Животът на голямата актриса е белязан с драми - на

Животът на огромната актриса е белязан с драми - на 3 година пада в камината, на 71 й ампутират крайници Изритват я от Комеди Франсез, след години шефът я моли на колене да се върне назад


Сара Бернар е една от емблемите на френското кино - дамата ураган, която по този начин и не научава кой е татко й, само че съумява да капитализира предишното си.Майка й на 14 години идва в Париж без да има даже едно су в джоба си. Тя се качва в дилижанса, на парижката гара оставя като залог за пътуването си картонен куфар, препълнен със плява и неотложно се насочва към Пале-Роял с концепцията да се поотърка до светския хайлайф. Красивата Йоли скоро става една от най-известните куртизанки във френската столица. Сменя името си на Жули Бернар и през 1844 ражда дъщерята си Сара, без да е сигурна кой е бащата. Версиите варират - твърди, че може да е студент по право, счетоводител, а може би морски офицер.На тригодишна възраст Сара пада в горящата камина и съществено изгаря ръцете и лицето си. След злополуката всеки ден я поставят в бъчва с мляко и мажат изгорените места с масло. Благодарение на това нетрадиционно лекуване белезите се изличават - изгорялата кожа се обелва и новата е с изумителен перлено-розов нюанс.Всъщност дали Сара Бернар е родена на 22 октомври, както твърди историята, е противоречиво. Нейното удостоверение за раждане е изгубено през 1871 година по време на пожар. За да потвърди обаче, че е френски жител, тя създава подправено удостоверение за раждане, на което написа, че родителите й са Джудит ван Хард и Едуард Бернар от Хавър. Това не е първият път, когато тя би трябвало да лъже през живота си. Вероятно затова

Александър Дюма-син я разказва като прословута лъжкиня

Когато момиченцето поотрасло, Жули го настанява в интернат към манастира Гран-Шан, откъдето изключват Сара четири пъти за непочтено държание и четири пъти я одобряват назад, не можейки да устоят на сълзите и обаянието й.До 15 години тя има вяра, че ще стане монахиня, въпреки в клас да не демонстрира високи резултати в нищо с изключение на в рисуването и географията. На 16 години обаче инцидентно Сара попада в Парижката консерватория, след това и в Комеди Франсез, само че и на двете места не е блестяща ученичка и изхвръква със скандал. Иронията е, че откакто бива изхвърлена от " Комеди Франсез ", 12 години по-късно шефът на трупата я умолява на колене да се върне, защото към този момент е станала известна.Докато обаче е личност нон грата за френския спектакъл, Сара Бернар среща своя принц - не в метафоричния, а в дословния смисъл на думата. Това е принц Анри де Лин, в който тя се влюбва за пръв път. Анри също си изгубва мозъка по нея, подготвен незабавно да се ожени. Въпреки съпротивата на роднините си, той е подготвен да се ожени за нея при едно-единствено изискване - Сара да се откаже от сцената. Тя е бременна, само че не е съгласна с изискването, тъй че се разделя с него. Майка й обаче я изгонва, защото не желае копеле в дума си. През 1864 година Сара ражда единственото си дете Морис, което обожава.

Мадмоазел Бернар се радва на неувяхващо мъжко внимание

Изборът на сътрудник обаче си оставал непроменяемо неин. Наричат я Дон Жуан в пола, защото и на сцената тя се стреми към мъжки функции. Играе менестрела Зането, Керубино, Хамлет и Лорензачо.Именно с помощта на Сара Бернар потегля модата на женствените мъже. Сара дълго време счита, че мо же да изиграе всяка роля. Само в една не съумява да води играта по свои правила - в любовта с Жак Дамала.Той произлиза от богата гръцка фамилия, служи в кавалерията и е уволнен от армията поради любовен скандал. Баща му съумява да го уреди на служба аташе в дипломатическа задача и по този начин през 1881 година той се озовава в Париж. Сара е омагьосана от гласа му с гръцки акцент, от античния му профил и чувствените му устни. Опитва да удължи колкото се може повече престоя му и го моли да й помогне да си научи репликите за новата режисура, като се трансформира в неин сътрудник. В края на " подготовката " се разсипва да го хвали: какъв голям артистичен гений имал, по какъв начин, в случай че му доскучае дипломатическата работа, може да се опитва в нейната театрална натрупа.С две думи - влюбва се от пръв взор в мъж, 11 години по-млад. Но това става сериозен мотив за безпокойствие - тя, великата актриса, не устоява пред чара на един мъж. И изцяло в стила на невероятния метод, по който се стича животът й, тя е тази, която след дълги премеждия предлага брак, до момента в който двамата са на гастрол в Италия.

Бракът им е плевел, красивият брачен партньор има тежък темперамент

непрестанно изневерява на известната си половинка, не можейки да одобри славата й. Вестниците го назовават Жак Бернар - той непрекъснато я нагрубява и унизява обществено, а тя непроменяемо му прости, не можейки да се пребори със буйната си обич към него. През 1889 се Дамала се снабдява с противозаконна щерка от една от любовниците си, статистка в театъра, която му бие хероин през антрактите. Същата поставя детенцето в кошница и го оставя пред вратата на Бернар с записка. Сара е гневна и даже обмисля бебето да бъде удавено в Сена. Прислугата в дома на Бернар се пробват да оповестят на Дамала за детето, само че размътеният му от опиатите мозък не му разрешава да осъзнае обстановката. Дамала умира през 1889 година в Париж от свръх доза морфин и кокаин. Казват на Бернар чак откакто свършва представлението, в което играе. " Ами, толкоз по-добре. " са думите, които тя проронва.През 1905 година Сара претърпява тежка акцидент, когато скача в последната сцена, до момента в който играе в Рио де Жанейро и наранява съществено дясното си коляно, което в никакъв случай не заздравява. До 1911 година не може да се движи без непозната помощ и през 1915 година целият й десен крайник е ампутиран заради гангрена. Въпреки компликациите с протезата, която тя не харесва, Сара Бернар продължава актьорската си кариера и

играе даже на фронта по време на Първата международна война

На сцената протезата не се вижда, а гласът й, който съвсем не се промяня с годините, съумява все по този начин да омагьосва публиката.През 1907 година написва записките си - Моят двойнствен живот, през 1920 разгласява романа Малкия кумир, а през 1923 написва Изкуството на театъра. Бернар умира от уремия на 26 март 1923 година до момента в който в дома й в Париж се снима кино лентата Ясновидката. Погребват я в розов ковчег, обточен с бяла коприна, който тя си купува 15 години по-рано, когато лекарите й предсказват скорошна гибел от безсилие. През цялото време ковчегът е в спалнята й. Тя привиква с него, постоянно учи функциите си в него или просто си почива.На погребението й идват доста хора, даже съумяват да сковават придвижването в Париж. Погребана е в Пер Лашез. Кавалер е на Ордена на достойнството. Посмъртно се снабдява със звезда на Алеята на славата в Холивуд. Наречена от писателя Оскар Уайлд " Божествената Сара ", тя си остава

безспорната кралица на френската сантиментална и класическа покруса

Сара Бернар съвсем независимо революционизира мястото на дамите в класическия спектакъл с нейните удивително прочувствени и експресивни функции. Красивият й глас и нейната прелест, а най-много буйната й натура, я трансформират в най-прочутата актриса и една от най-магнетичните персони на своето време.