Живял един велик суфийски Учител – един от най-великите в

Живял един популярен суфийски Учител – един от най-великите в цялата история на човечеството, Ал Газали . Той споделя:

На пътя на човешкото израстване от човек към Бог, от „ човек във опцията “ до „ човек в действителността “, има седем долини.

Тези седем долини имат голямо значение. Постарайте се да ги разберете, тъй като на самите вас ви следва да ги преминете.

И в случай че вярно разберете какво да вършиме с тази или другата котловина, ще можете да я пресечете и да достигнете върха, защото всяка котловина е обградена от планини.

А в случай че сте способни да преминете през долината, в случай че не се нуждаете от нея, в случай че не се загубите в нея и не сте прекомерно привързани към долината, в случай че наблюдавате в профил без страсти като си оставате очевидец, в случай че от самото начало помните, че не това е домът ви, и че тук сте пътешественик, като продължавате да мислите за върха, който би трябвало да достигнете и не го забравяте, то ще го достигнете. Когато се преодолява всяка от долините, настава огромен празник.

Но преодолявайки едната, неизбежно влизате в другата котловина и по този начин до края. Тези долини са седем. Но достигнете ли седмата, повече долини няма.

Тогава човек доближава битието си и престава да бъде абсурден – към този момент не е под напрежение и няма премеждия. Това е нещото, което назоваваме съществуване на Буда. Това е нещото, което християните назовават положение на Христа, а джайните – джайнство, т.е. реализиране на успеха. Названията са доста, само че цялата същина е в това, че до момента в който човек не стане Бог, по този начин и си битува в боязън. А с цел да стане Бог, би трябвало да премине през тези седем долини.

Всяка котловина има своите си особени съблазни. И е огромна вероятността да се привържете към нещо и да не съумеете да излезете от долината.

А би трябвало безусловно да я напуснете, в случай че желаете да стигнете до идната. Всяка котловина приключва с било, голям планински връх. И след напускането на всяка котловина ликувате, като ликуването всеки идващ път става все по-силно. И най-после, на седмата котловина постигате възвишен оргазъм – вие се разтваряте. Тогава съществува единствено Бог.

А в този момент чуйте историята на тези седем долини и се постарайте да я разберете. Не си мислете, че Ал Газали приказва за нещо философско.

Суфиите изобщо не се интересуват от философията. Те са доста практични хора. И в случай че ни приказват за нещо, то те имат поради точно това. Говорят ли нещо, то се отнася до търсещия, т.е. не за любопитните, не за интелектуалните, а за тези, които към този момент са на пътя, за тези, които към този момент работят интензивно и тези, които към този момент имат проблясъци на Истината. Отнася се за търсещите.

Първата котловина – Долината на знанията

Знанието, несъмнено, би трябвало да е първо, тъй като човек стартира с познанието. Нито едно животно не има познания. Единствено индивидът знае, единствено той има език, свещени трудове, теории. Затова знанието е наложително да е първата котловина.

Отрицателната страна на тази котловина се състои в това, че може да станете многознаещи, да се хванете на въдицата на знанията. Може да забравите за същинската цел на познанието и да се привържете към знанието като такова. Тогава ще натрупвате от ден на ден и повече познания и даже можете да ги натрупвате в продължение на доста животи. Ще станете велики учени, пандити (от санскрит букв.учени), само че това не ви прави познаващи.

Пътят на познаващият е радикално друг от пътя на трупащия познания.

Знанията се реализират в две форми. Съдържание на знанието – ти знаеш нещо, и схващане – огледалото, познаващият. Но в случай че се привързваш прекомерно към наличието на знанието и способността към знание отива на втори проект, то се загубваш в тази котловина. Именно тази страна може да те обърка, да се хванеш на въдицата, да се привържеш и аз я назовавам негативна.

Ако станеш многознаещ, се губиш и към този момент не си в положение да излезеш от първата котловина. И колкото повече познания имаш, толкоз повече главоблъсканици ще имаш, тъй като ще решиш, че истината е невъзможна. Всичко, което ще чуеш, в случай че ти е поднесено разумно, ще ти се коства вярно. И няма по какъв начин да решаваш нещо, тъй като няма подобен аршин.

