16 години след въвеждането на плоския данък - трябва ли да остане?
16 години след приемането на плоския налог в България, който е идентичен за всички, Международният валутен фонд още веднъж подсети, че той би трябвало да бъде отстранен. Аргументът - данъкът е изчерпал своята роля и би трябвало да се премине към прогресивно облагане както множеството страни в Европа. Освен това би трябвало да бъде отстранен и оптималният застрахователен предел.
Повечето от икономистите в България са на мнение, че плоският налог би трябвало да се резервира. Основният им мотив - системата е лесна за администриране и по-трудно биха се укривали налози.
" Ако създадем едно съпоставяне, ще забележим че годината или двете години преди въвеждане на десетпроцентния налог в действителност бюджетът събира по-малко подоходен налог като дял от Брутният вътрешен продукт. Трябва да имаме данъчна система която предизвиква вложенията, предприемачеството, труда ", сподели Лъчезар Богданов.
Според икономиста тезата, че прогресивният налог - този, при който ставката е по-висока за по-богатите, ще способства за справяне с неравенството в обществото, е неправилна.
" Трябва да разберем, че има хора от риск от беднотия в България, хора, които живеят в беднотия, само че това не е поради данъчната система. Голяма част от тези хора, съвсем всички не получават приход въобще ", уточни Богданов.
По думите му тези хора ще продължат да бъдат небогати при каквато и да е било данъчна система, в случай че нямаме добра обществена политика. Синдикатите обаче не са съгласни.
" Ако се върнем обратно 15 години, когато беше въведен този плосък налог, ще видите, че 15 години по-късно има задоволително статистика, която ще ни даде явен контракт дали си извърши ролята плоският налог. Нито директните задгранични вложения се усилиха като дял от Брутният вътрешен продукт, нито сивата стопанска система понижа кой знае какъв брой, нито приходите в бюджета като съответствие набъбнаха. На всичко от горната страна и неравенствата се задълбочиха ", разяснява Любослав Костов.
Според него би трябвало първо да падне оптималният застрахователен предел, тъй че хората с най-високи приходи да заплащат повече налози и второ - наложително би трябвало да бъде въведен необлагаем най-малко за най-нископлатените.
" Ако желаеме да сме част от клуба на богатите и да конвергираме към останалите страни от Западна Европа, би трябвало да имаме прогресивна канара на облагане, тя на всички места е такава. Четири-пет страни имат плосък налог като нашия и мога да ги кажа - Русия, Молдова и няколко африкански републики и мисля, че до неотдавна Украйна - сега към този момент не е по този начин ", разяснява Любослав Костов.
Не на това мнение обаче са работодателите.
" Хората, които получават заплата над оптималния застрахователен предел, са 200 000 души, от 2 милиона и 800 хиляди обезпечени лица, т.е. - под осем %. Тоест, даже да се махне оптималният застрахователен приход, той няма да изпълни пенсионно-осигурителната система в този размер, който е небохдим да се изплащат пенсиите и компенсациите от нея ", изясни Станислав Попдончев.
Според работодателите единната данъчна ставка не води до задълбочаване на неравенството в обществото.
" Плоският налог, обратно на изказванията, е най- справедливият налог, тъй като всеки колкото получава, същият % от прихода му се лишава. Ако взимате хиляда лв. данъкът ви е 100 лв., в случай че взимате 10 хиляди лв., налога ви ще е 1000 ", сподели Попдончев.
От Българската стопанска камара напомнят статистиката, съгласно която след въвеждане на плоския налог се е вдигнала с 30% доброволната събираемост.
" Това е едно от доста дребното преимущества - ниското, еднообразно, ясно и разбираемо облагане. Едно от дребното ни преимущества като стопанска система, която се стреми да притегля вложения ", сподели Емил Хърсев.
Според финансиста е неверно да се счита, че едно прогресивно облагане ще изпълни бюджета.
" Има потребност от балансиране на фискалната система. Броят на получателите на пенсии просто би трябвало да бъде понижен. Това значи една промяна, която се чака на всички места в България - увеличение на пенсионната възраст, би трябвало да работим просто по-дълго ", уточни Хърсев.
