Притча за градинаря или защо понякога предсказанията не се сбъдват
Живял в миналото един китаец. В детството един оракул му предсказал, че на 36 години ще стане доста богат. Страшно богат!
Родителите му се зарадвали и разказали на всички. Цялото село се радвало, че при тях ще живее подобен богат човек.
По генезис този човек бил от жанр на градинари. Той, несъмнено, въобще не почнал да учи занаята на фамилията. Защо му трябвало? И без друго щял да бъде богат. Живял той, живял. Родителите му го хранили.
След това родителите му умрели.
Бъдещият паралия не знаел какво да прави. Пари нямал. Продал той къщата, градината. Отишъл да живее в някаква колиба на края на селото. Селяните го хранели, въпреки всичко нали щял да стане някой ден богат!
Минало време. Навършил той 36 години, а благосъстоянието му нито се вижда, нито се чува нещо за него. Съседите почнали да мърморят, не желали да го хранят повече.
Помъкнал се той към гората да търси ягоди, с цел да се нахрани. Никакви ягоди не намерил. Тръгнал назад и като се прибирал към селото паднал в яма. Откъде пристигнала тази яма, по този начин и не схванал. Преди това там нямало никаква яма. За да се измъкне, трябвало единствено да изрови няколко стъпала, само че го мързяло. Минало време. Без храна и вода, той почнал да губи и последните си останали сили. Седял, седял и към този момент когато бил премрял от апетит, инцидентно минали селяни и го измъкнали. Прибрал се в бараката си, лежащ си, само че по този начин и не се възстановил. След няколко дни починал.
Попаднал китаеца на небето и незабавно се запътил към боговете да разбере за какво не са му изпратили обещаното благосъстояние.
Как по този начин? Нали му било предсказано?! Било му дадено!
Настъпило комплициране и ужас. Засуетили се всички, разбързали се. Разтворили книгите на ориста.
Действително, всичко било тъкмо по този начин: написано било - огромно благосъстояние на 36 години.
Започнали да обясняват нещата. Кой, какво, за какво, по кое време... Защо не се изпълнило отреденото от ориста... Извикали дявола, който пазел златото.
" Ами, да. Богатството е тука - имаше проблем с получателя. Когато пристигна времето да се дава благосъстоянието, започнахме да го търсим при градинарите. Търсихме, търсихме, не го открихме. Гледахме и листата на армията, на учените, на селяните. Никъде го нямаше. Пратихме отговорниците за неговия регион. Те погледнали в къщата на родителите му - нямало го. Там живеели други хора. Обиколили цялата околност, не го разкрили. После инцидентно го разкрили в гората. Хвърлили му благосъстоянието в една яма на пътя. Трябвало единствено малко да изрови стената. Пак нищо не станало. Накрая го намерили в бараката да лежи, желали да му хвърлят благосъстоянието напряко върху главата, само че се изплашили, че ще го убият, толкоз слаб бил. Пък след това той самичък починал. "
Така и не получил китаецът благосъстоянието си. Мързелът и бездействието се оказали по-силни от ориста.
Притчата е част от книгата „ ПОПИТАЙ МЪДРЕЦА 150 притчи за великата загадка на живота “, източник: Gnezdoto