Ето за какво това ще се повтаря. Ще отидеш при един Учител и като го слушаш ще ти се стори прав. Ще прочетеш една книга и тя ще ти се стори вярна, само че по-късно прочиташ друга, евентуално изцяло противоположна, само че със своята си логичност – тя също ще ти се стори вярна.

Ще ти е невероятно да решиш, коя е вярната. И в случай че продължаваш да натрупваш всичко това, то ще натрупваш противоположности – контриращи се логики, а също така съществуват милиони гледни точки и рано или късно се превръщаш в част от многочислените философии и системи. И към този момент нищо няма да ти помогне. Това ще е грандиозно затруднение.

Когато си в долината на знанията, би трябвало непрекъснато да си даваш доклад, че е нужно да отделяш допустимо повече внимание на способността за знание, а не на обекта или наличието. Трябва да поставиш акцента на свидетелстването и да ставаш все по-бдителен, усещащ, с цел да станеш познаващ. Това не става посредством познаване на доста дялове от науката, а единствено с помощта на огромната осъзнатост.

Пътят на познанието няма нищо общо със свещените трудове, с мненията, системите, вярванията. Той има нещо общо със способността за знание. Ти познаваш, тъй като владееш тази голяма сила на осъзнатостта. Следи за съдържащото се, за познанието, а не за наличието.

Не отдавай респект на познаваемото, а на познаващият. Знанието е пръчка с два края. Единият сочи познаваемото, а другият – познаващият. Ако не откъсваш очи от познаваемото, ти се загубваш в тази котловина.

Но в случай че се съсредоточиш върху познаващия, то няма да се загубиш и ще успееш да излезеш от нея. Струва си да напуснеш долината, тъй като те обзема огромна, доста огромна наслада, тъй като към този момент си схванал нещо доста значително, нещо, което ще остане до края, нещо фундаментално, а точно – способността към знание, способността за осъзнаване.

Затова, в случай че гледаш познаващият и ставаш все по-бдителен към него, по този начин ще използваш най-положителното.

Втората котловина – назовава се котловина на разкаянието

Когато започнете да се съсредоточавате върху това, кой сте вие, естествено поражда мощно разкайване. Защото стартирате да изпитвате разкайване във връзка с всичко, което не сте правили уместно, и което не е трябвало да вършиме. Така дружно с осъзнаването израства голям връх и в това време дружно със съзнанието ненадейно поражда съвестта. Помнете: съвестта, която е във вас, не е същинската съвест. Тя е подправена монета и е дан на обществото.

Хората ви натрапват, какво е положително и неприятно, кое е морално и кое не. И все пак, нямате ясна визия по отношение на това, което е морално или аморално. Но излизайки от първата котловина, вие придобивате способността да знаете тъкмо, кое е положително, и кое неприятно.

И тогава ненадейно виждате, какъв брой лошотии сте натворили, какъв брой хора сте ранили, какъв брой жестоки сте били по отношение на другите или по отношение на себе си, какъв брой разрушителни, нападателни, зли и ревностни сте били до тогава. Всичко това изплува пред очите ви. Възникването на съвестта е естествено разследване на осъзнатостта.

Тази съвест няма нищо общо с нормалната, която притежавате, и която е заимствана. И по тази причина имате съвест, само че тя не ранява, не предизвиква тази болежка, която би могла да ви преобрази. Вие знаете единствено почти, кое е положително и продължавате да вършиме лошотии и всичко, което си поискате. Представите ви за положително нямат за вас никакво значение.

Знаете, че гневът е неприятно, само че все пак продължавате да се гневите. От една страна, знаете, че възприятието за благосъстоятелност е нещо недобро, а от друга – продължавате да трупате и присвоявате, освен това освен движимости, стартирате да си присвоявате и хора. Вие присвоявате дамата, мъжа, децата, все едно са ви благосъстоятелност и те са ваши движимости. Чувството ви за благосъстоятелност им вреди и вие знаете, че това е неприятно.

Тази заимствана съвест не оказва помощ, а ви натоварва. Но когато излезете от първата котловина, се появява личната ви съвест. И в този момент към този момент знаете сигурно, какво е неприятно, и към този момент ви е невероятно да постъпвате по различен метод. Това е този миг, в който афоризма на Сократ „ Знанието е добродетел “ придобива смисъл.

