Животът лекува… до известна степен В една съботна вечер два

Животът лекува… до известна степен

В една съботна вечер два щрауса тръгнали да танцуват. Отсреща забелязали два мъжки щрауса, които изглеждали елегантни. За да им извърнат внимание, женските си размахват перата и двата мъжки, усещайки, че имат шанс бързат да обиколят езерото. Когато щраусите пристигнали наоколо, двете женски забелязали грозотата им и решили да не излизат с тях. За страдание това пусто пространство не предложило никаква опция за скриване. Тези два женски щрауса реагирали по нормалния метод, характерен на животните от техния тип: заровили главите си в пясъка, смятайки, че по този начин незабавно ще изчезнат и ще се скрият от допустима заплаха...

– Те няма да ни видят...

Двамата ухажори пристигнали и се завъртели около женските.

– Но къде са отишли те?

Читателят ще се запита по какъв начин по този начин щраусите не са видели двете женски? Отговорът е доста елементарен: всички щрауси се крият по този метод и двамата мъжкари са приели женските за скрити, т. е. невидими.

И ние като тези щрауси имаме неуместни разсъждения, в които имаме вяра, а обкръжението не ги приема като факт. Щраусите имат вяра, че повече никой няма да ги види, в случай че си заровят главата в пясъка: ние, да вземем за пример, сме уверени, че никой няма да ни обича, в случай че покажем същинското си лице...

Най-лошото е, че в случай че една невротична система на реагиране се е открила у нас, тя има продължителност, рационализира се и се самозахранва. Параноикът, затворен в себе си, няма да се причисли към своите съседи, които са устроили забава в центъра на селото. Ако някой го предложения на трапезата, това единствено ускорява мисълта му, че другите желаят да го привлекат на открито, с цел да го ограбят по-лесно. Фройд е „ разкрил ” психоанализата, до момента в който изучавал хипнозата с Жарко. Последният споделил на собствен хипнотизиран пациент:

– Като се разсъните, ще си вземете чадър.

Когато пациентът се събудил, станал и взел чадъра. Навън не валяло. Фройд показал гениална вътрешен глас:

– Защо вършиме това? – попитал той.

– Защото считам, че ще завали...

Тогава Фройд схванал, че подчиняваме дейностите си на нашите вътрешни усеща. Нещо, което Лафонтен е споделил много по-рано. „ Когато човек желае да убие кучето си, споделя, че е било лудо. ” Ние сами си сътворяваме оправдание.

Каква е същинската причина за тези невротични държания, на които ние в друга степен сме жертва? Някога в своя живот детето е претърпяло потрес, страдалчество или липса. Понеже още не е било въоръжено със средства да се опълчи, то ги е заменило неотложно с друга тактика. За да оцелее, то е сдържало безредици или усеща, които не е могло да схване по съразмерен метод. Когато стане възрастен, то ще има опция да асимилира това, което е било потискано и отхвърлено, само че настойчиво се стреми да продължи изискванията за оцеляване, чийто период към този момент е изминал. Това значи да се не помни, че казусът не е да се претърпява, а да се живее добре. Все едно сме японски камикадзе на уединен остров, който не знае, че войната е свършила още преди години. Ние отхвърляме да се отпуснем, когато към този момент няма никаква причина да стоим нащрек.

За разлика от японския боец, ние сме непрестанно в контакт с другите и би трябвало да вземем поради действителността. А това ни разрешава последователно да променяме неправилните си възгледи от детството. Ние се развиваме посредством грешките си. Погледнете към този момент осъществената работа от петнадесетгодишна възраст: на какъв брой неправилни разбирания е трябвало да създадем преоценка! Та даже единствено да се откажем от концепцията за мислено всемогъщество и илюзията за величие от ранните години...

Животът е терапия. Ние сме терапевти на самите себе си. Ако разполагаме с 2000 години живот, може би всички щяхме да успеем да достигнем щастието. Трагедията е, че нямаме и една двайсета от този период... Оттук идва и концепцията за ускорение на виталния развой по един деятелен метод и посредством вмешателство.

