Животът ми се промени преди“ и след“, когато бях на

Животът ми се промени „ преди “ и „ след “, когато бях на 15 години. Тогава за първи път срещнах биологичната си майка.

С юприятел се връщахме от учебно заведение. Той погледна към непозната жена и сподели:

— Вижте я единствено! Сигурно е към 30-те, само че е толкоз хубава!

— Аха! – потвърдих.

Тази жена ме гледаше с напрежение, което ме дразнеше. Беше доста необичайно. Дори ми се прииска да избягам, само че не знаех къде. И тогава тя се обърна към мен:

— Петър?

— Да… — споделих ненадейно.

— Кирилов?

— Да!

—  Трябва да поговорим?

— За какво? Аз не ви познавам!

— Това е персонален диалог.

Стана ми неловко. Жената изглеждаше луда. Само след няколко минути обаче разбрах, че тя е биологичната ми майка. Представяте ли си какви страсти изпитах в този миг?

Била е на 16, когато ме е родила. Не се съмнявах в нашата връзка, тъй като в действителност доста си приличахме. Нямаше смисъл да отхвърлям.

— Просто желаех да те намеря. Прости ми, сине. Ние сме едно семейство. Силно се надявам някой ден да ме схванеш.

Исках да изкрещя, само че в действителност не можех да свържа даже две думи. Бях доверчив 15-годишен юноша, който даже не знаеше дали да й има вяра или не. Затова се съгласих да я видя още веднъж.

Приемните ми родители незабавно видяха смяна в държанието ми. Дълго не обяснявах какво се е случило. Лъжех ги и им ходех по нервите. Не бях подготвен да отворя душата си пред тях и да им кажа всичко.

Но след известно време цялата загадка стана ясна. Татко и мама не осъдиха постъпката на биологичната ми майка. Те споделиха, че нейната увереност е похвална.

— Тя обаче първо трябваше да се срещне с нас. Ами в случай че не знаеше, че си осиновен? – сподели мама.

— Каква е разликата? – не разбирах какво има поради.

— Ако искаше да оправи нещата, трябваше да ни помоли за позволение да се срещне с теб. – добави татко ми.

— И какво следва в този момент? – сбърчих вежди.

—  Можеш да я виждаш, когато пожелаешш. Ти постоянно ще бъдеш нашият обичан наследник, без значение от твоя избор – майка ми изтри сълза от бузата си.

—  Решението е единствено твое – сподели баща.

— Ще бъда ли изменник, в случай че реша да я срещна? – попитах.

—  Не, не бъди малоумен. Не го правиш скрито. Ако искаш, можеш да я поканиш на посетители – сподели баща.

Оттогава съм виждал биологичната си майка още три пъти. След това тя изчезна – отиде в чужбина. Тя реши да се срещне с мен, с цел да не оставя „ опашките “ в предишното. Предложи ми да отида с нея, само че аз отхвърлих. Мисля обаче, че някой ден въпреки всичко ще приема предлагането й, тъй като продължаваме да поддържаме връзка по телефона.

Това не повлия на връзките ми с родителите ми. Благодарен съм на хората, които ме отгледаха и изправиха на крайници.