Новото нормално: От 20 приятелки, само една още не е разведена. Ама и нея я чакаме!
Животът е прелестен. Винаги съм знаела, че е по този начин. Самият факт, че сме живи, че работим, че можем да се радваме на децата си е знамение. Благословени сме, че тук няма война, че децата ни към момента има какво да ядат и може би към момента можем да ги научим на полезностите, които ние изповядваме... Стоп! Ценности?
Ама то има ли още такива? Хайде, да си признаем почтено. Детската ни визия за романтиката и машините от дълго време облече маркови дрешки, обу си високи ботуши на ток и се научи да пресмята всичко по-добре от калкулатор.
Вчера с приятелки седнахме да се забележим - на кафе... И отворихме тематиката за връзките. Оказа се, че те множеството от дълго време не са това, което са били. Почти няма двойка към нас, която да е "стабилна ", съгласно едновремешните ни разбирания. Сега мъжете желаят да имат семейство и деца, само че по опция да не ги занимават "с нелепости ". Да са татковци, само че да си имат нещо и настрана - ей, по този начин, за покачване на самочувствието и всякакви други неща. Видиш ли, да не не помнят, че самолетът им може да лети и че към момента стават.
Ако може да са татковци единствено в един ден от седмицата за няколко часа, а през другото време да си гледат мач в ергенската квартира, да пият бира с другари или пък да мятат сладострастни погледи на колежката.
Детето имало домашно? А майка му не може ли да реши казуса? Пералнята не работи? Ами да се купи нова, в случай че майсторът не може да направи нищо. Пък и едно време бабите ни да не би все с пералня да са прали прането?!
Връзките станаха отворени. Семействата - някак получиха тип на четириъгълници, пентагони и аз не знам още какъв вид фигури... Нищо не е същото. А за шамарите да не приказваме. Нямате си визия какъв брой дами към вас считат, че е обикновено мъжът до тях да им изяснява, че не стават за нищо и да ги пошляпва... "Аз го обичах и не ми правеше усещане ", е съвсем всяка втора имитация в една от групите във фейсбук.
Така ги е смачкало, че един състудент на най-хубавата ми другарка постоянно я кани да я води на хотел в обедната отмора, а няма пари за обувки на децата си. Че защо са ни празници на любовта? То през днешния ден обич няма. Има някакви сметки - за това да направиш едно дете, че другояче времето ти минава, пък ти да си продължиш да си живееш. И по този начин да си пресметнеш финансите, че в случай че дадеш част от тях на дамата вкъщи, да ти остане и за любовницата и за другите, с които си чешеш егото в нета.
Свободни. Отношения. Отговорности. Връзки. Ама в действителност ли сме свободни? И по-важният въпрос е в действителност ли сме щастливи? С кого си го мерим - с сътрудника, приятелите, медийните звезди? И на какво ще научим тези след нас? Що за независимост е това?
Затворени в личното си нехаресване, в търсенето на нещо, което може би не съществува, губейки това, което сме спечелили. Не знам за вас, само че аз от 20 познати двойки единствено за една мога да кажа, че е обикновено семейство. И отново не съм 100 % сигурна. Тоест, като погледнеш общата картина и си казваш - дружно са, за в този момент.
Сега несъмнено ще ме погнете с думите - но какво тук значи някакво си обикновено? Добре де. Кое съгласно вас е естественото? Новото обикновено? Всеки да живее самичък за себе си? Всеки да получава заплатата си, да се разделят разноските, да се разделят грижите по възпитанието на децата, да се разделят изневерите? По равно, да няма недоволни. Иска ми се да имам вяра, че най-малко това едно семейство, дето го познавам е обикновено. По моите старовремски разбирания. Не ми се желае да се предам. Не ми се желае да допускам, че до момента в който гибелта ни раздели е просто холивудски слоган, момент от измислената действителност на едно към този момент несъществуващо Общество. Защото то, общото, към този момент е някак прекомерно отворено.