А в този момент за негативната страна – разкаянието. Тя се показва в това, че можете да деянията ненужно безпокойствие по отношение на предишното: че това и това в предишното не сте го създали добре, че сте работили зле толкоз пъти. Толкова дълго не сте осъзнавали това, че в случай че започнете да пресмятате всичко това, ще стигнете до някаква патология.

И вместо да израствате, по този начин ще се съкрушите, че ще пропаднете в тягостната мрачевина. Затова, в случай че се появи виновността и станете мъчително впечатлителни като се вините за предишното, то ще си останете във втората котловина и няма да можете да излезете от нея. Ако предишното стане прекомерно значимо, то вие, естествено, стартирате да леете непресъхващ извор сълзи, да плачете и да се биете в гърдите напявайки „ Какво направих, аах! “.

А позитивната страна се състои в това, че следва да се погрижите за бъдещето, а не за предишното. Да, разбрали сте, че не сте били прави, само че това е било естествено, тъй като сте били безсъзнателни. Затова няма потребност да се вините – по какъв начин би могъл човек да постъпи вярно, откакто е неволен? Вие разбирате, че цялото ви минало не е такова, каквото би трябвало, само че това не би трябвало да ви натоварва.

Важното е, че сте го разбрали и това ще ви помогне, защото към този момент не бихте го повторили, тъй като сте завършили с това. Тъжно ви е, че сте наранили толкоз доста хора по толкоз способи, само че дружно с това чувствате и наслада, тъй като към този момент не бихте позволили това. Вие сте освободени от предишното и виновността и те към този момент не са ви грижа. Новата ви грижа са бъдещето и новите открития.

Сега имате своя лична съвест и бъдещето дава обещание да бъде напълно друго, качествено и коренно друго. Ще ви обхване трепетът на приключенията. Сега персоналната ви съвест към този момент няма да ви разреши да постъпвате другояче. Не става дума за това, че в този момент ще се наложи да се контролирате, появи ли се същинската съвест, контролът е непотребен, дисциплината също. Правилното идва някак си естествено. И тогава лесното е вярно, а вярното – елементарно.

Придобиете ли съвест даже и да желаете да постъпвате погрешно, ще ви се наложи да положите много старания. И в случай че въпреки всичко постъпите погрешно, се лишавате от удобния излаз.

А когато нямате лична съвест, са ви нужни доста старания да постъпвате вярно, само че даже и да постъпите вярно, удобният излаз е неосъществим. И по този начин, човек е обзет от неспокойствие.

Тъжно му е за предишното, само че това не го натоварва, тъй като предишното към този момент не съществува. Такава е позитивната страна – човек би трябвало да почувства, че преобразяването към този момент се е случило, че блаженството е реализирано, че Бог към този момент ви е надарил с превъзходния подарък, съвестта. Отсега нататък животът ви ще тръгне в напълно ново направление, по нова траектория.

Именно тук се ражда същинската нравственос, добродетелта, шила (от санскрит – морал).

Третата котловина – назовава се долината на препъни-камъка

Нужно е да се появи съвестта, с цел да разберете какъв брой доста блокировки има. Сега имате очи, с цел да видите трудностите – големи стени пред стените. Има малки врати, само че са малко и също така са доста отдалечени една от друга. И вие успявате да видите всички препъни-камъни.

Ал Газали споделя, че те са четири – единият е светът на съблазънта, на движимостите. Те са доста пленителни и се появяват въжделенията. Защо всички международни религии в един глас споделят, че би трябвало да излезете отвън рамките на съблазните на този свят? Защото, в случай че прекомерно доста се съблазнявате в този свят и мечтаете за доста движимости, няма да ви доближава силата да желаете Бога – желанията ви ще се пилеят по движимостите.

Този, който желае огромен дом, голяма банкова сметка, твърда власт и авторитет, насочва всичките си желания и стремежи към света. И към този момент не му е до търсенето на Бог.

Сами по себе си движимостите не са неприятно нещо. Суфиите не са срещу движимостите. Те споделят, че сами по себе си движимостите са положителни, само че този, който е почнал да търси Бог и висшата истина, не може да си разреши да се разсейва с тях. Вие имате несъмнено качество и количество сила. И цялата сила би трябвало да се вложи в едно предпочитание. Всички стремежи би трябвало да се трансформират в едно – единствено тогава може да се доближи Бог и да се измъкнете от третата котловина.

