Хю Уилямс оцелява в корабокрушение през 1664 г., 1785 г. и 1860 г.
Животът е цялостен с мистерии и секрети. Познатият за нашето схващане веществен свят, „ набит “ в мозъците ни от учебните стратегии, не се вписва изключително в „ научните пояснения “, като непрестанно „ бълва “ призраци, мистични същества като Голямата стъпка, върколаци и вампири, извънземни от други галактики, паралелни светове и доста други паранормални феномени.
Сред тях изключително място заемат странните житейски съвпадения, които като цяло озадачават нашето материалистично схващане. Например, през 1664 година на 5 декември край крайбрежията на Уелс потъва пътнически транспортен съд. Само един човек е избавен - Хю Уилямс. Отново на 5 декември, единствено че през 1785 година различен транспортен съд претърпява поражение на същото място. За следващ път пасажерът Хю Уилямс е единственият късметлия. И най-после на злощастното място потъва трети транспортен съд - риболовна шхуна.
Датата е 5 декември 1860 година Кой мислите, че е единственият риболовец, който оцелява. Отново е Хю Уилямс!
Има доста такива случаи - задоволително е да си напомним историята „ Безсмислие или гибелта на Титан “ на Морган Робъртсън, в която той разказва в детайли бъдещата покруса на „ Титаник “; за историята на Едгар Алън По, в която корабокрушенци моряци изяждат Ричард - момчето в кабината на Паркър.
Много години по-късно шхуната „ Лейс “ е разрушена и гладните моряци изяждат момчето в кабината на име Ричард Паркър.
Нещо сходно е и невероятната история на патрулният транспортен съд „ Арагуара ". През 1897 година той избавя кораба " Морски воин ", завзет от непокорни моряци. „ Арагуара “ получава „ известие в бутилка " от асистент капитана на кораба с метежниците.
Оказва се обаче, че асистент капитанът в никакъв случай не е пускал писмо в бутилка.
Необичайният „ зов за помощ “ е написан и хвърлен в морето от публицист, който е измислил цялата история и даже е познал името на кораба, на който ще се случи протестът, 32 години преди същинските събития.
Не малко учени, писатели, режисьори и така нататък са все по-склонни да имат вяра, че всички ние живеем в една матрица, която от време на време се проваля - точно в тези моменти се случват необяснимите явления, които ни карат да се чудим, да изпадаме в комплициране и даже смут.
Но даже и да приемем, че живеем в матрица, споделят откривателите, тогава поражда естественият въпрос: кой стои зад всичко това? Извънземни, които основават виртуална действителност на Земята? Всемогъщият Бог, за който нашият веществен свят е единствено един от разновидностите на самобитна „ компютърна игра “? Или е нещо друго, като цяло неясно за нашето схващане?
Може би единствено оттатък линията на гибелта се открива отговорът на тези въпроси. Въпреки че съгласно мистиците гибелта не съществува, а е единствено преход към различен вид схващане и измерение.
Сред тях изключително място заемат странните житейски съвпадения, които като цяло озадачават нашето материалистично схващане. Например, през 1664 година на 5 декември край крайбрежията на Уелс потъва пътнически транспортен съд. Само един човек е избавен - Хю Уилямс. Отново на 5 декември, единствено че през 1785 година различен транспортен съд претърпява поражение на същото място. За следващ път пасажерът Хю Уилямс е единственият късметлия. И най-после на злощастното място потъва трети транспортен съд - риболовна шхуна.
Датата е 5 декември 1860 година Кой мислите, че е единственият риболовец, който оцелява. Отново е Хю Уилямс!
Има доста такива случаи - задоволително е да си напомним историята „ Безсмислие или гибелта на Титан “ на Морган Робъртсън, в която той разказва в детайли бъдещата покруса на „ Титаник “; за историята на Едгар Алън По, в която корабокрушенци моряци изяждат Ричард - момчето в кабината на Паркър.
Много години по-късно шхуната „ Лейс “ е разрушена и гладните моряци изяждат момчето в кабината на име Ричард Паркър.
Нещо сходно е и невероятната история на патрулният транспортен съд „ Арагуара ". През 1897 година той избавя кораба " Морски воин ", завзет от непокорни моряци. „ Арагуара “ получава „ известие в бутилка " от асистент капитана на кораба с метежниците.
Оказва се обаче, че асистент капитанът в никакъв случай не е пускал писмо в бутилка.
Необичайният „ зов за помощ “ е написан и хвърлен в морето от публицист, който е измислил цялата история и даже е познал името на кораба, на който ще се случи протестът, 32 години преди същинските събития.
Не малко учени, писатели, режисьори и така нататък са все по-склонни да имат вяра, че всички ние живеем в една матрица, която от време на време се проваля - точно в тези моменти се случват необяснимите явления, които ни карат да се чудим, да изпадаме в комплициране и даже смут.
Но даже и да приемем, че живеем в матрица, споделят откривателите, тогава поражда естественият въпрос: кой стои зад всичко това? Извънземни, които основават виртуална действителност на Земята? Всемогъщият Бог, за който нашият веществен свят е единствено един от разновидностите на самобитна „ компютърна игра “? Или е нещо друго, като цяло неясно за нашето схващане?
Може би единствено оттатък линията на гибелта се открива отговорът на тези въпроси. Въпреки че съгласно мистиците гибелта не съществува, а е единствено преход към различен вид схващане и измерение.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