Дайте малко да я примерем тая обич под юргана, пък да я завием за 30, 40, 50 години там на топло. Защо по този начин я оставяме да изстине. От нас зависи, не го забравяйте!
Ама то има ли още такива? Хайде, да си признаем почтено. Детската ни визия за романтиката и машините от дълго време облече маркови дрешки, обу си високи ботуши на ток и се научи да пресмята всичко по-добре от калкулатор.
Вчера с приятелки седнахме да се забележим - на кафе... И отворихме тематиката за връзките. Оказа се, че те множеството от дълго време не са това, което са били. Почти няма двойка към нас, която да е "стабилна ", съгласно едновремешните ни разбирания. Сега мъжете желаят да имат семейство и деца, само че по опция да не ги занимават "с нелепости ". Да са татковци, само че да си имат нещо и настрана - ей, по този начин, за покачване на самочувствието и всякакви други неща. Видиш ли, да не не помнят, че самолетът им може да лети и че към момента стават.
Ако може да са татковци единствено в един ден от седмицата за няколко часа, а през другото време да си гледат мач в ергенската квартира, да пият бира с другари или пък да мятат сладострастни погледи на колежката.
Детето имало домашно? А майка му не може ли да реши казуса? Пералнята не работи? Ами да се купи нова, в случай че майсторът не може да направи нищо. Пък и едно време бабите ни да не би все с пералня да са прали прането?!
Връзките станаха отворени. Семействата - някак получиха тип на четириъгълници, пентагони и аз не знам още какъв вид фигури... Нищо не е същото. А за шамарите да не приказваме. Нямате си визия какъв брой дами към вас считат, че е обикновено мъжът до тях да им изяснява, че не стават за нищо и да ги пошляпва... "Аз го обичах и не ми правеше усещане ", е съвсем всяка втора имитация в една от групите във фейсбук.
Така ги е смачкало, че един състудент на най-хубавата ми другарка постоянно я кани да я води на хотел в обедната отмора, а няма пари за обувки на децата си. Че защо са ни празници на любовта? То през днешния ден обич няма. Има някакви сметки - за това да направиш едно дете, че другояче времето ти минава, пък ти да си продължиш да си живееш. И по този начин да си пресметнеш финансите, че в случай че дадеш част от тях на дамата вкъщи, да ти остане и за любовницата и за другите, с които си чешеш егото в нета.
Свободни. Отношения. Отговорности. Връзки. Ама в действителност ли сме свободни? И по-важният въпрос е в действителност ли сме щастливи? С кого си го мерим - с сътрудника, приятелите, медийните звезди? И на какво ще научим тези след нас? Що за независимост е това?
Затворени в личното си нехаресване, в търсенето на нещо, което може би не съществува, губейки това, което сме спечелили. Не знам за вас, само че аз от 20 познати двойки единствено за една мога да кажа, че е обикновено семейство. И отново не съм 100 % сигурна. Тоест, като погледнеш общата картина и си казваш - дружно са, за в този момент.
Сега несъмнено ще ме погнете с думите - но какво тук значи някакво си обикновено? Добре де. Кое съгласно вас е естественото? Новото обикновено? Всеки да живее самичък за себе си? Всеки да получава заплатата си, да се разделят разноските, да се разделят грижите по възпитанието на децата, да се разделят изневерите? По равно, да няма недоволни. Иска ми се да имам вяра, че най-малко това едно семейство, дето го познавам е обикновено. По моите старовремски разбирания. Не ми се желае да се предам. Не ми се желае да допускам, че до момента в който гибелта ни раздели е просто холивудски слоган, момент от измислената действителност на едно към този момент несъществуващо Общество. Защото то, общото, към този момент е някак прекомерно отворено.
Дайте малко да я примерем тая обич под юргана, пък да я завием за 30, 40, 50 години там на топло. Защо по този начин я оставяме да изстине. От нас зависи, не го забравяйте!
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