Като предписание имате доста стремежи. Но религиозният човек има едно-единствено предпочитание и всички останали стремежи са погълнати от огромното, както дребните изворчета и притоци се вливат в огромната Ганг. Религиозният човек е този човек, чиито стремежи са се слели в едно и той желае единствено Бог, желае единствено излизане от границите.

И по този начин, първият – това е светът на съблазните, вторият – хората, привързаността към хората.

Все отново помнете, че суфиите не са срещу хората, само че споделят, че не би трябвало да се привързвате към който и да е. Защото самата тази обвързаност, ще стане затруднение и препъни-камък по пътя към Бог. Бъди със съпруга/та си, с децата си, с приятелите си, само че помни, че всички ние сме страници тук и нашето съобщество е чисто инцидентно.

Ние сме пътешественици и просто сме се срещнали на пътя. Възможно е да бъдем няколко дни дружно, и на това сме признателни, само че рано или късно пътищата ни ще се разделят. Жена ти умира и продължава личния си път, само че не ти обещано да схванеш къде. Или синът ти пораства, стартира своя си живот и се отделя от теб, а всеки наследник безусловно би трябвало да се отдели от родителите си.

Ние сме дружно на този път единствено няколко дни и взаимния ни живот е нищо повече от случайност. Той няма да продължава постоянно. Затова бъдете с хората любящи, състрадателни, само че не се привързвайте към тях, тъй като тази обвързаност не ви дава нужната независимост, с цел да излезете отвън границите. И по този начин, второто – това са хората и привързаността към тях.

Третото, Ал Газали назовава Сатана, а четвъртото – его. Под Сатана се има поради мозъка – мозъкът, който сме натрупали в предишното. Макар и да ви се е появила съвестта и сте по-съвестни от преди, механизмът на мозъка към момента се спотайва наоколо.

И ще го прави още известно време. Той толкоз дълго е бил с вас, че не може внезапно да ви напусне. За това е нужно време. Той чака и следи и появи ли се опция незабавно ще скочи и ще ви завладее. Та нали до момента е бил ваш Учител, а вие негов плебей. И мозъкът не може да се сдобри с това, че внезапно сте станали Учител. За това му е нужно време.

Умът е механизъм и непрекъснато е тук. За търсещия мозъкът е Дявол. Цялата тази история за Дявола е нищо повече от историята на мозъка. Дяволът или Сатаната, както го назовават суфиите, са единствено митологични имена на мозъка.

Може би си мислите, че когато Дяволът изкушава Исус, той е към него. Не се заблуждавайте – няма Дявол в близост. Изкушението произлиза от мозъка на самия Исус. Умът споделя „ Сега, когато ти си толкоз приказно всесилен, за какво се тревожиш за нещата.

Защо не завладееш целия свят, ти го можеш – по силите ти е. Можеш да завладееш целия свят, тъй като имаш толкоз власт и си толкоз извисен духовно. Твоето сидхи (свръхестествените ти възможности) е свободно. Ти можеш да притежаваш всичките пари и целия авторитет, който поискаш. Защо да се тревожиш за Бога и религиите? Използвай това – изкушава те Ума.

И когато Исус споделя: „ Махни се от пътя ми “, той не го споделя на някакъв Дявол извън, а на мозъка си: „ Моля те, махни се от пътя ми. Нямам работа с желанията ти, аз имам напълно друго странствуване и ти нищо не знаеш за него, тъй че – млъкни! “

И четвъртото – егото, един от огромните препъни-камъни по пътя на търсещия. Когато започнете да ставате съзнателни и съзнанието се появява във вас, стартирате да виждате препъни-камъните, тогава могъщото его ненадейно ви превзема „ Аз станах свят и умен. Вече не съм елементарен човек “.

И казусът се състои в това, че в действителност сте напреднали. Това е правилно и може да се потвърди, само че е огромен проблем, тъй като егото не приказва на вятъра – то в действителност е сензитивно.

Но въпреки всичко отчитайте, че в случай че сте в клопката на егото, то мисълта „ Аз съм популярен “ ви пленява и тогава вечно оставате в третата котловина. И в никакъв случай няма да съумеете да достигнете четвъртата – тази, която ще внесе още повече цветове, още по-високи върхове, по-голяма наслада – ще пропуснете всичко това.

И това е същото място, в което сидхи – духовните сили – стават най-сериозното затруднение.

