Спомени от соца: Когато месарницата миришеше на мърша, а плод-зеленчукът – на гнилоч
Животът по времето на социализма при Бай Тошо беше по-скромен и битово старомоден, само че отново ни беше по-добре от в този момент – при народна власт и бедност. Спомням си някои емблематични моменти от това време, които през днешния ден ми навяват носталгия, а у по-младите несъмнено ще разсънят смях, написа socbg.com. Като учех в града, чаках с неспокойствие събота и неделя, с цел да дойдат мама и тате от село с москвича и да ми донесат буркани с храна – основно месо от закланото прасе, домашна лютеница и компоти лично произвеждане.
Магазините бяха полупразни, само че пък всичко беше на ниска цена. В плод-зеленчука си купувах нектари, които бяха в отблъскващи на тип зелени бирени бутилки, само че по-вкусни от сегашните сокове, правени незнайно от какво. В бирата, която започнах да пия, плуваха парцали и всички гледаха бутилките, като ги купуваха.
В месарниците миришеше на мърша, а в плод-зеленчука – на гнилоч. Капачките за буркани бяха по-ценни за домакините от валута. Дори в зората на „ демокрацията “ Българска социалистическа партия подкупваше пенсионерите с капачки за буркани вместо с кебапчета.
Баба ми, работила цялостен живот във фабрика, получаваше 65 лв. пенсия, които не стигаха за нищо.
При социализма множеството къщи бяха неизмазани, а за паркет се чакаше по-дълго, в сравнение с за нова кола. В панелките имаше плесен, дограмата духаше отвред и всички жилища бяха с 1 модел кухненски шкафове. Имаше режим на тока зимата и режим на водата лятото, само че все някак оцелявахме. В неделя най-често срещаната панорама по улиците беше мъж, лежащ под москвич с отворен челен похлупак.
Едно време барман и камионджия беше уважавана специалност, а инженер, какъвто бях аз, беше синоним на балък.
Магазините бяха полупразни, само че пък всичко беше на ниска цена. В плод-зеленчука си купувах нектари, които бяха в отблъскващи на тип зелени бирени бутилки, само че по-вкусни от сегашните сокове, правени незнайно от какво. В бирата, която започнах да пия, плуваха парцали и всички гледаха бутилките, като ги купуваха.
В месарниците миришеше на мърша, а в плод-зеленчука – на гнилоч. Капачките за буркани бяха по-ценни за домакините от валута. Дори в зората на „ демокрацията “ Българска социалистическа партия подкупваше пенсионерите с капачки за буркани вместо с кебапчета.
Баба ми, работила цялостен живот във фабрика, получаваше 65 лв. пенсия, които не стигаха за нищо.
При социализма множеството къщи бяха неизмазани, а за паркет се чакаше по-дълго, в сравнение с за нова кола. В панелките имаше плесен, дограмата духаше отвред и всички жилища бяха с 1 модел кухненски шкафове. Имаше режим на тока зимата и режим на водата лятото, само че все някак оцелявахме. В неделя най-често срещаната панорама по улиците беше мъж, лежащ под москвич с отворен челен похлупак.
Едно време барман и камионджия беше уважавана специалност, а инженер, какъвто бях аз, беше синоним на балък.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