Той бил разстроен заради сина си аутист. Но две думи на непознат пътник имали неочакван ефект!
Животът е комплицирано нещо…
Бях в Дисни ленд със сина си Даниел, който има аутизъм. Тогава той беше на 7 години и цялото семейство, жена ми и още три деца, заминахме на отмора.
Изведнъж Даниел изпадна в нервност, неразбираемо за какво. Ето за какво жена ми и аз взехме решение, че ще взема рейса с него назад до хотела, до момента в който тя остане в парка с другите три деца.
Писъците продължаваха… Чакахме рейса, а писъците продължаваха.
След това се качихме в претъпкания рейс и крясъците на сина ми продължиха.
Автобусът спираше на доста спирки, преди да дойде на нашата дестинация, а нервността на сина ми продължаваш.е
Синът ми наподобява изцяло „ естествен “. За доста хора в рейса той се оказа просто едно крещящо дете или капризно дете, което не си е получило играчката този ден. Затова безусловно след няколко минути неговите писъци провокираха първите укорителни погледи на другите пасажери.
За мой огромен позор изпуснах нервите си поради личния си наследник. Бях комплициран, сърдит и смутен и се почувствах излъган от Бог, тъй като не можах да се насладя на естествена почивка със фамилията ни поради положението на сина ми.
И тогава взех решение, че желая той да изчезне…
Запитах се какъв би бил животът, в случай че не носех този кръст.
Реакциите на другите пасажери ставаха все по-натрапчиви, а внезапно мъжът, който седеше навръх преднатас седалка, се обърна с лице към мен.
Приготвих се за гневни препоръки по какъв начин да отгледам добре възпитано дете, само че той умерено попита: „ Всичко наред ли е? “
Отговорих: „ Той има аутизъм “.
Тогава индивидът сподели: „ Ясно, не се тормозете “. И се усмихна.
Това беше всичко.
И внезапно целият яд в мен изчезна, съвсем се разплаках от позор за това, което изпитах преди минута. В този миг спря да ме интересува какво мислят другите.
Синът ми още веднъж беше моят подарък от Бога.
Никога няма да не помни този човек или неговия дребен, елементарен акт на добрина и схващане. Наистина имам вяра, че той беше ангел-пазителят на сина ми оня ден, а може би и моят.
Бъдете ангели.