Отрицателната страна е влизане в борба с тези препъни-камъни. Ако се борите, ще се загубите в тази котловина. Борбата е непотребна, не предизвиквайте омраза. Достатъчно е единствено разбирането.

Борбата значи игнориране. Можете да игнорирате егото, привързаността си към хората, вещоманията, мозъка си, персоналния си Дявол, само че противоборството си остава и все пак, няма да можете да излезете от четвъртата котловина.

Четвъртата котловина минават единствено тези, които не подценяват нищо. Така, че не пристъпвайте към игнориране.

Положителната страна се състои ето в какво – приемете предизвикването, обстоятелството, че егото ви насочва предизвикателство. Не го взимайте за зложелател, а приемете предизвикването, с цел да излезете от рамките му. Не се сражавайте, а разберете егото.

Вгледайте се надълбоко в него, в неговия механизъм – по какъв начин действа, по какъв начин поражда новото его във вас, по какъв начин този разум продължава да си играе игрички с вас, по какъв начин се привързвате към хората, по какъв начин се привързвате към движимостите. Вникнете в това „ по какъв начин “ като неутрален наблюдаващ – без неприязън. Но, в случай че въпреки всичко тръгнете към противоборство, тогава сте победени.

Хората знаят единствено две неща – или по какъв начин да станат другари, или по какъв начин да станат врагове, и това е нормалното схващане. Но ще ни помогне третото. Бъдете наблюдаващи, очевидци, само че без неприязън или другарство. Бъдете безразлични. Тогава ще можете да видите, кое, какво съставлява, тъй като заемете ли страна, възприятието става окова.

Чувството значи, че вие се привързвате. Помнете – привързвате се към враговете си, както се превързвате към приятелите си. Ако вашият зложелател почине, той ще ви липсва също като другар, а от време на време и повече, тъй като той е придавал на живота ви прочут смисъл. Борейки се с него, вие се наслаждавате на това и няма по какъв начин да не чувствате неналичието му. И егото, което е изпитвало такова наслаждение от битката с врага, към този момент в никакъв случай няма да бъде задоволено. И тогава не ви остава нищо друго, с изключение на да търсите нов зложелател.

Затова не си създавайте нито врагове, нито другари. Просто наблюдавайте. Станете упорити учени-наблюдатели. Това е позитивното, което би трябвало да извършите. Изследвайте и то на драго сърце, какво съставлява егото единствено по себе си, какво съставлява жаждата. И ето пред вас се простира

Четвъртата котловина – долината на несгодите

В четвъртата котловина се встъпва в областта на безсъзнателното. Дотогава сте били лимитирани от света на съзнанието. А в този момент за първи път ще влезете в по-дълбоките области на съществото си, в безсъзнателното – по-тъмната и нощна част. Досега сте били в дневната част.

С нея ви е било по-леко, а в този момент всичко ще стартира да се усложнява. Колкото по-нагоре вървите, толкоз по-скъпо плащате. С всяка стъпка нагоре пътешествието става по-трудно, а рухването – по-опасно. И би трябвало да сте бдителни. Всяка стъпка изисква огромна осъзнатост, тъй като ще се издигате на все по-високи проекти.

Долината на несгодите е влизане в безсъзнателното. Това е влизане в така наречен от християнските мистици „ тъмна нощ на душата “. Влизане в света на безумията, който скривате зад тила си. Той е доста загадъчен и неописуемо чудноват. През първите три долини можете да се придвижвате и без Учител, да бъдете независими, в случай че сте в границите им. Но четвъртата котловина няма да минете без Учител.

Когато споделям, че през първите три долини може да се върви независимо, не споделям, че безусловно би трябвало да се оправяте сами, а че всеки може да се оправи самичък. Но захващайки четвъртата котловина, Учителят ще ви е безусловно нужен, тъй като в този момент ви следва да се потопите в мрачевина.

Вие към момента нямате своя лична светлина, от която да се възползвате в тъмнината. И ще ви е нужна светлината на някой, който към този момент е влезнал в тази тъмна нощ и е придобил способността да вижда в такава мрачевина.

Отрицателната страна в долината на бедствията е подозрението. Възниква мощно подозрение. А дотук към момента не сте опознали подозрението. Вие взимате скептицизма за подозрение, само че подозрението е напълно друго събитие.