Това е задачата, която си слага психотерапевтичният способ „ Емоционално изразена динамичност ”. Ако толкоз постепенно се освобождаваме от нашата невроза това значи, че по този начин или другояче тя извършва функционалностите си: защищава ни. Именно тъй като въпреки всичко я караме някак си, е мъчно да оздравеем. Терапията не може да се приложи на пациента, като му се каже: „ Поведението ви е извънредно неуместно и смешно, би трябвало да го измененията ”. Не би било рационално да се изисква от хората да се отхвърлят от дребното, с помощта на което са съумели да оцелеят. Това би означавало да се отиде напряко към блокиране и вцепеняване. Опитвали ли сте се да накарате двегодишно дете да ви покаже какво стиска в ръка? Единственият метод да съумеете е да му предложите нещо по-хубаво. Това е принцип от „ Емоционално изразената динамичност ”. Идеята е пациентът да одобри, че с неврозата се живее, само че може да се живее и по-дейно. „ Не всичко у вас е неприятно, само че можете да бъдете и на по-високо равнище. Опитайте и ми кажете резултата. ”

Нима човешкият прогрес не се дължи на прогресивното разширение на действителността? Нютон откри законите на гравитацията, само че Айнщайн е по-достоверен. Всяка мисъл е частично точна и вярна. Ако човек предложи на другите освен това от това, което имат, те ще го одобряват с ненаситност. Морзът и телеграфът изгубиха доста от цената си след откриването на телефона. Аз имам вяра, че всички ние сме евентуални Буда – неврозата и психозата са единствено стадии от огромната човешка реалност. Когато щерка ми се учеше да плува, в началото си служеше със избавителен пояс, с цел да преодолее страха от водата. Аз неусетно изпуснах въздуха му. Тя не се удави, а в противен случай, заплува по-бързо, съзнавайки, че към този момент няма потребност от този временен предмет. Ако това е задачата на моята терапия, аз мога да работя тъкмо по същия метод. Отправната точка е: преценката на самия пациент за действието й. Докато си даде сметка какво става, той към този момент е минал половината път. Лудият, който счита себе си за Наполеон, не е вманиачен, тъй като се мисли за Наполеон. Грешката му е, че не чува какво му споделя неговият признак, а точно: че той е Императорът, че самият той е значимият. Ролята на терапевта е да накара пациента да се чуе какво приказва.

Невротизираният човек работи по еднакъв метод. В това той намира известно задоволство: стресът му се показва в маниакално разчистване на жилището, или като залъгва потребността си от деликатност, вървешком от легло на легло, като това краткотрайно го успокоява. Не е ли по-добре да открие повода за държанието си, с цел да сложим завършек на непрекъснатото повтаряне на нещата? Да се събират копчета от ръкавите на ризите, може би е занимателно, само че след трихилядния чифт човек ще се изтощи.

За да задействаме защитната си система, би трябвало да сме сигурни, че можем да го създадем без риск. Точно това предлага лечението. Като си разрешават да повтарят непрестанно мъчителни подиуми или преживявания, пациентите не намират смисъл повече да се защищават от тях и схващат, че това в действителност е нещо минало, само че животът им може още веднъж да влезе в правия път.

Човек се разграничава от животното по това, че има витален път, а не премеждие. Животното познава само потребностите, а човек изпитва и стремежи, страсти – усеща, които се вписват в душeвността му и дефинират живота му в сегашното. Трудността се състои в умеенето да се оправим с тази алхимия, която трансформира вълненията ни в устойчиви и осъзнавани от нас усеща.

Неврозата и психозата са признаци на погрешно управление на този развой: те означават незавършени истории, безредици, които не сме изживели добре. Да бъдеш човешко създание, значи умеене да използваш тези сигнали за осмисляне на виталната си орис. Терапията на „ Емоционално изразена динамичност ” има за цел да помогне на пациента да се промени, с цел да доближи до обединение със себе си и самоосъзнаване. Това е единственият път към щастието. Не се затваряйте в неврозата.

В доста аспекти неврозата се демонстрира като комфортна отбрана. Никога не забравяйте, че тя е едно голямо и излишно разхищаване на сила.

Психичните отбрани, които вие сте задействали, към този момент не са настоящи. Не е ли време да свалите оръжието, с цел да се възползвате по-добре от живота.

Животът ни подканя за това коригиране още веднъж. Една терапия може да се окаже нужна за ускорение на процеса. Както постоянно, изборът на щастието е в наши ръце.

От: „ Терапия на щастието “, Д-р Етиен Жаланк, изд „ Здраве и благополучие ”, 1994
Снимка: youtube.com