От Министерството на финансите обясниха, че към този момент няма смяна в позицията, че системата би трябвало да се резервира каквато е, а и че служебно държавно управление не би могло да предприеме една толкоз сериозна стъпка.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Повечето от икономистите в България са на мнение, че плоският налог би трябвало да се резервира. Основният им мотив - системата е лесна за администриране и по-трудно биха се укривали налози.
" Ако създадем едно съпоставяне, ще забележим че годината или двете години преди въвеждане на десетпроцентния налог в действителност бюджетът събира по-малко подоходен налог като дял от Брутният вътрешен продукт. Трябва да имаме данъчна система която предизвиква вложенията, предприемачеството, труда ", сподели Лъчезар Богданов.
Според икономиста тезата, че прогресивният налог - този, при който ставката е по-висока за по-богатите, ще способства за справяне с неравенството в обществото, е неправилна.
" Трябва да разберем, че има хора от риск от беднотия в България, хора, които живеят в беднотия, само че това не е поради данъчната система. Голяма част от тези хора, съвсем всички не получават приход въобще ", уточни Богданов.
По думите му тези хора ще продължат да бъдат небогати при каквато и да е било данъчна система, в случай че нямаме добра обществена политика. Синдикатите обаче не са съгласни.
" Ако се върнем обратно 15 години, когато беше въведен този плосък налог, ще видите, че 15 години по-късно има задоволително статистика, която ще ни даде явен контракт дали си извърши ролята плоският налог. Нито директните задгранични вложения се усилиха като дял от Брутният вътрешен продукт, нито сивата стопанска система понижа кой знае какъв брой, нито приходите в бюджета като съответствие набъбнаха. На всичко от горната страна и неравенствата се задълбочиха ", разяснява Любослав Костов.
Според него би трябвало първо да падне оптималният застрахователен предел, тъй че хората с най-високи приходи да заплащат повече налози и второ - наложително би трябвало да бъде въведен необлагаем най-малко за най-нископлатените.
" Ако желаеме да сме част от клуба на богатите и да конвергираме към останалите страни от Западна Европа, би трябвало да имаме прогресивна канара на облагане, тя на всички места е такава. Четири-пет страни имат плосък налог като нашия и мога да ги кажа - Русия, Молдова и няколко африкански републики и мисля, че до неотдавна Украйна - сега към този момент не е по този начин ", разяснява Любослав Костов.
Не на това мнение обаче са работодателите.
" Хората, които получават заплата над оптималния застрахователен предел, са 200 000 души, от 2 милиона и 800 хиляди обезпечени лица, т.е. - под осем %. Тоест, даже да се махне оптималният застрахователен приход, той няма да изпълни пенсионно-осигурителната система в този размер, който е небохдим да се изплащат пенсиите и компенсациите от нея ", изясни Станислав Попдончев.
Според работодателите единната данъчна ставка не води до задълбочаване на неравенството в обществото.
" Плоският налог, обратно на изказванията, е най- справедливият налог, тъй като всеки колкото получава, същият % от прихода му се лишава. Ако взимате хиляда лв. данъкът ви е 100 лв., в случай че взимате 10 хиляди лв., налога ви ще е 1000 ", сподели Попдончев.
От Българската стопанска камара напомнят статистиката, съгласно която след въвеждане на плоския налог се е вдигнала с 30% доброволната събираемост.
" Това е едно от доста дребното преимущества - ниското, еднообразно, ясно и разбираемо облагане. Едно от дребното ни преимущества като стопанска система, която се стреми да притегля вложения ", сподели Емил Хърсев.
Според финансиста е неверно да се счита, че едно прогресивно облагане ще изпълни бюджета.
" Има потребност от балансиране на фискалната система. Броят на получателите на пенсии просто би трябвало да бъде понижен. Това значи една промяна, която се чака на всички места в България - увеличение на пенсионната възраст, би трябвало да работим просто по-дълго ", уточни Хърсев.
От Министерството на финансите обясниха, че към този момент няма смяна в позицията, че системата би трябвало да се резервира каквато е, а и че служебно държавно управление не би могло да предприеме една толкоз сериозна стъпка.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