Някой споделя „ Има Бог “, вие отговаряте „ Съмнявам се “. Но в действителност не се съмнявате, а просто сте скептични. Вместо да кажете: „ Не знам “, употребявате странната дума „ колебая “. Но по какъв начин можете да се съмнявате откакто подозрението става допустимо едвам, когато се сблъскате лице в лице с действителността.

Да речем, че в никакъв случай не сте виждали привидения и казвате: „ Съмнявам се, че съществуват привидения “. Реалният превод е: „ Не съм срещал нищо такова до момента, по какъв начин бих могъл да имам вяра “. Но това не е подозрение.

Съмнението идва тогава, когато минавайки през гробището, срещнете видение. Тогава цялото ви създание ще затрепери и ще се окажете в това положение, при което поражда подозрението – съществува ли това, което виждате, истина ли е или илюзия?

Съмнението е доста екзистенциално, а скептицизмът е интелектуален. Скептицизмът се отнася към мозъка, а подозрението е част от съществото ви, във вашето тяло-ум-душа. Цялото ви създание трепери.

В тази тъмна нощ в душата поражда подозрение. Съмнение в Бог, тъй като сте желали светлина, а попадате в тъмнината. Така поражда голямото подозрение – аз в вярната посока ли съм, коства ли си да диря това.

Та вие сте желали злато, лъчезарна светлина, велико прояснение, нирвана, самадхи и сатори, а вместо това сте погълнати от непрогледната мрачевина. Дори проблясъците светлина, с които сте пристигнали тук, към този момент ги няма. И несъмнените истини, на които сте се опирали, с цел да стигнете дотук – също ги няма.

Обикновено се опирате на няколко неща, в които не се съмнявате, само че в този момент нищо не знаете. Имали сте някаква отбрана, а тя е изчезнала. Загубили сте почвата под краката си и в този момент потъвате. И тогава поражда подозрението.

Възниква такова чувство, че цялото това религиозно странствуване е на вятъра, че вероятно господ няма, а сте се самозалъгвали, че сте избрали някаква нелепост. По-добре би ви било да си живеете в света и да сте от света. По-добре би било да имаш доста движимости, да се наслаждаваш на властта, секса и парите. Казваш си: „ Какви ги правя? Загубих всичко това и ето ти резултата “.

Всеки търсещ стига до подобен момент. И в случай че възникне такова подозрение, тогава от единствено себе си започваш да се отбраняваш от тази мрачевина. Бронираш се против нея, с цел да се защитиш.А направиш ли го, още веднъж ще се намериш в безсъзнателната страна на мозъка си.

Ще изтървеш тайнството на тъмнината. Светлината е прелестна, само че нищо не може да се съпостави с тъмнината. Тя е още по-прекрасна, по-свежа, по-дълбока. Тъмнината има дълбочина, а светлината е повърхностна. И до момента в който не успяваш да се зарадваш на тъмнината, няма да успееш да приветстваш гибелта.

Затова в началото ти е нужно да се научиш да приемаш, да приветстваш, да се отпускаш. Тази мрачевина е първия проблясък на Бог.

Да, това е мрачевина, само че по-късно ще схванеш, че не е било мрачевина. Че в действителност ти за първи път си отворил очи, насочил си ги към Бог и това е било прекомерно ослепително, заради което и ти се е сторило за мрачевина. Тъмнината в действителност е била твоята интерпретация за нещата.

Вгледай се няколко секунди в слънцето и скоро ще усетиш тъмнината. Светлината е предозирана и наподобява непоносима. Ако човек дълго гледа слънцето, може да ослепее. Ще се спъваш в познатите движимости, в случай че след дълго взиране в слънцето, си влезеш вкъщи.

Тъмнината е интерпретация. Впрочем, интерпретирането е естествено. По-късно, когато успееш да излезеш от рамките на тази котловина, ще можеш да се обърнеш обратно и да видиш действителността. Само Учител може да те държи за ръката в тази тъмна нощ за душата и да ти вдъхва увереността, че в този момент си още по-близо до Бог.

Нужно е да схванеш три неща – съня, гибелта и самадхи (постигане на единение сред възприемащия и възприеманото).

Сънят припомня за гибелта. На изток го назоваваме дребната гибел. Всяка нощ ние умираме като изчезваме в тъмнината. А по-късно идва гибелта, тя е нещото, което е по-голямо от съня. Тялото изчезва, само че мозъкът се резервира и се ражда още веднъж. След нея идва окончателната гибел – самадхи, когато изчезват тялото и мозъка като остава единствено едно дълбинно ядро, схващане. Това е окончателната гибел.

