нещата, които се случват у тях Сега.
А също по този начин – като художник – виждам, посерковци такива, не сътрудника, а виждам хубостта и грозотата в лицата – в смисъла, който е влагал в тия думи Рембранд. Или Вермеер. Да.
Та потече изявлението, а Жорж заприказва за екзистенциалистите. Четял за Сартър и Бовоар.
Хубаво е това. – споделих му аз. И прибавих още малко благосклонност към неговия облик в моята глава. Ето по какъв начин да ме впечатлиш, по дяволите! Ето по какъв начин аз мога да бъда впечатлен! Не като ми покажеш, че си бил сътрудник от второ ръководство в уикипедия, мама му остаряла, а като ми покажеш по време на най-обикновено телевизионно изявление, че знаеш кои са Сартър и Бовоар. Че четеш за тях, че на всичкото от горната страна си съпричастен с техните прозрения и хрумвания. Ето по какъв начин можеш да впечатлиш и да зарадваш един Кайо Терзийски, по дяволите!
Вулгарните неща ги има – те са инфарктите и бавните коли за спешна помощ на нашия живот, само че има и невулгарни, които са свързани със знанието и други висши човешки придобивки. Да се неначудиш!
Вулгарен, между другото, значи „ простолюден, елементарен, от простолюдието ”
Ето по този начин можеш да ме впечатлиш.
Говорехме си с Жорж, той си беше светлочервен и здрав, хай дензити липопротеинс (добрият холестерол, казано на тъпашки) в кръвната му плазма си бяха идеални. Той сипеше въпроси и още повече мнения и допълнения, в които – би трябвало да му се признае – държеше да блесне.
А аз споделям по този начин: Ако можеш – за какво да не блеснеш? Жалка ми се коства тая полу-еснафщина, полу-християнщина – която споделя: бъди непретенциозен! – т.е. – хвани се тъмно и жалко, не свети по никакъв метод, тъй като това хората го възприемат като фукане и себеизтъкване!
Жорж се себеизтъкваше и това го знаеха и децата през 90-е. Но на мене това по никакъв начин не ми правеше неприятно усещане. Радваше ме държането на тоя радостен, избухлив, поостарял чичко. Защото, изтъквайки своите познания и триумфи – той все едно изтъкваше своето здраве!
Разбирате ли за какво приказвах горе за инфаркта? Защото всичко, безусловно всичко е обвързвано с всичко!
Да си просветен е също толкоз здраве, колкото и да си със здрав корем. Да си некултурен е също толкоз болест, колкото и да си с заболели стави! Да си деятелен и да имаш жизнен дух е също толкоз здраве, едвам имаш постоянно дебело черво!
И говорейки за екзистенциалистите, Жорж ми сподели, че аз съм бил като някой от тия екзистенциалисти, които правели изборите в живота си, колкото и да са сложни те, водени единствено от свободната си воля...Без да се оправдават с събитията и принудите на живота...Съзнавайки отговорността си пред себе си и пред света...
И аз прибавих още малко благосклонност към облика му. Защото няма човек, който да не изпита благосклонност към тоя, който приказва по този начин добре за него.
Бих предложил на тия, които изпитат злобно-критичен екстаз при тия мои думи, и си споделят: Да, похвалиха го, почесаха му жалкото его и той се размаза...Ще им препоръчам да погледнат себе си: дали ненавиждат хората, които се отнасят добре с тях? И в случай че ги ненавиждат – за какво ги ненавиждат? И в случай че ги ненавиждат в действителност – тъкмо тия, които се държат добре с тях - това хубаво ли е? Смислено ли е?
Ами в случай че и Хитлер, мамка ти, те похвали? – ще пита някой алкохолик от ъгъла.
А аз ще кимна с глава и ще кажа: който и да е човек, стига да има положително отношение към мене – ме печели. Малко или доста.
Но по-важно е друго! По-важно е тоя, който те хвали до каква степен те е впечатлил с качествата си, с мозъка си! Е – аз споделих – Жорж ми говореше за Сартър и Бовоар. А какъв брой български политици четат философите екзистенциалисти? Точно пък Сега?
И аз – поведен от неговата мисъл за свободата и отговорността на избора – се пробвах също да блесна.
И потеглих да му изтъквам едно стихотворение – ей по този начин – в ефир. На Робърт Фрост. Пътят, по който не поех. Стихотворението, в което се споделя, че изборът на път, па в случай че ще да е по-запустелия от двата – дефинира Всичко Друго...
Но моята памет е неуслужлива. При мен го има тоя феномен: разум на стълбата - l`esprit d`escalier. Сещам се за значимите неща и за хубавите образци до момента в който към този момент слизам по стълбите от сцената – прекомерно късно.
И позор, само че не можах да се сетя нито името на Робърт Фрост, нито стихотворението напълно тъкмо. Името ми избяга на мига, все едно преднамерено - с цел да ме злепостави. А стихотворението по този начин и не знаех наизуст. Така че започнах да му го описвам почти. И тогава...
И тогава Жорж взе, че поде моите думи, очичките му блеснаха, тая мустаката, дядовско-бебешка физиономия се оживи страховито, той блестна целия! И зарецитира!
Робърт Фрост, на британски. В телевизионно студио. В България, 2018. А, нещо да кажете?!
Какъв сътрудник, егати, изобщо не ми говорете за сътрудници! – споделих си.
Аз не мисля хората като сътрудници. Защото, мамка ви, аз нямам нищо общо с агентстването и вашите агентски паранои, ясно ли е? Ти бъди какъвто си щеш! Но когато зарецитираш – грей по този начин! Усмихвай се от приятност... от насладата, че Знаеш, че си Част От, че се Възхищаваш и че знаеш, че с Другия човек се възхищавате дружно от Едни и Същи неща...Прави това – и към този момент си ме спечелил! Вече си от моите хора.
Ами в случай че Хитлер вземе да ти рецитира Робърт Фрост? – пита някакъв алкохолик от ъгъла.
И от него ще се възхитя, мамка ти! – ще му кажа аз.
А в този момент – Жорж Ганчев получи инфаркт. Стана ми мъчително за моя другар. Защото с тоя Робърт Фрост в студиото, котел непринудено и със съвършена памет – той ме беше направил собствен другар и дори – почитател.
Надявам се, че коронарната тромбоза е просто дребен случай на фона на едно общо положително здраве. Защото да знаеш Робърт Фрост в оригинал е една от безбройните форма на здраве, простаци недни!
Да си жив и здрав, Жоро!
Ето го и стихотворението.
ПЪТЯТ, Пожарна охрана КОЙТО НЕ ПОЕХ
Два пътя в леса разграничени видях,
но не можех да потегли по двата.
Бях пасажер единствен, там дълго стоях,
единия с взор надолу следях
тил по какъв начин извива във вътрешността в гъстака.
Тръгнах по другия. Тъй избор честен
и с повече право сторих вероятно.
Той искаше работа - цялостен затревен,
па въпреки и пътят им общ до тоз ден
за тях да се беше грижил по равно.
Еднакви лежаха оназ заран там
в листа пожълтели, без стъпки тъмни.
О, за различен ден оставих първия. Знам,
че пътят до път води постоянно. Сам
не имах вяра обаче, че ще се върна.
Това ще описвам с въздишка за тях,
щом минат години и се изгубят.
Два пътя един път разграничени видях
и по-запустелия аз си избрах,
а това промени всичко друго.
А на британски, уповавам се скоро, ще ни го каже той.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