В четвъртата котловина ненадейно получавате първият си проблясък за това по какъв начин ще се случи окончателната гибел с вас. Ако я отхвърляте и се барикадирате против нея, то още веднъж ще попаднете в третата котловина и ще я изпуснете. А изпуснете ли четвъртата котловина, към този момент доста епохи и животи ще се страхувате да влезете в нея.

Според наблюденията ми, хората, които в миналото в предишните си животи са стъпвали на четвъртата котловина, изпитали са неизпълним боязън и са избягали, са тези, които постоянно се опасяват от по-дълбоките неща. Страхуват се от любовта, оргазма, дружбата, ученето, изпитите, молитвата, изобщо от всичко това, което още веднъж може да ги докара до четвъртата котловина. Може и да не си дават съзнателна сметка от какво се опасяват.

А четвъртата котловина е доста значима, тъй като е в средата всред 7-те долини – по три от двете й страни. Тя е мост, за прекосяването на който ви е необходим Учител, тъй като преминавате от известното към незнайното, от крайното към безкрайното, от тривиалното към дълбинното.

Положителната страна са доверието и освобождението от насъбраното дотук. Отрицателната – подозрението и защитата. Учителят през цялото време ви учи на доверие и освобождение, с цел да станат те вашата атмосфера, защото ще са ви нужни при влизането в четвъртата котловина.

Понякога хората ме питат: „ Защо не може да сме тук без освобождение? Не може ли да медитираме, да слушаме лекциите ви и сами да взимаме толкоз колкото желаеме? Защо е належащо това? “ Те не схващат. В началото е допустимо да ви се стори това не толкоз належащо. Защо ли? Защото може да медитирате и да ме слушате без да сте се освободили от вътрешните натрупвания и като че ли това не ви е нужно.

Но вие не знаете, какво ще се случи в бъдеще, и защо би трябвало да се подготвяте в този момент. А няма ли предварителна подготовка, ще пропуснете момента. А когато той пристигна, няма по какъв начин да загасите пожара в къщата си, в случай че авансово не сте изкопали бунар за вода – и да започнете да копаете, до откриването на водата къщата ще е изгоряла.

Кладенецът се копае преди да е лумнал огън. Разбирам ви за какво смятате, че е излишно авансово да се подготвяте – просто сега не ви би трябвало. Но в четвъртата котловина ще ви би трябвало, а няма по какъв начин ненадейно да се научите по какъв начин да се освобождавате. Необходимо е авансово да сте се научили на това до степен табиет.

Петата котловина – долината на гръмотевиците

При петата котловина влизате в гибелта. Ако на четвъртата влизате в съня, тъмнината, то на петата – в гибелта. Ако употребяваме актуалната терминология, на четвъртата влизате в персоналното безсъзнателно, а на петата – в груповото безсъзнателно. И поражда мощен боязън, тъй като губите характерността си.

В четвъртата котловина сте изгубили светлината, деня, само че към момента сте били в себе си. В петата губите самите себе си – не чувствате, че ви има, разтваряте се и се разсейвате в пространството. Чувството ви за личен център стартира да се замъглява и губи.

Когато влизате в гибелта, в груповото безсъзнателно поражда мощен боязън и нетърпима тъга – тъга доста по-силна от тези, които в миналото сте изпитвали, тъй като поражда въпросът: „ Да бъда или да не бъда “. Вие изчезвате, а цялото ви създание буйно желае да бъде. Иска ви се да се върнете назад в четвъртата котловина. Там въпреки и мрачно въпреки всичко сте си били вие. Сега тъмнината се сгъстява още повече. При това освен изчезвате в нея, само че скоро и от вас самите няма да остане диря.

Отрицателната страна е привързаността към АЗ-а. Ето за какво великите учители Буда или Джалаледин Руми споделят: „ Помнете анатта (не-АЗ) “ Суфиите я назовават фана (сливане с Бог), изгубване на индивида. И би трябвало да се подготвите за това изгубване и не просто готови, а с надълбоко приемане. Великата наслада е пред вас, тъй като всичките ви премеждия са от егото. Самата мисъл „ АЗ съм “, издава незнанието ви и поражда всевъзможни паники и проблеми. Егото – това е пъкълът.

Жан-Пол Сартр е споделил: „ Адът – това са другите “, само че това е погрешно. Адът си ти самият, пъкълът е егото. И в случай че възприемаш другите като пъкъл, то е посредством отново на засегнатото его. Те ти работят на нервите и по този начин в теб се отваря рана, която ти се коства, че всеки зачеква.

Мисълта ти, че си необикновен, а никой не се преценява с това, ти предизвиква болежка. Изчезне ли мисълта за твоята специфичност, или както дзен споделят: „ станеш ли елементарен “, ще можеш да преминеш тази котловина леко.

И по този начин, негативната страна е привързаността към АЗ-а, а позитивната – разпределяне в неАЗ-а, в нищото, съзнателна, радостна и доброволна подготвеност за гибел.

Шестата котловина – долината на пропастта

Човекът изчезва. Докато на петата е изчезвал, в този момент към този момент го няма. Човекът е паметта за предишното и тя изчезва. В петата котловина той влиза в гибелта, а в шестата към този момент е починал и го няма. Ето за какво тази котловина се назовава долината на пропастта.

Това е най-мъчителната котловина, тъй като е шестата, т.е. предпоследната. Човек се потапя в дълбоките страдания на небитието, на нищото. Той не може да повярва в това, тъй като в прочут смисъл го има, а в различен – го няма. Парадоксът е в апогея си – има човек, а и няма човек. Виждаш личното си тяло, само че си починал и все пак виждаш. Всички минали показа за АЗ-а са умрели и поражда нова визия за него.

Смъртта идва и индивидът изчезва. Това е нещото, което християните назовават разпятие, индусите – самадхи, а в дзен – сатори.

Отрицателната страна е жалостта. Трябва да запомните това. По време на разпятието, Исус демонстрира две страни. Първоначално с питащ взор към небето споделя: „ Защо ме изостави “, което е негативната страна – жалва се. Умира, а помощта не идва, макар вярата. Тази негативна страна е свойствена даже за Исус.

Положителната е дълбоката признателност. При позитивно отношение, човек не помни предишното, уповава се на бъдещето и има вяра. Дошло е последното тестване и той усеща признателност „ Нека бъде воля твоя “, което е и направил Исус. Той е показал и двете връзки – в началото негативното, което е доста по-човешки и заради което го обичам за човечността.

И колкото пъти е споделил: „ Аз съм наследник Божи “, толкоз и „ Аз съм Син Човешки “. Той е бил вечността, влезнала във времето и необятния, стъпил в света. Принадлежал е и на света и на безграничното. И всеки Учител, Майстор също толкоз принадлежи на двата свята.

С това „ Защо ме изостави? “ издава своята човечност, само че несъмнено в същия момент се е засмял и схванал човешката си дребнавост, заради което и я отхвърля. Веднага споделя „ Да бъде Царството Ти, да бъде волята Ти “. Благодарността е напълно декларирана и себеотдаването е изцяло. Сега към този момент нищо не е останало.

Исус умира като Син на Бога. А отстоянието му със Сина Човешки е толкоз малко – за елементи от секундата се трансформира от човешко създание в Бог.

В мига, в който жалбата се трансформира в доверие, ти от човешко създание се превръщаш в Бог. И към този момент се молиш: „ Да бъде волята ти “, тъй като егото липсва и себеотдаването е цялостно и липсва личната воля. И не щеш ли идва последната, дефинитивна.

Седмата котловина – долината на химните и празника

В седмата котловина става възраждането, възкресението. Ето какъв е смисълът на християнското Възкресение. Христос се ражда още веднъж в тялото на славата, в светлината, в божественото тяло. И в този момент към този момент няма негативно или позитивно, двойнствеността липсва.

Човекът е един, а единството е реализирано. Това индусите назовават адвайта. Човекът е в Източника си, станал е това, което е търсил, за което се е стремил и борил.

Човекът е абсурд. Той не е този, който е, а който още не е. В деня, в който постигнете висшето, в сърцето ви ще се роди смеха, тъй като се разберете, че постоянно сте били подобен. Просто до момента не ви е било известно. Бъдещето към този момент е живяло във вас, просто е било прикрито и е трябвало да го откриете посредством тези седем долини.

Това е прелестната карта на суфиите.

Ошо